Решение от 24.03.2021 по в.гр.д. 7/2021 на Апел. съд Варна

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

-

Потвърдено с Решение от 23.06.2022 по гр.д.№ 2805/2021 на ВКС

.

Тук Апел. съд Варна обяснява, че имотният регистър се води от АВп едновременно по ЗКИР, Наредба № 2 от 2005 и Правилника за вписванията - вж Вписването по персоналната система е несъвместимо с вписването по реалната 

.

Из решението на Апел. съд Варна:

"

Съгласно чл. 59 от ЗКИР за всеки имот се създава партида, която се състои от следните пет части: част "А" - за имота; част "Б" - за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост; част "В" - за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелствата, подлежащи на вписване, освен тези по т. 4 и 5; част "Г" - за ипотеките и  част "Д" - за възбраните.

Създаването на имотния регистър е подчинено на идеята за всеки имот да се създаде отделна партида, по която да се вписват всички обстоятелства, свързани с придобиването и прехвърляне на вещни права, както и за учредените вещни тежести. Целта на тази законодателна реформа е да се даде публичност и достъпност на информацията за имота и достоверно проследяване на настъпилите правоприемства, за което персоналните партиди не осигуряват достатъчно възможности. Затова при вписване на различните обстоятелства, те следва да бъдат нанесени и отразени в съответните регистри, което да позволи извършването на справки и удостоверявания въз основа на тях.

Цитираната нормативна уредба датира от 01.01.2001 год с влизането в сила на ЗКИР, издадената въз основа на чл. 5 ал.3 от същия закон Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, както и от Правилника за вписванията. Следователно, към датата на издаване на удостоверение № 2067/20.02.2013 год са били в сила изискванията за воденето на имотния регистър, поради което не може да се сподели възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, че използваният от Агенцията по вписванията програмен продукт бил с ограничени възможности до въвеждането през 2009 год на нова електронна система за вписвания. Законът съдържа изрични и конкретни изисквания, за спазването на които е отговорна Агенцията.

По делото е безспорно установено, че възбраната върху процесния имот не е била надлежно отразена по партидата на имота, а само по персоналната партида на едноличния търговец - длъжник. По тази причина удостоверението, послужило при сключване на сделката, е било издадено въз основа единствено на данните по персоналната партида на физическото лице - продавач. Това удостоверяване е невярно, и поради това - неправомерно  с оглед законно определения статут на физическото лице - търговец.

Без колебания се приема в съдебната практика, че физическото лице и регистрирания от същото едноличен търговец не съставляват различни правни субекти. Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл. 56 и сл. от ТЗ единствено ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите на водене делата му по търговски начин, като само формално отграничава имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на търговската му дейност и правоотношенията с контрахенти, както и с фиска. Имуществото на едноличния търговец, обаче, вкл. като гаранция за интересите на кредиторите, е неразделна част от имуществото на физическото лице и независимо от формалното им отграничаване и с двете същият отговаря, както за задълженията си, възникнали от сделки и действия като търговец, така и за задълженията си по имуществени отношения, в които влиза в частния си живот.

Тази двойственост, и в същото време - единство на фигурата на едноличния търговец като физическо лице налага при сключване на сделки с недвижими имущества, обременяването им с тежести, включително налагането на възбрани, да бъдат еднозначно отразени както по партидата на имота, така и по персоналната партида на лицето в двете му качества. Неспазването на това изискване подкопава правната сигурност, а в конкретния случай е станало причина за настъпване на вреди. Причинната връзка е пряка и непосредствена, защото именно въпросното удостоверение за липса на тежести, издадено два дни преди сключване на сделката, е създало у купувачите невярната представа, че върху имота не тежи възбрана. Претърпявайки евикция ищците са се лишили от правото на ползване, учредено в тяхна полза с последващата сделка с имота.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

-