Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и на тема Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Публикувано на 23.03.2025

.

СРС отказва да наложи възбрана по искане на ищеца. СГС потвърждава отказа. ВКС го отменя с думите: "Законодателят изрично е посочил, че обезпечение се допуска по всички видове искове."
    Справка ГПК - Обезпечение на предявен иск
Чл. 389. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
(2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.
    Дотук добре. Обаче през 2016 г. ВКС се произнася с тълкувателно решение в обратния смисъл, сякаш е забравил за чл. 389, ал. 2 ГПК - вж ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 4: Няма нужда от възбрана при вписана ИМ с оповестително-защитно действие. Няма ли? Хм, хм. 
    
.

Това определение е резюмирамо в статията ПРОБЛЕМ НА СИГУРНОСТТА В ГРАЖДАНСКИЯ ОБОРОТ. ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА ВИСЯЩ ПРОЦЕС И ЕФЕКТЪТ НА ВПИСВАНЕТО Автор: Ася Тороманова, 2022 г.по следния начин: "Определението е постановено по повод частна жалба срещу определение на Софийски Градски Съд, с което е отказано допускането на обезпечението. ВКС отменя така постановеното определение като неправилно, с мотивите че на основание чл. 389, ал.2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички видове искове и защото ищецът по установителния иск има правен интерес от запазване на процесния имот от разпоредителни действия спрямо него, както и от всякакви други, които биха го променили, увредили или унищожили. Тази цел не се постига чрез вписването на исковата молба, още повече, при установителните искове вписването има само оповестително действие, което от гледна точка на правната сигурност, означава че то има за цел само да уведоми за наличието на висящия спор." (плътният шрифт е добавен от мен, бел. блогър)

.

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=3B832B5A4BF6FE74C225779300450FF4

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№3

София, 12.01.2009 г.

 

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на   двадесети ноември   през две хиляди и осма година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА

ЧЛЕНОВЕ:              АЛБЕНА БОНЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1321  по описа за 2008 г. взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Ц. А. К. чрез адв. А срещу определение, постановено на 24.03.2008 г. по ч.гр.д. № 658/2008 г. на Софийски градски съд.

С него е потвърдено определение на Софийски районен съд, с което е отказано на Ц. К. да се допусне обезпечение на иска й, висящ по гр.д. № 2380/2008 г.

Производството по чл. 308 ГПК от 1952 г. / отм./, съответно по чл. 389 ГПК от 2007 г., независимо, че се развива в рамките и по повод висящ исков процес, е самостоятелно, като приключва с краен акт по обезпечението, с който то се допуска или отказва.

Ето защо, актът на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, доколкото са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК от 2007 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

Обжалваемият интерес в случая се определя от цената на иска, чието обезпечаване се иска и, след като тя е 40 837 лв., то налице е и условието по чл. 274, а. 4 ГПК.

Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по частната жалба В. Е. М. не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение.

Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, като се обосновава с противоречива практика на съдилищата.

Хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се преценяват при представяне на съдебни актове, за които има надлежно обозначение, че са влезли в сила, както и, че копията отговарят на оригинала.

В случая, такива данни не съществуват за двата съдебни акта, приложени към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според състава на Върховния касационен съд, обаче, намира приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за наличие на обезпечителна нужда от вписване възбрана върху имота, предмет на спора при установителните искове за собственост и също така, при тези, за които законът предвижда и вписване на исковата молба, засяга основателността на молбата по чл. 308 ГПК /отм./, поради което се явява от съществено значение за конкретния спор, а и за правоприлагането с оглед принципния му характер.

По поставените въпроси Върховният касационен съд не се е произнасял с актове на нормативно тълкуване /постановления и тълкувателни решения/, нито е формирал трайна практика.

Разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, поради което и частната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество.

Въззивният съд, като е потвърдил определението на първостепенния Софийски районен съд, е отказал да допусне обезпечение на предявения положителен установителен иск за собственост. Изложил е съображения, че той, при уважаването му, няма да се ползва с изпълнителна сила и в полза на ищеца, не възниква вземане. Поради това, той не би могъл да бъде и присъединил се взискател в изпълнително производство, ако изпълнението бъде насочено срещу възбранения имот.

Съдът, също така е приел, че щом всички искове за собственост подлежат на вписване, то евентуалните права, които биха придобили трети лица, ще са непротивопоставими на ищеца, поради което и липсва обезпечителна нужда.

Определението е неправилно.

Установителните искове не са изключени от приложното поле на чл. 308 ГПК. Напротив, законодателят изрично е посочил, че обезпечение се допуска по всички видове искове.

Нуждата от обезпечаване не е непременно свързана с опасността ответникът да осуети изпълнението. Такава е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. В обезпечителното производство не се осъществява целената с иска защита, а то я подготвя и осигурява, както и осуетява възможността на ответника да създаде пречки за ефективното осъществяване на последиците от решението, като те могат да бъдат от най-различно естество.

Следователно, ищецът по установителния иск за собственост има правен интерес от запазване на процесния имот от разпоредителни действия спрямо него, както и от всякакви други, които биха го променили, увредили или унищожили. Освен това, всяко едно обезпечение ограничава правната сфера на ответника, което е и средство да се намали желанието му да шиканириа исковия процес.

Тази цел не се постига чрез вписването на исковата молба.

В случая, при това, вписването има само оповестително действие /чл. 114, ал. 2 ЗС/, което значи, че то има за цел само да уведоми всяко заинтересовано лице за наличието на висящия спор с оглед правната сигурност.

Обвързаността на приобретателя от силата на присъдено нещо също не влияе върху обезпечителния интерес. /Следва да се посочи, че по силата на чл. 121, ал. 1 ГПК такава е налице по всички искове, което не съставлява пречка за обезпечаването им по реда на чл. 308 и сл. ГПК /отм./

В заключение, настоящият състав намира, че в разглеждания случай е налице обезпечителна нужда, като поисканата обезпечителна мярка е адекватна.

Искът е допустим и при установяване на твърденията по исковата молба - вероятно основателен.

Представените писмени доказателства, обаче, не са достатъчни, за подобен извод. Липсват данни, които да правят вероятно твърдението, че процесният имот е продаден от името на ищеца чрез пълномощник без представителна власт - чрез неавтентично пълномощно.

Това налага допускане на обезпечението, но под условие. Молителят /ищец/ следва да внесе гаранция, чийто размер, следва да бъде определен на 2000 лв.

МОТИВИРАН от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение, постановено на 24.03.2008 г. по ч.гр.д. № 658/2008 г. от Софийски градски съд, като вместо него

ПОСТАНОВИ:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на иска, предявен по гр.д. № 2380/2008 г. по описа на Софийския районен съд, предявен от Ц. А. К. за установяване в отношенията й с В. Е. М., че е собственик на поземлен имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в гр. С., С. община, район „Л", ул. „А" № 1а, съставляващ ПИ 1115 в кв. 53 по плана на гр. С., м. „В" при граници на имота: улица, ПИ № 672 за озеленяване и трафопост, ПИ № 1* и УПИ № Х* чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху същия ПРИ условие, че молителят Ц. А. К. представи гаранция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА заповед да се издаде от съда, пред който е висящо делото по материално-правния спор, след представяне на доказателства за внасяне на гаранцията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Делото да се върне на въззивния съд.

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и на тема Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.