ПРОБЛЕМ НА СИГУРНОСТТА В ГРАЖДАНСКИЯ ОБОРОТ. ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА ВИСЯЩ ПРОЦЕС И ЕФЕКТЪТ НА ВПИСВАНЕТО Автор: Ася Тороманова, 2022 г.

Начало на блога

Обратно към раздел Статии на тема действие на вписването

.

Дата на публикация в този блог: 23.03.2025

.

Автор: Ася Тороманова, докторант

Бургаски свободен университет

.

Статията е публикувана в
ЮРИДИЧЕСКИ СБОРНИК, ТОМ XXIX, 2022 на БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, ЦЕНТЪР ПО ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ

Целият сборник: https://www.bfu.bg/uploads/pages/jur_sbornik_2022.pdf

.

Само статията - натиснете ТУК

. 

По-надолу е статията с мои бележки в синьо. (бел. блогър, неюрист)

.

Въведение.

Чл. 226, ал.3 от ГПК гласи че постановеното решение във всички случаи обвързва лицето, придобило спорното право в хода на делото, „с изключение на действията на  вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността)." Проблемът на противопоставимостта на решението спрямо приобретателя на спорното право и изключенията на вписването, е проблем, който отдавна занимава съдилищата. Усложненията са многопластови, тъй като прехвърлянето на спорното право и участието на приобретателя в процеса са подчинени на процесуални правила, докато вписването и системата на вписването функционират въз основата на материалноправни норми.

         Чл. 114 ЗС е за действието на вписаните искови молби, а изключенията - за действието на влезлите в сила съдебни решения - вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси и съдебната практика по чл. 114 ЗС

.

1. Становището на доктрината относно изключенията на вписването. Според проф. Сталев, разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя, действа обезкуражително срещу придобиването на спорни права (в течение на производството съгл. чл. 226 ГПК, б.м.) и брани ищеца от недобросъвестно поведение на ответника. Затова правилото на чл. 226, ал.3 от ГПК не важи, ако исковата молба за правото на собственост/друго вещно право не е била вписана и [ако] вписването на придобивния акт за правото върху недвижимия имот в полза на частния правоприемник предхожда вписването на исковата молба.

              За термина "частен правоприемник". От тази статия научавам, че частният правоприемник е приобретател на спорния имот от ответника, обаче в Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС върховните съдии разясняват, че частен правоприемник е пробретателят от ищеца, загубил делото: "Трети лица по смисъла на посочената разпоредба (чл. 114, буква "в" ЗС, б.м.) са тези, които извличат правата си от праводател - ответник по иска. Приобретателят на права от ищец, чието право на собственост е отречено с влязло в сила решение, не е трето лице по смисъла на закона. Той се явява частен правоприемник на спорното право и след като го е придобил след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение." След това решение на ВКС тъкмо си мислех, че съм научила, какво означава "частен правоприемник" и хоп - попаднах на настоящата статия. Сега вече не знам какво да си мисля.

.

        Според проф. Сталев, изключенията, визирани в чл. 226, ал.3 от ГПК, касаят случаите на предявени отрицателни установителни искове, които не са вписани своевременно (какво ли означава "вписани своевременно"? най-вероятно преди ответникът да е прехвърлил имота, б.м.)

.

          Когато ответникът по ревандикационен иск за собственост на недвижим имот прехвърли същия в хода на процеса, приобретателят на общо основание ще е обвързан от съдебното решение. В случая няма значение дали исковата молба е била вписана. (бележка под линия: Определение № 60270 от 18.06.2021 год. на ВКС по гр.д. № 1334/2021 год., ІІ ГО

.

Я пак да разгледам внимателно чл. 226 ГПК:

"Прехвърляне на спорното право

Чл. 226. (1) Ако в течение на производството (откога тече производството? от датата на входирането на ИМ ли? или от датата на вписването ѝ?) спорното право бъде прехвърлено (от кого? от ищеца или от ответника?) върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице (какво означава трето лице? придобилият имота от ищеца или от ответника?). Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222 (ако и двете страни са съгласни съгл. чл. 222 ГПК, б.м.).

(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя (който е придобил имота в течение на пр-ството - вж ал. 1, б.м.), с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи." (какво ли има предвид законодателят под "действията на вписването" по чл. 114 ЗС? - вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси и съдебната практика по чл. 114 ЗС)

.

            Като се има предвид, че чл. 114 ЗС се отнася за действието на вписаните искови молби, а изключенията - за действието на влезлите в сила съдебни решения, чл. 226, ал. 3 ГПК би изглеждал според мен по-добре в следния вид:

           Чл. 226, ал. 3 ГПК. Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, придобил спорното право в течение на производството с изключение на действието на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 113 от Закона за собствеността) Това е единствената промяна - вместо чл. 114, слагам чл. 113 ЗС, но не в сегашния му вид, а във вида, в който според мен ще изглежда по-добре - вж раздел Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика:

            Ето чл. 113 ЗС в моята версия. (1) Ако две или повече лица са се снабдили с акт за собственост върху един и същ имот, за собственик се счита този, който първи е вписал акта си, освен ако по съдебен ред се установи, че по-рано вписаният акт не е произвел вещен ефект. (2) Вещни права не могат да се черпят от вписан акт без вещен ефект, с изключение на изричните разпоредби на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ [ако има и други, да се добавят, б.м.].

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

 .

2. Становището на съдебната практика относно изключенията на вписването Съдебната практика приема че изключенията на нормата на чл.226, ал.3 от ГПК относно вписването, касаят исковите молби, подлежащи на вписване по реда на чл. 114 от ЗС, във връзка с чл. 112 от ЗС, в предходните техни редакции (в бележка под линия е посочена съдебна практика - вж по-долу, сложила съм линкове; много е интересно наблюдението на автора на настоящата статия, че съдилищата не се интересуват от сегашната редакция на чл. 114 ЗС вр. чл. 112 ЗС, а си съдят по старите им редакции, сякаш не зачитат изменението на законите или пък не са запознати с актуалната им редакция). Според съдилищата, това са исковите молби по конститутивни искове, чието вписване носи т.нар. оповестително-защитно действие. (защитно за кого?)

                В бележка под линия са цитирани: Определение № 411 от 30.10.2008 год. на ВКС по ч.гр.д. № 1597/2008 год., ІІ ГО; Определение № 1153 от 28.11.2011 год. на ВКС по гр.д. № 459/2011 год., І ГО; Определение № 310 от 17.06.2019 год. на ВКС по гр.д. № 755/2019 год., І ГО; Решение № 177/08.04.2019 год. на ВКС по гр.д. № 4119/2017 год., І ГО; Определение № 469 от 30.10.2020 год. на ВКС по гр.д. № 972/2020 год., ІІ ГО, Решение № 52 от 23.07.2018 год. на ВКС по гр.д. № 1455/2017 год., І ГО.

.

3. Отправната позиция на настоящото изследване.

За да се обясни действието на вписването, както и изключенията, които правилото на чл. 226, ал.3 от ГПК засяга, настоящото изследване се базира на следните отправни позиции:

     1. Защитеното от проф. Силяновски становище че материалната законна сила на решението има процесуален характер и не е основание за погасяване или придобиване на субективни права. (ако това становище е вярно, ние нямаше да можем да се легитимираме като собственици с влязлото в сила съдебно решение по нашето гражданско дело № 1718/2018 на РС-Плевен, с което ревандикирахме наследствените си имоти)

      2. Защитеното от проф. Сталев разбиране че с нормативно уредените последици от прехвърляне на спорното право във висящ процес, законодателят предвижда да защити ищеца от недобросъвестни действия, или хипотезата на чл. 226, ал.3 от ГПК, във връзка с чл. 114 от ЗС визира прехвърляне на спорното право от страна на ответника.(и аз също смятам, че визира прехвърляне от страна на ответника. Точно това според мен е защитното действие на вписаната ИМ - да защити ищеца от недобросъвестни действия на ответника, а вече влязлото в сила решение има отделно, свое действие, което се изразява в това, че при прогласяване недействителност на договор, отпадат правата на всички купувачи по веригата от първия до последния, с изключение на разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ.

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

 .

4. Защитното правило на чл. 226, ал.3 от ГПК. Това правило гарантира доверието в правораздаването и действа от справедливата позиция, че предявил веднъж претенцията си срещу надлежния ответник, ищецът ще може докрай да проведе защитата си срещу него, независимо от обстоятелството, че последният може да се е разпоредил с правото в хода на делото. (като се абстрахираме от някои неясноти в чл. 226 ГПК - вж бележките тук по-горе, където съм цитирала целия член - и аз също смятам, че целта на чл. 226, ал. 3 ГПК е да гарантира доверието в правораздаването)

.

5. Изложение на проблема.

Изключенията на вписването, които визира чл. 226, ал.3 от ГПК, всъщност действат в защита на приобретателя на спорното право. (точно така, изключенията на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД и т.н. всъщност действат в защита на приобретателя на спорното право!) От процесуалноправна гледна точка, казаното не означава, че постановеното решение не ще притежава сила на пресъдено нещо спрямо него. (спрямо кого? изключенията са за третите лица, придобили спорното право преди вписването на исковата молба) Силата на пресъдено нещо на решението важи спрямо частния правоприемник във всички случаи, след като е придобил правото в хода на процеса. (като се абстрахираме от употребата на термина "частен правоприемник" - вж бележката тук по-горе, напълно съм съгласна с автора, че СПН важи и за приобретателя в хода на процеса, обаче изключенията на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД и т.н. не са за приобретателя в хода на процеса, а за приобретеля преди вписването на ИМ)

.

Видовете искове и изключенията на вписването.

5.1. Изключенията на вписването, касаещи установителните искове. Установителните искове не съдържат искане за предаване на владението върху недвижимия имот. Те съдържат единствено искане да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на спорния имот. Според проф. Сталев, това са
отрицателните установителни искове, с които се цели да се установи нищожността на подлежащи на вписване сделки. При отрицателните установителни искове, прехвърлянето на правото ще изхожда от ответника, срещу когото се търси установявяне нищожността на сключената сделка.

         А според Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС, "Разпоредбата на чл. 114, б."в" ЗС създава задължение за вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права, т.е. тук се включват ревандикационните и установителни искове за собственост. Според същата разпоредба придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. А чл. 115, ал.4 ГПК прогласява, че решението по невписаната искова молба няма действие спрямо трети лица. Следователно действието на вписването, ако не е предвидено друго, е оповестително-защитно - да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването."

.

            В тези случаи, изискването за вписване (на ИМ) е защитно средство за ищеца спрямо третите лица. Ако вписването не е навременно извършено, пропускът на ищеца ще ползва частния правоприемник. (третите лица и частният правоприемник едно и също лице ли са?) Затова, както пише проф. Сталев, решаващо е наличието на знание. (знание за вписана ИМ, доколкото разбирам).

.

             Тук има дълга бележка под линия, която започва така:

"Проф. Сталев, Сила на пресъдено нещо в Гражданския процес, с. 349-350, в случаите на нищожност на правни сделки за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, законът не запазва правата, придобити от трети лица, преди да бъде вписана исковата молба (изключение е чл. 17, ал.2 от ЗЗД)."

              Справка по чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД: "Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася."

               Аз разбирам чл. 17, ал. 2 така: ако закупя имот от купувач по привиден договор (чл.17, ал. 1 ЗЗД) преди да е вписана искова молба за прогласяване нищожност на договора, аз си запазвам правото на собственост дори и след влизане в сила на съдебното решение, с което договорът е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (нищожни са привидните договори). Това е единственият случай в българското вещно право, когато от нищожен договор се черпи пълно право на собственост - хем съдът се е произнесъл, че моят  праводател никога не е бил собственик, хем аз си оставам собственик! Това странно положение се нарича фингирано правоприемство (измислено, фалшиво, неистинско) и се счита за напълно законосъобразно. Тук вписването на исковата молба не оповестява нищо друго, освен че някой се е излъгал да води безсмислено дело, а защитното ѝ действие - да пречи на ответника да прехвърли имота по време на делото - е отишло на кино, защото ответникът вече ми го е продал.
.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

 .

            (продължение на бележката под линия:). "Чл. 114 от ЗС постановява, че вписването на тия искови молби има само предупредително за третите лица значение. (никъде в чл. 114 ЗС не пише подобно нещо) В тия случаи се проявяват изключенията на вписването по чл. 226, ал.3 от ГПК: Ищецът по предявения отрицателен установителен иск ще може да се позове спрямо частния правоприемник (кой е частният правоприемник?) на силата на пресъдено нещо на решението, с която спрямо праводателя му (праводателя на частния правоприемник, не на ищеца, б.м.) е установено, че правото не съществува. Като е пропуснал да впише своевременно исковата си молба обаче, частният правоприемник ще може да претендира за добросъвестност - не е имал обективната възможност да узнае, че придобива на риск. Ищецът ще бъде принуден в следващ процес срещу третото лице - приобретател (срещу третото лице-приобретател? нали досега беше частен правоприемник?), да установява нищожността на сделката с неговия праводател. [(ние това доказване го направихме в едно-единствено дело - ето ги трите съдебни акта по нашето гр.дело, в сила от 16.04.2020: Решение от 18.02.2019г. по гр.д.№1718/2018 на ПлРС  (нищожно пълномощно поради липса на валидно нотариално удостоверяване на съдържанието му), Решение от 26.07.2019 год. по в.гр. д. № 330/2019 на ПлРС (потвърждава решението на ПлРС) и  Определение от 16.04.2020 г. по гр. д. № 4100/2019 на ВКС (не допуска касация).]

.

              (продължение на бележката под линия:)"В съвременните практика и доктрина се приема, че отрицателният установителен иск не прекъсва придобивната давност: Ставру, С., Прекъсва ли отрицателният установителен иск придобивната давност, Предизвикай! Правото, електронно издание, https://www.challengingthelaw.com/" (тоест докато се влачи делото, придобивната давност изтича и ищецът пие една студена вода)

.

         Заключение относно вписването на отрицателни установителни искове: при отрицателните установителни искове, ищецът следва да прояви бдителност и да впише исковата си молба за признаване нищожността на основанието, на което ответникът е придобил собствеността (преди ответникът да е продал имота на трето лице; това обаче важи само за исковете на осн. чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД и т.н.; ние с брат ми например вписахме исковата си молба, след като наследствените ни имоти бяха прехвърляни многократно като горещ картоф, а пред съда просто доказахме, че майка ни не е продавала, т.к. мнимият ѝ пълномощник се е легитимирал с пълномощно, на което липсва предвидената от закона форма - нищожно упълномощаване по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД и окончателна недействителност на първия договор за покупко-продажба на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и веднага след това си поискахме и получихме безпроблемно владението от последния купувач по веригата, без да водим второ дело)

.

        След заключението относно вписването на отрицателните установителни искове под линия е цитирано решение, което обяснява, какво означава "ищецът трябва да прояви бдителност":

       "В подкрепа на виждането на проф. Сталев е съдебната практика, обективирана в Решение № 448 от 30.11.2011 год. на ВКС по гр.д. № 100/2011 год., І ГО. С решението е уважена ревандикационната претенция за недвижим имот при следната фактическа обстановка: имотът е продаден и за продажбата е изготвен нотариален акт през 1996 год. С влязло в сила решение през 2008 год. е установено по отношение на купувачите че договорът за продажба е недействителен на основание чл. 26 от ЗЗД. Исковата молба е била вписана през 1997 год. През 2002 год., купувачите продават имота на трето лице - настоящ ответник по предявения ревандикационен иск. При тази фактическа обстановка, е достигнат изводът че владението на приобретателя е недобросъвестно, тъй като исковата молба за установяване нищожността на неговия праводател е била вписана. Като не е извършил проверка за вписване на исковата молба, което е предоставена от законодателя възможност за знание относно факта на вписването, се опровергава неговата добросъвестност, определяща субективния признак на владението." (добре, че е продал чак 2002, след вписването на ИМ, ами ако беше продал преди вписването ѝ, до какъв ли извод щеше да достигне съдът?)

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

 .

 

5.2. Ревандикационните искове в хипотезата на чл. 226, ал.3 от ГПК и изключенията на вписването. Лицето, получило владението върху имота от ответника по ревандикационен иск (в течение на пр-ството) е адресат на разпоредбата на чл. 226, ал.3 от ГПК. За исковете по чл. 108 от ЗС, вписването има само оповестително действие. Бележка под линия: "Така, съгласно Тълкувателно Решение № 3/2009 по т.д. 3/2009 год., ОСГК на ВКС, съгласно което вписването на исковата молба има за цел да даде гласност на съдебния спор."

                 ТР 3/2009 от 19.07.2010 - т. 2 гласи точно обратното: "Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица".

.

        Когато ответникът по ревандикационен иск за собственост на недвижим имот прехвърли същия в хода на процеса, приобретателят на общо основание ще е обвързан от съдебното решение. В случая няма значение дали исковата молба е била вписана. (бележка под линия: Определение № 60270 от 18.06.2021 год. на ВКС по гр. Дело № 1334/2021 год., ІІ ГО, Решение № 68 от 20.02.2012 по гр.д. № 719/2011 на ВКС, ІІ ГО, Решение № 88 от 29.07.2016 год. на ВКС по гр.д. № 5719/2015 год., І ГО и Решение № 27 от 24.02.2012 год. на ВКС по гр.д. № 845/2011 год.,ІІ ГО, в мотивите на което се казва че с невписването на исковата молба и на решението по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, не е осигурена гласност на спора, но липсата на вписване не може да измести обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, която се разпростира върху правоприемниците на страните.)

       ВКС нееднократно, в не един свой акт, изтъква, че невписването на исковата молба и на решението по иск с правно основание чл. 108 ЗС не може да измести обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, която се разпростира върху правоприемниците на страните. Обаче чл. 115 ЗС гласи: "Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано." Това разминаване (противоречие) между чл. 226, ал. 3 ГПК и чл 115 ЗС оставя неприятното впечатление, че липсва синхрон между ГПК и ЗС.

.

Изводи относно вписването на ревандикационни искове: лицето, придобило владението на имота от ответника по време на висящ процес по иск по чл. 108 от ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението не е обусловено от вписването на исковата молба. Невписването на исковата молба не е в състояние да защити третото лице - частен правоприемник (сега пък третото лице е наречено частен правоприемник; тотална терминологична бъркотия - вж Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС върховните съдии разясняват, че частен правоприемник е пробретателят от ищеца, загубил делото; а и защо вписването или невписването на ИМ трябва да служи за защита на чужди права?) в хода на процес по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, ако то реши да се позове на липса на знание относно процеса, респ. добросъвестност.  (бележка под линия: Така, съгласно Решение № 88/29.07.2016 год. на ВКС по гр.д. № 5719/2015 год. За да бъде уважено притезанието по иска по чл. 108 от ЗС, достатъчно е ответникът да е бил във владение на имота към предявяването на иска, който извод се потвърждава от разпоредбата на чл. 523 от ГПК)

       Според мен, изводите не са съобразени с чл. 115 ЗС, в който пише: "Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано."

.

5.3. Проблемът с последователното прехвърляне в течение на процеса на материалното право, по повод на което е предявен конститутивен иск.

Конститутивните искови молби са тези, с които се иска разваляне, унищожаване или отменяване на актове, подлежащи на вписване. Действието на вписването при повечето конститутивни искове, които се упражняват съдебно, е предвидено с изрична материална разпоредба.(бележка под линия: "Предходната редакция на чл. 114, б. „а" от ЗС изброяваше предвиденото вписване и неговото действие при конкретните искови молби с основание чл. 17, 33, 88, 135, 211 и 221 от ЗЗД " Виж ти! И защо са го изтрили? - вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ )

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

 .

Противопоставимостта на вписването на конститутивните искове осигурява защитата на ищеца спрямо третите лица, предвид възможността ответникът да прехвърли спорния имот, преди отпадане с обратна сила на вещните права на ответника, с влязлото в сила конститутивно съдебно решение.Така се осуетява опасността третото лице - частен правоприемник (за третото лице и частния правоприемник - вж Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС върховните съдии разясняват, че частен правоприемник е пробретателят от ищеца, загубил делото: http://softisbg.com/dannies_blog/-24022012-8452011.html) да съхрани своите права върху имота, за което съществува възможност, ако е вписало своя придобивен акт по-рано от исковата молба. (ще ги съхрани, само ако става дума за разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ

5.3.1. Противопоставимост на вписването при конститутивните искове с оповестително-защитно действие. (защитно за кого?)  В практиката на ВКС са възприети някои правила по отношение на усложнения в случаи на множество прехвърляния на недвижимия имот, във връзка с който е предявен конститутивен иск. С (Тълкувателно) Решение № 2/2017 год. от 09.07.2019 год. по т.д. № 2/2017 год., т.3, ОСГТК на ВКС, е отговорил на въпроса „Какъв е редът за защита на кредитора, предявил иск по чл. 135 от ЗЗД, при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си". ОСГТК на ВКС постановява че, ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД, съгласно чл. 226, ал.3 от ГПК, обявената недействителност на сделката може да бъде противопоставена на следващите приобретатели и те са длъжни да търпят принудителното изпълнение на придобитите от тях права. Ако приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди вписване на исковата молба по иска по чл. 135 от ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е вписан преди вписване на исковата молба. Съгласно застъпеното становище на ВКС, последващият приобретател запазва правата си по отношение на спорното право върху имота, в случай че актът му, както и актът на неговия праводател, са вписани преди вписването на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД.

                  Запазването на правата, придобити преди вписването на ИМ по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е становище на ВКС, а си го пише в самия чл. 135, ал. 1 ЗЗД: "Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността." - вж материала Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД и т.н. Тълкувателното решение е за прехвърляне на имота след вписване на ИМ по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

.

За да може кредиторът да противопостави решението иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо приобретателите по време на делото, според ВКС е необходимо вписването на исковата молба да предхожда вписването на придобивния акт не само на първия, но и на последващите приобретатели, в случай че са налице няколко последователни разпоредителни сделки, след първата увреждаща.

              ВКС не е казвал нищо подобно и няма логическа причина да го каже, защото, ако вписването на ИМ по чл. 135 ЗЗД предхожда вписването на придобивния акт на първия приобретател, такова вписване във всички случаи ще предхожда и вписването на последващите вписвания на придобивните актове на последващите приобретатели. В тълкувателното решение ВКС обяснява съвсем друго, а именно, че, ако длъжникът прехвърли имот след вписването на ИМ по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а след това купувачът му го прехвърли на друг, евентуално другият - на следващ и т.н., кредиторът може да се защити, като насочи иска не само срещу първия приобретател, а и срещу последващите. Точка 3 от ТР № 2/2017 год. от 09.07.2019 по тълк.д. № 2/2017 на ОСГТК на ВКС гласи: "Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат." Обясненията за разпорежданията преди или след вписването на ИМ по чл. 135 ЗЗД се намират само в мотивите. В самия диспозитив не се казва изрично, че става дума за разпорежданията след вписване на ИМ (това е единствената слабост на произнасянето по т. 3).

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

 .

5.3.2. Изводи относно изключенията на вписването по чл. 226, ал.3 от ГПК, в случаите на предявен конститутивен иск. Ищецът по вписана искова молба по контитутивен иск, може да противопостави правата си, потвърдени с влязлото в сила решение срещу всяко трето лице - първоначален и следващ приобретател, придобили правата си в хода на висящия процес, след като е вписал иска, в случаите, в които конкретната материалноправна норма предвижда такава защита.

              В чл. 226 ГПК не пише "след като е вписал иска", а "в течение на производството".

         Справка ГПК - Прехвърляне на спорното право

Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.

                Авторът очевидно приема, че ходът на производството започва от датата на вписване на исковата молба. Аз лично не съм съвсем сигурна, че е така, защото в съдебната практика се срещат дела, проведени без вписване на ИМ и даже без вписване на съдебното решение (имам предвид дела, при които вписването ИМ е задължително, напр. по чл. 108 ЗС - вж Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС, Решение от 27.06.2016 по гр. дело № 4987/2015 на ВКС и Решение от 29.07.2016 по гр. д. № 5719/2015 на ВКС)

.

В случаите в които материалната норма не предвижда правосъхраняващо действие на вписването на исковата молба (вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси, бел.блогър), вторият и следващ приобретател, биха могли да
противопоставят на ищеца възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, в случай че са вписали актовете, от които черпят права върху имота, по-рано от вписването на иска от страна на ищеца (вж материала Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ). И тук, подобно на вписването на отрицателния установителен иск, изключенията на вписването ще важат за частния правоприемник (вж Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС, в което върховните съдии разясняват, че частен правоприемник е пробретателят от ищеца, загубил делото", бел. блогър) в хипотезата на чл. 226, ал.3 от ГПК: ако е вписал правото си преди иска, ще може да противопостави възражения, различни от преклудираните със силата на пресъдено нещо спрямо праводателя му; ако искът е вписан, приобретателят не ще може да противопостави личните си възражения за добросъвестност спрямо ищеца. Това следва от особения характер на преобразуващите права, предявявани посредством конститутивни искове.

.

6. Проблемът: Действието на вписването и доколко третите лица - правоприемници могат да му се доверят. Изискването за вписване на исковите молби по чл. 108 от ЗС, след допълнението на чл. 112 от същия закон, придава едниствено гласност на правния спор. Тази гласност не изпълнява функцията си докрай, тъй като, съгласно чл.12, ал.2 от Правилника
за вписванията, вписването се извършва по съответната персонална партида: съществущият съдебен спор се отразява по партидите на ищеца и на ответника, но с прехвърлянето на владението на имота от ответника на трето лице, вписването не се пренася по партидата на това трето лице. Когато то продаде имота на следващо място, вторият по ред приобретател, няма как да узнае за висящия съдебен спор, ако и да е направил справка в книгите по вписванията. (има начин - като направи справка и по персоналната партида на праводателя на праводателя си - вж статията Три слабости на вписването по персоналната система)

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

 .

Проблемът е че предвид способът на извършване на вписването по персонална система, то не може да ползва докрай нито ищеца, в чиято полза следва да бъде то при вписване на исковата молба, нито третото лице - приобретател на владението на имота от ответника, тъй като последното не може да се довери че е проследило всички прехвърлителни сделки относно спорното право, преди то да го придобие, посредством справка в книгите по вписванията.

          Да, справките по персоналната система на вписване се правят доста трудно - вж Как се извършват справки по имот съобразно сега действащата персонална система на вписване и Каква е разликата между персоналната и реалната система на вписване?

         Но основният проблем е, че много автори, в т.ч. и настоящият, като че ли забравят, че проследяването на всички прехвърляния не е задължение на третото лице, а на съдията по вписванията, т.к. издаването на справки и удостоверения за наличие или липса на вещни тежести представлява нотариално производство по чл. 569, т. 7 ГПК ( "Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести ").

         Проблемът се задълбочава от това, че съдиите по вписванията отдавна са абдикирали от задълженията си по чл. 569, т. 5-7 ГПК, още от 2004 г, когато цялата отговорност за вредите от неверните удостоверения премина от Съдията по вписванията към новосъздадената АВп - чл. 49 ПВп: (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) "Когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи." - вж съдебната практика в раздел  Отговорност за вреди от грешки при вписванията

            Вече повече от 20 години съдиите по вписванията не носят никаква отговорност за неверните удостоверения, макар че ги подписват заедно със служителя, който де факто ги е издал напълно самостоятелно. Цялата работа се върши от служителите със средно образование. На практика среднисти-деловодители провеждат нотариално производство по чл. 569 ГПК. По разпореждане на съдия по вписванията (sic! все едно нотариус да разпорежда на лица без ценз да провеждат нотариалното му пр-ство). Редът е обърнат нагоре с краката - вж Какво представлява разпореждането на съдията по вписванията - цитира се Одитния доклад, в който пише, че съдиите по вписванията си вършат работата през пръсти

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

 .

       Най-сериозната последица от хаоса в организацията на вписванията е, че дори и истинските съдии се затрудняват при разясняване на законовата регулация на вписванията- вж съдебната практика в раздел Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията. В края на 2019 съдиите от ВКС направиха опит да разяснят как се търси отговорност от съдия по вписванията, но и те се объркаха - вж Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС

 

.

       Бележка под линия: проф. Венедиков, цит. съч., с. 190 и сл., системата на публичност, възприета в нашето право, е преди всичко непълна, защото дава гласност не на всички прехвърляния или учредявяния на вещни права върху недвижими имоти, а само на тези, които стават приживе и то чрез договор. По такъв начин у нас от книгите по вписванията не може да се установи дали едно лице е собственик на определен недвижим имот: може да се установи дали този имот му е прехвърлен по договор и дали е отчужден от него. Но този имот може междувременно да е придобит по давност от трето лице, това не може да се види от книгите по вписванията."

             Много точно наблюдение! Това е другата сериозна слабост на персоналната система за вписване - че по нея не може да се установи дали някой друг не си е издал КНА за имота, вписан като собственост на дадено лице.

           Още една сериозна слабост е, че върху МОЯ имот може да бъде вписана възбрана по ЧУЖДА персонална партида и МОЯТ имот да бъде продаден на търг по ДОПК, без да разбера - вж съдебната практика в раздел Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК и ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот (уж, б.м.) не поражда правно действие спрямо действителния собственик.

             Според мен, ПВп в редакцията му от 1997 е бил по-добър от сегашния, а ПВп от 1927 - още по-добър.

.

7. Опит за разрешение на проблема с недостатъчната гласност на вписването от съдебната практика. Опит да се намери изход на поставените проблеми, или по-точно да се намери допълнителна защита за ищеца по установителен иск за собственост, е дадено с Определение № 3 от 12.01.2009 год. на ВКС по ч.гр.д. № 1321/2008 год. ІV ГО. С него е допуснато обезпечение на установителен иск за собственост, чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот, с аргумента че интересът на ищеца да запази имота от разпоредителни действия в хода на процеса, не се постига чрез вписването на исковата молба.

            Бележка под линия. Определението е постановено по повод частна жалба срещу определение на Софийски Градски Съд, с което е отказано допускането на обезпечението. ВКС отменя така постановеното определение като неправилно, с мотивите че на основание чл. 389, ал.2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички видове искове и защото ищецът по установителния иск има правен интерес от запазване на процесния имот от разпоредителни действия спрямо него, както и от всякакви други, които биха го променили, увредили или унищожили. Тази цел не се постига чрез вписването на исковата молба, още повече, при установителните искове вписването има само оповестително действие, което от гледна точка на правната сигурност, означава че то има за цел само да уведоми за наличието на висящия спор.

.

Следва да бъде зачетена практика, която допуска обезпечителната мярка възбрана по всички видове искове, включително и установителните. Както правилно е отбелязано в Определение № 3 от 12.01.2009 год. на ВКС по ч.гр.д. № 1321/2008 год. ІV ГО, всяко едно обезпечение ограничава правната сфера на ответника, което е и средство да се намали желанието му да продължи исковия процес. Ищецът по установителния иск за собственост има правен интерес от запазване на процесния имот от разпоредителни действия. Обвързаността на приобретателя от силата на пресъдено нещо не влияе върху обезпечителния интерес. Тази обвързаност на приобретателя, по силата на чл. 226 от ГПК е налице по всички видове искове.

.

Заключение. Влязлото в сила решение проявява своите действия - сила на пресъдено нещо, конститутивно действие, изпълнителна сила, между страните по водения процес.

            Именно! Влязлото в сила решение проявява своите действия, сред които са и изключенията на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ .

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

.

Правилото на чл. 226, ал.3 от ГПК разширява субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението като го прави противопоставимо на приобретателя в хода на делото. (с изключение на разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД и т.н.)

              Например, купувам си имот от купувач по привиден договор по см. на чл.17, ал. 1 ЗЗД, без да подозирам, че е привиден. След това моят продавач и неговият започват да се съдят за прогласяване нищожност на договора им. Влиза в сила съдебното решение, с което привидният им договор е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (нищожни са привидните договори), но моите права са бетон, защото съгл. чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД: "Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.", а моите права са придобити добросъвестно преди вписването на иска.

.

Вписването, респ. изключенията на вписването, които чл. 226, ал.3 от ГПК визира, не са в състояние да ограничат противопоставимостта на решението спрямо приобретателя на спорното право. Изключенията на вписването по чл. 226, ал.3 от ГПК визират случаи, при които пропускът на ищеца да впише своевременно исковата си молба, може да бъде основание за третото лице - приобретател да противопостави свои лични възражения за придобиване на спорното право, различни от тези на неговия праводател.

              Бележка под линия. Това заключение се поддържа от проф. Сталев, Сила на пресъдено нещо в Гражданския процес,с. 349 и се потвърждава от съдебната практика, обективирана в Решение № 87 от 05.07.2018 год. на ВКС по гр.д. 4028/2017 год., ІІ ГО.

.

Нормата на чл. 226, ал.3 от ГПК разкрива проблема с недостатъчната гласност на вписванията, но не е в състояние да го разреши. Нормата на чл. 226, ал.3 от ГПК не е замислена в хипотезата на неколкократни прехвърляния на спорното право в течение на делото и не може да разреши конкуренцията в правата относно недвижими имоти.

                Според мен, чл. 226, ал. 3 разкрива и друг проблем - не е прецизиран текстът "с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността)" Като се има предвид, че чл. 114 ЗС се отнася за действието на вписаните искови молби, а изключенията - за действието на влезлите в сила съдебни решения, чл. 226, ал. 3 ГПК би изглеждал според мен по-добре в следния вид:

        Чл. 226, ал. 3 ГПК в моята версия: Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, придобил спорното право в течение на производството с изключение на действието на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 113 от Закона за собствеността) Това е единствената промяна - вместо чл. 114, слагам чл. 113 ЗС, но не в сегашния му вид, а във вида, в който според мен ще изглежда по-добре - вж раздел Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика:

            Чл. 113 ЗС в моята версия. (1) Ако две или повече лица са се снабдили с акт за собственост върху един и същ имот, за собственик се счита този, който първи е вписал акта си, освен ако по съдебен ред се установи, че по-рано вписаният акт не е произвел вещен ефект. (2) Вещни права не могат да се черпят от вписан акт без вещен ефект, с изключение на изричните разпоредби на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ [ако има и други, да се добавят, б.м.].
 

.

8. Предложения:

На основание чл. 112 от ЗС, всички актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, пръхвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, следва да бъдат вписани.

Съгласно чл. 8, ал.1 от Правилника за вписванията, вписването на нотариалните актове по чл. 4, б. „а" от ПВ, се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил.

Считаме че такова задължение за нотариуса, относно обявяването на извършената от него сделка, следва да има и по отношение на кадастъра.

Аргументи:

По една или друга причина, двустранната връзка между кадастъра и имотния регистър, не работи така, както е замислена с приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър, Наредба 2/2005 год. за водене и съхранение на имотния регистър, Наредба № Н-4/2020 год., за условията и реда за осъществяване на двустранната връза и обмена на данни между кадастъра и имотния регистър. Бяха разгледани част от проблемите за недостатъчната гласност на вписването, при исковите молби относно вещни права върху недвижими имоти.

               Бележка под линия. В периода 08.02.2021 год. - 10.03.2021 год. в портала за обществени консултации на Министерския съвет, бе обявена обществена консултация във връзка с извършването на последваща оценка на въздействието на ЗКИР и подзаконовата нормативна уредба, касаещи създаването, воденето и съхраняването на имотния регистър в Република България. Съгласно становището на Висшия адвокатски съвет, създаването на работеща двустранна връзка между АГКК и Агенцията по вписванията, е важна предпоставка за разрешаване на проблемите, препятстващи изграждането на имотния регистър в България. Съгласно становището на Нотариалната камара, информационната система за извършване на справки по вписаните актове, функционираща в момента, страда от недостатъци, които поставят под съмнение по-нататъшното й функциониране. Направена е препоръка за преработване софтуерът на имотния регистър, в съответствие с предвидената нормативна промяна. Становището на Нотариалната камара е в синхрон със становището на Агенцията по вписванията, която изразява препоръки за изграждане на връзки, стратегическо сътрудничество и партньорство с АГКК, нотариуси, общини и други държавни органи.

А ето и резултатът от проведената обществена консултация във връзка с извършването на последваща оценка на въздействието на ЗКИР и подзаконовата нормативна уредба, касаещи създаването, воденето и съхраняването на имотния регистър в Република България: март 2021 - Извадка от Доклад за последваща оценка на въздействието на ЗКИР 2015-2020 ОТЛИЧЕН ДОКЛАД! До 2015 г. се е работело по въпроса за създаване на имотен регистър, след което работата тотално е замряла. Изготвен от Център за оценка на въздействието на законодателството RIA.BG. С мои коментари в синьо.

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

.

Практически ползи от предлаганото ново законово правило.

Когато нотариалният акт или друг вид сделка, изповядана от нотариуса, бъдат заявени за вписване в кадастъра, така постъпилата информация, на основание чл. 51, ал.1, т.1, вр. с чл. 53 от ЗКИР, ще представлява изменение на данните в кадастъра, за което изменение, АГКК ще следва да съобщи по реда на АПК на всички заинтересовани лица в тридневен срок.

За пример, ако за конкретен имот (попадащ в територия с одобрена кадастрална карта), има дублиране на носителите на правото на собственост, предходно вписалия акта си собственик ще бъде уведомен. Недостатъчната липса на гласност по персоналното вписване ще бъде компенсирана чрез допълнителното вписване в кадастъра.

Това би разкрило случаите на конкуренция между актовете, легитимиращи различни собственици на един и същи недвижим имот - обект на кадастъра.

.

Предложение за отразяване на исковите молби в КРНИ.

В случаите на вече заведен спор за правото на собственост относно конкретен недвижим имот (попадащ в територия с одобрена кадастрална карта),проблемът с вписването на исковите молби, а и като цяло на актовете, подлежащи на вписване, е двояк. Исковите молби носят противопоставимост в конкретни материалноправни хипотези, а в останалите случаи - придават гласност на спора. В случай че бъде възприето предложението за вписване на нотариалните актове и сделки от нотариусите в КРНИ, ищецът ще има по-широка възможност да се информира за случилото се прехвърляне на имота в хода на делото и ще може да съобрази поведението си с него.

.

Конкретните законодателни предложения:

Изменение на действащия чл.51, ал.3 от ЗКИР, който да добие следната примерна редакция:

„Измененията в кадастралната карта и в кадастралните регистри се извършват както следва:

а) от нотариуса, изповядал подлежащия на вписване акт относно право на собственост/друго вещно право върху недвижим имот. След вписване на акта в службата по вписванията и преди предаване на вписания акт на страните, нотариусът заявява акта в КРНИ;

б) от областните администрации - за съставените актове за държавна собственост;

в) от общините - за съставените актове за общинска собственост;

г) от съдебните изпълнители - в случаите на наложени възбрани по реда на чл. 449, ал.2 от ГПК;

д) от съдиите по вписванията - за непопадащи в горните хипотези актове, но подлежащи на вписване по реда на чл. 112 от Закона за собствеността, в териториите с одобрена кадастрална карта.

Забележка:

Направените предложения не претендират да разрешат проблемите на взаимодействието между кадастъра и имотния регистър. Същите са направени при ясното съзнание че за последното са необходими още много ресурси и време.

В частта относно предложенията за изменение и допълнение в ЗКИР, статията е в съавторство с колегата геодезист - инж. Зоя Славова от отдел „Териториално устройство и държавна собственост" при Областна администрация Бургас.

.

Само статията без моите бележки - натиснете ТУК

.

 Начало на блога

Обратно към раздел Статии на тема действие на вписването