Oпределение от 28.11.2011 по гр.д.№459/2011 на ВКС

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика на тема Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Публикувано на 20.12.2024. Актуализация на 12.02.2025

.

Казус. Ищецът купил имота по време на висящо дело по иск за собственост срещу праводателя му - исковата молба не е била вписана! Не му признават добросъвестно владение. Губи имота. Тук ВКС казва, че вписването на исковите молби за собственост, наложено с изменението на чл.112, б."а" от ЗС /ДВ бр.34/2000г./, има само оповестително действие, а по чл.114, б."а", ал.2 и б."б", ал.2 от ЗС - оповестително-защитно.

.

Из определението

 "вписването на исковите молби за собственост, наложено с изменението на чл.112, б."а" от ЗС /ДВ бр.34/2000г./, има само оповестително действие и затова при прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес, влязлото в сила решение във всички случаи има сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя, независимо от вписването или невписването на иска за собственост. Само когато се касае за конститутивните искове, към които насочва чл.114, б."а", ал.2 и б."б", ал.2 от ЗС, при които вписването има оповестително-защитно действие, прехвърлянето на спорното право преди вписване на исковата молба има за последица необвързаност на приобретателя от силата на пресъдено нещо на постановеното решение."     

            Очевидно, ВКС смята, че ИМ има защитно действие, когато защитава не ищеца, а третите лица, придобили имота преди вписването на исковата молба. Не съм съгласна - вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси

.

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=9898DE8B17DEC212C22579560043D314

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153

С. 28.11.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.459 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 19.11.10г. по гр.д.№9281/09г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 17.04.09г. по гр.д.№4679/07г. на Софийски районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по установителния иск за собственост на В. Г. Ч. срещу [фирма], основан на деривативно придобивно основание - покупко-продажба по нотариален акт №134/2006г. и е отхвърлен искът за собственост, основан на оригинерно основание - кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ищеца - Р. Г. А., Х. В. К. и Столична община.
Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че праводателите на ищеца са закупили спорния магазин от Столична община на 27.05.1999г., при условията на заведен от [фирма] срещу Столична община иск за собственост на същия имот. Този иск е бил уважен с влязло в сила на 27.01.2006г. решение по гр.д.№2759/2002г. на СГС. При това положение ищецът в настоящото производство В. Г. Ч. е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и заведеният от него иск за собственост срещу [фирма], основан на придобивната сделка, е процесуално недопустим. Евентуалният му иск, основан на кратката петгодишна давност, с присъединяване на владението на праводателите му, е допустим, но неоснователен, тъй като с предявяване на предходния иск за собственост придобивната давност върху имота е прекъсната, а по време на висящия процес давност не тече - чл.116, б."б" от ЗЗД и чл.115, б."ж" от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подали ищецът В. Ч. и третото лице помагач Х. В. К..
В жалбата на В. Г. Ч. се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон във връзка с евентуалния иск за собственост, основан на придобивна давност. Те се свеждат до виждането, че разпоредбата на чл.116, б."б" от ЗЗД не намира приложение в този случай, тъй като жалбоподателят Ч. и неговите праводатели не са били страна в предходното дело за собственост, което се е развило между [фирма] и Столична община, затова спрямо тях придобивната давност не е била прекъсната с предявяване на исковата молба по това дело. Не може по аргумент от чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ спрямо тях да се пренесат всички последици на висящото производство, включително и за прекъсване на придобивната давност. Владението на В. Ч. е било добросъвестно, той е присъединил и владението на праводателите си и от 27.05.1999г. до м.януари 2007г. са изтекли изискуемите 5 г. за придобиване на собствеността с кратката петгодишна давност.
Заявяват се и оплаквания срещу въззивното решение в частта, с която се оставя в сила решението на първата инстанция, имащо характер на определение, за прекратяване на производството по иска за собственост, основан на прехвърлителната сделка по нотариалния акт №134 от 26.04.2006г. Поддържа се, че към момента на осъществяване на тази сделка не е имало висящ процес, тъй като той вече е приключил. Затова приобретателят В. Ч. не е обвързан от силата на пресъдено нещо по това решение и може да води иск за собственост срещу [фирма], основан на тази сделка. Навежда се и довод, че към момента на предявяване на иска на В. Ч. по настоящото дело, нито исковата молба, нито решението по предходното дело са били вписани и той не е знаел за приключилия спор.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1.Разпростират ли се всички последици на исковото производство спрямо приобретателите на спорното право и с оглед на това, докато е висящо делото, прекъсва /спира/ ли се придобивната давност по отношение на третите добросъвестни лица, приобретатели на спорното право, които не са страна по висящо производство по чл.108 от ЗС, в случаите, в които исковата молба не е вписана, респ. съдебното решение по чл.108 от ЗС също не е вписано. По този въпрос въззивното решение противоречало на ТР №1/02.06.10г. на ОСГК на ВКС, на ТР №79 от 30.12.77г. по гр.д.№68/77г. на ОСГК на ВС; на ТР №3/19.07.10г. на ОСГК на ВКС; на решение №631/26.09.09г. по гр.д.№1525/08г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №26 от 10.02.09г. по гр.д.№5911/07г. на ВКС, ІV ГО, както и определение №218 от 22.04.10г. по ч.гр.д.№208/10г. на ІІІ ГО.
2.Обвързан ли е приобретателят на спорното право, вписал в имотния регистър придобивния си акт, от силата на пресъдено нещо на решение по чл.108 от ЗС, в случаите, при които исковата молба и съдебното решение не са били вписани по реда на чл.114 и чл.115 от ЗС, предвид нормата на чл.115, ал.4 от ЗС, вр.чл.226, ал.3 от ГПК и чл.114 от ЗС. По този въпрос решението противоречало на ТР №3/19.07.10г. на ОСГК на ВКС; решение №757/10.12.09г. по гр.д.№1536/08г. на ВКС, І ГО; решение №1308 от 12.01.09г. по гр.д.№5322/07г. на І ГО; решение №1104 по гр.д.№1072/05г. на ВКС, ІV-Б ГО и решение №1481/05.01.09г. по гр.д.№6450/07г. на ВКС, І ГО.
3.Прилага ли се нормата на чл.226, ал.3 от ГПК, респ. чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ в случаите, при които прехвърлянето на спорното право е извършено не по силата на правна сделка, а в резултат на сложен фактически състав, осъществен съгласно чл.3, ал.1, т.4 от ЗППДОП и чл.3, ал.1 от Наредба за търговете - противоречие с определение № 866 от 17.02.10г. по ч.гр.д.332/09г. на ВКС, ІV ГО.
По всички въпроси се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Третото лице помагач Х. В. К. поставя в изложението към касационната си жалба същите правни въпроси, макар и с леко променена формулировка, като се позовава на същата съдебна практика. Обосновава и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по тези въпроси. Поставя и въпрос по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за действието на вписването на исковите молби и постановените по тях съдебни решения за собственост спрямо правата на третите лица, приобретатели на спорното право, когато искът е предявен преди 01.01.01г.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбите. Счита, че не са изпълнени условията за допускането им до разглеждане по същество от ВКС. Според него част от поставените въпроси са некоректни, нямат връзка с делото, посочената съдебна практика е неотносима към настоящия спор, а освен това въззивното решение е изцяло в унисон с практиката на ВКС по сходни дела.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбите не следва да се допускат до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Първият от въпросите в жалбата на В. Ч. е свързан с евентуално предявеното от него основание на иска за собственост - придобивна давност. Въпросът се свежда до тълкуването на чл.121, ал.3 от ГПК /отм./, сега чл.226, ал.3 от ГПК и по-конкретно - дали по време на висящ процес по иск за собственост на недвижим имот тече придобивна давност за третото лице, което добросъвестно владее спорния имот по силата на придобивна сделка с ответника, признат впоследствие от съда за несобственик, ако това трето лице не е станало страна в производството по делото и ако исковата молба не е била вписана. Въпросът е определящ за изхода на делото, тъй като ищецът по настоящото дело В. Ч. се позовава на присъединяване на владението на своите праводатели, които са закупили имота в хода на висящ процес за собственост, от ответника Столична община, чиито права са отречени с влязлото в сила решение.
По този въпрос въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС - задължителна и незадължителна.
ТР №1/02.06.10г. на ОСГК на ВКС има за предмет напълно различни правни въпроси, които не могат механично да се отнесат към настоящото дело. Освен това - жалбоподателят не се е позовал на текста на самото тълкувателно решение, а на особеното мнение към него, което обаче не може да обуслови допустимост на касационното обжалване.
ТР №3/19.07.10г. на ОСГК на ВКС също третира въпроси, които нямат връзка с определящия правен въпрос по настоящото дело. Специално по въпроса за изискването за вписване на исковите молби, с които се инициира производство по защита на правото на собственост или друго вещно право, В. съд е разсъждавал при редакцията на чл.112, б."з", вр. чл.112, б."а" от ГПК, след измененията и с ДВ бр.34/2000г., докато исковата молба по предходното дело за собственост / която е от значение за настоящия спор, тъй като сегашният ищец се позовава на присъединяване на владението на праводателите си, които са закупили имота в хода на висящия спор по предходното дело и за тях се твърди, че не са знаели за този спор / е подадена преди тези изменения - т.е. преди законодателно да се въведе изискване за вписването и. Ето защо и това тълкувателно решение не може да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Решение №631/26.09.09г. по гр.д.№1525/08г. на ВКС, ІІІ ГО, също не разглежда поставения в настоящото дело правен въпрос, затова не може да служи като пример за противоречива съдебна практика по него. В мотивите си В. съд е разсъждавал в кои случаи обичайно исковата молба прекъсва придобивната давност за спорния имот, без обаче да ги изброява изчерпателно и без да разсъждава върху възможни процесуални усложнения, каквито са налице по настоящото дело. Решение №26 от 10.02.09г. по гр.д.№5911/07г. на ВКС, ІV ГО разглежда въпроса за прекъсване на владението с изгубване на фактическата власт за повече от 6 месеца, както и за заличаване на ефекта на прекъсване на придобивната давност с отхвърлянето на иска за собственост срещу владелеца. Тези въпроси също се разминават с правния въпрос, поставен от жалбоподателя в настоящото производство.
Определение №218 от 22.04.10г. по ч.гр.д.№208/10г. на ІІІ ГО разглежда казус по чл.524 от ГПК. В него съдът разсъждава по текста на чл.523, ал.2 от ГПК, без обаче да засяга поставения по настоящото дело въпрос и без да приема нещо различно от това, което е прието в обжалваното в настоящото производство решение.
По първия въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросът е комплексен и като такъв по него действително няма формирана съдебна практика. Има обаче практика по съставните въпроси за прилагането на чл.121, ал.3 от ГПК /отм./, сега чл.226, ал.3 от ГПК, както и по чл.84 от ЗС, вр. чл.116, б."б" и 115, б.ж" от ЗЗД, с която въззивният съд се е съобразил и това изключва необходимостта от допускане на касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разяснено е в теорията и няма спор в практиката, че когато настъпи прехвърляне на спорното право в рамките на висящ исков процес, прехвърлящият по принцип запазва качеството си на страна, освен ако не бъде заместен от правоприемника си с негово съгласие и със съгласието на насрещната страна. В случаите, когато прехвърлителят запазва качеството си на страна, той действа като процесуален субституент, в защита на едно чуждо вече право. Материалното правоприемство в хода на процеса не влече след себе си някакви процесуални последици, извън посочените в чл.121 от ГПК /отм./, сега чл.226 от ГПК и по-специално - не дерогира текстовете на чл.116, б."б" и чл.115, б."ж" от ЗЗД, вр.чл.84 от ЗС. Така, както в хода на висящия процес придобивната давност върху спорния имот спира да тече за страните по делото, така спира да тече и за третото лице, придобило имота в хода на висящия процес. С други думи - така, както страните не могат да се позоват на текла по време на процеса придобивна давност, така не може да се позове на давност за този период и третото лице, придобило от тях владението върху спорния имот. Тук вписването на исковата молба и на съдебното решение по спора нямат никакво отношение към въпроса за придобивната давност.
. Вторият от поставените въпроси е свързан с главното основание на предявения иск - сделката по нотариален акт №134/2006г. Въпросът се свежда до това дали при иск за собственост има някакво значение за ефекта по чл.226, ал.3 от ГПК невписването на исковата молба и на решението по нея.
Въпросът е неотносим към спора по настоящото дело, доколкото към момента на завеждане на исковата молба по предходния спор за собственост, в рамките на който е извършено прехвърляне на спорното право, не е имало законово изискване за вписване на исковите молби за собственост на недвижими имоти.
Независимо от това, по въпроса не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. На първо място - ТР №3/19.07.10г. на ОСГК на ВКС, на което се позовават жалбоподателите, изобщо не засяга поставения въпрос и затова е неоснователно поддържаното основание по чл.280, ял.1, т.1 от ГПК. Липсва и противоречива съдебна практика по въпроса. Действително - в решение №1308 от 12.01.09г. по гр.д.№5322/07г. на ВКС, І ГО, е прието, че вписването на исковата молба за делба прави непротивопоставимо за единия от съделителтелите прехвърлянето на част от спорното право от другия съделител в хода на висящия процес. Това разбиране влиза в противоречие с приетото в други съдебни актове, че вписването на исковите молби за собственост /или за делба/ има само оповестително действие, което не се отразява на преценката по чл.121, ал.3 от ГПК /отм./, сега чл.226, ал.3 от ГПК. Решение №1308 от 12.01.09г. по гр.д.№5322/07г. на ВКС, І ГО, обаче е постановено при действието на ГПК /отм./, то няма задължителен характер, а след постановяването му е приета задължителна практика на ВКС в обратния смисъл - напр. решение №631/23.11.09г. по гр.д.№247/09г. на ВКС, ІІ ГО, определение №388 от 20.11.08г. по ч.гр.д.№1901/08г. на ВКС, V ГО, определение №411 от 30.10.08г. по ч.гр.д.№1597/08г. на ВКС, ІІ ГО и др. Наличието на тази задължителна практика изключва и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по настоящото дело.
Третият въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е следният: Прилага ли се нормата на чл.226, ал.3 от ГПК, респ. чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ в случаите, при които прехвърлянето на спорното право е извършено не по силата на правна сделка, а в резултат на сложен фактически състав, осъществен съгласно чл.3, ал.1, т.4 от ЗППДОП и чл.3, ал.1 от Наредба за търговете.
По този въпрос няма противоречива съдебна практика. Определение № 866 от 17.02.10г. по ч.гр.д.332/09г. на ВКС, ІV ГО, не разглежда хипотеза на прехвърляне на спорното право по реда на чл.3, ал.1, т.4 от ЗППДОП и чл.3, ал.1 от Наредба за търговете, затова е неотносимо към поставения въпрос. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като прехвърлянето на спорното право по реда на чл.3, ал.1, т.4 от ЗППДОП и чл.3, ал.1 от Наредба за търговете не разкрива някакви специфики, които да налагат даването на различно разрешение спрямо случаите на прехвърляне на спорното право чрез обикновена сделка между две лица.
И на последно място - не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за действието на вписването на исковите молби и постановените по тях съдебни решения за собственост, спрямо правата на третите лица, приобретатели на спорното право, когато искът е предявен преди 01.01.01г. По този въпрос има съдебна практика, която е цитирана в настоящото определение и която изхожда от това, че вписването на исковите молби за собственост, наложено с изменението на чл.112, б."а" от ЗС /ДВ бр.34/2000г./, има само оповестително действие и затова при прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес, влязлото в сила решение във всички случаи има сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя, независимо от вписването или невписването на иска за собственост. Само когато се касае за конститутивните искове, към които насочва чл.114, б."а", ал.2 и б."б", ал.2 от ЗС, при които вписването има оповестително-защитно действие, прехвърлянето на спорното право преди вписване на исковата молба има за последица необвързаност на приобретателя от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.
Водим от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.11.10г. по гр.д.№9281/09г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика на тема Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби