Определение №61/05.10.2017 по адм.д.№45/2017 на ВАС и ВКС - петчленен смесен състав

Образувано е спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд - София - град за определяне на съда който е компетентен да разгледа предявена искова молба от [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Е. А., против Агенция по вписвания. С исковата молба са предявени субективно съединени искове с общ размер - 85 816,35 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от непълно и неточно Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 8202/2011г., издадено от Агенция по вписвания на 16.03.2011г., в което не е отразена вписаната във вх.рег. № 16792 от 15.04.2005г., № 113, том X., д. № 12141 ипотека върху обекта, за който се отнася справката, а именно: апартамент № 3 на 1 - ви жилищен етаж, находящ се в жилищна сграда в [населено място] „П. Я." № 38 - 40. Претенцията е предявена ведно със законната лихва за периода от 09.06.2013г. до 08.06.2016г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С така предявените искови претенции е бил сезиран Софийски градски съд, пред когото е било образувано гр. дело № 7067 по описа на същия за 2016г., Първо отделение, 6 състав. С Определение № 1396 от 2016г. СГС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - София - град. Изложени са мотиви, че дейността по издаване на предвидените в чл. 47 ПВ удостоверения за имоти, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или се удостоверява, че такива няма или пък се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер, тъй като разпореждането за издаване на документа е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, доколкото издаването на такъв документ по силата на нормативно установеното задължение на АВ е по съществото си административна услуга. Посочено е още, че по смисъла на П. 1, т. 2, б."а" от ДР на Закон за администрацията, издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, каквито актове представляват волеизявленията за издаване на удостоверения за имот от АВ, представлява административна услуга и дейността по издаването на тези документи не може да е друга, освен административна. В подкрепа на тези правни изводи, административният съд е добавил обстоятелството, че Агенция по вписванията представлява изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието т.е. администрация за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията (чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията),поради което дейността на нейните служители и тази по издаване на справки и удостоверения по чл. 42 и следващите от ПВ се явява административна дейност. Съдът е приел, че след като основанието на исковата претенция е твърдяното невярно удостоверяване в издаденото на 16.03.2011г. удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавани за имот, то в този смисъл се претендира обезщетение за вреди, които са причинени от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съобразявайки ал. 2 на същата разпоредба, съдът е посочил, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. С така постановеното Определението СГС е прекратил производството по гр. дело № 7067/2016г. и е изпратил делото по компетентност на Административен съд - София - град.

Пред Административен съд - София - град, на когото е изпратено делото, е било образувано адм.дело № 1419 по описа на същия съд за 2017г., Второ отделение, 56 - състав. С Определение № 4563 от 04.07.2017г. АССГ е повдигнал спор за подсъдност пред 5-членен състав на ВКС и ВАС за определяне на съда, който е компетентен да разгледа спора. Изложени са мотиви, че по силата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт, справки и удостоверения се издават от АВ се издават след произнасяне на съдията по вписванията, който се назначава от министъра на правосъдието. Според съда, дейността по издаване на официални удостоверителни документи по чл. 47 от ПВ няма характер на административна дейност, респ. разпореждането за издаването на документа не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, противно на мотивите изложени от СГС. В подкрепа на тези свои твърдения, съдът е добавил и обстоятелството, че в нормата на чл. 49 от ПВ законодателят е регламентирал специален деликтен състав за отговорност на АВ за вреди, които произтичат от допуснатите неточности в удостоверенията и преписите, който е различен от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ за вреди, причинени от административен орган при и по повод административна дейност. С Определението АССГ е прекратил производството и е изпратил делото за определяне на подсъдността.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд, за да се произнесе по така повдигнатата препирня за подсъдност, съобрази следното:

Според изложените твърдения в исковата молба [фирма] е титуляр на вземания срещу [фирма] - в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], в размер на 2 083 814,94 лева - главница; 118 304,71 лева - договорени лихви за периода 30.03.2010г. до 22.10.201г.; 652 487,56 лева - законна лихва за периода26.10.2010г. - 08.09.2013г. и 1764,70 лева - разноски, вено със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2013г. до окончателното плащане. Взиманията в този размер са включени в списъка на приетите вземания по т.д. 5671/2012г. на СГС, ТО, VI - 12 състав, изготвен от синдика Е. Т., обявен в ТР по партида на [фирма] - в несъстоятелност и одобрен от съда по несъстоятелността с Определение от 10.07.2014г. по чл. 692, ал. 1 от ТЗ по т.д. № 5671/2012г. на СГС, ТО, VI - 12 състав. Описаните вземания произтичат от Договор за кредит № 129/2005г., сключен на 29.03.2005г. между [фирма] и „Банка П. АД - клон С.", регистрирано като клон на чуждестранно лице. С решение № 46/24.03.2006г. на СГС, Фирмено отделение по фирмено дело № 24013/1993г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „Банка П. АД - клон С." на [фирма], рег. по ф.д. № 24013/1993г. по описа на СГС. По силата на извършеното прехвърляне на търговското предприятие, считано от 24.03.2006г. кредитор по Договора за кредит е [фирма], рег. по ф.д. № 24013/1993г. по описа на СГС. С Решение № 47/25.04.2006г. на СГС по фирмено дело № 24013/1993г. е вписана промяна във фирмата на дружеството - от [фирма] на [фирма]. [фирма] е пререгистрирана в ТР на 17.03.2008г. с ЕИК 83163369. Съответно, страна по всички анекси, сключени след извършеното прехвърляне на търговското предприятие е [фирма]. По силата на Договор за кредит на [фирма] е предоставен кредит в първоначален размер до 540 000 евро. Наред с други обезпечения, като условие за отпускане на кредита, Договорът за кредит предвижда [фирма] да учреди в полза на кредитора договорна ипотека върху следния недвижим имот: апартамент № 3 на първи жилищен етаж, със застроена площ от 82,90кв.м., находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], № 38 - 40. Ипотеката е учредена на 15.04.2005г. с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 38, том 1, рег. № 935, дело № 36 от 2005г. по описа на нотариус А. Д., район на действие СРС, който НА е вписан в Служба по вписванията - [населено място] под акт № 113, том X., дело № 12141/15.04.2005г.

В последствие в периода 30.09.2005г. - 23.06.2010г. Договорът за кредит е изменян чрез сключване на общо 7 анекса.

За задълженията на [фирма] по кредита Банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417ГПК и изпълнителен лист.

На 26 - 27.10.2010г. [фирма] като цедент и [фирма] като цесионер сключват Договор за прехвърляне на вземане по Договор за кредит № 129/2005г., сключен на 29.03.2005г. С Договор за цесия Банката е прехвърлила на ищцовото дружество всички свои вземания по Договора за кредит. Извършената цесия е съобщена на длъжника [фирма] чрез уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Договорът за цесия е вписан в книгите по вписванията при Служба по вписванията - [населено място].

На 18.01.2012г. ищецът [фирма] получава молба от [фирма], от която научава, че частен съдебен изпълнител К. П. е извършил публична продан на процесния апартамент. Нито [фирма], нито цедентът [фирма], са били уведомени за извършената публична продан. След справка при ЧСИ К. П. се оказва, че процесният апартамент е продаден по изпълнително дело № 20108520400490. По посоченото изпълнително дело е налично издадено от АВ Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 8202/2011г., издадено на 16.03.2011г. за процесния апартамент, в което не фигурира ипотека учредена върху апартамента за обезпечаване на вземанията по Договора за кредит.

При така изложените фактически твърдения, които според ищците обуславят отговорността на ответника, следва да се приеме, че правната квалификация на предявената искова претенция е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото се претендира обезщетение за вреди от административна дейност, което съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ обуславя компетентност на административния съд. По същество основанието, на което се претендира ангажиране отговорността на Агенцията по вписванията, е невярното удостоверяване, обективирано в Удостоверение изх. № 8202/2011г., издадено на 16.03.2011г за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, в което не е отразено наличието на ипотека за апартамента. Дейността по издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване, е регламентирана в чл. 42 и следващите от Правилника за вписванията, при което нормата на чл. 49 ПВ изрично предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издаваните удостоверения и преписи. Конкретно дейността по издаване на предвидените в чл. 47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или пък се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер, тъй като разпореждането за издаване на документа е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, доколкото издаването на такъв документ несъмнено по силата на нормативно установеното задължение на АВ е по съществото си административна услуга. По смисъла на П. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, каквито актове именно представляват волеизявленията за издаване на удостоверения за имот от АВ, представлява административна услуга, и следователно дейността по издаване на тези документи не може да е друга, освен административна. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че по своя статут Агенцията по вписванията представлява изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, т.е. администрация за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията /чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията/, поради което дейността на нейните служители и в частност тази по издаване на справки и удостоверения по чл. 42 и следващите от Правилника за вписванията се явява административна дейност.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според задължителните указания, обективирани в т. 6 от ТР № 7/2012 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава само до преценката, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, но не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Следователно, по правило съдията по вписванията не дължи проверка относно правата на прехвърлителя при договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти - по силата на чл. 586 ГПК тази проверка се дължи от нотариуса, при което съдията по вписванията не може да откаже вписване на нотариалния акт поради това, че прехвърлителят по сделката не е собственик. Според чл. 279 ЗСВ съдията по вписванията, който е овластен да извърши или да откаже вписването, не е служител на Агенцията по вписванията, тъй като ведомствено принадлежи към съответния районен съд. В обобщение и като се има предвид, че в случая се претендира отговорността именно на Агенцията по вписванията, при което искането за защита следва логически да произтича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, следва да се приеме, че основанието на исковата претенция е твърдяното невярно удостоверяване в издаденото на 16.03.2011 г. удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, и в този смисъл се претендира обезщетение за вреди, причинени от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е административният съд в лицето на Административен съд - София-град.

В този смисъл в съдебната практика определение № 30 от 28.10.2016г. по гр.д. № 17/2016г., 5.членен състав.

Водим от горното, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на [фирма] против Агенция по вписванията, за което е образувано гр. дело № 7067/2016 г. по описа на СГС/респ. адм. дело № 1419/2017 г. по описа на АССГ/ е Административен съд - София-град.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - София град.

Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.