Определение № 54 от 02.07.2019 по адм. д. № 32/2019 на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав
Това определение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и на тема Отговорност за вреди от грешки при вписванията
.
Публикувано тук на 23.02.2025
.
Спор за подсъдност. Изпращат на СГС с неубедителни разяснения, че дейността по вписване в СлВп е охранителна, а не административна. Това определение е копи-пейст от Определение № 38 от 09.04.2019 г. по адм. д.№ 6/2019г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС Моите бележки по него - също.
.
"Съгласно чл. 18 ал. 1 т. 1 б. „а" от У. правилник на АВ службата по вписванията извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписванията."
А съгл. чл. 569 ал. 1 т. 5 от ГПК: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;"
Следователно, изречението "службата по вписванията извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписванията означава "лица със средно образование провеждат нотариално производство по чл. 569, т.5 ГПК по разпореждане на съдията по вписванията." Само ако съдиите по вписванията минат от районните съдилища към АВп и престанат да разпореждат, а направо си вписват, тогава ще бъде вярно, че "службата по вписванията извършва вписвания, отбелязвания и заличавания."
.
"Съобразно правилата за статута на съдиите по вписвания (чл. 279 - 293 от ЗСВ), те се назначават от Министъра на правосъдието, като съдии по вписванията има в районните съдилища и те изпълняват функциите си под ръководството на председателя на съответния районен съд."
Министерството на правосъдието е част от Министерски съвет, т.е. от изпълнителната власт, а районните съдилища са органи на съдебната власт. Следователно, съдиите по вписванията се назначават от изпълнителната власт на работа в съдебната.
.
"По изложеното не може да се приеме, че съдията по вписванията е административен орган или длъжностно лице на административен орган. Макар и да се назначава от министъра на правосъдието, съдията по вписванията нито е орган на АВ или съответната служба по вписванията, нито пък е длъжностно лице към тях."
Вж Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС, в което се казва: "Фактът, че службите по вписванията са към Агенцията по вписванията, а съдиите по вписванията - към районен съд, създава висок риск от злоупотреби, измами и невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците. Базата данни е неточна. Все още няма не само Имотен регистър за определен съдебен район, но и нито една имотна партида, съгласно закона."
.
"На второ място съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията и чл. 569 ал. 1 т. 5 от ГПК, вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, по начин предвиден в закон или правилника."
Чл. 1 ПВп не е във вр. с чл. 569 ал. 1 т. 5 от ГПК, т.к. в последния няма никакви разпореждания на съдиите по вписванията: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон; (няма го и посочения от върховните съдии текст "или правилника")
Чл. 1 ПВп гласи: " Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник." От 2004 г. насам начинът, "предвиден в този правилник", се е влошил. В редакцията му от 1997 е много по-добър. Даже ПВп от 1927 е по-добър от сегашния - вж Как би трябвало да бъде устроена работата в Имотния регистър)
.
"Производството е безспорно и едностранно. То завършва с акт за вписване или с отказ да бъде извършено вписването. Производството попада в част Шеста на ГПК „Охранителни производство" и по своята същност производството по издаване на нотариален акт и вписването му е охранително производство."
Охранителните производства завършват с издаване на акт, който се връчва на молителя - актът може да е за смърт (чл. 551-552 ГПК) или да е нотариален акт, но във всички случаи молителят получава в ръцете си акт (документ), а "актът" за вписване представлява разпореждане на СдВп към среднистите да вписват вместо него, като молителят получава не документ, а щемпел върху вече издадения му документ, така че вписването в имотния регистър не е никакво охранително пр-ство. По-добре е да се нарича регистърно, както е наречено в Глава втора от ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ и в Глава шеста от ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
.
"Съдебният контрол при отказ за нотариално удостоверяване се извършва от окръжния съд, по реда на чл. 32а ал. 4 от Правилника за вписване, който е идентичен с този по чл. 538 ал. 2 от ГПК за контрол на всички актове в охранителни производства."
Съдебният контрол при отказ за административно регистърно производство по вписване в търговския регистър или в Регистъра на особените залози също се извършва от окръжния съд, по реда на чл. 25 ал. 1 от ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ,респ. по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
Освен това, редът по чл. 32а ПВп, както и редът по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, както и редът по чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ е идентичен с този по чл. 577 ГПК, а не по чл. 538 ал. 2.
СПРАВКА ГПК
Чл. 577. (1) Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. (2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги. (3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.
Чл. 538. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на решението на страната.(2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.
.
"Макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове - в случая акта по вписване на нотариален акт - не представляват индивидуални административни актове. Самата дейност по вписването на нотариален акт по своя характер не е административна, нито пък е при или по повод административна дейност, а е с характер на дейност в рамките на охранително производство."
Самата дейност по вписване съгл. чл. 569, т. 5-7 от ГПК е с характер на нотариално пр-ство. Как точно се провежда то, е отделна тема - вж Провеждане на нотариално производство по чл. 569, т.5-7 ГПК - несериозни интерпретации на сериозна тема
.
Цялото определение:
.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
София, 02.07.2019
Върховният административен съд на Република България - Смесен петчленен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОСЕН ВАСИЛЕВ
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията
РОСЕН ВАСИЛЕВ
по адм. дело №
32/2019
Производство по чл. 135 ал. 4 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е във връзка с повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София - град (АССГ) и Софийски градски съд (СГС), относно компетентният съд, който да разгледа исковата молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] подадена срещу Агенция по вписванията [населено място], [община] и Агенция по геодезия, картография и кадастър, с искане за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 26 000 лв.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
Подадена е искова молба от [фирма] срещу Агенция по вписванията [населено място], [община] и Агенция по геодезия, картография и кадастър, за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 26 000 лв., причинени от незаконосъобразни действия на първия ответник, изразяващи се във вписване на нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6307, дело № 421 от 02.10.2013 г. за покупко-продажба на собствените на ищеца имоти № 087064, 087065, 087066, 087067, 087068, 087069, 087070 с намиращите се в тях сгради, както и ПИ с идентификатори 14218.124.540, 14218.124.541 и 14218.124.543; незаконосъобразни действия на втория ответник, изразяващи се в издаване на удостоверения за данъчна оценка на същите имоти на лице, което не е техен собственик; незаконосъобразни действия на третия ответник, изразяващи се в издаване на схеми /скици/ на обектите, описани в искова молба на [фирма], на лице, което не е техен собственик. Искът е предявен частично за сумата от 26 000 лв., представляващи пропуснати ползи от ищеца от отдаване под наем на помещения в процесните имоти, предмет на посочения нотариален акт за покупко-продажба. Искът е предявен солидарно срещу тримата ответници.
След предявяване на иска с определение № 26876 от 17.10.2017 г. по гр. д. № 9503/2017 г. на Софийския градски съд, ГО, I-16 състав, е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-град. Съдът е приел, че се касае за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за вреди от действия - издаване на удостоверение за данъчна оценка, издаване на схема /скица/, съответно вписване на нотариален акт в имотния регистър, които имат характера на действия при и по повод извършване на административна дейност. Определението е потвърдено с определение № 244 от 23.01.2018 г. по ч.гр. д. № 5766/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.
След образуване на делото пред АССГ и във връзка с указания на съдията-докладчик за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищецът е депозирал допълнителна молба от 16.01.2019 г. , с която уточнява, че оттегля исковете си срещу [община] и Агенция по геодезия, картография и кадастър, и поддържа иска си вече срещу нов посочен ответник Министерство на правосъдието, което назначава съдията по вписванията, дал разпореждане за вписване на нотариален акт № 34, том ІІІ, рег. № 5624, дело № 361 от 29.08.2013 г. за продажба на имоти, за които има по-ранно вписани нотариални актове, обективиращи продажба на същите имоти от същия продавач на праводателя на ищеца.
Исковата претенция се основава на твърдения за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на извършено от съдия по вписванията при Габровски районен съд незаконосъобразно вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти на дружеството.
За да постанови определението, с което е повдигнат спора за подсъдност АССГ е приел, че съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на административна дейност. Посочил е, че съгласно чл. 18 ал. 1 т. 1 от У. правилник на Агенцията по вписванията, службата по вписванията е с правомощия за извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписване, чийто статут се урежда от Закона за съдебната власт(ЗСВ). Приел е, че производството по вписване е охранително, съгласно част шеста на ГПК, а актът с който приключва вписването, респективно отказът то да бъде извършено, следва да бъде определен като охранителен, тъй като съдебния контрол върху вписването или отказа се осъществява от окръжния съд. Поради това е приел, че съдията по вписванията не е административен орган, съобразно правната уредба в ЗСВ и ГПК, както и поради това, че се назначава от министъра на правосъдието по трудово правоотношение след обявен конкурс, като изпълнява длъжността и предвидените в закона функции под ръководството на председателя на съответния районен съд, а пък видно от разпоредбите на чл. 279 и следващите от ЗСВ качеството му е на длъжностно лице като част от органите на съдебната власт. Посочил е, че съгласно чл. 280 ал. 1 от ЗСВ вр. чл. 569 ал. 1 т. 5 от ГПК, съдията по вписванията издава разпореждания за вписване, отбелязване и тяхното заличаване в имотния регистър, когато това е предвидено в закон, като в тази връзка е приел, че дейността му има не административен, а охранителен характер по смисъла на чл. 530 от ГПК. По тези мотиви е приел, че съдията по вписванията няма качеството на административен орган, т.к. не притежава властнически правомощия да постановява актове, с последица създаване на права и задължения за правните субекти. Посочил е, че макар и дейността по вписването да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове не се дължат на извършвана административна работа от съдиите по вписванията, а разпорежданията, които издават, не представляват административни актови по смисъла на чл. 21 от АПК, нито неговите фактически действия или бездействия по повод изпълнение на служебните му задължения. Поради това е приел, че предявеният иск не е подсъден на административния съд, а подлежи на разглеждане по реда на чл. 49 от ЗЗД от граждански съд.
Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, за да се произнесе по така повдигнатата препирня за подсъдност, от правна страна намира следното:
Безспорно в настоящия случай се касае за предявен иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". Т.е. за да е налице хипотезата на тази разпоредба следва на първо място да се твърдят причинени вреди - имуществени или неимуществени, същите да се твърди, че са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, на трето място незаконосъобразните актове, действия или бездействия следва да са издадени/извършени от органи и длъжностни лица на администрацията - държавата или общините, и на последно място да са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Безспорно в настоящия случай се твърдят причинени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на съдията по вписване по повод вписване на нотариален акт, който ищецът твърди, че не е следвало да бъде вписан. В тази връзка с оглед определяне на компетентния да се произнесе по иска съд следва да бъде установен статутът на съдията по вписванията, а именно има ли той качеството на орган или длъжностно лице, част от администрация и на второ място представлява ли вписването на нотариален акт, акт или действие на орган при или по повод осъществяването на административна дейност.
Безспорно съгласно чл. 2 ал. 1 от У. правилник на агенцията по вписванията, тя е администрация към Министъра на правосъдието, създадена съгласно чл. 58а ал. 1 от ЗКИР със служби по вписванията, териториални звена на АВ, в седалищата на районните съдилища - чл. 58а ал. 2 от ЗКИР. Съгласно чл. 18 ал. 1 т. 1 б. „а" от У. правилник на АВ службата по вписванията извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписванията. Съобразно правилата за статута на съдиите по вписвания (чл. 279 - 293 от ЗСВ), те се назначават от Министъра на правосъдието, като съдии по вписванията има в районните съдилища и те изпълняват функциите си под ръководството на председателя на съответния районен съд. По изложеното не може да се приеме, че съдията по вписванията е административен орган или длъжностно лице на административен орган. Макар и да се назначава от министъра на правосъдието, съдията по вписванията нито е орган на АВ или съответната служба по вписванията, нито пък е длъжностно лице към тях. Т.е. не е налице първата предпоставка по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
На второ място съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията и чл. 569 ал. 1 т. 5 от ГПК, вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, по начин предвиден в закон или правилника. Производството е безспорно и едностранно. То завършва с акт за вписване или с отказ да бъде извършено вписването. Производството попада в част Шеста на ГПК „Охранителни производство" и по своята същност производството по издаване на нотариален акт и вписването му е охранително производство. Съдебният контрол при отказ за нотариално удостоверяване се извършва от окръжния съд, по реда на чл. 32а ал. 4 от Правилника за вписване, който е идентичен с този по чл. 538 ал. 2 от ГПК за контрол на всички актове в охранителни производства.
Както беше посочено съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, а според чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен от АПК. Макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове - в случая акта по вписване на нотариален акт - не представляват индивидуални административни актове. Самата дейност по вписването на нотариален акт по своя характер не е административна, нито пък е при или по повод административна дейност, а е с характер на дейност в рамките на охранително производство. Поради това редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим. В този смисъл е т.5 и т.7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, както и на съдебната практика на ВКС и ВАС- определение № 38 от 09.04.2019 г. по адм.дело № 6/2019 г.на смесен петчленен състав и определение № 26 от 26.02.2019 г. по адм.дело № 3/2019 г. на смесен петчленен състав и др.
По изложените съображения, настоящият смесен петчленен състав, намира, че отговорността за претърпени вреди от незаконосъобразни действия на съдия по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване на нотариален акт в съответния регистър следва да се реализира по общия исков ред.
Воден от горното и на основание чл. 135 ал. 4 от АПК, петчленният състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Министерство на правосъдието (във връзка с уточняваща молба от 16.01.2019г., стр. 9 от адм.д. № 8665/2018г. на АССГ) с искане за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 26 000 лв., причинени от незаконосъобразни действия - разпореждане на съдия по вписванията да се впише нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6307, дело № 421 от 02.10.2013 г. за покупко-продажба, е Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Административен съд София - град.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Наталия Марчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Маргарита Соколова
/п/ Светлана Калинова
/п/ Росен Василев
/п/ Розинела Янчева
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/3212
Leave a comment