Определение от 06.10.2014 по в.ч.гр.д. № 2360/2014 на ОС-Варна (окончателно)

Начало на блога

Обратно към Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност

.

Публикувано тук на 20.09.2024

.

СдВп отказва вписване на пореден анекс към договор за наем поради липса на индивидуализация на осн. чл. 6, ал. 3 ("Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица"). ОС-Варна отменя отказа с думите: "В производството по вписване съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено за това: подлежи ли на вписване актът съгласно чл. 4 от ПВ и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена в закона, форма." 

            Това определение не застрашава директно правната сигурност, но е част от константната съдебна практика, че СдВп няма право да изисква актуално описание на имотите при вписване на анекси към договори. По същия начин се счита, че няма право да изисква актуално описание и на възбранените имоти при заличаване на възбраната. В самия ПВп изрично е уредено освобождаване от задължението за представяне на скици при заличаване на възбрана - чл. 31, вр. чл. 6, ал. 4 ПВп. Прието е, че няма какво да се промени - каквото се възбранява, това се и заличава. Но при възбрана на имот, който не е собственост на длъжника, може да има изненади (личен опит) - вж перипетиите по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.
Цялото определение
.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

Град Варна, 06 октомври 2014 година.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, „Гражданско отделение", първи състав, в закрито съдебно заседание проведено на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

       МЛ.С.БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

СЕКРЕТАР: ГАЛИНА СЛАВОВА

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.ч.гр.д. № 2360 по описа за 2014 год. на ВОС, намира следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по частна жалба на нотариус Жельо Костов рег.№ 149 против Определение № 20816 от 18.09.2014 година, с което е отказано вписването на Анекс към договор за наем от 18.09.2014 година на осн.чл.6 ал.3 от ПВ.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно и че Съдията по вписванията неправилно е тълкувал и приложил закона.Излага се, че са налице два предходни Анекса, които са били вписани.По същество искането е атакуваното определение да бъде отменено и ВОС да разпореди вписването на Анекса.

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:

От материалите по делото се установява, че между търговците - „Авангард 5008 - Иван Иванов" ЕТ и „Евро 07"АД е бил сключен договор за наем от 24.09.2007 година, които е бил вписан в Службата по вписванията на 27.09.2007 година.Били са вписани също така и два последващи Анекса - от 27.09.2012 година и 26.09.2013 година, като с тях е бил удължен срока на основния наемен договор.

От представения по делото нов Анекс от 18.09.2014 година е видно, че страните по него са се договорили да удължат срока на действие с три години, считано от 01.10.2014 година.Този Анекс обаче е срещнал съпротивата на Съдията по вписванията, които за да мотивира отказът си е пояснил, че липсва индивидуализация на имота.

Становището на съда е следното:

В производството по вписване съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено за това: подлежи ли на вписване актът съгласно чл. 4 от ПВ и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена в закона, форма. Изложеното дава основание да се приеме, че когато се представи акт за вписване, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1.Ако актът не подлежи на вписване, 2.Ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията (официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите) 3.Ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4.Ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване.

В конкретния случай, за да постанови отказ от вписване, Съдията по вписванията е приел, че разгледан от външна страна, договорът е за наем на недвижим имот, извършен е в писмена форма с нотариално заверени подписи, а освен това, е сключен за повече от една година ( чл. 4, б. "е" от Правилника за вписванията). Разгледан по съдържанието си, Анексът се явявал "общ" договор между страните по него и като е приел, че липсва индивидуализация е постановил отказ.

Настоящата инстанция намира, че така постановеният отказ е незаконосъобразен.

Представеният и заявен за вписване е АНЕКС КЪМ ДОГОВОР ЗА НАЕМ ОТ 24.09.2007 ГОДИНА, ВПИСАН В СЛУЖБАТА ПО ВПИСВАНИЯ КЪМ АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА под № 158,т.ХVІ от 2007 година.Този Анекс, които насочва към основния Договор касае само и единствено срока му, и наемната цена, актуализирана съобразно настъпилите инфлационни процеси.Вярно е, че в спорния Анекс самия имот не е бил индивидуализиран, но е вярно също така, че самия той насочва към основния Договор, сключен между страните и вписан в Службата по вписванията под № 158, том.ХVІ от 2007 година, в които съществува пълна индивидуализация на имота, и горното обстоятелство може бързо и лесно да бъде проверено.В случая не се открива нова партида на имота, а вписването е подлежащо и предвид факта, че са били вписани също така и предходните два Анекса, които по същество представляват идентични със спорния.Това дава основание на съда да приеме, че съдията по вписванията е тълкувал превратно и вероятно формално разпоредбата на чл.6 ал.1 б."В" от ПВ.Това е така, защото основния договор съдържа всички изискуеми клаузи, годни да предизвикат неговото вписване, а в конкретния случай се касае за Анекс, т.е. за промяна само на две от клаузите на вече вписания (съществуващ и вписан) Договор.

Следва да се отбележи и друго: в производството по вписване съдията по вписванията следва да извърши единствено преценката, посочена по-горе, но не би могъл да определя действителността на акта, който е заявен за вписване. Този въпрос би бил съществен в едно евентуално исково производство, но не и в нотариалното производство, което е охранително по своя характер.

Ето защо, отказът на Съдията по вписванията при Служба по вписванията - град Варна следва да бъде отменен като незаконосъобразен и вместо това, в съответствие с правомощията на въззивния съд по чл. 217, ал. 2 от ГПК, да бъде разпоредено неговото вписване.

Водим от горното и на осн. чл. 217, ал. 2, във вр. с чл. 473 от ГПК, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 20 816 от 18.09.2014 година на Съдия по вписванията към Служба по вписванията - гр.Варна, с което е отказано вписване на Анекс № 5  от 18.09.2013 година към Договор за отдаване под наем от 24.09.2007 година, вписан в Службата по вписвания към Агенция по вписванията град Варна, под № 158, т.ХVІ от 2007 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

Да се впише Анекс № 5  от 18.09.2013 година към Договор за отдаване под наем от 24.09.2007 година, вписан в Службата по вписвания към Агенция по вписванията град Варна, под № 158, т.ХVІ от 2007 година, сключен между „Авангард - 5008-Иван Иванов", ЕИК 020950202 и „Евро 07" АД, ЕИК 130433439.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност

.