Извадка от дискусия за невписан акт за собственост от 1980-те години

Начало на блога

Обратно към Определение от 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 2821/2013 год., I г.о. (там се споменава във връзка със стотиците хиляди останали от соц-време невписани договори)

.

Източник: https://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=56518

 

Публикувана в този блог на 27.06.2024

Р. Стоянова

.

 

Начало форум ‹ Юридически форум ‹ Имотни казуси

Невписан договор за продажба на общинско жилище !??

12 мнения

spaskrumov » 09 Дек 2013, 16:56

Касае се за апартамент, който е бил придобит от купувачите през 80-те години, чрез договор за продажба от съответната община (в обикновена писмена форма). Самите купувачи, към момента на сключване на договора са били съпрузи.

При проверка за собственост в електронната версия на имотния регистър, по отношение на имота излиза резултат:

"НЕУСТАНОВЕН СОБСТВЕНИК. Няма документ за собственост издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА - ............."

Юрист съм, но не практикувам в областта на гражданското право. В същото време - въпросът ме засяга лично, а съм затруднен да се ориентирам.

Ще бъда благодарен, ако някой колега с практически опит сподели мнение - на какво може да се дължи липсата на вписване. Имам предвид - дали може да се касае за технически пропуск при съставянето на електронния регистър или причината е друга.

Живея с убеждението, че вписването на продажбата е следвало да се извърши още към момента на сключване на сделката - служебно / по почин на административен орган... (ехаа, де да беше така, щеше да е супер!, бел. блогър) ...поради това не мога да си обясня по логичен начин - защо липсва вписване относно собствеността върху имота.

.

neutralen » 09 Дек 2013, 17:33

Собственика е следвало да си извади Констативен нот.акт по документи - договора за продажба. Това може да направи и сега и имота ще бъде вписан в имотния регистър.

.

ivanov_p » 09 Дек 2013, 17:52

Преди много време имах един случай с общински наем и там се оказа, че правопораждащия факт не е договорът за наем, а заповедта на общината, с което се отрежда жилището. Може така да е било и с продажбите, общината да е издавала заповед и тези заповеди трябва да се проверят. Най-лесното е консултация със някой стар нотариус, дето помни и онова време.

.

borovinka » 09 Дек 2013, 18:27

Най-лесно пък според мен е да се провери в общината, от където е закупено това общинско жилище. Те пазят архив на всички договори за продажби, които са сключвали и щом имате договора, ще могат да ви го намерят.

След това трябва да пуснете молба до Служба по вписванията да ви впишат този договор за покупко-продажба (който е със сила на нотариален акт) и явно се е получил пропуск при вписването му.

Имах идентичен случай, само че жилището беше купувано от военните - КЕЦ през 80-те години и при опит за продажбата му през 2008-ма излизаше, че в АВ този имот не фигурира като собственост на купувачите (които обаче си имаха оригинален договор за покупка с военните). Въпрос на едно заявление и някаква такса беше да го впишат.

Успех.

Veritatem dies aperit (лат. - времето разкрива истината, бел. блогър)

.

ch3oh » 09 Дек 2013, 18:32

Липсата на вписване се дължи на обстоятелството, че такава не е била необходима. Сигурно има стотици хиляди подобни жилища. Не казвате, дали жилището е било ведомствено, но основната процедура е била тази:

.

ПРОДАЖБА НА ДЪРЖАВНИ ЖИЛИЩНИ ИМОТИ, ГАРАЖИ И АТЕЛИЕТА (из НАРЕДБА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 122 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 15 СЕПТЕМВРИ 1975 Г. Обн. ДВ. бр.79 от 14 Октомври 1975, отменена с § 5, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 235 на Министерския съвет от 19 септември 1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост и на Правилник за прилагане на Закона за общинската собственост - ДВ, бр. 82 от 27 септември 1996 г.)

Чл. 109. (1) По реда и условията на тази глава се продават на граждани жилища от държавния жилищен фонд, държавни гаражи и ателиета.

(2) По условията и реда на тази глава се продават и жилища, гаражи и ателиета, принадлежащи на обществени организации, по тяхно предложение.

(3) Жилища и други обекти, построени съгласно чл. 117, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство , не се продават на граждани по реда и условията, предвидени в тази наредба.

Чл. 110. (1) Не могат да бъдат продавани държавни жилища:

1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1996 г.) в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни и търговски нужди;

2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1996 г.) в сгради, построени върху терените на промишлени, селскостопански, транспортни, туристически, почивни, здравни и други обекти, когато жилищата са предназначени за настаняване на работници и служители, чиято дейност е пряко свързана с експлоатацията на обектите;

3. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1996 г.) в сгради до три етажа, включително върху терени, предназначени за средно и многоетажно жилищно строителство, или върху терени, отредени за други мероприятия при условията и по реда на Закона за териториално и селищно устройство ;

4. (изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г., бр. 34 от 1990 г.) други жилища, за които е взето решение от Министерството на финансите и Комитета по териториално и селищно устройство, че не подлежат на продажба на гражданите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 1994 г., изм., бр. 40 от 1996 г.) Не могат да бъдат продавани оборотните и резервните жилища.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) Жилища в сгради с магазини, както и жилища в жилищни блокове, в част от които има административни, складови и други помещения, могат да бъдат продавани.

Чл. 111. (1) Продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва от общинските народни съвети по местонахождението на имотите.

(2) Подлежащите на продажба жилища, предоставени на министерствата, другите ведомства, държавните стопански организации и учрежденията, се предават на общинския народен съвет по местонахождението им за извършване на продажбата.

(3) Предходната алинея се прилага и за жилищата, предадени на общинските народни съвети по силата на актове, издадени преди тази наредба, както и за предадените им от министерствата или другите ведомства жилища при запазване на правото да настаняват.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г., бр. 36 от 1984 г., бр. 71 от 1989 г.) Продажбата на ведомствени жилища, включително на жилища, които са предадени за стопанисване на народните съвети, се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато са предоставени на трудов колектив в стопанската организация - с разрешение на колективния орган за управление, който посочва и купувача.

Чл. 112. Жилища от Държавния жилищен фонд се продават за задоволяване жилищните, здравните и професионалните нужди на гражданите до размерите по Закона за собствеността на гражданите .

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Преценката за размера на жилището, което може да се продаде от държавата за задоволяване жилищните, професионалните и здравните нужди на отделно семейство (отделен гражданин), се прави от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а за ведомствените жилища - от ръководителя на министерството или ведомството, съответно от колективния орган за управление на съответната организация.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) Продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва изцяло в брой или в брой и заем от Държавната спестовна каса.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г., отм., бр. 70 от 1983 г.) .

Чл. 116. Жилища от държавния жилищен фонд могат да бъдат продавани и вещни права върху тях могат да бъдат продавани или учредявани само на жители на населеното място, в което се намират имотите.

Чл. 117. (1) Жилища, заемани от наематели, членове на едно семейство, могат да бъдат продавани на съпруга и съпругата или само на един от съпрузите-наематели.

(2) Жилища, заемани от двама или повече наематели, които са низходящи и възходящи и са отделни семейства по смисъла на чл. 50 от Закона за собствеността на гражданите , при съгласие помежду им могат да бъдат продадени на едно от семействата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 и 77 от 1983 г., бр. 71 от 1989 г.) Жилище, в което са настанени като наематели семействата на низходящи и възходящи или братя и сестри, може да бъде продадено едновременно на тях, евентуално и на членове на техните семейства, в идеални части съобразно постигнатото писмено съгласие, заверено в общинския народен съвет или кметството. Продажбата в тези случаи се извършва едновременно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г., бр. 71 от 1989 г.) Ако жилището е поделяемо реално съгласно строителните правила и норми, на всеки от наемателите може да бъде продадена заеманата от него реална част от жилището. Продажбите се извършват след преустройството на жилището по надлежния ред.

(5) Вън от случаите по предходните алинеи не могат да бъдат продавани жилища, в които живеят като наематели две или повече семейства по смисъла на чл. 50 от Закона за собствеността на гражданите .

(6) Жилища, в които са свободни отделни помещения, се продават на наемателя на останалата част от жилището, ако той поиска това и жилището отговаря на неговите и на членовете на семейството му жилищни, професионални и здравни нужди по нормите на Правилника за прилагане на Закона за собствеността на гражданите .

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1978 г., отм., бр. 71 от 1989 г.) .

Чл. 119. (1) Решение за продажба на държавно жилище се взема по искане за покупка на жилището от граждани.

(2) Към молбите на гражданите за покупка на жилища общинският народен съвет прилага служебно:

1. план на жилището, а при продажба на жилище в индивидуална жилищна сграда - и скица на мястото;

2. протокол за оценка на жилището.

(3) Кандидатите за закупуване на жилището представят декларация за трудовото си положение и за своя и на членовете на семейството си брутен месечен доход, а също за притежаваните от тях и членовете на семейството им недвижими имоти.

Чл. 120. Продажбата на жилището се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

(Ал. 2 доп. - ДВ, бр. 37 от 1985 г., отм., бр. 19 от 1988 г.) .

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1985 г.) (1) Въз основа на заповедта за продажбата се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на изпълнителния комитет и от купувача (купувачите). Преди сключването на договора купувачът е длъжен да внесе цената на жилището изцяло в брой или в брой и заем от Държавната спестовна каса. Ако в шестмесечен срок от съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс за издаването на заповедта за продажба на жилището купувачът не внесе дължимите суми, счита се, че той се отказва от покупката, и преписката се прекратява.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) .

(3) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) .

(4) Купувачът на жилището придобива право на строеж върху мястото или върху съответната идеална част от него.

(5) Купувачът на жилище в етажна собственост придобива собственост освен върху жилището и върху съответната идеална част от общите части на сградата.

Чл. 122. (1) При продажба на изплащане купувачът изплаща на равни месечни вноски дължимата сума, включваща и лихвите.

(2) Вноските, дължими от купувачи - работници, служители и пенсионери, се удържат от касиер-платците на учрежденията, предприятията и организациите по правилата за събиране на сумите, дължими на Държавната спестовна каса по жилищноспестовни заеми.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Длъжникът дава писмена декларация, че е съгласен с тези удръжки. За тях не се прилагат разпоредбите на чл. 272 от Кодекса на труда и чл. 53 от Закона за пенсиите .

(4) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Вземането се събира от Държавната спестовна каса по местонахождението на имота.

(Ал. 5 и 6 отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) .

Чл. 123. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) .

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) (1) При продажба на жилище от ведомствения жилищен фонд в договора може да се включи задължение за съответния работник или служител с по-малък трудов стаж да работи в социалистическата организация още 10-15 години.

(2) При прекратяване на трудовия договор по вина на работника или служителя преди изтичане на уговорения срок договорът за покупко-продажба на жилището може да бъде развален.

Чл. 125 - 126. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) .

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) При условията и по реда на тази глава се продават и имотите, изкупени въз основа на чл. 23 и чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите.

(2) При продажбата на имоти по предходната алинея предимство като купувачи имат лицата, които са продали жилищния си имот по реда на глава втора от Закона за собствеността на гражданите .

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1978 г.) Държавата може да продава ателиета само на лицата, които имат право да притежават ателие по силата на чл. 27, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите .

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) .

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1978 г., бр. 71 от 1989 г.) Продажбата на ателиета и гаражи се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Когато ателиетата или гаражите са ведомствени, продажбата се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, съответно с разрешение на колективния орган за управление на стопанската организация, които посочват и купувача.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1978 г., бр. 70 от 1983 г.) Продажбата на ателиета и гаражи се извършва в брой или на изплащане със заем от Държавната спестовна каса (нашият панелен апартамент е купен 1986 г. за около 10 000 лв. с 3 000 в брой и 30-годишен заем от ДСК, който изплатихме предсрочно в средата на 90-те, защото цените се юрнаха нагоре като луди, бел. блогър) .

.

n_ikito » 09 Дек 2013, 18:39

Тези договори не са подлежали на вписване. Сега вписването ще е 'трудно' (невъзможно).

.

п.п. В България НЯМА имотен регистър. Не правете проверки по имотни партиди, защото ще се опарите. Справките следва да се правят по персоналните партиди на лицата по веригата. Хубаво е да се 'видят' актовете на хартия, че не се знае, знае ли се!!! (абсолютно вярно! Бел. блогър)

.

bird_of_paradise:

Не разбрах защо да е проблем самото вписване?

.

n_ikito » 09 Дек 2013, 20:42

Няколко причини.

1. § 1 на ПВ - тази норма, често неправилно се прилага в такива случаи, но има потвърдени откази от ОС (окръжен съд, б.б.)

2. тези договори 99,9% не отговарят на чл.6 ПВ, което се явява по-тежък аргумент.

.

bird_of_paradise » 10 Дек 2013, 01:55

§ 1 на ПВ, според мен, няма отношение към въпроса, защото чл. 18 ЗС в редакцията до 2005г. не е изисквала вписване на тези сделки.

.

n_ikito » 10 Дек 2013, 09:27

'Пречката' относно действието на правните норми е може би най - разпространеното основание за отказ.

Никой не коментира материално - правните последици на тези актове. Те са настъпили. Вписването е нещо различно. ПВ е с процесуален характер и се прилагат правилата към момента на извършване вписването. Дори да приемем, че 'стария' акт подлежи на вписване, то вписването трябва да се осъществи по правилата действащи към момента на заявяването за вписване. Съдържанието на тези актове, често не отговаря на изискванията. За кадастър да не говорим.

.

spaskrumov » 10 Дек 2013, 13:43

Колеги, благодаря за споделените мнения.

Мен по-скоро ме интересува, НЕ Е ЛИ СЛЕДВАЛО ВПИСВАНЕТО ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО по служебен почин, при създаването на настоящия имотен регистър, макар и сделката да не е подлежала на вписване към датата на сключването и, при положение че по-късно вписването е станало изискуемо ???

Изцяло чужда материя ми е това, обаче направена от мен контролна справка за имот на други мои сродници, показа че придобиването на техния имот е вписано, а никой от тях не е предприемал действия за това при положение, че придобивната сделка за техния имот е била сключена по същия ред - както и за имота с липсващо вписване.

Справката в имотен регистър за техния имот показва:

"СОБСТВЕНИЦИ:

1. ИМЕ ИМЕ ИМЕ,

Ид. част 1/2 Други No ХХХХХ / ХХ.ХХ.1984 г.

2. ИМЕ ИМЕ ИМЕ,

Ид. част 1/2 Други No ХХХХХ / ХХ.ХХ.1984 г.",

където посоченото като "Други No ХХХХХ / ХХ.ХХ.1984 г.", предполагам представлява номера на договора за продажба (умишлено не съм посочил имена, а датните и номерните означения съм заменил с "ХХХ").

Значи единия имот все пак е вписан по някакъв служебен ред, а другия - не.

А, де ? Що така ?

В отговор на питането към мен - невписания имот е бил собственост на съответната община. Не е придобит от МО, МВР и др., а също така - не е бил ведомствен на някое предприятие. Понастоящем, имотът има идентификатор.

.

P.S.

neutralen написа:

Собственика е следвало да си извади, Констативен нот.акт по документи - договора за продажба. Това може да направи и сега и имота ще бъде вписан в имотния регистър.

.

А ?!? Констативен нотариален акт по документи !?!? Производството по чл. 587 от ГПК е охранително, нотариално, и се води по искане на лице което НЯМА ДОКУМЕНТ за правото си, респективно чрез нот. производство се снабдява с такъв документ, въз основа на представени от него доказателства и/или обстоятелствена проверка.

            В настоящия казус - собственикът РАЗПОЛАГА С ДОКУМЕНТ ЗА ПРАВОТО СИ, какъвто е договорът с общината, сключен в нормативно изискуемата за тези сделки - обикновена писмена форма. Впрочем,сключване на тази сделка във форма на нотариален акт - не само че не се изисква, но е и contra legem и поради това е невъзможна.

Интересното е другаде, а именно че ЛИПСВА ВПИСВАНЕ и това точно се явява проблема.

.

ВЪПРОСИТЕ в тази връзка са два:

1. ПЪРВО и особено важно: - Що така, аджеба ?

2. ВТОРО и поне точно толкова важно: - Подлежи ли на вписване към днешна дата и ако да - по какъв ред ?

На втория въпрос, споделям вече изразеното от bird_of_paradise мнение- че подлежи на вписване и това следва да се случи по заявление на заинтересовано лице, каквото в случая считам да се явява - всеки един от приобретателите.

.

n_ikito, изхождайки от спомените си за съдържанието на договора за продажба, считам че отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ.... ама, това по спомени, щото документът не е в мен и не помня съдържанието му на изуст. Иначе, на кое точно изискване обикновено не отговарят договорите, за които си споменал ?

Що се отнася до § 1 ПВ

§ 1. Разпоредбите на чл. 4 и 11 не се прилагат спрямо актове, извършени преди датата на влизане този правилник в сила, ако тия актове по досегашните разпоредби не са подлежали на вписване.

.

считам, че не следва да е проблематичен този текст, доколкото ПВ е влязъл в сила през 1951 г., а сделката подлежаща на вписване е извършена през 80-те години, т.е. след влизането му в сила. Аз ли някъде греша ?

Колкото до първия съществен по темата въпрос - продължавам да тъна в безпросветно недоумение.

Колеги ?

.

n_ikito » 10 Дек 2013, 16:27

Значи, отново се бъркат нещата. Това което сте видяли

.

spaskrumov написа:

Справката в имотен регистър за техния имот показва:

"СОБСТВЕНИЦИ:

1. ИМЕ ИМЕ ИМЕ,

Ид. част 1/2 Други No ХХХХХ / ХХ.ХХ.1984 г.

2. ИМЕ ИМЕ ИМЕ,

Ид. част 1/2 Други No ХХХХХ / ХХ.ХХ.1984 г.",

са нанесените от АГКК права за собственост при одобряването на кадастралната карта. Този договор /други/ не е вписан в нотариалните книги водени от Службата по вписванията. Все още в татковината никъде /за нито един район/ няма въведен имотен регистър (и досега няма, бел. блогър, 26.06.2024) и няма връзка между вписванията в нотариалните книги и част 'Б' от партидите по ЗКИР, която се изписва по скиците на АГКК и което най-вероятно сте видяли.

Съществува и обратния вариант. Вписан акт в СВ, пък при проверка по идентификатор....не излизат правата.

.

Начало на блога

Обратно към Определение от 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 2821/2013 год., I г.о.

.

Източник: https://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=56518