Определение от 16.07.2013 по гр. дело № 1114/2012 на ВКС

Начало на блога

Това определение е от раздел (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика и от раздел Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията

.

Потвърждават уважен иск от взискател по ипотечен кредит срещу нотариус за това, че е сбъркал адреса на имота в нотариалния акт за ипотеката, поради което взискателят не е могъл да си събере дълга по договора за заем от длъжниците, които и до настоящия момент не са платили на заемодателя. Как е била вписана тази ипотека, съдът не коментира. Този казус е описан по-подробно в Решение от 11.05.2012 по в. гр. д. № 169/2012 на Апел. съд - Варна, в сила от 16.07.2013
 .

Източник: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=D4020684292CE22BC2257BA8005AD8CF

.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1114 по описа за 2012 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. К. М. и Диана П. Г., чрез адв. Я. П. Я. от АК - Варна срещу въззивно решение № 96/11.05.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 169/2012 г.
Излагат доводи за неправилност. Молят съд за отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на исковете, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение поради съпричиняване от страна на увредения.
Насрещната страна [фирма], ЕИК 12752332, [населено място], представлявано от управителя Б. А. Б. чрез адв. М. А. Д. от АК София е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жабата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски, като представя доказателства за платен адвокатски хонорар - договор за правна помощ и платежно нареждане за банков превод на сумата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Варненският апелативен съд, като е изменил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, е осъдил В. К. М. и Д. П. Г. солидарно да заплатят на [фирма], ЕИК 12752332, [населено място] обезщетение по чл. 73, ал. 1 ЗННД в размер на 41 760 лв., както и лихва за забава в размер от 5 839 лв. за периода 06.10.2008 г. - 08.03.2011 г., съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците - Застрахователно дружество [фирма].
Съдът установил, че с нотариален акт от 06.10.2008 г. помощник-нотариус по заместване Д.Г. от нотариалната кантора на нотариус В. М. с район на действие РС Д., е оформен договор, с който В. Д. и Д. Д. са учредили на [фирма] ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място]. Ипотеката е за обезпечаване на договор за заем в размер на 62 000 лв., в който е предвидена и неустойка при забава в размер на 24 800 лв.
Заемополучателите не са изпълнили в срок дълга и в полза на [фирма] е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГП Въз основа на изпълнителен лист от 06.10.2010 г. е образувано изпълнително производство при ЧСИ С. Д..
Частният съдебен изпълнител отказал да предприеме изпълнителни действия спрямо имот на заемополучателите в [населено място] поради нищожност на договора за ипотека и нищожност на нотариалното удостоверяване, които са за имот с посочен адрес в [населено място]. След като липсва привилегия в полза на взискателя, имотът, спрямо който няма валидно учредена ипотека, не може да бъде продаден, защото е несеквестируем и реално неподеляем.
Направено е искане до нотариус М. да извърши поправка в нотариалния акт, но такава е предложена едва в хода на исковото производство.
Съдът приел, че в резултат на грешката, допусната от помощник-нотариуса, взискателят не е могъл да събере дълга по договора за заем от Демирови, които и до настоящия момент не са платили на заемодателя.
Въззивната инстанция приела, че кредиторът-взискател е претърпял загуба, която не може да е по-висока от стойността на имота, която би се получила при публичната продан. С помощта на съдебна експертиза имотът е оценен на 52 200 лв. Съдът, също така намерил, че заомодателят е допринесъл за увреждането, защото е участвал като страна в нотариалното производство по учредяване на ипотеката. Прието е участие от 20 %, поради което и дължимото обезщетение е намалено на 41 760 лв.
Повдигнатият от касаторите в изложението им правен въпрос, дали допуснатата фактическа грешка в адреса на ипотекирания имот води до нищожност на учредената ипотека, не се нуждае от разглеждане с оглед точното приложение на закона и развитие на правото. Няма спор в теорията и съдебната практика, че съгласно чл. 170 ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор има неизвестност в тъждеството на имота, върху който се учредява ипотека. Липсва подобно тъждество, когато грешката в индивидуализацията на ипотекираната вещ сочи на различие в населеното място, в което е местонахождението на недвижимата вещ.
Въпросът може ли да се ангажира отговорност по чл. 73 ЗННД, след като по делото не са представени доказателства за настъпили вреди за ищеца, е неотносим към постановеното от въззивната инстанция в обжалваното решение, в което е прието, че има вреда, тя е имуществена, в пряка причинноследствена връзка от действията на помощник нотариуса, определен е и размера й.
Въпросът може ли да се приеме, че вредите, настъпили от невръщане на заетата сума по договора за заем са пряка и непосредствена последица от изповядване на нищожен нотариален акт за ипотека, с който е обезпечен заема, е некоректно зададен и на практика неотносим към постановеното от съда.
Нито в исковата молба се твърди, нито съдът е приел, че поради нищожното нотариално действие заетата от Демирови сума не е върната на търговското дружество. В резултат на действията на помощник нотариуса кредиторът не е могъл да се удовлетвори по принудителен ред по издаден в негова полза изпълнителен лист срещу длъжниците, защото имуществото, което притежават последните е несеквестируемо, а привилегията на ипотеката, именно поради нейната нищожност не ползва взискателя.
Въпросът следва ли да носи нотариусът, изповядал нищожната ипотека отговорност по ЗННД и ако да, в какъв размер, не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото няма съмнение, а и общите правила на деликта и многобройната съдебна практика са приели, че всяко действие, щом е противоправно и от него са причинени вреди, подлежи на обезщетение, а размерът на последното зависи от вида на вредата, като се определя с оглед особеностите на конкретния случай.
Въззивният съд не е предложил разрешение, различно от трайно застъпваното.
Поставен е и въпроса, когато съдебният изпълнител откаже да продължи изпълнителните действия срещу ипотекиран имот, защото е приел, че ипотеката е нищожна, без нищожността да е прогласена по съдебен ред и без да е обжалван отказа на съдебния-изпълнител, може ли да се търси обезщетение за вреди от взискателя.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК не се установява.
Няма спор, че нищожното правно действие, в частност нищожното нотариално удостоверяване не пораждат права. Заинтересованата срана може да иска прогласяване на нищожността или да се позове на нея преюдициално по друг иск, свързан с изпълнение, обезщетение или връщане на даденото по нищожната сделка. В случая, във връзка с въпроса за дължимост на обезщетение за вреди е от значение дали по делото е установена нищожността на нотариалното действие, от което е причинено увреждането на ищеца. Без значение е също дали взискателят е обжалвал или не отказа на съдия-изпълнителя, щом по делото е прието, че той е обусловен от нищожността на ипотеката и нотариалното действие.
Последните два въпроса не са разглеждани във въззивното решение, поради което и не отговарят на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК /срв. и разясненията по ТР 1-2009-ОСГТК/. Въпросите са следните:
Може ли да се приеме, че е сключен договор за заемодателят е претърпял вреди от неизпълнението му, след като по делото не са представени доказателства, че той реално е предал заемната сума и заемателят я е получил. Следва ли в този случай да се приеме, че са причинени вреди по смисъла на чл. 73 ЗННД и
Може ли да се приеме, че е влязла в сила заповед за изпълнение и задължението на длъжника по издадената заповед за изпълнение е безспорно, след като по делото не са представени доказателства за връчване на заповедта на длъжника по същата.
След като въпросите не са разглеждани от въззивния съд, няма как да се твърди, че разрешението по тях е обусловило крайния резултат по спора, както и, че възприетото тълкуване в обжалваното решение противоречи на съдебната практика или, че следва да бъде разгледано от състава на Върховния касационен съд с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
По оплакването в касационната жалба, че лихва за забава изобщо не се дължи, както и за евентуалното искане за намаляване размера на присъденото обезщетение с оглед съпричиняването на вредата от страна на увредения, няма повдигнати никакви правни въпроси.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски - 1500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 96/11.05.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 169/2012 г.

ОСЪЖДА В. К. М. и Д. П. Г. да заплатят на [фирма], ЕИК 12752332, [населено място], представлявано от управителя Б. А. Б. сумата в размер на 1500 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Това определение е от раздел (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика и от раздел Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията

.