Определение от 02.02.2012 по гр. д. № 1230/2011 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Казус. Община-Угърчин е собственик на 47% идеални части от фурна в с. Лесидрен. Останалите 53% са собственост на Кооперация „Братеш" - с. Лесидрен (няма данни откога са съсобственици). През 1998 кооперацията се снабдява с КНА за цялата фурна. След узнаване на това обстоятелство общината завежда дело по чл. 108 ЗС срещу кооперацията, без да впише исковата си молба и го печели с Решение на РС-Ловеч по гр.д. № 347/2006 г., вписано чак на 06.07.2009. Междувременно, по време на делото, кооперацията ипотекира цялата фурна за банков кредит от 10 000 лв. След като губи делото, спира да плаща и за фурната е насрочен търг - ще се продава цялата. Общината отново завежда дело - този път срещу кооперацията и банката на осн. чл. 440 ГПК (Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.) и отново печели.  Банката прави опит да осъди нотариуса по чл. 73 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД - неуспешен. Съдът още на 1-ва инстанция го оправдава с аргумента, че проверява имота само по представените документи.
             Представените за издадения на 30.12.1998 КНА документи са били непълни, отделно на ръка, че са били и противоречиви, напр. "Удостоверението на Община-Угърчин от 23.12.1998 г., че имотът не е общинска собственост се предхожда от отбелязване с дата 09.09.1998 г. на гърба на Акт за държавна собственост № 5391/08.05.1972 г., че със Заповед № 2402/03.12.1997 г. на Областен управител-Ловеч е отписан от Актовите книги за държавните имоти и е предаден на Община-Угърчин 47 % от недвижимия имот." Според мен, ако нотариусът проверява само по представените документи, лесно може да бъде излъган, като му се представят непълни, неясни или направо фалшиви документи. (данните за представените документи са от решението на 1-ва инстанция)
.   
    Цялото определение: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=53F15C40D0945653C22579980034E2C3

.

В решението на 1-ва инстанция, освен разсъжденията, че нотариусът проверява имота само по представените документи, има още две интересни разсъждения:
    1.
    Общината казва, аз съм собственик на 47% от фурната по силата на влязло в сила съдебно решение.
    Кооперацията - да, ама не си си вписала исковата молба, а пък влязлото в сила решение си го вписала чак на 06.07.2009
    Съдът: "към момента на започване на принудителното изпълнение /03.11.2009 г./, съдебното решение е било вписано и от деня на вписването му - 06.07.2009 г. е имало действие спрямо трети лица, каквото лице е [банката]. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на [банката] за непротивопоставимост на невписаната искова претенция по чл. 108 от ЗС по гр.дело № 347/2006 г. на ЛРС, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 115 ал. 4 от ЗС, влязлото в сила съдебно решение по уважената претенция по чл. 108 от ЗС, е произвело действие спрямо третите лица от деня на вписването му - 06.07.2009 година. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 453 т. 2 от ГПК, по аргумент от която, на взискателя могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които са вписани преди възбраната, в случая преди описа, извършен на 03.11.2009 г."
       Нормата на чл. 453 т. 2 от ГПК никак не е в подкрепа на този извод. Чл. 453, т.2 ГПК гласи: "На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната". В случая, просто казано, решението на съда не важи за банката, защото исковата молба на общината не е била вписана нито преди ипотеката, нито когато и да било. Все пак - браво на съда, че решава с оглед справедливостта, а не втренчен в буквата на закона.
       
    2.
    Съдът разяснява разпоредбите на чл. 297, чл. 298 и чл. 299 ГПК (те са доста объркани и объркващи):
 Действително, разпоредбата на чл. 298 ал. 1 от ГПК гласи, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно чл. 299 ал. 1 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Следва да се има предвид обаче и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, уреждаща зачитането на съдебните решения в по-широк смисъл, която гласи, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. При тълкуване на тези разпоредби следва, че влязлото в сила решение е задължително не само за страните, но и за съда постановил решението, както и за всички други съдилища в страната, което означава, че възникналата СПН, като правна последица на влязлото в сила решение, следва да бъде зачетена от всеки съд в Република България и това е негово задължение да  възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от нея, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който е сезиран. Единствената преценка, която съдът има право да направи, с оглед зачитането на СПН, това е преценката, дали вече е възникнала, валидно ли е възникнала  и още ли важи. В конкретния случай се установи, че СПН, произтичаща от влязлото в законна сила решение по гр.дело № 347/2006 г. на ЛРС, с което е разрешен спор за собственост по чл. 108 от ЗС между Община-Угърчин и ВПК "Братеш" - с. Лесидрен по отношение на 47 % от процесния недвижим имот, е валидно възникнала и продължава да важи, тъй като няма данни решението да е било отменено чрез извънредния способ за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК. Ето защо, следва да се зачете възникналата СПН в резултат на съдебното решение по гр.дело № 347/2006 г. и не следва да се пререшава установеното в решението спорно право, поради което не следва да се обсъждат наведените в настоящия процес доводи от ответника "ПИБ" АД и от третото лице-помагач и ответник по обратния иск Нотариус Н.Х. за придобиване на имота по давност от ответника ВПК "Братеш" - с. Лесидрен, т.е. не може да се обсъждат каквито и да било доводи, че въпреки влязлото в сила съдебно решение за собственост в полза на Община-Угърчин, ВПК "Братеш" е собственик на процесния имот.
 
 

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.