Решение от 12.12.2011 по адм. дело № 7825/2011 на ВАС

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Дисциплинарни производства срещу съдии по вписванията и по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

-

Резюме. Потвърждават заповед за дисциплинарно наказание на съдия по вписванията. Това решение е отменено с РЕШЕНИЕ от 15.06.2012 по адм. дело № 1556/2012 на ВАС (окончателно) И двете решения не са съвсем издържани от юридическа гледна точка, но съдиите не са виновни. Просто законодателството, касаещо действията на съдиите по вписванията, е толкова объркано, че и самите истински съдии не могат да се ориентират. С по-късно излязлото ТР 7/12 от 25.04.2013 се направи опит за въвеждане на ред, но според мен, без особен успех - вж примери № 10 и № 11.

.

Решението на сайта на ВАС: https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=541875&code=vas&guid=1566884297

.

РЕШЕНИЕ



16340
София, 12.12.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар
Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя
ТАНЯ ВАЧЕВА
по адм. дело №
7825/2011


Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт.
Образувано е по жалба на Р. П. Б. от [населено място] срещу заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че оспорената заповед е немотивирана, издадена на негодно правно основание. По същество Б. поддържа становище, че не е допуснал виновно неизпълнение на служебните си задължения. Иска отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.
Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
За да постанови оспорената заповед, министърът на правосъдието е установил, че Р. П. Б. като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е постановил откази за вписване, които не отговарят на изискванията на закона за редовен и валидно издаден акт; постановяването им е във вид, неотговарящ на въведените с чл. 254, ал. 2 от ГПК изисквания за съдържание.

                   Забележка 1. В Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 95/2010 на ВКС, се посочва, че разпоредбата на чл. 254, ал. 2 ГПК е неприложима за съдиите по вписванията, понеже:
             - чл. 87 от ЗКИР
насочва към Общите правила в глава 49 от ГПК (чл. 87 от ЗКИР: "Доколкото друго не е предвидено в този закон, се прилагат съответно разпоредбите на глава четиридесет и девета "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс." - Част шеста на ГПК: Охранителни производства, Глава 49 от ГПК: Общи правила - от чл. 530 до чл. 541);
            - чл. 540 от ГПК изключва приложението на чл. 254 за съдиите по вписванията (чл. 540 от ГПК "За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388.")

         Обаче чл. 89, ал. 1 ЗКИР пък гласи (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., предишен текст на чл. 89 - ДВ, бр. 57 от 2016 г. - яаа, предишен ли?, б.м.):  "Очевидна фактическа грешка на вписването в имотния регистър се поправя по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс с определение на съдията по вписванията." а пък чл. 247 ГПК попада точно в изключенията на чл. 207-266, изброени в чл. 240 ГПК, посочен от върховните касационни съдии в Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 95/2010 на ВКС.

         С две думи - голяма бъркотия!  Дори на върховните съдии им е трудно да се ориентират!

.

 

Приел е, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения и на основание чл. 308, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ му е наложил дисциплинарно наказание "забележка".
От представената по делото административна преписка е видно, че по определение за отказ № 797 от 27.10. 2010 год. и определение № 757 от 13.10.2010 год. отказите са положени ръкописно като резолюции върху исканията на частен и държавен съдебен изпълнител за вписване на подлежащи на вписване или заличаване актове. При поискване за представяне на заверено копие от тези актове е установено, че копията са нечетливи. В противоречие с изискването за съдържание на постановен отказ съдия-изпълнителят се е произнесъл и с определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 год. и отказ по молба вх. № 21707 от 29.10. 2010 год.
Дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил данните от извършената проверка и докладните записки на Инспектората при Министерството на правосъдието и е приел, че постановените откази, така, както са изписани върху бланките на искателите, са лаконични и недостатъчни, за да представляват ясно волеизявление относно предмета на произнасяне, каквато е и законовата цел, заложена в чл. 254, ал. 2 от ГПК с императивно въведените изисквания за съдържание на акта.

.

               Забележка 2. Вж забележка 1 тук по-горе за неприложимостта на чл. 254, ал. 2 ГПК.

 

Министърът на правосъдието е посочил като нарушена цитираната разпоредба, тъй като е приложима по аналогия на общите правила на гражданския процес. В този смисъл неоснователно е възражението за липсата на законово задължение за произнасяне при спазване на визираните в чл. 254, ал. 2 от ГПК реквизити.

.

               Забележка 3. Вж забележка 1 тук по-горе за неприложимостта на чл. 254, ал. 2 ГПК.

.
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства административният орган е посочил като правно основание на заповедта виновно неизпълнение на служебните задължения, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ и е наложил дисциплинарното наказание. В мотивите си органът е обсъдил тежестта на нарушението, това, че не е допуснато за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, налагани минали наказания на съдията по вписванията, съобразил е и дадените от него писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство.
Заповедта е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и е в съответствие с целта на закона.
Спазено е изискването на чл. 321 от ЗСВ. Дадените писмени възражения са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед само досежно обстоятелствата, относими към вмененото му дисциплинарно нарушение. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка по подадения от административния ръководител на РС - Варна сигнал, в хода на която са проверени документите по случая и са установени относимите по спора факти.
Визираните в заповедта актове са немотивирани по смисъла на закона. Същите подлежат на инстанционен контрол и задължение по закон на съдията по вписвания като длъжност с властнически правомощия е да мотивира актовете си - чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 254 от ГПК. Съдията по вписванията е длъжен да посочи фактическите основания и да мотивира правните си изводи. Постановените определения на Б. са написани ръкописно нечетливо върху документ, който се администрира съгласно чл. 33а, б"е" от Правилника за вписванията. Произволното им обективиране върху бланки на искателите води до забавяне и затруднение на производството. Определенията не отговарят на изискванията на чл. 254, ал. 2 от ГПК.

.

             Забележка 4. Вж забележка 1 тук по-горе за неприложимостта на чл. 254, ал. 2 ГПК.

.

 

Съгласно чл. 569, ал. 1, т. 5 от ГПК вписванията, отбелязвания и тяхното заличаване, представляват нотариални удостоверявания. Отказът да се извърши исканото нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд на основание чл. 577 от ГПК. Изписването на чл. 596 от ГПК вместо чл. 569 от ГПК в текста на оспорената заповед съдът приема за техническа грешка, а не за съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта, тъй като на този извод сочат всички събрани по административната преписка доказателства.
Производството пред съдията по вписванията е охранително. Съгласно чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията отказът на съдията по вписванията се връчва на заинтересованото лице срещу подпис и подлежи на обжалване.Този отказ, независимо дали става въпрос за вписване, отбелязване, подновяване или заличаване, се обжалва по същия ред, по който се обжалва и отказ на нотариус - чл. 577, вр. с чл. 569, т. 5 от ГПК, респ. чл. 32а, ал. 4 и чл. 32б от ПВ. Поради това съдията по вписванията дължи произнасяне на общо основание с валиден акт, в съответствие с изискванията за неговата форма и съдържание.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като такава била обичайната практика. След като във връзка с конкретно направените оплаквания в хода на образуваното дисциплинарно производство са установени посочените от дисциплинарнонаказващия орган нарушения на служебните задължения, законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Несъстоятелни са и наведените от Б. възражения, че издаването на четливи копия от неговите актове не е задължение на съдията по вписванията. Предвид важността на извършваната правно-техническа дейност от съответните служители и същественото засягане на правната сфера на физически и юридически лица, съдията по вписванията е длъжен да упражнява контрол и взема мерки за прецизното администриране на деловодните дела, поради което и правилно дисциплинарнонаказващият орган не е уважил възраженията на Б. в тази насока.
Предвид изложеното настоящият състав намира жалбата на Р. Б. срещу заповед № ЛС-И-158/14.04.2011 г. на министъра на правосъдието за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на Министерството на правосъдието следва да се присъди сумата от 150 лв. за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. П. Б. от [населено място] срещу заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА Р. П. Б. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Министерството на правосъдието направените по делото разноски в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.


Особено мнение:




Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Таня Вачева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Иван Раденков

.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2724

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.