Решение от 22.11.2010 по адм.дело № 1537/2010 год. на Пловдивския административен съд (окончателно)

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията  

-

Резюме. Съдът отменя постановление на НАП за налагане на възбрана върху имот, закупен с н.а. под условие за отложено плащане. Плащането било извършено след налагане на възбраната и НАП решили, че имат право да изнесат имота на търг като собственост на длъжника-продавач, обаче съдът казва - не, нямате право, защото с изпълнението на условието, н.а. влиза в сила с обратно действие - от датата на вписването му, тоест купувачът е станал собственик още при вписването на н.а., а не чак когато е платил и значи вие смятате да изнесете на търг имот, който не е на длъжника.

            Публикувам това решение в раздела за съдиите по вписванията и служителите на АгВп, защото в нашия случай съдиите по вписванията към РС-Плевен и служителите от СлВп-Плевен смятат - също като НАП в цитираното тук решение - че възбраната на КПКОНПИ, наложена през 2019 по партидите на Бировски, е и наша възбрана, моя и на брат ми, понеже сме спечелили делото срещу Бировски чак през 2020, тоест след налагане на възбраната. Обаче нашето съдебно решение - както и н.а. с отложено плащане в цитираното тук решение, има обратно действие и значи ние сме станали собственици по наследство от майка ни още през 2017, две години преди налагане на възбраната.

.

Из решението: "сделката, сключена под отлагателно условие не поражда правно действие. Когато отлагателното условие се сбъдне, настъпват правните последици [...]. Според чл. 25, ал. 2 от ЗЗД сбъдването на условието има обратна сила и правните последици на сделката се пораждат от момента на нейното сключване, а не от деня на сбъдване на условието.
С оглед изложеното до тук, се налага извода, че отлагателното условие, от чието настъпване зависи възникването на желаните от страните правни последици на процесната сделка, се е сбъднало на датата на последното плащане - 31.01.2002 г., с което цената е била окончателно изплатена. Именно в този момент, вещно-правният ефект от договора е настъпил, но с обратна сила от деня на неговото сключване. Следователно към 05.03.2002 г. - датата на налагане на възбраната върху описаните по-горе недвижими имоти, ЕТ "Стр. ф. - Г.С." не е бил собственик на същите.  [...]
Основен принцип в правото е, че за дълга на длъжника не може да се посяга върху имуществено право, което не му принадлежи. В противен случая би се стигнало до незаконно посягане в правната сфера на друго лице, което не отговаря за дълга. Ето защо принадлежността на имущественото право, обект на обезпечаването, към имуществото на задълженото лице е важна предпоставка за законосъобразността на наложените обезпечителни мерки."

.

Цялото решение

РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. Пловдив, 22 ноември 2010 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. П.


при секретаря Б.К. и с участието на прокурора Б. М., като разгледа докладваното от председателя Т. П. административно дело № 1537 по описа за 2010 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Ц.И.Ж., ЕГН **********,*** против Решение № 105/16.07.2010 г. на И.Д. Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърждаващо Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 108, ал. 3 от ДПК /отм./ изх. № 70-00-91/05.03.2002 г., издадено от П. Б. - Началник отдел "Събиране" при ТДД гр. Пловдив.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се оспореното Решение да бъде отменено, със всички произтичащи от това правни последици. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е обжалвано от трето лица, което има самостоятелни права върху имуществото - предмет на обезпечението. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията административен орган (доколкото няма данни оспореното постановление да е връчено на Ж.), който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Постановление за предварително обезпечаване изх. № 70-00-91/05.03.2002 г., е издадено на ЕТ "Стр. ф. - Г.С.", на основание чл. 108, ал. 3 от ДПК /отм./ от П. Д.Б. - Началник отдел "Събиране" при ТДД гр. Пловдив по мотивирано искане на началника на сектор "СПУДР" при ДП "Юг". Със същото е наложена обезпечителна мярка - възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "П. Т." № 11, целият със застроена и незастроена площ от 482 кв.м., съставляващ имот планоснимачен № **29 от кв. 6*0 А по регулационния план на П. градска част на гр. П., а именно: АПАРТАМЕНТ "Б" в югоизточната част на трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ 48,78 кв.м., ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 в подземния етаж на сградата с полезна площ 11,60 кв.м.; АПАРТАМЕНТ "В" в северната част на трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ 78,94 кв.м., ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, в подземния етаж на сградата с полезна площ 8,54 кв.м.; ГАРАЖ № 3 в западната част на сградата със застроена площ 17,05 кв.м. Следва да се посочи още, че с процесното постановление е наложен и запор върху движими вещи, който не е оспорен, поради което не е предмет на разглеждане в настоящото производството.
За да потвърди разглежданото Постановление за предварително обезпечаване изх. № 70-00-91/05.03.2002 г., Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е приел, че представеният Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *5 от 27.12.2001 г., том VІІ, рег. № 5*38, дело 1164 от 2001 г., с който Г.С., в качеството му на едноличен търговец с фирма "Стр. ф. - Г.С." продава на жалбоподателката процесните имоти, е сключен под отлагателно условие, което се счита отпаднало в две хипотези - при наличието на нотариално заверена декларация от продавача и издадена от него фактура за заплащане на цената или банков счетоводен документ за изплащане на остатъка от цената, като първите две условия следва да са налице кумулативно. Въз основа на приложените към преписката доказателства е направен извод, че отлагателното условие за прехвърляне на собствеността по нотариалния акт е настъпило едва на 08.07.2010 г. с издаването на нотариално заверената декларация от страна на продавача. В допълнение в решението е посочено и следното изречение: "Тоест към момента на издаване на процесното постановление имотът е бил все още собственост на продавача и независимо, че такъв тип условия се считат сбъднати със задна дата, ако до момента на настъпване на фактическия състав, която обуславя сбъдването се извърши вписване по партидата на продавача, то то има валидно действие." Това според Директора на ТД на НАП гр. Пловдив означава, че транслативният ефект на договора за продажба е само в отношенията между страните по сделката, а за третите лица правните последица са без значение. Въз основа на тези мотиви е постановено оспореното Решение № 105/16.07.2010 г., издадено от Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, с което Постановление за предварително обезпечаване изх. № 70-00-91/05.03.2002 г., издадено на ЕТ "Стр. ф. - Г.С.", на основание чл. 108, ал. 3 от ДПК /отм./ от П. Д. Б. - Началник отдел "Събиране" при ТДД гр. Пловдив, е потвърдено.
При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази следното от правна страна:
От данните по делото се установява, че процесните недвижими имоти са продадени на жалбоподателката с гореописания НА под отлагателено условие, съгласно което собствеността върху същите ще премине в патримониума на купувача при окончателно изплащане на продажната цена в размер на 41704 лв., от които 1000 лв. изплатени на продавача в деня на изповядване на сделката, видно от съдържанието на самия НА. Остатъкът от цената е изплатен на продавача, както следва: 36000 лв. на 28.12.2001 г., за което е издадена фактура № 199/28.12.2001 г. и 5000 лв. на 31.01.2002 г., за което е издадена фактура № 205 от същата дата. По делото също така е представена и нотариално заверена на 08.07.2010 г. декларация от продавача Г.С.К., удостоверяваща гореизложеното факти и обстоятелства. Впрочем тези обстоятелства не са спорни между страните.
За разрешаването на конкретния административноправен въпрос е необходимо да се посочи, че сделката, сключена под отлагателно условие не поражда правно действие. Когато отлагателното условие се сбъдне, настъпват правните последици на обусловената от него за страните промяна в правоотношенията им. Според чл. 25, ал. 2 от ЗЗД сбъдването на условието има обратна сила и правните последици на сделката се пораждат от момента на нейното сключване, а не от деня на сбъдване на условието.
С оглед изложеното до тук, се налага извода, че отлагателното условие, от чието настъпване зависи възникването на желаните от страните правни последици на процесната сделка, се е сбъднало на датата на последното плащане - 31.01.2002 г., с което цената е била окончателно изплатена. Именно в този момент, вещно-правният ефект от договора е настъпил, но с обратна сила от деня на неговото сключване. Следователно към 05.03.2002 г. - датата на налагане на възбраната върху описаните по-горе недвижими имоти, ЕТ "Стр. ф. - Г.С." не е бил собственик на същите. Тук следва да се посочи, че неспазването на уговорения начин на удостоверяване на окончателното изплащане на продажната цената по НА, при положение че същата е платена, за което по делото има безспорни доказателства, в никакъв случай не може да попречи на настъпването на казания вещно-правен ефект, т.е. окончателното изплащане на цената по договора е единствения юридически факт, от настъпването на който зависи правното действие на сделката, а как последният ще бъде удостоверен, след като е осъществен, е без всякакво правно значение за настъпване на правните последици от сделката.

Основен принцип в правото е, че за дълга на длъжника не може да се посяга върху имуществено право, което не му принадлежи. В противен случая би се стигнало до незаконно посягане в правната сфера на друго лице, което не отговаря за дълга. Ето защо принадлежността на имущественото право, обект на обезпечаването, към имуществото на задълженото лице е важна предпоставка за законосъобразността на наложените обезпечителни мерки.
Изложеното до тук, съотнесено към конкретиката на настоящия казус, налага извода за незаконосъобразност на наложената с оспореното постановление за предварително обезпечаване възбрана върху процесните недвижими имоти, доколкото ЕТ "Стр. ф. - Г.С." не е бил собственик на същите към датата на възбраната.
При това положение, оспореното решение на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ще следва да бъде отменено, като вместо него процесното Постановление за предварително обезпечаване, ще следва да бъде отменено в частта, с която е наложена обезпечителна мярка - възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "П. Т." № 11, целият със застроена и незастроена площ от 482 кв.м., съставляващ имот планоснимачен № **29 от кв. 6*0 А по регулационния план на П. градска част на гр. П., а именно: АПАРТАМЕНТ "Б" в югоизточната част на трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ 48,78 кв.м., ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 в подземния етаж на сградата с полезна площ 11,60 кв.м.; АПАРТАМЕНТ "В" в северната част на трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ 78,94 кв.м., ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, в подземния етаж на сградата с полезна площ 8,54 кв.м.; ГАРАЖ № 3 в западната част на сградата със застроена площ 17,05 кв.м.
С оглед изричната правна регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на жалбоподателката се следва присъждане на сторените разноски в производството. Те се констатираха в размер на 310 лв. /триста и десет лева/, представляващи заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Решение № 105/16.07.2010 г. на И.Д. Директор на ТД на НАП гр. Пловдив - Г.Щ.Т., потвърждаващо Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 108, ал. 3 от ДПК /отм./ изх. № 70-00-91/05.03.2002 г., издадено от П. Д. Б. - Началник отдел "Събиране" при ТДД гр. Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление за предварително обезпечаване на основание чл. 108, ал. 3 от ДПК /отм./ изх. № 70-00-91/05.03.2002 г., издадено от П.Д.Б. - Началник отдел "Събиране" при ТДД гр. Пловдив, в частта, с която е наложена обезпечителна мярка - възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "П. Т." № 11, целият със застроена и незастроена площ от 482 кв.м., съставляващ имот планоснимачен № **29 от кв. 6*0 А по регулационния план на П. градска част на гр. П., а именно: АПАРТАМЕНТ "Б" в югоизточната част на трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ 48,78 кв.м., ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 в подземния етаж на сградата с полезна площ 11,60 кв.м.; АПАРТАМЕНТ "В" в северната част на трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ 78,94 кв.м., ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, в подземния етаж на сградата с полезна площ 8,54 кв.м.; ГАРАЖ № 3 в западната част на сградата със застроена площ 17,05 кв.м.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, да заплати на Ц.И.Ж., ЕГН **********,***, сумата в размер на 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията  

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2728

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.