Планове и програми на тема Имотен регистър

Начало на блога

Обратно към За дългото създаване на имотен регистър

 .

От 1994 г. се мъчат да правят имотен регистър и още са до под кривата круша. Нямало било 100% кадастрално покритие и какво ли още не. Към юни 2024, покритието е 97,64% по данни от самата АГКК: https://www.cadastre.bg/ploshti_po_oblasti (пише, че данните се обновяват всеки месец). През януари 2024 покритието беше 97,62%. Това означава, че от началото до средата на 2024 г. кадастралното покритие е напреднало само с 0.02%. Ако тази скорост се запази, оставащите 2,36% ще бъдат покрити след около 50 години..

.

1994 г. - Концепция за поземлен регистър Тук пише, че са "констатирани случаи на многократно ипотекиране на един и същ имот"

.

2001 г. - ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙНОСТТА ПО СЪЗДАВАНЕТО НА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР с мои бележки от 07.01.2024

 .

2005 г. - Наредба № 2 от 21 април 2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър.  Тук в чл. 2, ал. 2 пише, че "Имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове", а в чл. 20, ал. 1 т.10 - че в част В на партидата се съдържа: "актът, от който собственикът черпи правото си". (този материал е публикуван през 2016 - тогава още не знаех, че няма Имотен регистър; цитираната наредба не се прилага и до ден днешен, бел. блогър, 16.01.2024) Майка ми има вписани нотариални актове на свое име и даже създадени от 2009 г. предварителни партиди за три от петте й отнети имота, а нотариус Иванов 007, който е изповядал двете измамни сделки със земите на майка ми в Плевенско през 2013, твърди в националния ефир, че майка ми черпи права едновременно от два валидни акта - вписан и невписан, сякаш не е чувал нито за хронология на вписванията, нито за чл. 586, ал. 4 от ГПК.

-

2005 - НАРЕДБА № 3 ОТ 28 АПРИЛ 2005 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, СЪЗДАВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ, посл. изм. 21.10.2011 - тук от страница 38 до стр. 47 се намира Приложение № 2 към чл. 13, ал.2, чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2, което съдържа три таблици: Таблица 1 (Класификатор за трайно предназначение на териториите), Таблица 2 (Класификатор за начина на трайно ползване на поземлените имоти) и Таблица 3 (Класификатор за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях) с кодове за видовете територия и видовете НТП.

.

Промените в ПрВп, публ. ДВ, бр. 63 от 01.08. 2014 и отм. само след няколко месеца - ДВ, бр. 92 от 07.11.2014  Общо взето много хубави въведения с изкл. на забраната да се издават незаверени копия, за която тогава се вдигна много шум и покрай нея отмениха всичко същата година с още едно постановление на МС, публ. в ДВ, бр. 92 от 07.11.2014

.

2015 г. - Концепция за ускорено създаване на имотен регистър.  Тук пише, че са налични "голям брой актове, които не са подлежали на вписване в определен период от време, поради което и не са вписани и не се намират физически в службите по вписване. Тези актове се вписват инцидентно само при извършване на сделка с имот, за който се отнасят с оглед изискването на чл. 586, ал. 4 ГПК"

.

Какво предлага Българският имотен регистър?- инфо на ЕС сайт

Все още няма български имотен регистър, но това не личи от обясненията на европейския сайт, бел. блогър, 16.01.2024) Тук има лъжлива "История на българския имотен регистър", според която всичко е тип-топ:

            "В изпълнение на възложените задължения по проект „Кадастър и имотна регистрация" от месец август 2006 г., реализиран по Заемно споразумение № BUL 4619 сключенo между Репубика България и Световна банка (Международна банка за възстановяване и развитие), Агенция по вписванията е разработила и поддържа централизираната Информационна система за кадастър и имотен регистър - ИКАР, действаща на територията на цялата страна за всички 113 (сто и тринадесет) Служби по вписванията.

               Проектът за изграждане на Интегрираната информационната система на кадастъра и имотния регистър започна през май 2006 година.
                Окончателното внедряване на ИИСКИР (Система ИКАР) започна в началото на септември 2008 г. и приключи в края на януари 2009 г. То беше съпроводено с реализацията на мащабна програма за преквалификация на кадрите. За всички служители в 113-тте служби по вписванията беше осигурено двустепенно обучение - през периодите юни-юли и септември-ноември 2008 г., а за някои от тях - и допълнителен обучителен модул както на място, така и в Централно управление на Агенция по вписванията. Втората степен на обучението беше ориентирана изцяло към решаване на практически въпроси и казуси с акценти върху информационно-техническите и юридическите аспекти (голямо обучение е паднало през 2008, но оттогава са минали повече от 15 години, а текучеството е голямо; резултатът е перманентно нуждаещи се от обучение кадри; проблемът е, че кадрите на службите по вписванията от т.нар. отдел "Имотен регистър", нямат юридическо образование като длъжностните лица по регистрация от Търговския регистър, а само завършено средно, бел. блогър).
            Успоредно с изграждането на ИИСКИР, през месец юни 2007 г. стартира Проект за сканиране и въвеждане на данни от нотариални актове. Данните, генерирани след сканиране на нотариалните актове и индексирани по определени показатели се мигрират в ИИСКИР с цел създаване на структурирана информация, необходима за изготвяне на имотни партиди. Сканирането на данни обхваща документи за периода от 1990 г. до 2006 година.

            Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър (ИИСКИР) е реално внедрена във всички 113 Служби по вписванията и е осигурена техническа обезпеченост и комуникационна свързаност между тях.По този начин се унифицира практиката на вписване, отбелязване, заличаване, издаване на удостоверения за тежести и устни справки във всички Служби по вписванията, намиращи се на територията на цялата страна. (Димитър Танев, председател на Нотар. камара на 03.04.2024 в интервю за Bloomberg TV Bulgaria:  "В България няма Имотен регистър. Има софтуер, който се нарича Имотен регистър, но това е само помагало, не е регистърът, който трябва да съществува според закона.")

.

Публични продажби - информация на ЕС сайт

(Тук е описана само публичната продан по ГПК)

Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден. Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота. За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер. Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен на наддавача, обявен за купувач, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.

Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 90 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок от съобщението не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител. (на ЕС сайта липсва информация, че по ДОПК може да се продава до безкрай: Чл. 250, ал. 4 ДОПК (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, тя се освобождава от изпълнение или се насрочва нова продан. Чл. 254, ал. 10 ДОПК (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 9, тя се освобождава от изпълнение или се насрочва нова продан.)
.
3. Видове публични продажби, за които е възможно правилата да не се прилагат изцяло
В българското изпълнително производство и в производството по несъстоятелност няма видове публични продажби, по отношение на които установените със закон правила да се прилагат само частично. Възможно е обаче да възникнат определени различия в условията за провеждане на публични продажби, произтичащи от специфичните закони. (не е посочено кои са специфичните закони; разликата между търг по ГПК и търг по ДОПК е огромна, най-вече, но не само, заради чл. 239, ал. 2 ДОПК: "Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.")

И тук, в т. 4, също е дадена невярната информация, че в България уж има имотен регистър:

4. Информация относно национални имотни регистри

В Република България са налице следните регистри относно вещите:

Имотен регистър:

Води се от Агенцията по вписванията и представлява система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. В него се вписват актовете, с които се признава, прехвърля, изменя или прекратява правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. В имотния регистър се включват възбраните и ипотеките на недвижимите имоти. Регистърът показва състоянието на посочените обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. В Имотния регистър могат да се правят справки за собствеността на имотите, собствениците и вещните права и ограничения върху тях. Справки в регистъра могат да се правят на място в службите по вписвания в страната или чрез Интернет след заплащане на такса, определена в ценоразпис и регистрация на потребителя.

И т.н.

Последна актуализация: 16/05/2023"

 .

Начало на блога

Обратно към За дългото създаване на имотен регистър