Определение от 04.01.2012 по ч. гр. д. № 585/2011 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

-

Тук ВКС се позовава на свое решение от 30.03.2011 г. по гр. д. № 1934/09 г., с което е уважил иск по чл. 88 ЗКИР вр. чл. 90 ЗКИР за заличаване вписването на ИМ в персонални партиди поради неспазване на чл. 12 ПВп, т.е. ВКС е смесил персоналната и реалната система на вписване; сегашният състав повтаря грешката на предишния, като добавя още.

.

          Казус. Окръжен съд постановява „спиране на изпълнението" по изп. дело, но в СлВп вписват „налагане на възбрана" върху недвижими имоти (типичен случай на грешка от служителите поради липса на ясно разпореждане от СдВп - можело е да се оправи с молба за поправка на техническа грешка по чл. 33в ПВп, б.м.). Длъжникът иска заличаване на вписаното обстоятелство на осн.чл. 90 ЗКИР. СдВп отказва ('щот нямало съдебен акт за заличаването). Окр. съд потвърждава отказа. ВКС оставя в сила определението на Окр. съд с неубедителни аргументи.

.

         Въпрос: "може ли при извършено грешно вписване на наложена обезпечителна мярка съдията по вписванията да заличи вписването или следва да се предяви иск за нищожност или недействителност на вписването."

        ВКС: Вписването и заличаването на възбрани и други обезпечения са регламентирани в чл. 23 - 32 от Правилник за вписванията. Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. (в случая не е искано вписване на възбрана, станала е грешка, б.м.) Материята е уредена и в Закон за кадастъра и имотния регистър (вярно е, че материята е уредена и в ПВп, и в ЗКИР, само че прилагането е или единия-или другия - или ПВп, или ЗКИР, не може и двата едновременно, б.м.) Според чл. 90 от ЗКИР, вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. С оглед на тази законодателна уредба, вписаното несъществуващо обстоятелство следва да бъде заличено само след издаден съдебен акт въз основа на успешно проведен иск. В този смисъл е и приетото в решение № 692 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 1934/10 г. на ВКС ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. (решението по гр. д. № 1934/09 г. на ВКС не е особено добре обмислено, б.м.).

.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

(по-долу е и определението на окръжния съд, б.м.)

№ 2

гр. София, 04.01. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИДЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 585 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 2549 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1423/11 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че с определение № 3825 от 08.12.2010 г. по гр. д. № 2361/10 г. Окръжен съд [населено място] е постановил обезпечителна мярка „спиране на изпълнението" по изп. д. № 201008080400368/10 на частен съдебен изпълнител З. Д.. Под № 229 том ХІІ вх. р. № 24866 съдия по вписванията извършил вписване на обезпечителната заповед, но чрез „налагане на възбрана" върху недвижими имоти. С определение от 06.07.2011 г. съдия по вписванията към Служба по вписванията [населено място] е отказал да уважи молбата на [фирма] и да заличи вписаната обезпечителна мярка. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на касатора срещу определението на съдията по вписванията. Изложил е съображения, че действително с издадената обезпечителна заповед не е наложена възбрана, но съдията по вписванията няма компетентността да прецени дали вписването е нищожно или недопустимо. Тъй като не били налице основанията по чл. 31 ПВ и чл. 402 ал. 3 ГПК - липса на издаден съдебен акт, отказът от заличаване на вписването бил законосъобразен.
В изложението към частната касационна жалба е формулиран въпрос може ли при извършено грешно вписване на наложена обезпечителна мярка съдията по вписванията да заличи вписването или следва да се предяви иск за нищожност или недействителност на вписването.
Процесуалноправния въпрос е съществен и има основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Вписването и заличаването на възбрани и други обезпечения са регламентирани в чл. 23 - 32 от Правилник за вписванията. Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Материята е уредена и в Закон за кадастъра и имотния регистър. Според чл. 90 от ЗКИР, вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. С оглед на тази законодателна уредба, вписаното несъществуващо обстоятелство следва да бъде заличено само след издаден съдебен акт въз основа на успешно проведен иск. В този смисъл е и приетото в решение № 692 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 1934/10 г. на ВКС ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Предвид на изложеното определението е законосъобразно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2549 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1423/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2549 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1423/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

.

А това е определението на окръжния съд:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, 25.08.2011г.
Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 1423/11г., намира следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Овърсийз-Хоризонт" ООД, гр. Варна, срещу определение № 415 от 05.07.11г., постановено от съдия по вписванията при СВ-Варна по молба вх. № 15260/05.07.11г., с което е отказано заличаване на обезпечителна заповед под № 229, т. ХІІ, вх.р. 24866/2010г., вписана съгласно разпореждане на съдия по вписванията по молба с вх. р. № 25779/09.12.10г. на СВ-Варна, подадена от „Овърсийз-Хоризонт" ООД, гр. Варна, на осн. чл. 402, ал. 3 от ГПК вр. чл. 31 от ПВ, на осн. чл. 280 от ЗСВ. В частната жалба се твърди, че постановения отказ е незаконосъобразен, тъй като вписването на възбраната е извършено въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр.д. № 2361/10г. на ВОС, с която обаче не е наложена от съда обезпечителна мярка „възбрана" на описаните два недвижими имота, а спиране на изпълнително дело № 20108080400368 по описа на ЧСИ З. Д., гр. Варна. Въпреки ясно посочената мярка, СВ-Варна е вписала възбрана върху имотите на дружеството, поради което е и подадената от 05.07.11г. молба за заличаване на вписаната възбрана. Не се споделя извода на съдията по вписванията, че е необходим акт на съда за заличаване на възбраната по арг. от чл. 31 от ПВ, тъй като в случая липсва изобщо акт на съда за налагане на възбраната. Поддържа се, че в ПВ липсва ясно регламентиран ред за заличаване на възбрана, вписана при липсата на акт за допускането й, както и за заличаване на акт, неподлежащ на вписване, но вписан, каквато е обезпечителната заповед за спиране на изпълнителни действия (това е типична техн. грешка по см. на чл. 33в ПВп, б.м.). Претендира се отмяна на постановения с горното определение отказ.
В мотивите на обжалваното определение за отказа е посочено, че от приложените с молбата за заличаване на вписаната възбрана документи е видно, че възбрана върху имотите не е следвало изобщо да бъде вписвана, тъй като в обезпечителната заповед такава мярка няма допусната. Изхождайки обаче от нормата на чл. 402, ал. 3 от ГПК, съдиято по вписванията счита, че заличаването на възбраната и отмяната на други обезпечителни мерки следва да става само въз основа на влязло в сила определение на съда, каквото в случая няма. Приема се още, че вписването на 09.12.10г. на възбраната върху имотите е нищожно, тъй като посоченото обстоятелство не е подлежало на вписване. Вън от компетентостта на съдията по вписванията е да се произнася по въпроса дали вписването е било нищожно или недопустимо. Липсва основание за заличаване на вписаната възбрана /съдебен акт/, поради което и на осн. чл. 32а от ПВ е постановен обжалвания отказ.
Видно от получения на 22.08.11г. отговор от ЧСИ З. Димитров, че по изпълнително дело № 201008080400368 няма вписани възбрани върху посочените недвижими имоти.
Видно от полученото копие на пълната преписка по постановения отказ на СВ-Варна, че с молба вх. № 25779/09.12.10г. на СВ-Варна „Овърсийз-Хоризонт" ООД, гр. Варна чрез двамата си упълномощени адвокати е подало до СВ-Варна молба, с която е представена издадената по гр.д. № 2361/10г. на ВОС обезпечителна заповед, описвайки точно допуснатата от съда обезпечителна мярка. Отправеното до СВ-Варна искане е било да се разпореди вписването на тази обезпечителна заповед и съобщаване на вписването на конституираните по горното дело двама ответници. С разпореждане от 09.12.10г. съдия по вписванията /без да е посочил името си/ е разпоредил да се впише обезпечителната заповед в книгата за възбрани по партидите на страните и по отношение на описаните недвижими имоти.
Частната жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване акт и от субект с наличието на надлежна активна процесуална легитимация, поради което частната жалба е допустима, а по същество е неоснователна по следните съображения:
Действително с издадената по гр.д. № 2361/10г. обезпечителна заповед, въз основа на определение № 3825/08.12.10г. на ВОС, не е постановено обезпечение на предявените от „Овърсийз-Хоризонт" ООД, гр. Варна искове против „Ол сийз България" ЕООД, гр. Варна и „Първа инвестиционна банка" АД, гр. София чрез налагане на възбрана върху описаните имоти, а спиране на изпълнението по изпълнително дело № 201008080400368 на ЧСИ З. Димитров. Въпреки това обаче, съдията по вписванията е наредил и е извършено вписване на възбрана върху недвижимите имоти.
Настоящият състав на съда счита, че при липсата на наложена от съда възбрана, но вписана такава, съдията по вписванията не е компетентен да преценява дали извършеното вписване на тази възбрана съставлява нищожно или недопустимо вписване в имотния регистър, а отправената молба за заличаване на възбраната не може да бъде уважена, тъй като не са налице предпоставките на чл. 31 от ПВ, съответстващи на чл. 402, ал. 3 от ГПК - издаден акт на съда, наложил възбраната. Такава преценка не може да се извърши и от настоящия орган в рамките на настоящото производство, тъй като съдът се произнася само относно законосъобразността на постановения отказ. Единствения способ за защита на жалбоподателя е използването на съдебното исково производство за установяване на нищожността или недопустимостта на извършеното вписване /по подобие на иска за установяване нищожност или недопустимост на вписване в търговския регистър, но при съобразяване на общата родова подсъдност по чл. 103 от ГПК/. По горните съображения постановения отказ следва да бъде потвърден, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от на „Овърсийз-Хоризонт" ООД, гр. Варна, срещу определение № 415 от 05.07.11г., постановено от съдия по вписванията при СВ-Варна по молба вх. № 15260/05.07.11г., с което е отказано заличаване на обезпечителна заповед под № 229, т. ХІІ, вх.р. 24866/2010г., вписана съгласно разпореждане на съдия по вписванията по молба с вх. р. № 25779/09.12.10г. на СВ-Варна, подадена от „Овърсийз-Хоризонт" ООД, гр. Варна, на осн. чл. 402, ал. 3 от ГПК вр. чл. 31 от ПВ, на осн. чл. 280 от ЗСВ
Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от получаването му от жалбоподателя, пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, по арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

-