Кампания срещу незаконното "регулиране" на преводаческата дейност от МВнР, 30.04.2014

Честита 13-годишнина от влизането в сила за България на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на публични актове!

Да си пожелаем, че българските институции най-после ще осъзнаят, че незаконосъобразният Правилник за легализациите от 1958, посл. изм. 1990, е отменен от нея!

Кой още не е разбрал, че Правилникът за легализациите е отменен още през 2001 г. от Конвенцията за апостила?

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-2001.html

Ако някой попита МВнР, защо правилникът за легализациите не е изменян от 1990 г., му отговарят, че този правилник не може да се изменя и/или допълва, защото противоречи на действащото законодателство.

Това шега ли е?

Да речем - да.

В уважаваното ни Външно министерство работят хора, които  обичат да се „шегуват".

През 2012 г. министър Николай Младенов се „пошегува", че въвежда нови изисквания към преводаческите агенции.

Върховния административен съд не схвана
„шегата" и потвърди, че МВнР наистина въвежда нови, повишени изисквания - със заповед на министъра.

През 2013 г. МВнР още веднъж се „пошегува", като отмени новите изисквания, без да отмени заповедта, с която уж щяха да се въвеждат и без да издаде нова.

Как Вигенин отмени новите изисквания на Младенов

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-89.html
 

Честита годишнина още веднъж!

Следват сериозни материали, на които шегаджиите от МВнР не обръщат внимание. За шегаджиите има друго четиво по-надолу.

Омбудсманът препоръча незабавна отмяна на правилника и прекратяване на практиката по неприсъствена заверка на подписите на преводачите:

„в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове (обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., ратифицирана със закон, приет от 38-мо Народно събрание на 25.05.2000 г., ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.), както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България."

„Липсва и законово определение на понятието „заверен превод" на български език (или официален превод). Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена."

 Източник на цитатите - Годишен доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 г.: http://softisbg.com/rennies_blog/2014/04/-2013-15042014.html

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се самосезира на 26.03.2014 г. В решението й за образуване на производство се казва:

„От предварителното проучване на правната уредба на преводаческите услуги в страната, и по-конкретно на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа може да бъде направен предварителен извод, че е възможно наличието на определени конкурентноправни проблеми в областта на преводаческата дейност, а именно:

ü                  разпоредбата на чл. 2а от Правилника би могла да предотврати конкуренцията между преводачите на свободна практика, от една страна, и преводаческите агенции, от друга, при осъществяването на официални преводи на документи и други книжа;

ü                  не е налице нормативно установен ред за подбор на преводаческите агенции, с който МВнР сключва договор за възлагане на официален превод (търг, обществена поръчка, т.н.), нито критерии, на които преводаческите агенции следва да отговарят;

ü                  липсват ясни механизми и критерии, въз основа на които преводаческата агенция, сключила договор с МВнР, избира преводачите, които да извършват преводаческите услуги.

ü                  налице е остаряла нормативна уредба, несъгласувана с други свързани правни актове, което създава неяснота, правна несигурност и не стимулира конкуренцията при осъществяването на преводаческа дейност в страната.

В контекста на гореизложеното, в случая са налице основания да бъде образувано производство по чл. 28 от ЗЗК за оценка на съответствието с правилата на конкуренция на правната уредба на преводаческа дейност в страната, в т.ч. и на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и свързаните с него действащи или проекти на нормативни и/или общи административни актове, регламентиращи условията за предоставяне на преводачески услуги."

Цитатът е от Решение на КЗК № 413,София, 26.03.2014 г.:

http://softisbg.com/rennies_blog/2014/04/-26032014.html

Правилникът за легализациите е можел да бъде изменен и/или допълнен многократно до 2001 г.

Но е бил пазен като свещена книга.

След 2001 г. вече не е можел да се изменя и/или допълва, защото е бил отменен изцяло и напълно от международната Хагска конвенция за апостила съгл. чл. 25 от самия правилник.

Въпреки това е продължил да се прилага години наред, сякаш нищо не се е случило.

Прилага се и днес - 13 години по-късно.

Правилникът обърква гражданите, защото в него са описани само старите, тежки процедури по легализация на документи.

Има два вида легализация:

1. Консулска (дипломатическа) - тежка и сложна процедура с неколкократни заверки и презаверки - първо в държавата, където е издаден документът и после в държавата, където се представя. Активно участие в нея вземат външните министерства на двете държави, както и техните дипломатически и консулски представителства. Тази именно процедура е описана в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 158, посл. изм. 1990. Понастоящем важи за съвсем малък брой държави.

2. Легализация с апостил - еднократна заверка само в държавата, където е издаден документът, без участието на консулските и дипломатическите представителства, а много често и без участието на външно министерство. Извършва се чрез поставяне на унифициран (стандартен) щемпел, наречен "апостил", след което апостилираният документ се признава във всяка една от всички останали държави по Конвенцията за апостила. Понастоящем важи за повече от половината държави в света, в т.ч. всички държави членки на ЕС.

А сега - по-леко и забавно четиво, подходящо за „шегаджиите" от МВнР:

--- Как е възможно това? Кой го пази този правилник? Външно ли? Министерски съвет ли? Прокуратурата ли?

--- Не! Те просто се излежават лениво, докато ибрикчиите им втриват масълце между задните бузки, припявайки "Ох, баня, ох, кеф".

--- Кои са ибрикчиите?

--- Ибрикчиите са "лицензираните" агенции. Те са най-сигурната охрана на правилника. Мотивацията им е да запазят ненормираните си комисионни, с които бъркат дълбоко в джоба и на клиентите, и на преводачите.  Изчезне ли правилникът, изчезват и лесните пари.

--- А преводачите защо не протестират?

--- Защото са в сивата икономика.

--- Не може всички да са в сивата икономика!

--- Които не са в сивата икономика, имат агенции...

http://www.peticiq.com/forum/32093/start/13225#13226

Този имейл е част от кампанията срещу незаконното „регулиране" на преводаческата дейност от МВнР.

Постижения в борбата срещу незаконното "регулиране" на преводаческата дейност от МВнР, започнала през юли 2012 г.: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-86.html

***

Важно! Дневник на мащабната информационна кампания, започнала на 27.06.2013
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/post-76.html

Главен блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Мобилен: 0888 60 90 72
Стационарен: 052 988 600