28.05.2015 г. - гр. Варна

ДО ПРОКУРОР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА

ГР. ВАРНА

Копие до: ВАП на РБ, гр. София

ОТ: РЕНЕТА ТОДОРОВА СТОЯНОВА

ЕГН **********

ул. "Георги Бакалов" 17, вх.7, ет. 1, ап. 80

гр. Варна 9010

моб. 0888609072

стац. 052988600

email: rennie@softisbg.com

МОЛБА

Отн: Задължение на държавен орган по чл. 16 ал. 1 от ЗНА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПАВЛОВ,

Вашият отговор изх. №2508/09.04.2015 г. е образец на прокурорска глупост. Чл. 16 от ЗНА няма нищо общо с престъпление от общ характер, а произнасянето на ВАП по преводаческите проблеми, на което се позовавате, е образец на висша прокурорска глупост. По-добре да си бяхте хапнали от шоколада, който носех да се почерпим заедно, като се видяхме, вместо да ми се правите на неподкупен и да се изказвате толкова неподготвен по преводаческите проблеми, колкото са прокурорите от ВАП и съдиите от ВАС.

Моля, просто си изпълнете задължението по чл. 16 от ЗНА, без да се престаравате да търсите престъпление от общ характер:

Чл. 16. (1) [от ЗНА] Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен.

Молбата ми беше, и все още е, отправена към Вас като към представител на държавен орган - да изпълните дълга си: да уведомите органа, овластен да отмени правното недоразумение, наречено преди близо 60 години „правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа", посл. изм. 1990 г. поради несъответствие с цялото съвременно българско, европейско и международно законодателство.

Моля, не вземайте пример от ВАП и ВАС - те вече достатъчно се изложиха - ВАС с делото срещу заповед №95-00-152/2012 на бившия външен министър (вж. справката по-долу тук), а ВАП - с позоваване на това дело.

С уважение,

Ренета Стоянова, преводач с англ.език http://rennie.blog.bg/

СПРАВКА: Как ВАС се изложиха с произнасянето си по обжалването на заповед №95-00-152/2012 на бившия външен министър http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

„Съгласно чл. 4, т. 5 от Договора между МВнР и фирмите за преводи:

„След декларацията на преводача да бъде предвидено място за полагане на стикера за заверка и за залепване на необходимите държавни таксови марки.»

Излиза, че Възложителят МВнР изисква от Изпълнителя си (фирмата за преводи) заплащане за услуга - извършване на заверка. Стоп!  Обикновено Изпълнителят извършва услуга и получава заплащане от Възложителя. Какво става тук?

Това необичайно положение на нещата така смути 3-членния състав на Върховния административен съд, че съдиите определиха договора като «оферта към неограничен кръг правни субекти», а 5-членният състав благоразумно си замълча по въпроса.

Освен това и двата състава на ВАС не забелязаха, че заповедта, към която този странен договор би трябвало да е приложение, е за «нуждите на консулското обслужване», а то, съгласно международната Виенска конвенция за консулските отношения, в сила за България от 10.08.1989 г., се извършва в чужбина.»

*****