До преводачи към българските посолства
Здравейте, колеги преводачи,
Във връзка с мненията на някои от Вас, че българските консулски служители имат право да заверяват подписите Ви във Ваше отсъствие, Ви изпращам следната информация.
Консулските длъжностни лица са един вид български нотариуси в чужбина, при това с ограничени правомощия, изрично описани в ЗННД и ГПК. Накратко - нямат право на заверки във Ваше отсъствие (приложено извлечение по-долу тук). Това, което си позволяват да вършат с преводите на регистрираните към съдилищата преводачи от държави-членки на ЕС и другаде, се основава на Правилника за легализациите, заверките и преводите, а той - по признание на самото МВнР - противоречи на съвременното законодателство и няма законово основание.
Признанието на МВнР:
Тук можете да прочетете "Безспорен е фактът, че правилникът за легализациите не отговоря на съвременните изисквания, както и е в противоречие с действащото законодателство. Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен"
Вашите преводи се таксуват като извършени от консулските и дипломатически служители, защото така пише в незаконосъобразния псевдо правилник, който няма законово основание.
Правилник за легализациите, заверките и преводите:
Тук можете да прочетете, че "преводите на документи и други книжа в чужбина се извършват само и единствено от българските консулски и дипломатически служители (чл. 2а, ал. 1).
Затова пък в Тарифа номер 3 (тя е по-нова) за държавните такси, които се събират за консулско обслужване, е записано, че само в държави, където извършването на преводи не е уредено, преводите могат да се извършват от българските консулски и дипломатически служители (чл. 11).
От месец юни миналата година тече кампания срещу остарялата правна уредба на преводаческата дейност. Отначало мислехме, че псевдо правилникът създава правни проблеми само в България, но се оказа, че излиза и извън нея.
Постижения на борбата срещу незаконното "регулиране" на преводаческата дейност от страна на МВнР:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-86.html
Ще се радвам, ако споделите какво мислите. Може би не сте подозирали, че има сериозни нередности в преводаческата дейност КЪМ българските посолства и консулства? Е, има, за съжаление, но се надяваме да бъдат отстранени.
Очаквам Вашите мнения.
Поздрави,
Рени Стоянова, преводач от България
ПРИЛОЖЕНИЕ: ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗННД И ГПК - ТУК ИЗРИЧНО СА ОПИСАНИ НОТАРИАЛНИТЕ ФУНКЦИИ НА БЪЛГАРСКИТЕ КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА В ЧУЖБИНА.
ЗННД - Закон за нотариусите и нотариалната дейност:
„Чл. 84. (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ако документът е съставен на български език, могат:
1. да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване* и са представени от български или чужди граждани;
2. да удостоверяват верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани;
3. да съставят нотариални завещания на български граждани.
(2) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на частен документ, който не подлежи на вписване и е представен от чужд гражданин, се извършва само ако документът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България.
*На вписване подлежат всички документи, свързани с имущество (сгради и земя), описани подробно в чл. 112 от Закона за собствеността.
ГПК - Граждански процесуален кодекс:
Чл. 576 от ГПК: Нотариалното действие е нищожно, когато е извършено в нарушение на чл. 589, ал. 2.
Чл. 589, ал. 2 от ГПК: Лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса.
ДРУГОТО МЯСТО, КЪДЕТО ИЗЧЕРПАТЕЛНО СА ИЗБРОЕНИ ФУНКЦИИТЕ НА КДЛ, Е ВИЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, В СИЛА ЗА РБ ОТ 1989. ПРЕВОДИТЕ НЕ СА СРЕД КОНСУЛСКИТЕ ФУНКЦИИ! НИТО ЗАВЕРКИТЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОЛОЖЕНИ ПРЕВОДАЧЕСКИ ПОДПИСИ!
Leave a comment