До: г-жа Соня Божикова, Приемна МС
Копие до: Съюз на преводачите в България, Асоциация на преводачите, МВнР, МП, ВАП (за сведение)

Уважаема госпожо Божикова,

Благодаря за отговора Ви от 03.06.2015 г. по преписка №2711 от 2012 г. Разбрах, че от две години МВнР полага огромни усилия да подготви проект на нов нормативен акт, уреждащ статута и дейността на преводачите.

Пиша Ви по повод новините от 14.08.2015, получени по телефона от Приемна на МВнР - вече не се сключват договори и всеки може да подаде молба - от името на фирмата или като самостоятелен преводач - за извършване на легализирани преводи.

Разговорът с Приемна на МВнР е записан с разрешение на служителката от министерството и може да се чуе на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=uCBblAEzmeU (общо около 7 минути, новините започват от 5'20")

Бихте ли, моля, проверили, наистина ли вече не се сключват договори по правилника за легализациите и как точно става "оторизацията",  защото никъде няма официална информация - нито на сайта на МВнР, нито другаде, а телефоните не отговарят?

Използвам случая да Ви напомня, че все още не съм получила отговор от МС на предложението, което Ви изпратих преди повече от две години - на 16.01.2013 (приложен линк тук по-долу). Идеята беше МС да отмени основанието за сключване на договорите с МВнР - Правилника за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм. 1990, и да издаде една наредба за оторизиране на преводачите с необходимата квалификация.

Както знаете, Правилникът е за отмяна, тъй като е остарял и незаконосъобразен - самото МВнР го признава. През 2012 г. Министерски съвет е възложил на МВнР да осъвремени нормативната уредба на преводаческата дейност и да уреди статута на преводачите, но задачата не е изпълнена. Омбудсманът и КЗК писаха през 2013 и 2014 г., че правилникът е остарял, незаконосъобразен, противоречи на съвременното законодателство, пречи на свободната конкуренция и т.н., затова трябва незабавно да се отмени. Но и досега не е отменен.

Моля, уведомете г-н Министър-председателя за въпросите, които повдигам. Те са от обществено значение. Решение има и то никак не е сложно, само малко добра воля е необходима.
 
 
С уважение,
Ренета Тодорова Стоянова, преводач с англ. език от фирма „Софтис" - Варна
Образование - полувисше (медицина) и висше (английска филология)
Адрес: ул. „Г. Бакалов" 17, вх. 7, ап. 80, гр. Варна 9010
моб. тел. 0888 60 90 72
стац. тел. 052 988 600
блог: http://rennie.blog.bg/
facebook: https://www.facebook.com/rennie.todorova

 

СПРАВКА:
Писмо до Вас от 16.01.2013 г., в което се предлага МС да отмени правилника и да издаде една наредба за оторизиране на преводачите с необходимата квалификация: http://rennie.blog.bg/drugi/2013/01/18/moe-pismo-do-ms-s-kopie-do-ns-izprateno-s-e-poshta-na-16-01-.1043534


ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ (не са задължителни)

ОБЕЩАНИЯТА НА ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО ЗА НОРМАТИВНИ ПРОМЕНИ - КРАТЪК ОБЗОР

Още от 2001 г. МВнР обещава, че ще приеме нов нормативен акт, който да замени Правилника за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм 1990. Поводът е влизането в сила за България на Хагската конвенция за апостила - 30.04.2001 г. По онова време външен министър е Надежда Михайлова (сега Надежда Нейнски). Вместо нов нормативен акт, обаче, са публикувани само едни „Държавни изисквания относно оформянето на документи" .
 
Михайлова си отива, без да махне правилника. Обещаният нов нормативен акт остава да се прави от следващия външен министър.
 
След Михайлова идва Соломон Паси. И той си отива, без да махне правилника. Отново обещаният нов нормативен акт остава да се прави от следващия външен министър.
 
След Паси идва Ивайло Калфин. По негово време се публикува разширен вариант на изискванията под название „Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина",
 
Свикана е междуведомствена работна група, която работи две години - от 2006 до 2008, като установява, че правилникът е за изхвърляне, а заверката на подписите на преводачите от страна на МВнР - незаконна.
 
Излизат интересни материали в пресата, като например:
"Външно реже фирми от бизнеса с преводите
Близо 1 година от ведомството на Ивайло Калфин не допускат нови играчи без обяснение."
Цялата статия: http://www.politika.bg/article?id=7410
 
Но накрая всичко е потулено. Калфин също не посмява да пипне правилника и за пореден път новият нормативен акт остава да се прави от следващия външен министър.

В края на 2008 - началото на 2009 е изменена Тарифа 3, като в новата тарифа е премахната таксата за заверка на подписа на преводача. Тази промяна вероятно е в отговор на становището на работната група от времето на външен министър Ивайло Калфин: "удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена" .
 

Точно когато променят Тарифа 3, обаче, като таксата за заверка на подписа на преводача отпада, таксата е повишена 4-кратно и необезпокоявано продължава да се събира в системата на МВнР у нас и по цял свят. Това са незаконни приходи в размер на милиони - в левове и валута. Откраднати от българските граждани у нас и по цял свят.

 
След Калфин за няколко месеца е Румяна Желева.
 

И ето - Младенов пристига със гръм! Великият реформатор подема клеветническа кампания срещу всички фирми накуп - правели били некачествени преводи. Издадена е заповед, с която Младенов твърди, че ще повишава качеството чрез въвеждане на нови изисквания към фирмите за преводи. На него принадлежи култовата фраза "Без качество на превода самата процедура по легализиране на документи се обезсмисля". Фирмите контраатакуват - създава се петиция срещу новите изисквания, води се ялово дело във ВАС, пишат се глупости до ЕК...


В края на 2012 г. МС приема План за намаляване на административната тежест за бизнеса, в който заляга създаване на нова, съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и уреждане статута на преводачите. Младенов плюе на решението на МС, но внезапно пада от власт. И правилникът пак остава.


Така честта да изработи обещавания от 2001 г. нов нормативен акт се пада на Кристиан Вигенин. И той не успява, защото също пада по бързата процедура. Единственото, което сколасва да направи за краткото си министерстване, е да отмени новите изисквания. Тихомълком. Медиите не отразяват събитието. Само на сайта на МВнР се появява съобщение в рубрика "Новини" на 02.09. 2013 г. - "Преводаческите фирми ще работят при облекчени условия": - http://www.mfa.bg/events/73/11/2133/index.html Пак там, под съобщението, е публикуван вариант на стария договор (без новите изисквания). На главната страница на сайта, обаче, в раздел "Заверки и легализации", остава договорът на Младенов (с новите изисквания). Заблудени журналисти публикуват два-три материала на тема изискванията към преводаческите агенции, от които личи, че не са разбрали как е станал номерът, а си мислят, че всичките 653 агенции от "регистъра" на МВнР, са сертифицирани. Само около 140 са, което също не е никак малко за страна като България. За сравнение, в Германия са около 20.

 
Междувременно излиза Отчет за изпълнение на мерките за намаляване на административната тежест, в който планираното създаване на нова, съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и уреждане статута на преводачите е отчетено по интересен начин:
 
"Статус: в процес на изпълнение
В момента тече процес по сключване на нови договори с фирмите, които извършват преводачески услуги и имат взаимоотношение с МВнР. Присъединявайки се към Конвецията за многоезичните актове по гражданско състояние и заверка на дипломите с Апостил и издаване на многоезични дипломи, работата на ДКО по заверка на документи значително ще намалее, което ще даде възможност да се работи конкретно по намиране на трайно решение по този въпрос."


--- И какво излиза накрая?

--- Излиза, че през 2012 г. Външно е трябвало да осъвремени нормативната уредба на преводаческата дейност и да уреди статута на преводачите, а вместо това взело да сключва нови договори с фирмите на основание същата нормативна уредба, остарялата.

--- И никой не забелязал?

--- Никой!

--- Ай стига, бе! Не може да бъде!

--- Да, бе, не може!

--- Ха-ха-ха!!!

--- Ха-ха-ха!!!

Източник: форума на преводаческата петиция  http://www.peticiq.com/forum/32093/start/15525#15532



ОТКЪС ОТ КНИГАТА "ПРЕВОДАЧИ И АГЕНЦИИ", публикувана на 11-ти май тази година. Авторът е Хари Стоянов, възпитаник на Софийския университет, висококвалифициран преводач сърбо-хърватист - устен и писмен, вкл. и съдебен, с над 30-годишен опит, собственик на фирма за преводи. Подзаглавието на книгата е "Полухудожествени размисли за една полуунищожена професия". Разказва се за проблемите с остарялата нормативна уредба на преводаческата дейност в България.


         

Глава 1. Да се върнем години назад

Повторното преживяване на неприятни събития е мъчително. Въпреки това, за да на­пиша тази книга, ще трябва да преживея отно­во всички онези трудни дни на пробуждане и осъзнаване, когато малцина от нас, преводачи­те, надигнаха глас в защита на нашата профе­сия.

Чувствам се измамен от системата, коя­то умело десетилетия наред държеше в подчи­нение преводачите, без да има абсолютно ни­какво законово основание. Огромната заблуда, че като преводач можеш да работиш само „през агенция", беше поддържана от най-висо­ко ниво. Подкрепяше я един привиден „пра­вилник", издаден преди повече от петдесет го­дини, но без законово основание - издаден не въз основа на закон или за прилагане на закон, а просто така. „Правилник", висящ в безвъз­душното пространство на родното ни беззако­ние.

Тази заблуда повлече преди десетилетия преводачите, които започнаха да си регистри­рат фирми, да сключват „договори" с Външно, и то въз основа на споменатия привиден „пра­вилник". И аз станах жертва на тази измама. Сключих привидния „договор" с абсолютната убеденост, че правя нещо законно и правилно. Може би се чувствах и горд, че дейността ми е „законна". Дори не можех да схвана, че щом фирмата ми е вписана в регистъра на фирмите, това е достатъчно условие, за да бъде законна. 

Дейността на преводача не подлежи на лицен­зиране и не са необходими никакви други „ре­гистрации". Това обаче се случи преди около четвърт век и мисленето на всички ни беше на­строено така, че да смятаме всичко, което се твърди „официално", за чиста монета.

Така се оплетохме в една гигантска пая­жина, размерите на която дори не можем и се­га да си представим. Фирмите на преводачите започнаха да стават „бюра за преводи", а „бю­рата" постепенно се превърнаха в агенции. Ма­кар че названието „агенция"съвсем ясно по­казва, че това са посреднически фирми, благо­дарение на погрешното тълкуване и изопача­ване на привидния правилник се наложи кри­воразбраното схващане за преводаческия биз­нес. 

Централни фигури в този бизнес станаха агенциите, сключили „договор" с Външно.

Структурата на споменатите агенции се опрости до такава степен, че изобщо нямаше никакъв проблем всеки да си направи агенция за преводи. Обикновено тя се състоеше от соб­ственик, офис мениджър и евентуално един-двама преводачи или офис персонал със същия брой. Най-важната част от агенцията обаче бе­ше едно неживо нещо, което стана двигател на бизнеса с преводите и донесе неимоверни пе­чалби на най-находчивите.

Това беше списъкът с преводачи. Никак­ви трудови или граждански договори - просто списък с преводачи!

Този списък придоби огромна стойност и добирането до него означаваше сигурен биз­нес. Така някои офис мениджъри успяха да за­почнат свой печеливш бизнес. Просто напус­наха работодателя си, отмъквайки тетрадката с прословутия списък. В средата на 1990-те се разиграха драматични събития от този род. Спомням си как една собственичка на агенция (добила популярност по време на събитията, които станаха причина да напиша тази книга), остана без офис мениджърката си и без спи­съка си. Тази нейна бивша офис мениджърка си основа собствена агенция и настоятелно се наложи на пазара във Варна. Разбира се, уме­ло прилагаше наученото от бившата си работо­дателка. И, нещо повече, надмина учителката си!

В средата на 1990-те се оформи оконча­телно и се наложи сегашният модел на агенци­ите за преводи. С малко персонал и големи списъци с преводачи, тези агенции предприеха агресивна пропаганда за промиване на мозъ­ците на клиентите, която се състоеше в убеж­даването им, че именно агенциите извършват преводите (не преводачите от списъка) и че агенциите са „лицензирани" или „оторизира­ни" от Външно и затова са „легитимни" (а не просто защото са регистрирани по Търговския закон).

Промиването на мозъците беше насоче­но и към преводачите. Те бяха подложени на постоянна сугестия, че агенциите са им рабо­тодатели (а не възложители), че преводачите не могат да съществуват без агенции, че много лошо е преводачите сами да си намират кли­енти, защото това им причинява големи главо­болия (издаване на фактури, водене на счето­водство и т. н.).

Поради посочените причини преводачи­те намаляха, въпреки че, според твърдението на агенциите, броят им бил десет хиляди! В прословутите списъци на агенциите се вписва­ха едни и същи имена и никой не е в състояние да каже какъв всъщност е броят на преводачи­те у нас. Някои от тези имена са на „мъртви души" - само фигурират в списъците, някои са на собственици на други агенции, някои са на бивши преводачи, които просто си продават подписите, а има и втори списъци, в които фи­гурират имена на неквалифицирани превода­чи, такива, които са изключително непретен­циозни както към преводите си, така и към за­плащането. Именно тези списъци са реално из­ползваните. Но собствениците и мениджърите на агенциите тръбят пред клиентите (които всъщност не са техни, а на преводачите), че „разполагат" с най-висококвалифицираните преводачи, че преводите, които „правят" са на най-високо ниво!

Днес и клиентите, и преводачите, наис­тина вярват на агенциите, че преводачите от списъците са „персонал" на агенциите. Това го вярват и сертифициращите органи, които на­силствено наложиха доброволния стандарт 15038 и изопачиха тълкуването му. Наложиха мнението, че персонал не означава персонал (на трудов договор), а просто списък!

Все пак, независимо от дългогодишното промиване на мозъци, ледът се пропука. Не може едно абсурдно положение да остане веч­но. Преводачите, макар и малко на брой, за­почнаха да се пробуждат. Някои по-бързо, дру­ги - по-бавно. Някои скочиха веднага, щом се събудиха, други все още сънено се протягат и търкат очи. Но все пак, вече са будни!

Глава 50. „Не се срамувай, че си преводач!"

Много пъти с Рени сме призовавали пре­водачите в различни Интернет форуми да не се оставят да бъдат експлоатирани от агенции­те, да излязат на светло с имената си, да се вдигнем заедно в защита на правата си, но реакцията им беше повече от странна. Обикно­вено мълчаха, сякаш темата не ги засяга, а ако някой се изкажеше, то беше само за да се оплаче, че агенциите не плащали добре. Общо взето обаче се усещаше едно благосклонно от­ношение към агенциите, дори, бих казал, бла­годарно. Преводачите благодаряха на агенци­ите, че им осигуряват работа и оправдаваха големите им комисионни с разходите им за офиси, счетоводители, реклама, бизнес риск и т. н. Освен това, на всички преводачи от фо­румите им допадаше да стоят в сянка, скрити от клиентите.

Доста време измина в чудене, откъде из­вира тази преданост към агенциите. Постепен­но нещата се изясниха и сега вече можем да кажем, че преводачи в чист вид, отдадени изцяло на професията, просто няма. Или поне ние не можахме да ги открием. Разговаряли сме с много преводачи и ни направи впечатле­ние, че могат условно да се разделят на три ви­да. 

Първият вид са квалифицирани със собст­вени агенции. 

Вторият - също квалифицирани с друга основна работа (преподаватели и др.), които си допълват бюджета с хонорари от пре­води. 

А третият вид представлява разнородна маса от неквалифицирани хора, поназнайващи чужди езици - част от тях имат друга основна работа, останалите са безработни, пенсионери и учащи. 

Би трябвало да съществуват и прево­дачи на свободна практика, регистрирани в Агенцията по вписванията, но ние не сме сре­щали такива.

Преводачите от първия вид естествено защитават агенциите, защото те самите имат агенции. Повечето от тях са престанали да превеждат и идеята да се върнат към профе­сията преводач им изглежда като слизане на по-ниско ниво. Ужасяват се да не бъдат изпит­вани, защото са изгубили голяма част от пре­водаческите си умения.

Вторият вид, преподавателите, са напра­вили своя избор на основна професия, осигуре­ни са и никак не ги очарова идеята имената им да „цъфнат" в публичен регистър, за да им звъ­нят клиенти насред часовете или по време на изпити.

Третият вид, поназнайващите чужди езици, не са професионални преводачи и ня­мат никакво намерение да стават такива. Като правило, изпитват презрение към филолозите, приемат всякакви преводи и не се пазарят за хонорарите, затова са и най-търсени от аген­циите. 

Техните имена са в тайните списъци на агенциите - списъците, които не се показват нито на Външно, нито на сертификаторите.

Работното заглавие на тази книга беше „Не се срамувай, че си преводач!" Отказах се от него, след като си представих какво би отго­ворил един преводач от най-масовия, трети вид:

- Ами че аз не се срамувам! От какво да се срамувам? От това ли, че нямам филологи­ческо образование? Че то нямаше да ми върши работа. Ако бях филолог, по-добре ли щях да превеждам? Нали ги знам аз тези филолози. Най-калпавите преводачи са филолози. Аз по­не си знам, че всеки си има кусур, и не се сра­мувам. Няма идеални хора. Нали и преводачи­те сме хора? Ако сбъркаме нещо, какво тол­кова ще стане? Да не би да съм извадил на ня­кого здрав зъб или да съм му отрязал здравия апендикс? Или пък да не би да съм забъркал кофти бетон за основите на някоя висока сгра­да? Или да съм използвал фалшиви документи за съставяне на нотариален акт? Или да съм сгафил с някой законопроект в Народното съ­брание? Или да съм продал двайсетгодишно месо за прясно? Или... Абе, има мнооого още работи, които са далеч по-опасни от това да сбъркам нещо при превода. Пък и да не съм по-долу от Гугъл преводач? Ей, значи, на това му викам аз истински преводач - от раз ти изпрас­ква превода, без да се замисля! Че и аз какво да му мисля толкова? Праскам си превода и не ми пука. Няма кой да го направи по-добре от мен! Онези филолози ли, дето се правят на много важни и се дуят, че били големи профе­сионалисти? Те пък какво знаят? Филолози! Преводачи били, че и - професионални! Ами като нямат акъл, само като преводачи работят. Аз нали си имам държавна работа, ако от аген­циите спрат да ми дават преводи, няма да умра от глад я! Пък и да нямах тази работа, все щях да си намеря някаква друга. Ама не като пре­водач. Преводач не е професия. Хляб не може да се изкарва само с преводи. А те - превода­чи, та преводачи! Професионални преводачи! И с тоя регистър ми проглушиха ушите. Стига с тез простотии, бе! Нали си има списъци на агенциите? Те са регистърът! Какъв друг реги­стър искате? Това са агенции, не са проста работа! Не ни били работодатели, не ни пла­щали данъците! Как да не са ни работодатели? Нали ни дават работа и ни плащат! Как да не плащат данъци? Кой не плаща данъци? Нали и в магазина да влезеш, пак плащаш данък. Че като си плащаш тока, да не би да не плащаш данък? Или като си купуваш бензин - да не би да е без данък? А цигарите - не плащаш ли и за тях данък? За всичко се плаща данък. И за нашите преводи се плаща данък, ако не пряко, пак се плаща. Така че това с данъка да не ми го разправят! Не ми били плащали осигуровки. Че за какво са ми тези осигуровки? Нали от работата ми плащат осигуровки. И то доста­тъчно. Стигат ми. Пък и като се пенсионирам, нали пак ще продължа да превеждам за аген­циите. Какво, че съм пенсионер? Нали и пен­сионерите са хора. Ако се наложи и внуците ще ангажирам да помагат. Те са окумуш де­чурлига, знаят езици, защо да не правят пре­води? Ще правят, я! Пък и студенти да станат, пак ще ми помагат. Нали сегашните студенти постоянно ходят на работа. Защо да не правят и преводи? Още повече, че не са такива кап­ризни като онези професионалисти, дето искат майка си и баща си за някакъв лесен превод на епикриза. Десет лева на страница ще искат за нищо и никаква епикриза! Само я преписваш на латиница - и готово! Какво толкова ѝ е сложното? А те - не можел всеки да превежда епикризи, много сложни били, много ровене искали, много знания. Бе какви знания! Сядаш и я правиш. Какви знания? Оня, дето я е писал, си е имал знанията, а ти, като пре­веждаш, какви знания ти трябват? Нали пре­веждаш, никакви знания не ти трябват! Ако не си научил езика във филологията, какво тогава си се хванал да превеждаш? Какъв преводач си, ако се офлянкваш с някаква си там епи­кризка! Не ми разправяй, че има трудни пре­води! Бил съм ти бил подбивал цената! Че ти какво искаш? С перце ли да те галя? Или и аз да искам по десет лева като теб? Ами нали никоя агенция няма да ме наеме, ти луд ли си?! Колкото ми каже и колкото ми даде агенцията, толкова! Няма да се пазаря, нали и без това тя поема цялата отговорност, има риск, има разходи, нали трябва да може да си ги покрие! Ако ми плащаше по десет лева на страница, как ще си покрива разходите? А? И защо съм се загрижил за агенциите ли? Амиии... Защото... Амиии... Я стига си задавал тъпи въпроси. Ами защото съм се загрижил за агенциите, затова. Защото и аз съм преводач и имам право да се грижа за агенциите. Те ми дават хляб. Осигуряват ми допълнителна ра­бота. Изкарвам от тях по някой лев. Поне за цигари и кафе да имам. Пък и за бензин. Като ми дойде повечко работа, си купувам и нещо по-голямо. Я компютър, я телевизор. Пък и по някой подарък, я за жената, я за гаджето. Защо съм бил защитавал агенциите! Ето защо.

Или от втория вид - на преподавателите:

- Да се срамувам? От какво да се сраму­вам? Имам филологическо образование, квали­фикация, всичко! Преподавам английски език, семейна съм с дете, живея в къща извън града. Превеждам за няколко агенции. Как да ми пла­щат? Плащат ми редовно! Да, на ръка, вие как­во искате, малко ли данъци плащаме и без то­ва?! Не, не съм регистрирана в Агенцията по вписванията. Не, нямам принтер. Моля? Да си купя принтер, за да разпечатвам официалните преводи и да ги изпращам с куриер до агенци­ите или направо до клиентите? Не, благодаря! Да подавам данъчна декларация? Не, не и не! Вие в кой свят живеете и какво искате всъщ­ност? Да се обеся на най-близкото дърво ли? Аз съм преди всичко преподавател! Пре-по-да-ва-тел! Не се чувствам преводач. Имам си про­фесия. Нито знам каква е правната уредба на преводаческата дейност, нито ме интересува! Никога не съм имала контакти с клиенти и не желая да имам. Как, тук ли да идват? Как ще им обяснявам къде да ме намерят? Къде ще ги посрещам? С обувки ли ще влизат? Ами де­тето??!!

Или от първия - на преводачите с аген­ции:

- Аз съм преводач и същевременно си сътруднича с колеги преводачи, повечето от които също като мен имат фирма за преводи или пък са на свободна практика. В началото имах нужда само от личен печат, за да заверя­вам собствените си преводи. Но понеже това не беше /и все още не е/ възможно, регистри­рах фирма за преводи. Години наред я под­държах само заради и благодарение на моя ра­ботен език. След това включих и колеги с дру­ги езици като преводачи, за да си спестят раз­ходите по собствени фирми. Работихме и още работим добре с тях. Така че, ДА, много искам да имам и в бъдеще право да се наричам аген­ция.

- Не се срамувам, че съм агенция. Като дойде клиент, който иска превод от лицензира­на агенция, защото така са му казали от НОИ примерно, вие какво правите -просвещавате му, давате му линкове към блога си и го губи­те, а той обяснява на още 5-6 да не ходят при вас? Опитвам се да ви обясня, че единст­веното, на което държа, е да не си загубя кли­ентите. Вчера просвещавах едни клиенти за незаконната такса, с която ги „обирам" според вас. И те накрая махнаха с ръка /онзи ха­рактерен жест "няма оправия в тази държава"/ и избраха да си я платят! Това е и проблемът на повечето колеги - ние не искаме да още­тяваме клиентите си, но не искаме и да ги загубим.

- Не разбирам агресивния ви тон! За ва­ша информация аз съм изпълнила най-стрикт­но всички изисквания към мен като агенция. Проблем на съответните институции е да ре­шат до колко изискванията към преводачес­ките агенции са коректни. Да се отрича пра­вото на МВнР да заверява преводи, при поло­жение, че има случаи, при които без тази за­верка преводът не върши никаква работа - това ми изглежда абсолютно безумие!

- А вас не ви ли е срам? Какво искате? Примерно ако днес в офиса дойдат 10 клиента и искат спешни преводи на 4-5 езика, а еди­ният ми преводач гледа бебе вкъщи, другият е от друг град, третият си работи в неговата агенция, какво правим? Какво предлагате в тази конкретна ситуация? Да не коментирам колко пъти съм изпадала в ситуации, в които превода поет от приводач липсва на пощата, а телефона му е изключен. ... Писна ми от нека­дърни преводачи, които са намерили пазарна ниша да лаят! Както искате така го разбирай­те!

- Аман от борци, аман от революционни призиви! Хайде, да предположим, че превода­чите си вземат мечтаните печати. И какво правим? Не че съм против, ама технически как точно ще става? Ще идва преводач от друг град да си сложи печата ... или в един момент чекмеджетата на фирмите ще се напълнят с печати на преводачи? Как така кой подписва преводите на заклетите ми преводачи? Под­писват предварително бланки, които се полз­ват за превода. Така правят всички. Предпо­лага се, че доверието между агенцията и пре­водача е достатъчно голямо щом той е дал съ­гласие за това. Да, този начин не е съвършен и със сигурно има некоректни фирми, но аз съм убедена, че това е по-доброто решение за всич­ки - и агенции и преводачи.

Източник: http://softisbg.com/library/prevodachi_i_agencii.htm