Този имейл е част от мащабна информационна кампания за остарялата правна уредба на преводаческата дейност в България. Не е необходимо да отговаряте, но е желателно да споделите с познати и приятели
Из писмо до Администрацията на Президента, заведено под вх. № 94-00-2531/17.09.2013 г.
"Случайно да знаете кога ще бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл. Изм. 1990 г.?
Благодаря.
ЗАЩО ЗАДАВАМ ТОЗИ ВЪПРОС:
Защото този Правилник продължава да се използва за незаконосъобразна регулация на преводаческата дейност, въпреки че е трябвало да бъде отменен в срок до 30 ноември 2012 г. съгласно Решение № 808 на МС за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса.
РМС № 808 е публикувано на адрес: http://saveti.government.bg/web/cc_203/1
(най-отдолу има заглавие „Инициатива за намаляване на административната и регулаторна тежест за бизнеса" и под него три линка, третият линк е точно „РМС № 808 за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса")
Целият План за намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса е публикуван на адрес:
http://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=657
(има линк към PFD файл с такова название)
В първия раздел на Плана, „Министерство на външните работи", на стр. 3, т. 8, пише:
„Наименование на услугата: Изработване на нова, отговаряща на съвременните условия нормативна уредба, уреждаща статута на преводачите в България и преводаческата дейност.
Описание на проблема: Остаряла нормативна база, която не отговаря на съвременните обществени отношения в областта на преводаческата дейност (това е Правилникът, бел. моя, Р.С.).
Мерки за решаване на проблема: Да се приеме нова нормативна уредба за статута на преводаческата дейност.
Нормативни промени и действия: Приемане на нормативен акт за статута на преводаческата дейност"
СЛЕДВАТ ОБЯСНЕНИЯ - НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ ЧЕТАТ
КАКВО МУ Е НА ТОЗИ ПРАВИЛНИК?
Накратко: противоречи на действащата нормативна уредба (Омбудсман, писмо изх. № 3589/19.07.2013 до мен).
А сега по-подробно:
Когато Правилникът за последен път е изменен (1990 г.), в сила все още е била старата Конституция. Понятието „свободна стопанска инициатива", залегнало в сегашната Конституция, не е съществувало, затова в Правилника е залегнал държавен монопол в лицето на МВнР върху извършването на всички преводи на документи и други книжа в цялата страна: „Чл. 2а (1) Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи"
В случай, че собствените преводачески ресурси на МВнР се окажели недостатъчни (напомням, че МВнР отдавна вече няма никакви такива!), следващата алинея на същия член от Правилника урежда възможността МВнР да възлага извършването на преводите на фирми, единствено и само на фирми, а не на отделни преводачи:
„Чл. 2а (2) Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми." Тази разпоредба елиминира преводачите още на старта и влиза в противоречие с Конституцията. „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност" (Конституция на РБ, чл. 19, ал. 2).
През 1990 г. не е имало Агенция по вписванията, където преводачите на свободна практика да могат да се регистрират, за да работят самостоятелно и законно, като издават фактури, без да учредяват търговско дружество (фирма). Затова преводачите са се регистрирали към фирмите за преводи или са учредявали свои. И до ден днешен е така.
През 1990 г. България още не е била подписала Хагската конвенция за апостила - една от най-важните международни конвенции в областта на легализирането на документи, в сила за РБ от 30.04.2001 г., затова в Глава втора (Легализации) са описани само такива процедури по легализация на документи, каквито отдавна са отменени от Конвенцията за апостила.
През 1990 г. не е имало Търговски закон, затова фирмите за преводи са се учредявали по Указ 56 на др. Тодор Живков. Не е имало и Търговски регистър, затова фирмите за преводи са се регистрирали към МВнР.
През 1990 г. не е имало НКИД, който ясно да указва, чрез отделен код, че преводаческата дейност е самостоятелна икономическа дейност (код 74.30 по НКИД-2008), а не част от дейността на МВнР.
През 1990 г. не е имало и ЗОП, затова МВнР е възлагало извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, без да обявява обществена поръчка.
И до ден днешен МВнР продължава да възлага извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника - без търг. В момента е Възложител на около 650 фирми. Списъкът им е публикуван на сайта на МВнР.
В качеството си на Възложител МВнР не заплаща нищо на изпълнителите си, видно от липсата на клаузи за срокове и начини на плащане в договора по чл. 2а, ал.2, приложен линк по-долу.
Договорите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника са фиктивни и напълно излишни. Проблемът е, че няма кой да го каже - от официална трибуна.
КАК ФУНКЦИОНИРАТ ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ ФИРМИ
Посредническите фирми за преводи много държат на договора по чл. 2а, ал. 2. Той е най-силното им оръжие в борбата за конкурентоспособност на пазара на преводаческите услуги - по-силно от всякакви сертификати за качество. Ще обясня защо.
Понастоящем, за да сключат договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, посредническите фирми (агенциите) внасят в МВнР списъци със заклети преводачи, които работят за тях. Тези т.нар. „техни" заклети преводачи обикновено не работят на трудов договор в преводаческата агенция, към която са "заклети". А и не са "заклети" само към една агенция. Теоретично, един преводач може да се закълне към стотици агенции, без да работи в нито една от тях - МВнР не поставя никакви изисквания за местоживеене, нито за брой заклевания, нито се интересува кой към кого и как се е „заклел". Обичайна практика е собственикът на една агенция да е „заклет" към няколко други. На свой ред собствениците на другите могат да фигурират като „заклети" в списъка на първия.
И така, щом влезе клиент в офиса на дадена агенция и остави материали за превод, мениджърът се свързва с някой от "своите" преводачи от списъка и му изпраща превода по електронен път. Преводачът извършва превода и го връща по съшия път. Преводите на официалните документи след това се разпечатват в офиса на агенцията, където е влязъл клиентът, на бланка на агенцията. Преводачът бива повикан да се яви в агенцията, за да постави подписа си пред мениджъра или пред някой технически сътрудник, а той на свой ред поставя печата на агенцията до подписа на преводача. Предполагам, си давате сметка, че преводаческите агенции не са нотариални кантори, но приемайки безкритично списъците с „техни" преводачи, които не работят на трудов договор в агенциите, МВнР на практика възлага на агенциите за преводи да извършват и нотариална дейност покрай преводаческата.
Именно това е най-силната страна на агенциите в момента. И най-незаконосъобразната. Нито един отделен преводач не може да излезе насреща им като конкурент, докато преводаческите агенции функционират като нотариални кантори на черно, оторизирани от МВнР да поставят печатите си върху преводите на заклети преводачи, които са външни подизпълнители, а не техни служители на трудов договор. Много агенции смело предлагат официални преводи на 30-50 езика, без да имат и един квалифициран преводач в офиса си! Няма как да има свободна конкуренция, докато това положение не се промени.
ЗА МЕН:
От една година водя диалог с държавната администрация по въпроса за остарялата правна уредба на преводаческата дейност. Напълно съзнавам, че е много трудно да се въведе ред и законност след повече от 20 години произвол, но съм оптимист.
Оптимизмът ми се подхранва от следните положителни резултати, постигнати досега:
1. МВнР призна официално, писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС с копие до мен, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е "една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения", a "удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена" или с две думи - че нещата могат и трябва да се променят:
2. Омбудсманът г-н К. Пенчев официално потвърди, писмо изх. № 3589/19.07.2013 до мен, че Правилникът за легализациите "противоречи на действащата нормативна уредба". "Необходимо е статутът на преводачите да бъде уреден със закон.":
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html
3. В интернет е публикувано Решение № 808/08.10.2012 г. на Министерски съвет за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса
http://saveti.government.bg/web/cc_203/1
В РМС № 808 пише, че МВнР е трябвало в срок до 30.11.2012 г. да изработи съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и да уреди статута на преводачите. Решението не е изпълнено, но фактът, че го има, говори, че проблемът вече е осъзнат.
4. Министърът на правосъдието г-жа Зинаида Златанова официално потвърди, писмо изх. № 15-00-32/08.08.2013 до собственика на фирмата, в която работя, че не е необходимо преводачът да има сключен договор с МВнР, за да превежда пред нотариус. Това е важно, защото все още има нотариуси, които изискват преводачът да е изпратен от фирма с договор или сам да има фирма с договор:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html
5. В новия Устройствен правилник на МВнР от 2013 г. незаконосъобразният текст „Дирекция „Консулски отношения" предоставя консулски услуги" (чл. 41, ал. 2, т. 2 от УП на МВнР в сила от 15.01.2012) вече е заменен с „Дирекция „Консулски отношения" координира предоставянето на консулски услуги". Това е важно, защото години наред неправилно се считаше, че Д „КО" извършва консулски услуги, а под консулски услуги неправилно се разбираше „преводи и легализации".
6. В коментарите към ЗИД на ЗОП на сайта за публични консултации е направен опит да се привлече вниманието на отговорните лица и институции към некоректната дефиниция на „официален превод" в ЗОП и незаконосъобразните договорни отношения между МВнР и фирмите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника:
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=977
С уважение,
Ренета Тодорова Стоянова, преводач
Образование: полувисше (медицина) и висше (английска филология)
гр. Варна
Мой блог, посветен на преводаческите проблеми: http://rennie.blog.bg/
В него съм публикувала цялата си кореспонденция с институциите от 30.07.2012 г. досега.
Ако за пръв път чувате, че договорът за извършване на официални преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника е фиктивен, моля, вижте това: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html
(нагледен анализ на фиктивния му характер чрез сравнение с подобен типов договор)"
Към Дневник на мащабната информационна кампания, започнала на 27.06.2013
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/post-76.html
Leave a comment