Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/05/g/03634517/50841218.htm

Браво на "моята" съдийка Соня Дженкова!

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

   гр.Добрич, 15.05.2018г.

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на петнадесетиэмай през две хиляди и оседемнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                   

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3508 по описа за  2017г. и за да се произнесе съобрази  следното :

          Производството е образувано по искова молба с вх. № 18129 от 26.10.2017г. от „***, представлявано от изпълнителни директори, чрез надлежно упълномощен адвокат против М.Й.К. с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на четири застрахователи договора, както следва:

-обективиран в  застрахователна полица №***, издадена на 03.07.2015г.;

-обективиран в  застрахователна полица ***, издадена на 04.12.2015г.;

-обективиран в  застрахователна полица ***, издадена на 04.05.2016г.;

-обективиран в  застрахователна полица №***, издадена на 10.10.2016г.;

Посочените основания за нищожност са:

- липса на съгласие във връзка с липса на подпис у ответника - иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за полици *** и ***;

-липса на представителна власт за ответника от действителния собственик на автомобилите при сключване на договора -чл.42 ал.2 от ЗЗД ;

-  заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД;

- противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД;

- накърняване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД;

- липса на основание - иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;

-липса на предписана от закона форма-иск по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД;

-привидност на застрахователния договор поради персонална симулация- иск по чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД;

- липса на застрахователен интерес - иск по чл. 349 от КЗ;

         Евентуално се иска съдът да прогласи унищожаемостта на договорите, поради това, че е сключен чрез измама - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

-На 03.07.2015г. от името на ответника е сключена застраховка «гражданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица №***, издадена на 03.07.2015г.за автомобил марка ***

-На  04.12.2015г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № №***, издадена на 04.12.2015г.,за автомобил марка ***

-На  04.05.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № №***, издадена на 04.05.2016г.,за автомобил марка ***

-На 10.10.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № **, издадена на 10.10.2016г., за автомобил марка ***

         Във всяка от застрахователните полици фигурират имената на румънски граждани като обичайни водачи на застрахованите автомобили.

-Ответникът сключвал по „занятие" застрахователни полици за автомобили, без да  ползва и управлява застрахованите автомобили и без реално да е собственик на автомобилите. В случая ставало дума за неправомерно извличане на облаги с цел да се прикриват действителните собственици на автомобилите- румънски и други чужди граждани; Действителните собственици спестявали  разходи и такси в съответната страна при регистриране на МПС;

Ищецът сочи следните  доводи относно твърдяната нищожност:

-         по иска за установяване липса на представителна власт за ответника от действителния собственик на автомобилите при сключване на договора - полицата не била подписана от действителния собственик на автомобилите. Ответникът действал без надлежна представителна власт като застраховано лице;

-         -по иска за установяване липса на съгласие поради липса на подпис-две от полиците не били подписани от името на застрахован, поради което липсвало волеизявление за съгласие относно сключването на договора;

-         липсата на  подпис нарушавало и формата на договора за застраховка, и като последица влече неговата недействителност;

-         процесният договор противоречи на  императивни законови разпоредби- чл.58 и чл.57ал.2 от КРБ и чл.8 ал.2 от ЗЗД,  чл.349 ал.1,2 и 3 от КЗ;

-         процесния договор заобикаля законови разпоредби с цел да не се декларират доходи от прикрита и незаконна търговска дейност, не се заплащат данъци, което уврежда българския фиск, спестяват се средства за заплащане на българската „по-ниска" застрахователна премия и без еко-такси. Действителният собственик остава скрит, като не се изпълнява императивното задължение на чл.491 ал.1 от КЗ; 

-         по иска относно противоречие с добрите нрави: ответното дружество злоупоребява с правата си като цели единствено извличане на облаги за себе си и за трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси относно регистрирането на дружеството в друга държава. Налице е явна недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя; 

-         по иска за установяване недействителност на договора поради липса на основание: обичайната цел на договора за застраховка е застраховащия да получи застрахователна закрила. Тази цел не е присъща на процесния договор, доколкото ответника е само мним собственик на процесния автомобил и няма интерес от застраховането;

-         липсва застрахователен интерес от процесния договор тъй като ответното дружество не е действителния собственик на авомобила, неговите действия единствено са извършени с оглед осигуряване незаконни облаги от посредничеството при покупката и фиктивната регистрация на МПС-то в РБългария;

-         относно иска за установяване на персонална симулация- ответника е подставено лице и не е придобил действителни права върху автомобила,нито е негов ползвател и държател;

-по исковете с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД - ответникът злоупотребил със застрахователните си права като въвел застрахователя в заблуждение като изначално укрил значими за сключването на договора обстоятелства-прехвърлянето на автомобила с привидни сделки, предоставяне ползването на автомобила на чуждестранни лица, без да е ясно дали последните притежават свидетелства за правоуправление.Така застрахователя не бил във възможност да определи реално застрахователния риск и да съобрази с него размера на застрахователните премии, отчитайки, че обичайното място за ползване на автомобилите е в Румъния.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.К., чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Ответникът счита, че предявените искове по отношение на полиците с изтекъл срок са недопустими с оглед на липсата на правен интерес и поради това, че ищецът не сочи във връзка с договорите да са настъпили някакви последващи събития обосноваващи правен спор между страните.

Ответната страна излага доводи, че застрахователя преценил риска с оглед на обстоятелството, че автомобилите ще бъдат управлявани в чужбина като увеличил застрахователната премия от 120 до 300%. Недоказан оставал факта, че ответникът реализирал облаги от сключване на договора освен правнозначимите,  доводи за фискални и данъчни нарушения са ирелевантни за правния спор.

При сключването на процесните застрахователни полици застрахователя е бил уведомен за риска и за обстоятелството, че ответникът е сключвал множество/6страници/ застрахователни полици за различни автомобили и при знанието за тези факти е преценил риска, като е увеличил монгократно застрахователната премия. Застрахователните премии са платени и приети от застрахователя именно от името на ответника, което явства на съгласие за сключване на договора. При сключването на застрахователния договор са представени доказателства относно собствеността на автомобилите.

При сключването на застрахователните договори ответникът добросъвестно е съобщил всички факти относими към сключването на застрахователния договор и преценка на риска.

Предявените обективно съединени искове са допустими с изключение искът за нищожност поради  липса на представителна власт за застрахованото лице. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност.  При това съдът не дължи произнасяне по недопустим иск. Производството по него следва да бъде прекратено.

Отправеното с отговора на исковата молба съдът да присъди на ответника дадените по евентуално нищожните договори суми като застрахователни премии е недопустимо. Ответникът М.К. се представлява в настоящото производство от особен представител. Особени представител има законови правомощия само в рамките на заявения иск, но за него липсва представителна власт да предявявява искове от името на лицето което представлява в рамките на особеното представителство.

Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 03.07.2015г. от името на ответника е сключена застраховка «гражданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица №***, издадена на 03.07.2015г.за автомобил марка ***

На  04.12.2015г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № ***, издадена на 04.12.2015г.,за автомобил марка ***

На  04.05.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № ***, издадена на 04.05.2016г.,за автомобил марка ***

На 10.10.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № ***, издадена на 10.10.2016г., за автомобил марка ***

В застрахователните договори, инкорпорирани в полици №*** и ***, в графа „подпис на застрахованото лице"  е положен подпис на застраховано лице. В останалите две полици липсва подпис на застраховано лице.

Застрахователното дружество ищец не оспорва, че е получило застрахователните премии по договорите изцяло и в брой, като прилага сметки№ **, **, **.

Представена е разпечатка от електронен документ от който е видно, че М.К. има изключително голям брой сключени застраховки за леки автомобили в периода 2015-2017 година.

Не е спорно, че процесните полици са заявени и регистрирани в Гаранционния фонд. В този смисъл е представена и справка от Гаранционен фонд изх№ 10-00-79/13.02.2018г.От справката се установява, че по процесните застрахователни договори са образувани щети.

След извършена справка в КАТ Добрич по делото се установява, че М.К. е ригстрирал застрахованите автомобили в КАТ Добрич като соственик преди датата на сключване на процесните договори за застраховка.

От справката от Община Добрич изх№ 11-03-123-1/16.02.2018г. се установява, че М.К. не е регистрирал процесните автомобили в данъчната служба и не е заплащал данъчни задължения.

При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца съединяване на исковете в определна поредност, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според тежестта на основанията по чл.26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. Съдът следва да разгледа иска за унищожаване на процесния застрахователен договор поради измама при евентуалност при отхвърляне на исковете за нищожност на договора.

Имуществената застраховка „Гражданска отговорност" има обезщетителен  характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. В тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в специално поддържан регистър.

Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7 от КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.

Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

Искът за нищожност на договора поради липса на съгласие, претендиран на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 поради липса на подпис за застраховано лице за полици *** и ***:

Застрахователят сочи доводи за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 с оглед липсата на подпис на застрахования в застрахователната полица. Съгласно разпоредбата на чл. 344 КЗ, застрахователния договор се сключва в писмена форма, която е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор  са подписите на страните по него. Видно от процесната полица липсва положен подпис за застраховано лице. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка ( чл. 1, ал. 1, т. 6ТЗ ) и по отношение на него намират приложение общите правила на ТЗ, в това число и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ,  страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От представените доказателства се установява, че в конкретния случай липсва оспорване от страна на застрахователя. Напротив той е получил и осчетоводил застрахователната премия, застрахователната полица и изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд съгласно изискването на чл. 571 КЗ. В този смисъл е и константната практика на ВКС - р. 71-2009-I ТО, р.50-2012-IIТО, р. 115-2013- I ТО и р. 25-2017-II ТО.

С оглед на тези факти следва да се приеме, че липсата на подпис от страна на застрахованото лице като задължителен реквизит  на застрахователния договор, в случая е преодоляна и застрахователят не  може да се позовава на нищожността на договора.

В действащото към датата на сключване на застрахователния договор законодателство  липсва забрана за сключване на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение лек автомобил, собственост на трето лице, т.е. съгласието на сключване на застрахователния договор може да бъде изразено и от лице, различно от собственика на автомобила.

Неоснователни са инвокираните от застрахователя доводи за нищожност на застрахователния договор като сключен от ответника като мним пълномощник на действителния собственик на автомобила. Само лицето, от името на което е сключен договорът, т.е. мнимо представляваният) или неговите универсални правоприемници, могат да се позоват на недействителността на договора съобразно чл. 42, ал. 2 ЗЗД - т. 2 ТР-5-2016-ОСГТК. В конкретния случай, застрахователят не е кръга на лицата, оторизирани да се позовават на това обстоятелство като основание за недействителност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

 Искът за нищожност на договора поради противоречие със закона и с добрите нрави и поради заобикалянето му са неоснователни.

В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Законността на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на основание е неоснователен. Процесният договор се сключва задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите"  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. По делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди застрахователя.

Искът с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - прогласяване на нищожност поради липсата на предписана от закона форма е неоснователен.

Ищецът сочи, че тъй като процесната полица е без подпис на застрахован/застраховащ, същата е в нарушение на предписаната от закона форма.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, като това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните.В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по аргумент от чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката.Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазването на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД.Или нищожността, при неспазването на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ / Решение №71/22.06.2009г. по т.д. №11/2009г. на I т.о. /.Страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.

Съгласно чл.184, ал.1 от КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма под формата на застрахователна полица или друг писмен акт и следва да съдържа подписите на страните, което в случая не е налице, тъй като липсва подпис на застрахования.

Независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис, застрахователят не е оспорвал действителността на изявлението на това лице, нито относимостта на сключената с него полица към процесния автомобил.Такива факти представляват приемането на плащането на първата вноска от премията, осчетоводяването на застрахователната полица и изпращането на данните от нея на Информационния център към Гаранционен фонд съгласно изискванията на чл.293, ал.1, т.3 от КЗ.В случая следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожността на сключената застрахователна полица.

 Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес е неоснователен.

Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила.

В теорията застрахователния интерес се определя като правоотношение на застрахования към имуществени или неимуществени блага или към лица, по силата на което евентуалното увреждане на тези блага или лица от събития, визирани в застрахователния риск, би представлявало вреда за него. Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1.правото на собственост или ограничено вещно право, 2. облигационно право, произтичащо от договор /например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор/, 3. потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Както се установи по делото премията по застрахователния договор е платена от името на ответника. Договорът за застраховка е писмен договор и може да бъде сключен лично или в полза на трето лице.В имущественото застраховане ТЗ изрично допуска възможността застрахователния договор да се сключи върху чуждо. Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ / чужд интерес /, затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът или ползвателят на имуществото, биха могли да се ползват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение.

Искът за установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесните случаи не са такива. При него едно лице, на което е предоставено ползването на процесния автомобил, респективно прехвърлена собствеността е сключило договор от името на М.К. и е заплатило застрахователната премия. Това представлява действие без представителна власт, което бе обсъдено по-горе и не води до нищожност поради персонална симулация.

Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила които го ползват на законно основание, както и за третите лица  увредени при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия не е от съществено значение и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.

Искът за унищожаване на застрахователния договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи  пространно, че ответникът сключва „по занятие" сделки като придобива като посредник собствеността върху автомобили, които в действителност се прехвърлят между чужди граждани с оглед спестяване на средства за регистрация, данъци и такси, по-ниски застрахователни премии и за да си осигури незаконни доходи. С тази дейност се ощетявал застрахователя и държавния фиск.

 Съгласно чл. 485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение."  Това означава, че дори и да има премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.

Съгласно чл. 485 ал.3 от КЗ В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.

Съгласно чл. 362 от КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.

По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.

Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.

По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е разполагал с необходимата информация в собствената си информационна система за това, че ответникът сключва множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" на автомобили, които се управляват от лица  в чужбина, които вероятно са чужди граждани. От името на ответника е развивана споменатата спорна дейност, която е включвала и застраховане на автомобили при ответника от 2015 година. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация на автомобили на името на местно лице и преодставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на надлежна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" споменатата спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал застраховки като е преценен риска. Незаконосъобразността на дейността на ответното дружество, обаче не е свързана с валидността на застраховката.

При горните доводи, районния съд

        

Р Е Ш И :

           ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, със седалище и адрес на управление ***", срещу М.Й.К. с ЕГН **********,***, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователни договори, обективирани в  застрахователни полици №***, издадена на 03.07.2015г.; ***, издадена на 04.12.2015г.; ***, издадена на 04.05.2016г.;  ***, издадена на 10.10.2016г., както следва: - липса на съгласие във връзка с липса на подпис у ответника - иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД;- заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД;- противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД; - накърняване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД;- липса на основание - иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;-липса на предписана от закона форма-иск по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД;-привидност на застрахователния договор поради персонална симулация- иск по чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД;- липса на застрахователен интерес - иск по чл. 349 от КЗ;

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, със седалище и адрес на управление ***", срещу М.Й.К. с ЕГН **********,***  искове за унищожаване на застрахователни договори, обективирани в  застрахователни полици №***, издадена на 03.07.2015г.; ***, издадена на 04.12.2015г.; ***, издадена на 04.05.2016г.;  ***, издадена на 10.10.2016г., поради това, че са  сключени чрез измама.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                        Районен съдия: ........................