Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/05/g/03634517/93141218.htm

Браво на "моята" съдийка Соня Дженкова!

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

   гр.Добрич, 04.05.2018г.

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на четвърти май през две хиляди и оседемнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                   

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3931 по описа за  2017г. и за да се произнесе съобрази  следното :

          Производството е образувано по искова молба с вх. № 18129 от 26.10.2017г. от „***- София, представлявано от изпълнителни директори, чрез надлежно упълномощен адвокат против И.Р.Р. с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на два застрахователи договора, както следва:

-обективиран в  застрахователна полица №**, издадена на 21.06.2016г.;

-обективиран в  застрахователна полица №BG/**, издадена на 30.11.2016г.;

         Интересът от водене на настоящото проиводство ищецът обосновава с постъпила при него информация относно данни за настъпило произшествие и евентуална претенция по зелена карта.

 Посочените основания за нищожност са:

- липса на съгласие във връзка с липса на подпис у ответника - иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД;

-  заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД;

- противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД;

- накърняване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД;

- липса на основание - иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;

-липса на предписана от закона форма-иск по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД;

-привидност на застрахователния договор поради персонална симулация- иск по чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД;

- липса на застрахователен интерес - иск по чл. 349 от КЗ;

         Евентуално се иска съдът да прогласи унищожаемостта на договорите, поради това, че е сключен чрез измама - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

-На  21.06.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица №BG/*/**, издадена на 30.11.2016г.за *** марка **, модел **

-На  30.11.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № ** за *** марка **, **

-Ответникът сключвал по „занятие" застрахователни полици за ***и, без да  ползва и управлява застрахованите ***и и без реално да е собственик на ***ите. В случая ставало дума за неправомерно извличане на облаги с цел да се прикриват действителните собственици на ***ите- *** и други чужди граждани; Действителните собственици спестявали  разходи и такси в съответната страна при регистриране на МПС;

Ищецът сочи следните  доводи относно твърдяната нищожност:

-         по иска за установяване липса на съгласие във връзка с липса на подпис за ответника: полицата не била подписана от оветника като застраховано лице, при което липсвало съгласие на една от страните относно сключването;

-         липсата на  подпис нарушавало и формата на договора за застраховка, и като последица влече неговата недействителност;

-         процесният договор противоречи на  императивни законови разпоредби- чл.58 и чл.57ал.2 от КРБ и чл.8 ал.2 от ЗЗД,  чл.349 ал.1,2 и 3 от КЗ;

-         процесния договор заобикаля законови разпоредби с цел да не се декларират доходи от прикрита и незаконна търговска дейност, не се заплащат данъци, което уврежда българския фиск, спестяват се средства за заплащане на българската „по-ниска" застрахователна премия и без еко-такси. Действителният собственик остава скрит, като не се изпълнява императивното задължение на чл.491 ал.1 от КЗ; 

-         по иска относно противоречие с добрите нрави: ответното дружество злоупоребява с правата си като цели единствено извличане на облаги за себе си и за трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси относно регистрирането на дружеството в друга държава. Налице е явна недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя; 

-         по иска за установяване недействителност на договора поради липса на основание: обичайната цел на договора за застраховка е застраховащия да получи застрахователна закрила. Тази цел не е присъща на процесния договор, доколкото ответника е само мним собственик на процесния *** и няма интерес от застраховането;

-         липсва застрахователен интерес от процесния договор тъй като ответното дружество не е действителния собственик на авомобила, неговите действия единствено са извършени с оглед осигуряване незаконни облаги от посредничеството при покупката и фиктивната регистрация на МПС-то в РБългария;

-         относно иска за установяване на персонална симулация- ответника е подставено лице и не е придобил действителни права върху ***а,нито е негов ползвател и държател;

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Ответникът счита, че с неговите лични данни е злоупотребено. Сочи, че не е придобивал ***ите посочени в застрахователната полица, не е подписвал процесните договори.

Предявените обективно съединени искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

  Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С пълномощно с нотариално удостоверяване подписа рег.№ 4141/11.05.2011г. на нотариус *** ответникът Р. упълномощил две лица- Венцислав Марков Опълченов и Т. *** да управляват всички ***и на упълномощителя, да купуват и да продават ***и от името и за сметка на ответника.

На  21.06.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица ***, издадена на 30.11.2016г. за *** марка ***

На  30.11.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гажданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № ** за *** марка ***

В застрахователните договори, инкорпорирани в полицата, в графа „подпис на застрахованото лице" не е положен подпис на застраховано лице.

Застрахователното дружество ищец не оспорва, че е получил застрахователната премия по договора изцяло и в брой, като прилага сметка№ ***.

Представена е разпечатка от електронен документ от който е видно, че И.Р.Р. има изключително голям брой сключени застраховки за леки ***и в периода 2015-2017 година.

Не е спорно, че процесните полици са заявени и регистрирани в Гаранционния фонд. В този смисъл е представена и справка от *** изх№ 10-00-81/13.02.2018г.

При придобиването на ***ите И.Р.Р. не ги е декларирал пред отдел „Местни данъци и такси" при община Добрич, не е заплатил данък при придобиване на имущество по сметка на Общината/така справка на Община гр.Добрич изх.№ 11-03-124-1/16.02.2018г.

След извършена справка в КАТ Добрич по делото се представи договор за продажба на МПС рег.№ ТХ 5244 ХК, видно от който на 04.01.2012г. процесния *** е продаден на ***от самия ответник, представлявн по пълномощно № 4141/11.05.2011г. на нотариус *** от трето лице.

За лек *** , рег***справката от КАТ Добрич сочи, че е регистриран на името на ответника  към 01.12.2011г.

При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца съединяване на исковете в определна поредност, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според тежестта на основанията по чл.26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. Съдът следва да разгледа иска за унищожаване на процесния застрахователен договор поради измама при евентуалност при отхвърляне на исковете за нищожност на договора.

Имуществената застраховка „Гражданска отговорност" има обезщетителен  характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. В тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в специално поддържан регистър.

Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на ***истите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на ***истите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на ***истите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на ***истите" може да се сключи както от собственика на ***а, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на ***истите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на ***истите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7 от КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.

Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на ***истите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на ***истите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

Исковете за нищожност на договора поради противоречие със закона и с добрите нрави и поради заобикалянето му са неоснователни.      В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки ***и на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Законността на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на ***истите" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на ***а не се отразяват на действителността на договора за застраховка.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на основание е неоснователен. Процесният договор се сключва задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява ***а законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „Гражданска отговорност на ***истите"  може да се сключи както от собственика на ***а, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват ***а, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи ***а. По делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди застрахователя.

Искът с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - прогласяване на нищожност поради липсата на предписана от закона форма е неоснователен.

Ищецът сочи, че тъй като процесната полица е без подпис на застрахован/застраховащ, същата е в нарушение на предписаната от закона форма.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, като това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните.В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по аргумент от чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката.Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазването на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД.Или нищожността, при неспазването на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ / Решение №71/22.06.2009г. по т.д. №11/2009г. на I т.о. /.Страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.

Съгласно чл.184, ал.1 от КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма под формата на застрахователна полица или друг писмен акт и следва да съдържа подписите на страните, което в случая не е налице, тъй като липсва подпис на застрахования.

Независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис, застрахователят не е оспорвал действителността на изявлението на това лице, нито относимостта на сключената с него полица към процесния ***.Такива факти представляват приемането на плащането на първата вноска от премията, осчетоводяването на застрахователната полица и изпращането на данните от нея на Информационния център към *** съгласно изискванията на чл.293, ал.1, т.3 от КЗ.В случая следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожността на сключената застрахователна полица.

 Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес е неоснователен.

Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на ***истите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на ***а.

В теорията застрахователния интерес се определя като правоотношение на застрахования към имуществени или неимуществени блага или към лица, по силата на което евентуалното увреждане на тези блага или лица от събития, визирани в застрахователния риск, би представлявало вреда за него. Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1. правото на собственост или ограничено вещно право, 2. облигационно право, произтичащо от договор /например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор/, 3. потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Както се установи по делото премията по застрахователния договор е платена от името на ответника. Договорът за застраховка е писмен договор и може да бъде сключен лично или в полза на трето лице.В имущественото застраховане ТЗ изрично допуска възможността застрахователния договор да се сключи върху чуждо.Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ / чужд интерес /, затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът или ползвателят на имуществото, биха могли да се ползват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение.

Искът за установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно лице, на което е предоставено ползването на процесния *** е сключило договор от името на Мартин Йорданов и е заплатило застрахователната премия. Това представлява действие без представителна власт, което бе обсъдено по-горе и не води до нищожност поради персонална симулация.

Застраховката „Гражданска отговорност на ***истите" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на ***а които го ползват на законно основание, както и за третите лица  увредени при ползването на ***а, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия не е от съществено значение и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.

Искът за унищожаване на застрахователния договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи  пространно, че ответникът сключва „по занятие" сделки като придобива като посредник собствеността върху ***и, които в действителност се прехвърлят между чужди граждани с оглед спестяване на средства за регистрация, данъци и такси, по-ниски застрахователни премии и за да си осигури незаконни доходи. С тази дейност се ощетявал застрахователя и държавния фиск.

 Съгласно чл. 485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение."  Това означава, че дори и да има премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.

Съгласно чл. 485 ал.3 от КЗ В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.

Съгласно чл. 362 от КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.

По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.

Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.

По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на ***и на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на ***истите" е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е разполагал с необходимата информация в собствената си информационна система за това, че ответникът сключва множество застраховки „Гражданска отговорност на ***истите" на ***и, които се управляват от лица  в чужбина, които вероятно са чужди граждани. От името на ответника е развивана споменатата спорна дейност, която е включвала и застраховане на ***и при ответника от 2015 година. И до момента на приключване на устните състезания предоставеното пълномощно не е оттеглено. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация на ***и на името на местно лице и преодставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на надлежна застраховка „Гражданска отговорност на ***истите" споменатата спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал застраховки като е преценен риска. Незаконосъобразността на дейността на ответното дружество, обаче не е свързана с валидността на застраховката.

При горните доводи, районния съд

        

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***- София, срещу И.Р.Р. с ЕГН **********,***, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователни договори поради   заобикаляне на закона, противоречие със закона,накърняване на добрите нрави, липса на съгласие поради липса на подпис, липса на основание, липса на застрахователен интерес, привидност на застрахователния договор поради персонална симулация, обективирани, както следва:

- в  застрахователна полица ***, издадена на 21.06.2016г.;

- в  застрахователна полица №***, издадена на 30.11.2016г.;

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „***- София, срещу И.Р.Р. с ЕГН **********,*** искове за унищожаване на застрахователни договори, обективирани в  застрахователна полица №BG/30** издадена на 21.06.2016г. и  в  застрахователна полица ***, издадена на 30.11.2016г., поради това, че са  сключени чрез измама.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                      Районен съдия: ........................