РС-Добрич - гр.д. 3308/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/05/g/03634517/30841118.htm

Адвокат Тихомир Горанов от ВарнАК е съкрушен. А колко беше курназ пред мен ...

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 Град Добрич, 08.05.2018г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,  в публично заседание, проведено на единадесети април две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов

при секретаря Ирена Иванова......... ....................................................

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 03308  по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Постъпила е молба от „**, представлявано от изпълнителните директори ***, чрез процесуалния представител адв.Т.Г.,***, против „***"** със седалище и адрес на управление: град Добрич, ***, представлявано от управителя ***, за прогласяване нищожността на застрахователния договор, обективиран в Застрахователна полица № ***, издадена на 21.01.2017г. от ищцовото дружество и с посочен застрахован „***"***, на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД /поради липса на съгласие и липса на подпис/ във вр. с чл.42 ЗЗД /липса на представителна власт/, а при условията на евентуалност: чл.26, ал.2, пр.1-во - противоречие със закона, пр.2-ро ЗЗД - заобикаляне на закона и пр.3-то - накърняване на добрите нрави; чл.26, ал.2, пр.4-то вр. чл.289 ТЗ вр. чл.8, ал.2 ЗЗД - липса на основание; чл.26, ал.2, пр.3-то - липса на предвидената в закона форма; чл.349, ал.1-3 КЗ - липса на застрахователен интерес; чл.26, ал.2, пр.5-то - привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация /подставено лице/; чл.29, ал.1 ЗЗД - унищожаване на съответната полица поради измама при сключването му. Претендират се разноските по делото.

         В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът сключва застрахователни договори ГО, обективирани в процесните полици за съответните автомобили като собственик, а като обичаен водач или държател - румънски граждани. След това МПС напуска пределите на РБългария и е във владение на други лица, не и посочените. От представената справка се установява, че ответникът е сключил огромен брой застраховки на МПС в периода 2015-2017г. Прави се предположение, че ответникът сключва застраховки по занятие - без да ползва и управлява МПС или да е техен собственик с цел извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на МПС. Това се изразява в следното: изнасяне в застрахован вид, с българска застраховка ГО, на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко такси посредством серия от прикрити сделки. Налице е симулативно придобиване на собственост с цел прикриване на действителните правоимащи. Ако се приеме за надлежно сключена, то е станало чрез ответника или пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя-фактически собственик на МПС, със или без знанието на и упълномощаването от страна на формалния собственик. Процесната полица не е подписана от застрахован, поради което се явява нищожна - липсва съгласие на една от страните по договора относно сключването, съдържанието и изпълнението му. Това е и нарушение на формата за действителност на застрахователния договор. Налице е правен интерес от прогласяване на нищожността, поради предполагаемо настъпване на застрахователно събитие, по което застраховащият е длъжен да изплати застрахователно обезщетение. Твърди се за наличие на такава информация без представяне на доказателства в тази връзка. Навеждат се твърдения за нищожност и на другите посочени при условията на евентуалност основания.

С уточнителни молби вх.№ 17423 от 17.10.2017г. и вх.№ 18995 от 08.11.2017г. ищецът е уточнил, че главният иск е този по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД - поради липса на съгласие, а искът по чл.42 ЗЗД се счита като евентуален.

В законоустановения срок ответникът не е представил отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         По делото е представена Застрахователна полица ***, издадена на 21.01.2017г. от ищцовото дружество и с посочен застрахован „***"***,  за л.а. „***, а обичаен водач или държател на МПС - непосочен. В графата „застрахован" липсва подпис, в графата „застраховател" е налице печат и подпис на ищцовото дружество. Не  е представен оригиналът на полицата.

Не се оспорва, като се представят писмени доказателства, че ищцовото дружество е получило застрахователната премия при сключване на договора /приложена сметка/.

Представена е разпечатка - извлечение от регистъра на извършените застраховки на автомобили от ищцовото дружество, от което е видно, че на името на ответника са издадени още 12 застрахователни договора на леки автомобили чрез 5 брокера от цялата страна в периода 28.04.2016г. - 27.01.2017г.

Представен е документ от ***, от който се установява запитване за застрахователната компания на ***, състоянието на неговата застрахонка към датата 14.05.2017г., ден на аварията.

По настояване на процесуалния представител на ищцовото дружество са издадени съдебни удостоверения за снабдяване и представяне на доказателства във връзка с наведените твърдения в исковата молба, които не са били използвани по предназначение. По делото е призован, за да даде обяснения законния представител на ответното дружество, но същият не се е явил в съдебно заседание.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед данните по делото и твърденията на страните съдът намира, че е налице  сключен застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица ***, издадена на 21.01.2017г. от ищцовото дружество и с посочен застрахован „***"***,  за л.а. „***, като ищецът твърди, че тази застраховка е следствие от дейността на ответника с цел неоснователното му обогатяване. С оглед твърденията на страните по делото, спорно е между тях действието на процесната полица.

Нищожните сделки не пораждат правните последици, които страните целят с тях. Още от момента на сключването си сделката е лишена от желаното от страните правно действие, поради което този вид недействителност се нарича още начална нищожност.

Всеки правен субект може да се позове на нищожността на сделката. Съдът при висящ процес следва служебно да следи за нищожността и да я обяви независимо от волята на страните.

Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в Кодекса за застраховането - чл.429 и сл., Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително - чл.483, ал.1 КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика - чл. 483, ал.1, т.1 КЗ. Съгласно нормата на чл. 487, ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл.575, ал. 1, и знак, който се издава от Гаранционния фонд.

По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство - чл.477, ал.2 КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - чл.480 и §1, т.6 КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл.367 - чл.480, ал.7 КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, не се свързва с риска от застрахователно събитие. Съгласно нормата на чл.485, ал.1 КЗ в случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания по чл.363, ал.1 и 3, чл.364, ал.2 или чл.365. Съгласно чл.491 КЗ в случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство.

По исканията за обявяване на нищожност и унищожаемост на процесния договор

         В доктрината и съдебната практика е прието, че липса на съгласие като основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД по дадена сделка е налице, когато няма две насрещни, съвпадащи си волеизявления, или ако те не се отнасят за един и същи предмет, в случая -до една и съща вещ и/или до една и съща застраховка при договори за застраховане на МПС от типа ГО, като тази липса трябва да е съзнателна, тъй като в противен случай се прилагат привилата на унищожаемостта. Договорът е сключен при липса на съгласие и когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната признание е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. При двустранните сделки липсва съгласие, ако се установи при тълкуване на договора, че насрещните волеизявления не се покриват по съдържание. В случая не се доказа по никакъв начин от ищеца липсата на водени разговори за сключване на застрахователен договор; налице е плащане на застрахователната премия.  С други думи - липсата на съгласие по отношение сключване на процесния застрахователен договор под каквато и да е форма и в каквато и да е било хипотеза не се доказа от ищцовото дружество, поради което искането следва да се остави без уважение.

Всяко изрично формулирано основание следва да изключва приложението на най-общото -- противоречието на закона. В този смисъл то се очертава като субсидиарно и намира приложение, когато съдържанието на сделката противоречи на закона или по начина на сключването й тя не е в съответствие с императивни норми, но нарушението не е предвидено като отделно, специално основание за недействителност. При заобикалянето на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигат и правомерни резултати. Страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона. В исковата молба са наведени доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Законността на тази дейност, наличието на която не беше доказана, обаче няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка. „Гражданска отговорност на автомобилистите". Същият се сключва задължително по силата на закона, затова сключването му по начало не може да нарушава закона, а ако липсват нарушения на конкретни разпоредби, регулиращи застрахователното правоотношение, същите е следвало да се релевират, но такива по делото не са представени. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка, поради което искането за обявяване на нищожност на процесния договор поради нарушаване на закона или неговото заобикаляне следва да се отхвърли като неоснователно.

Добрите нрави са морални норми, които по силата на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД придобиват правно значение и нарушението им се приравнява на последиците от нарушаване на закона. Особеност на добрите нрави е, че те са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Само при констатирано обективно противоречие между договора и правната норма, която изразява и по този начин защитава добрите нрави, може да се стигне до нищожност на сделката. В случая не се сочи коя точно правна норма е нарушена от ответната страна, поради което искането за обявяване на нищожност на процесния договор поради нарушаване на добрите нрави следва да се отхвърли като неоснователно.

Правните норми, които предвиждат форма като условие за действителност на сделките, са императивни. Несъблюдаването им води до нищожност на сделката. В КЗ - чл.344, ал.1, е предвидено застрахователният договор да се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. Ал.2 предвижда застрахователният договор да се състави и във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В случая се твърди, че липсва подпис на процесния договор от страна на застрахования. По въпроса за формата на застрахователния договор и неговата действителност е налице непротиворечива съдебна практика / Решение № 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г., II т. о., Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о. и др./. Върховните съдии приемат, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. на  чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на  чл.293, ал.3 ТЗ. Страната не може да се позовава на недействителност на договора ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна. В случая, както бе посочено по-горе, ищецът изрично е признал факта на приемане на извършеното плащане на дължимата застрахователна премия по полицата в пълен размер, което представлява проявление на неоспорване на порока във формата, ако такъв е бил налице, по смисъла на чл.293, ал.3 ТЗ. С оглед изложеното съдът намира, че искането за обявяване на нищожност на процесния договор поради липса на форма следва да се отхвърли като неоснователно.

Според действащото у нас законодателство и съдебна практика по-голяма част от сделките, предоставящи имотна облага, се третират като каузални. При тях, ако липсва основание, те са нищожни.

Основанието не е необходимо изрично да е формулирано в съдържанието, но трябва да може да се разбере от него. Ако основанието противоречи на императивна норма или на добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл.26, ал.1 ЗЗД. Чл.26, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването й пада върху този, който твърди, че липсва основание. Съгласно чл.349, ал.1 КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Застраховката ГО се сключва задължително по силата на закона - чл.483, ал.1 КЗ, която норма сама по себе си е основание той да бъде сключен. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  От значение за изпълнение на предназначението на договора за застраховка е не лицето, което го сключва, а конкретното МПС, спрямо което застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите"  разпростира закрилата си, ако чрез него са увредени трети лица /вж. цитираното по-горе Решение 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г., II т. о. и др./. По делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с цел да се увреди застрахователят. В подкрепа на тази теза е и РЕШЕНИЕ НА СЪДА на ЕС в Люксембург (шести състав) от 20 юли 2017 година по преюдициално запитване относно Застраховка „Гражданска отговорност" за моторни превозни средства, приложението на директивите на ЕС и Договора за застраховка, сключен въз основа на декларирани неверни данни относно собствеността на моторното превозно средство и самоличността на лицето, което обичайно го управлява, за икономическия интерес от сключването на този договор, за абсолютна нищожност на договора за застраховка и противопоставимост спрямо трети пострадали лица. В случая липсват каквито и да било доказателства относно увреждане на застрахователя или липса на интерес. Точно обратното - налице е стремеж на ищеца, след като е приел застрахователната премия, да откаже изпълнение по заявена щета с твърдение за нищожност на договора, което е недопустимо. Поради изложеното искането за обявяване на нищожност на процесния договор поради липса на основание и застрахователен интерес на основание на чл.26, ал.2, пр.4-то ЗЗД вр. чл. 289 ТЗ и чл.8, ал.2 ЗЗД вр. чл.349, ал.1 КЗ следва да се отхвърли.

 За привидната (симулативната) сделка е характерно, че се извършват външно изявления, които по съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците в нея уговарят, че не желаят правните последици на сделката. При всяка симулативна сделка липсва волеизявление, насочено към пораждане на определено правно действие в областта на частното право. При този вид сделки зад обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение. В доктрината е прието деленето на симулацията на абсолютна /мнима сделка/ и относителна /релативна, притворна/, като изрична хипотеза е налице в чл.17 ЗЗД. Същите не трябва да се смесват с фигурата „подставено лице" /сламен човек, дървена глава/, при което липсва привидна сделка - такава е налице по отношение на упълномощаването, тъй като дава името си под наем, за да се сключи реална сделка с третото лице. Симулативните сделки са нищожни поради липса на воля, съгласие, респективно поради заобикаляне на закона. В случая се твърди наличие на персонална симулация - подставено лице. В такъв случай е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка /упълномощаване/, но такава по делото не се твърди, липсват и доказателства в тази насока. В случая сделката - застрахователният договор, е сключена между ищцовото дружество и ответника, респективно ползвателя на автомобила или неговия водач, поради което искането за обявяване на нищожност на процесния договор поради симулация - наличие на привиден договор, следва да се отхвърли.

Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у страната по сделката. Изискванията, на които трябва да отговаря измамата, за да се признае за основание за унищожаемост, са следните: Извършено е волеизявление от страна по двустранна сделка или участник в многостранна; Участник в сделката е въведен умишлено в заблуждение от друг участник в сделката или от трето лице; Въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката. Измама по смисъла на чл.29 ЗЗД ще има само, ако въвеждането в заблуждение е изиграло решаваща роля за сключване на сделката. Както бе посочено по-горе, съгласно нормата на чл.485, ал.1 КЗ в случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания по чл.363, ал.1 и 3, чл.364, ал.2 или чл.365. Правото на застрахователя в тези случаи може да се упражни в преклузивните срокове, посочени в правните норми, което не е сторено. По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор. Предвид изложеното искането за обявяване на унищожаемост на процесния договор поради измама, следва да се отхвърли.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г., ОСГТК, висящата недействителност при договор, сключен от лице без представителна власт, е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност.  Върховните съдии приемат, че в тази връзка следва да се има предвид, че третото лице, което е сключило договора с мнимия представител, може в много по-голяма степен да защити правата и интересите си не като се позове на недействителността, а обратно - като предяви срещу мнимо представлявания осъдителен иск за изпълнение на договора или положителен установителен иск, че договорното правоотношение между тях съществува, а ако договорът е с вещно-транслативно действие - и установителен иск за собственост или такъв по чл.108 ЗС (с тези вещни искове разполагат и третите лица, които са сключили последващи договори с вещно-транслативно действие), като по този начин би принудило мнимо представлявания или да се позове на недействителността чрез възражение срещу иска, или да потвърди договора. От това следва, че съдът не дължи произнасяне по недопустим иск, поради което производството по евентуалния иск по чл.42 ЗЗД следва да бъде прекратено.

С оглед неоснователността на главния и евентуалните искове и прекратяването като недопустим на евентуалния иск по чл.42 ЗЗД, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част, но тъй като такива не са заявени, съдът не се произнася в тази насока.

Водим от горното, съдът :

Р         Е         Ш         И  :

               

ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователно акционерно дружество „******, представлявано от изпълнителните директори ***, срещу „***"*** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***,  обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в  Застрахователна полица ***, издадена на 21.01.2017г. от ищцовото дружество и с посочен застрахован „***"***, за л.а. „***, на основание чл.26, ал.2, пр.2-ро ЗЗД - поради липсата на съгласие, а при условията на евентуалност прогласяването на нищожността на посочения по-горе договор на основание чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД - поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.2-ро ЗЗД - заобикаляне на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.3-то ЗЗД - противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.2, пр.4-то ЗЗД вр. чл. 289 ТЗ и чл.8, ал.2 ЗЗД - липса на основание и застрахователен интерес, на основание чл.26, ал.2, пр.3-то ЗЗД - поради предписана от закона форма, на основание чл.349, ал.1, ал.2 и ал.3 КЗ - поради липса на застрахователен интерес, на основание чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД - поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация /подставено лице/.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно акционерно дружество „***ИК ***, представлявано от изпълнителните директори ***, срещу „***"*** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, иск за унищожаване на застрахователен договор, обективиран в  Застрахователна полица ***, издадена на 21.01.2017г. от ищцовото дружество и с посочен застрахован „***"***, за л.а. „***, на основание чл.29, ал.1 ЗЗД - поради това, че е сключен чрез измама.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Застрахователно акционерно дружество „***ИК ***, представлявано от изпълнителните директори ***, срещу „***"*** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, иск с правно основание чл.42 ЗЗД за установяване нищожност на застрахователен договор, обективиран в  Застрахователна полица ***, издадена на 21.01.2017г. от ищцовото дружество и с посочен застрахован „***"***, за л.а. „***, поради  липса на представителна власт за застрахованото лице, като недопустимо.

В тази част постановеното има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от съобщението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        

Районен съдия: