РС-Варна - гр.д. 13313/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=85n58D5%2BmHY%3D

Р Е Ш Е Н И Е

(неприсъствено; отхвърлят правно-неграмотните искове на ДаллБогг)

№2010/11.5.2018г.

 гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                            

при участието секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 13313 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото образувано по предявени искове от З. „Д.Ж.и З." АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление ***.М. Димитров №1 срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД; чл. 42 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пред.3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ и вр. чл. 8, ал. 2 ЗЗД; чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ; чл.26 ал. 2 предл. 5 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г., евентуално за неговото унищожаване поради измама.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2016г. ответникът сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в Застрахователна полица BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. по отношение на товарен автомобил марка „Фаф", модел FTG XF 95.480, рег. № В8484ВВ. В полицата като собственик фигурирало ответното дружество, но обичаен водач бил румънски гражданин. Впоследствие при ищеца постъпила информация за настъпило застрахователно събитие в Румъния с участие на застрахованото МПС, за което го уведомил техен представител за уреждане на застрахователни претенции по зелена карта. Твърди се, че веднага след сключване на застрахователната полица МПС  напуснало територията на Р България и до момента се намирало във владението на други трети лица румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач. Нямало данни след сключване на застраховката, които да индикират, че привидно застрахованото българско дружество е действителният собственик на автомобила, нито че е упражнявало фактическа власт върху автомобила. Сочи се, че ответникът демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактически статус на формално притежаваното от него МПС, за което можело да се направи заключение от извадката с данни за броя на застрахованите автомобили за броя на застрахованите автомобили за периода 2016-2017г. Можело да се предположи, че ответникът сключва застрахователни полици на МПС по занятие без да ползва и да управлява всички тях и без реално да е техен собственик. Практиката била доказала, че лицата, които демонстрират подобно пасивно поведение по отношение на дадено имущество не били нито негови собственици, нито ползватели. Твърди се, че ответникът сключвал застрахователни договори почти изцяло по занятие и то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на автомобилите. От извършена справка в ТР ищецът установил, че ответното дружество не било обявявало годишни финансови отчети от датата на вписването му, предвид на което и с оглед на огромния брой застрахователни полици, сключени от ответното дружество следвал изводът,че дружеството било фиктивно и създадено като параван за сключване на застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на български автомобили и последващото им предаване на румънски и други водачи, като същото не отчитало икономическа и счетоводна дейност. Твърди се, че ответникът извършва забранена от закона и заобикаляща го услуга - внасянето в застрахован вид в Румъния, със сключена българско застраховка „Гражданска отговорност" на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите размери премии и еко-такси в Румъния, посредством серия от  привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителния собственик. Дейността на ответника имала за цел извличане на облага чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица- граждани на други държави, които били действителните собственици на автомобилите и спестяването им на разходи и такси в Румъния при регистриране на МПС. Излага се, че тази порочна практика увреждало ищцовото дружество и всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка и фискалните интереси на България и Румъния. Излага се, че независимо у кого е фактическата владение върху автомобила процесната полица, ако се приеме,че е надлежно сключена, е сключена или лично от ответника/привидно застрахования/ или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя/фактическия собственик на автомобила/ със или без знанието и упълномощаването от страна на формалния собственик на автомобила по документи. Евентуално се твърди, че процесната полица не е подписана от застрахован/застраховащ, поради което същата се явява нищожна поради липса на съгласие на една от страните по договора относно сключването, съдържанието и изпълнението на договора. Сочи се, че липсата на подпис е и нарушение на формата за действителност на застрахователния договор.

Процесната полица се счита за недействителна поради противоречие със закона и добрите нрави и поради заобикалянето му. Счита се, че са приложими хипотезите на чл.349,ал.1,2 и 3 КЗ - липса на застрахователен интерес и на чл.289 ТЗ вр. чл.58 и чл.57,ал.2 КРБ вр. чл.8,ал.2 ЗЗД- злоупотреба с право. Твърди се, че собствеността и владението върху автомобила безконтролно и многократно са прехвърляни с цел създаване на заблуда пред българските органи и пред застрахователя за реалния собственик на автомобила респ държател, а оттам и за евентуалната необходима преценка на риска от щети. Сключването на абсолютно симулативни сделки и злоупотребата с право на застрахователна закрила били съществена част   от действията на подставеното лице- ответника- привидно застрахован, с по -нататъшната реализирана цел : напълно избягване плащане на дължимите по -високи размери на данъци и еко-такси както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението на действителния собственик най-често Румъния. Счита се, че това поведение е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля закона. Излага се, че застрахованият злоупотребява с правото да получи застрахователна закрила по застраховка" ГО" Поведението му противоречало на българското и румънското данъчно законодателство. То се намирало в разрез с основния правен принцип, залегнал   в чл.58 от КРБ. Излага се, че когато едно лице не е собственик или ползвател на дадено имущество или го е придобило симулативно или временно и впоследствие го е прехвърлило за него не съществува визирания в чл. 349,ал.1,2 и 3 КЗ застрахователен интерес, което налагало извода, че сключената полица за ГО е невалидна, недействителна, не обективира изначално сключването на валиден застрахователен договор. Твърди се, че застраховката е сключена с цел да се извлекат незаконни облаги като спомогне, улесни прехвърлянето й на друг собственик в Румъния или в други държави, който от своя страна не декларира собствеността пред българските и румънските компетентни власти и не я пререгистрира, не премахва регистрационните табели и не информира застрахователя за смяна на собствеността. Привидното сключване на полицата и получаването на зелена карта било решаващ елемент за злоупотребата с право, насочено към неправомерно обогатяване и заобикаляне на законите. Тази противозаконна дейност се изразявала в заобикаляне на закона, измама на застрахователя или умишленото му и преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката и мащаба на покрития  риск.Автомобилът се водел на името на ответника, а не бил негова собственост. На името на ответника се водели редица на брой автомобили с реални собственици най-вече в Румъния и в други държави.

1.По иска с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД - противоречие със закона се излагат следните съображения : Сочи се, че при сключването на застраховка „ГО" неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реални размер на застрахователния риск, води до противоречие със закона. Нарушаването на тези права на застрахователите противоречало на разпоредбите на чл.58 и чл.57,ал.2 КРБ и чл.8,ал.2 ЗЗД и на чл.349,ал.1,2,3 КЗ и представлявало безспорно противоречие с правото - основание за нищожност по чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД. Злоупотребата с права стояла в тясна връзка с т.нар. генерален деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД като всеки договор, представляващ средство за осъществяване на злоупотреба с право бил нищожен поради противоречие с общото правило да не се вреди другиму.

            2.По иска с правно основание чл.26,ал.1, пр.2 ЗЗД - заобикаляне на закона се излагат следните съображения : Сочи се, че ответникът преследвал забранена цел с привидно правомерни средства. Нямало данни, които да установят, че ответникът е действителния собственик на застрахования автомобил.Целта на ответника била да предаде автомобила на друг ползвател от Румъния или друга държава, който да го владее или ползва без да е подписан договор за продажба. Симулативното придобиване на МПС от страна на ответника било с цел да се заобиколи закона - да не се декларират доходи от една прикрита и незаконна търговска дейност и по този начин да се увреди българския фиск като не се заплащат данъци.  След кат ответникът/привидно застрахован/ не бил придобил права върху имуществото и не е негов ползвател, нито държател, то същият нямал законен интерес от сключването на застрахователен договор.

             3.По иска с правно основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД - злоупотреба с право, противоречащо с добрите нрави се излагат следните съображения : Твърди се, че действията на ответната страна, чиято единствена цел била извличане на имотни облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размери данъци и такси, не можели да бъдат приети като отговарящи на наложилите ли се добри нрави в търговския оборот. Последиците от това били, че автомобилът придобивал двойствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворявал и двамата участници в сделката. Тази практика била недопустима и криела сериозен риск от увреждане на застрахователните дружества. Сочи се, че злоупотребата с право винаги накърнявала добрите нрави.

            4.По иска с правно основание чл.26,ал.1, пр.2 вр.чл.42  ЗЗД  се излагат следните съображения : Твърди се, че застрахователният договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от лице, което упражнява фактическа власт върху автомобила на законно основание, а от трето лице, което не било валидно упълномощено от действителните правоимащи. Упълномощаването в този случай следвало да има задължителна писмена форма, която не била спазена. Поради това, че договорът бил сключен от лице, което нямало представителна власт, той бил нищожен на основание чл.42,ал.1 ЗЗД.

            5.По иска с правно основание чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД - липса на предписаната от закона форма се излагат следните съображения : Твърди се, че процесната полица е без подпис за застрахован и застраховащ, поради което била нищожна.

 6.По иска с правно основание чл.26,ал.2, пр.4 ЗЗД - злоупотреба с право се излагат следните съображения : Сочи се, че интересът на ответника не бил сключване на договора с цел застрахователна закрила, а с цел постигане на противоправен резултат, което водело до липсата на кауза за сключване на договора.

 7.По иска с правно основание чл.349,ал.1,2,3 КЗ -се излагат следните съображения : Твърди се, че е налице пълно отсъствие на застрахователен интерес от страна на ответника, тъй като неговият интерес бил единствено да подготви чрез сключване на полицата прехвърлянето на автомобила и да създаде възможност за себе си и трети лица да извлекат облага ответното застраховано имущество, на което е бил формален, фиктивен собственик- сламен човек.

8.По иска с правно основание чл.26,ал.2, пр.5 ЗЗД - привидност на договора при условията на персонална симулация се излагат следните съображения : Твърди се, че лицето сключило договора е подставено лице- привидно застрахован.

9.По иска с правно основание чл.29,ал.1 ЗЗД  се излагат следните съображения : Твърди се, че ответникът е злоупотребил с правото си да получи застрахователна закрила като е въвел в заблуждение застрахователя, което покривало състава на измамата по смисъла на чл.29,ал.1 ЗЗД. Измамните действия се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за сключването на застрахователния договор. Такива били безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание на множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на владението върху МПС на лица, граждани на различни държави. Поради укриване на действителния собственик на автомобила застрахователят не можел да определи коректно застрахователния риск и да завиши размер на застрахователната премия, отчитайки, че обичайното място на ползване ще е в Румъния.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представена е по делото застрахователна полица № BG/30/116001938042 от 15.07.2016г., по силата на която „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** в качеството му на застрахован е застраховал при ответника в качеството му на застраховател товарен автомобил марка „Фаф", модел FTG XF 95.480, рег. № В8484ВВ. Валидността на застрахователния договор е определена до 15.07.2017г.

Представено е по делото (от кого?) удостоверение за регистрация Първа част № 007113673 издадено от МВР на Република България, от което се установява, че на 15.07.2015г. дружеството „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** е придобило собствеността върху товарен автомобил марка „Фаф", модел FTG XF 95.480, рег. № В8484ВВ.

Представен е (от кого?) лиценз №10399 от 26.04.2013г. на дружеството „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, валиден за периода от 26.04.2013г. до 25.04.2018г., от който се установява, че ответника разполага с възможността да осъществява дейност по международен превоз на товари.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително съгласно нормата на чл. 483, ал.1 КЗ, като договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. Обект на застраховане съобразно чл.477,ал.1 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство съгласно чл. 477 ал.2 от КЗ.Съобразно чл.480 и §1. т.6 КЗ застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

По исковете (1,2 и3) за нищожност на договора поради противоречие със закона и с добрите нрави и поради заобикалянето му  с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ,  пр.2 и пр.3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди,че ответника извършва  дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на румънски граждани. Законността на тази дейност няма никакво  отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона и затова сключването му по начало не може да нарушава закона, ако липсват нарушения на конкретни разпоредби, регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка. Въпросите дали упражняваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на румънски граждани заобикаля закона или противоречи на добрите нрави също нямат отношение към валидността на договора за застраховка, за който не са налице доказателства да заобикаля закона или да противоречи на добрите нрави. Разпоредбата на чл.480, ал.7 КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното и това обстоятелство да беше премълчано от ответника и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в Румъния принципно не може да съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство.

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобилите в тази страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 от КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Нещо повече чл.480, ал.5 КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта".

Ищецът твърди, че застрахователният договор е нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй като мотивът, поради който те били сключени от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и да се приеме твърдението за вярно, то същото по никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен договор, тъй като не накърнява правата на ищеца, поради и което не разполага с възможност  да се позове  в тази връзка на нищожност на договора.

4.По иска за нищожност на застрахователния  договор поради липса на съгласие с правно основание чл.26,ал.2, пр.4 ЗЗД поради липса на представителна власт.

По този иск се твърди, че не е налице, обективирано чрез подпис волеизявление относно сключването, предмета правата, задълженията и изпълнението на ответника по договора.

 Според разпоредбата на чл.344, ал.1 от КЗ условие за валидност на застрахователния е писмената форма. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него - чл.345, ал.1, т.11 от КЗ. Застрахователният договор  е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ  страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Застрахователят е сключил договора, приел е застрахователната премия, приел е да носи застрахователния риск в срока на договора, полицата е регистрирана в Гаранционен фонд.

Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договорите поради сключването им от ответника като мним пълномощник на действителният собственик-румънски гражданин. Съгласно Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. По тези съображения ищецът не  разполага с възможност да прави възражения,  свързани с наличието на представителна власт на представляващия другата страна по сделката. Видно от доказателствата по делото е,че полицата е сключена чрез застрахователен брокер и по делото не се твърди и не се установява  брокерът  „Адмирал Иншуранс Брокер" ООД  да не е имал представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването." Дори и застрахователният брокер да не е имал представителна власт,  ищецът не се е противопоставил веднага след узнаването, което се потвърждава от факта, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд.

Отделно от това в закона липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от лице, което не е собственик на МПС. В тази връзка необявяването на действителния собственик  не е основание за  нищожност на договора, а има отношение евентуално към степента на риска. Ако собствеността върху застрахования автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 КЗ тази промяна в собствеността на застрахованото МПС няма да е основание застрахователят да прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността рискът е увеличен, то застрахователят има право да иска единствено доплащане на застрахователна премия от приобритателя. Нещо повече изначално  липсва пречка да се сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на чужд автомобил. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, изр.2 КЗ изрично сочи, че по отношение на регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от всяко друго лице, различно от собственика на  МПС. В конкретната хипотеза на настоящия казус ответника изрично доказа, че към момента на сключване на договора за застраховка, оформен в застрахователна полица от 15.07.2016г., той а не някой друг е собственик на тежкотоварния автомобил, който факт както вече съдът посочи е без значение за действителността на валидно възникналото застрахователно правоотношение между страните.

По изложените съображения искът за обявяване на сделката за нищожна като сключена без представителна власт е неоснователен и следва да се отхвърли.

5.По иска за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на предвидената в закона форма с правно основание чл.26,ал.2, пр.3  ЗЗД.

 Съгласно чл. 344 от КЗ договорът за застраховка се сключва в писмена форма и процесният договор приложен по делото е сключен в такава форма. Застрахователния договор е абсолютна търговска сделка и както бе посочено и по-горе по отношение на същия е приложима разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ- „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението."  Съдът приема, че от поведението на ищеца е видно, че същият не е оспорвал действителността на договора предвид факта, че е приел плащането,  регистрирал е застрахователния договор в регистрите водени от Гаранционния фонд съгласно чл. 571 от КЗ по реда на НАРЕДБА № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

6.По иска  за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на основание  с правно основание чл. 26,ал.2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 483 ал.1 КЗ сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност"  е задължително, което обосновава изводът, че самият закон повелява и е  основание такъв договор да бъде сключен. Целта на сключването на този вид договори за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите"  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

7.По иска  за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес.

Съгласно чл. 349 ал.1 КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила. Достатъчно е да е има годно да бъде застраховано имущество, което в случая не се твърди  да не е съществувало при сключване на договора. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли.  

8. По иска   с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД - нищожност на договора поради неговата привидност при условията на персонална симулация.

Както вече беше изложено  въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката на риска. Застраховащият може да бъде самият собственик, може да действа от името на собственика  или от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство, а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно средство. И в тази връзка дали има „привидно застраховано лице"  по твърденията на ищеца, не се отразява на валидността на сключения договор. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

9. По иска  за унищожаване на застрахователния договор поради измама.  

Твърденията в исковата молба за наличие на измамливи действия на застраховащия, изразяващи се в безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание на множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на процесното МПС на лица граждани на различни държави, без значение целите, които те преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС не са доказани по делото, а дори и да бяха ангажирани годни доказателства  в тази връзка съгласно чл.485,ал.2 КЗ при необявена промяна в собствеността на автомобила  обстоятелство не влияе върху валидността на договора и дори не представлява основание за отказ да се плати на увредените лица. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли.          

По отношение на разноските:

С оглед изходът на спора в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 700 лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство (особен представител?), на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

            На горните съображения съдът :

                                             

Р Е Ш И :

              ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. е нищожен  поради противоречие със закона.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.2 ЗЗД за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. е нищожен поради заобикаляне на закона.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание правно основание чл.26,ал.1, пр. 3 ЗЗД  за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание правно основание чл. 26,ал.2, пр.2 ЗЗД  за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г.е нищожен поради липса на съгласие и липса на представителна власт.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание правно основание с правно основание чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. е нищожен поради липса на предвидената в закона форма.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание правно основание с правно основание чл.26,ал.2, пр. 4 ЗЗД за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. е нищожен поради липса на основание.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. е нищожен  поради липса на застрахователен интерес.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 26,ал.2, пр.5 ЗЗД за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. е нищожен  поради привидност при условията на персонална симулация.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** срещу „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.27 ЗЗД  за унищожаване на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116001938042, издадена на 15.07.2016г. е нищожен  поради измама.

Осъжда „Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:  200299615 със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.Е.Т." ЕООД, ЕИК 202530800 със седалище и адрес на управление *** сумата от 700 (седемстотин) лева, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :