Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/05/g/03634517/31641218.htm

Браво на "моята" съдийка Соня Дженкова!

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

   гр.Добрич, 14.05.2018г.

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на дванадесети май през две хиляди и оседемнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                   

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3316 по описа за  2017г. и за да се произнесе съобрази  следното :

Производството е образувано по искова молба с вх. № 15201 от 08.09.2017г. от „***- ***, представлявано от изпълнителни директори, чрез надлежно упълномощен адвокат, с която срещу К.Е.К. с ЕГН **********,***, са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица ***, издадена на 27.10.2015г.;

Посочените основания за нищожност са:

- липса на съгласие във връзка с липса на подпис у ответника - иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД;

- липса на представителна власт на застраховащото лице-чл.42 ал.1 от ЗЗД;

- заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД;

- противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД;

- накърняване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД;

- липса на основание - иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;

-липса на предписана от закона форма-иск по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД;

-липса на основание -иск по чл.26 ал.2, предл.4 от ЗЗД;

-привидност на застрахователния договор поради персонална симулация- иск по чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД;

- липса на застрахователен интерес - иск по чл. 349 от КЗ;

         Евентуално се иска съдът да прогласи унищожаемостта на договора, поради това, че е сключен чрез умишлено въвеждане в заблуждение - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Като обстоятелства, обуславящи правен интерес са въведени следните доводи: Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба при него е постъпила инфомация за настъпило ПТП на територията на РРумъния, което е реализирано от трето за полицата лице.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

-На 27.10.2015г. от името на ответника е сключена застраховка „гражданска отговорност" за *** с ***. Издадена е застрахователна полица ***, в която като обичаен водач фигурира  ***

-Ответникът сключвал по „занятие" застрахователни полици за автомобили, без да  ползва и управлява застрахованите автомобили и без реално да е собственик на автомобилите. В случая ставало дума за неправомерно извличане на облаги с цел да се прикриват действителните собственици на автомобилите; Действителните собственици спестявали  разходи и такси в съответната страна при регистриране на МПС;

Ищецът сочи следните  доводи относно твърдяната нищожност:

-         по иска за установяване липса на съгласие във връзка с липса на подпис за ответника: полицата не била подписана от законния представител на ответното дружество, при което липсвало съгласие на една от страните относно сключването;

-         липсата на  подпис нарушавало и формата на договора за застраховка, и като последица влече неговата недействителност;

-         липса на представителна власт е основание за нищожност на процесната полица, доколкото не е подписана от лице надлежно упълномощено от законния представител на застрахования;

-         процесният договор противоречи на  императивни законови разпоредби- чл.58 и чл.57ал.2 от КРБ и чл.8 ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗЗД, чл.12, 36,37 ЗЗД както и чл.349 ал.1,2 и 3 от КЗ, чл.143 ал.1, чл.144 ал.1, чл.145 ал.1 и ал.2 от ЗДв П ;

-         процесния договор заобикаля законови разпоредби с цел да не се декларират доходи от прикрита и незаконна търговска дейност, не се заплащат данъци, което уврежда българския фиск, спестяват се средства за заплащане на българската „по-ниска" застрахователна премия и без еко-такси. Действителният собственик остава скрит, като не се изпълнява императивното задължение на чл.491 ал.1 от КЗ;  Заобикалят се забраните на чл.57ал.2 от КРБ и чл.8 ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗЗД, чл.12, 36,37 ЗЗД, чл.143 ал.1, чл.144 ал.1, чл.145 ал.1 и ал.2 от ЗДв П ;

-         по иска относно противоречие с добрите нрави: ответното дружество злоупоребява с правата си като цели единствено извличане на облаги за себе си и за трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси относно регистрирането на дружеството в друга държава. Налице е явна недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя; 

-         по иска за установяване недействителност на договора поради липса на основание: обичайната цел на договора за застраховка е застраховащия да получи застрахователна закрила. Тази цел не е присъща на процесния договор, доколкото ответника е само мним собственик на процесния автомобил и няма интерес от застраховането;

-         липсва застрахователен интерес от процесния договор тъй като ответното дружество не е действителния собственик на авомобила, неговите действия единствено са извършени с оглед осигуряване незаконни облаги от посредничеството при покупката и фиктивната регистрация на МПС-то в РБългария;

-         относно иска за установяване на персонална симулация- ответника е подставено лице и не е придобил действителни права върху автомобила,нито е негов ползвател и държател;

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Исковете са оспорени като неоснователни. Ответникът счита, че с неговите лични данни е злоупотребено. Сочи, че преди време подписал пълномощно на „едно лице" да му закупи автомобил. Ответникът не знаел и не предполагал, че това ще доведе до злоупотреба от негово име да бъдат закупувани много автомобили

Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С пълномощно с нотариално удостоверяване подписа рег.№ 4141/11.05.2011г. на нотариус ***ответникът К. упълномощил лицето П.М. *** да управлява всички автомобили на упълномощителя, да купуват и да продават автомобили от името и за сметка на ответника.

На 27.10.2015г. от името на ответника е сключена застраховка „гражданска отговорност" за *** с ***. Издадена е застрахователна полица ***, в която като обичаен водач фигурира  ***

В застрахователния договор, инкорпориран в полицата, в графа „подпис на застрахованото лице" не е положен подпис на застраховано лице.

Застрахователното дружество ищец не оспорва, че е получило застрахователната премия по договора изцяло и в брой, като прилага сметка№ ***.

Представена е разпечатка от електронен документ от който е видно, че К.К. има изключително голям брой сключени застраховки за леки автомобили в периода 2015-2017 година.

Не е спорно, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд. В този смисъл е представена и справка от Гаранционен фонд изх№ 10-00-80/13.02.2018г.

След извършена справка в КАТ Добрич по делото се представи договор за продажба на МПС рег.№ ***, видно от който на 08.11.2012г. процесния автомобил е продаден на *** гражданин от самия ответник, представлявн по пълномощно № 8477/27.08.2012г. на нотариус ***от трето лице.

При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца съединяване на исковете в определна поредност, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според тежестта на основанията по чл.26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. Съдът следва да разгледа иска за унищожаване на процесния застрахователен договор поради измама при евентуалност при отхвърляне на исковете за нищожност на договора.

Имуществената застраховка „Гражданска отговорност" има обезщетителен  характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. В тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в специално поддържан регистър.

Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7 от КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.

Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

Искът за нищожност на договора поради поради липса на съгласие, претендиран на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД:

Застрахователят сочи доводи за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД с оглед липсата на подпис на застрахования в застрахователната полица. Съгласно разпоредбата на чл. 344 КЗ, застрахователния договор се сключва в писмена форма, която е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор  са подписите на страните по него. Видно от процесната полица липсва положен подпис за застраховано лице. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка ( чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ ) и по отношение на него намират приложение общите правила на ТЗ, в това число и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ,  страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От представените доказателства се установява, че в конкретния случай липсва оспорване от страна на застрахователя. Напротив той е получил и осчетоводил застрахователната премия, застрахователната полица и изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд съгласно изискването на чл. 571 КЗ. В този смисъл е и константната практика на ВКС - р. 71-2009-I ТО, р. 50-2012-II ТО, р. 115-2013- I ТО и р. 25-2017-II ТО.

С оглед на тези факти следва да се приеме, че липсата на подпис от страна на застрахованото лице като задължителен реквизит  на застрахователния договор, в случая е преодоляна и застрахователят не  може да се позовава на нищожността на договора.

В действащото към датата на сключване на застрахователния договор законодателство  липсва забрана за сключване на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение лек автомобил, собственост на трето лице, т.е. съгласието на сключване на застрахователния договор може да бъде изразено и от лице, различно от собственика на автомобила.

Неоснователни са инвокираните от застрахователя доводи за нищожност на застрахователния договор като сключен от ответника като мним пълномощник на действителния собственик на автомобила. Само лицето, от името на което е сключен договорът, т.е. мнимо представляваният) или неговите универсални правоприемници, могат да се позоват на недействителността на договора съобразно чл. 42, ал. 2 ЗЗД - т. 2 ТР-5-2016-ОСГТК. В конкретния случай, застрахователят не е кръга на лицата, оторизирани да се позовават на това обстоятелство като основание за недействителност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

 Искът за нищожност на договора поради противоречие със закона и с добрите нрави и поради заобикалянето му са неоснователни.

В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Законността на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на основание е неоснователен. Процесният договор се сключва задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите"  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. По делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди застрахователя.

Искът с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - прогласяване на нищожност поради липсата на предписана от закона форма е неоснователен.

Ищецът сочи, че тъй като процесната полица е без подпис на застрахован/застраховащ, същата е в нарушение на предписаната от закона форма.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, като това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните.В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по аргумент от чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката.Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазването на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД.Или нищожността, при неспазването на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ / Решение №71/22.06.2009г. по т.д. №11/2009г. на I т.о. /.Страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.

Съгласно чл.184, ал.1 от КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма под формата на застрахователна полица или друг писмен акт и следва да съдържа подписите на страните, което в случая не е налице, тъй като липсва подпис на застрахования.

Независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис, застрахователят не е оспорвал действителността на изявлението на това лице, нито относимостта на сключената с него полица към процесния автомобил.Такива факти представляват приемането на плащането на първата вноска от премията, осчетоводяването на застрахователната полица и изпращането на данните от нея на Информационния център към Гаранционен фонд съгласно изискванията на чл.293, ал.1, т.3 от КЗ.В случая следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожността на сключената застрахователна полица.

 Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес е неоснователен.

Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила.

В теорията застрахователния интерес се определя като правоотношение на застрахования към имуществени или неимуществени блага или към лица, по силата на което евентуалното увреждане на тези блага или лица от събития, визирани в застрахователния риск, би представлявало вреда за него. Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1.правото на собственост или ограничено вещно право, 2. облигационно право, произтичащо от договор /например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор/, 3. потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Както се установи по делото премията по застрахователния договор е платена от името на ответника. Договорът за застраховка е писмен договор и може да бъде сключен лично или в полза на трето лице.В имущественото застраховане ТЗ изрично допуска възможността застрахователния договор да се сключи върху чуждо.Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ / чужд интерес /, затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът или ползвателят на имуществото, биха могли да се ползват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение.

Искът за установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно лице, на което е предоставено ползването на процесния автомобил е сключило договор от името на К.Е.К. и е заплатило застрахователната премия. Това представлява действие без представителна власт, което бе обсъдено по-горе и не води до нищожност поради персонална симулация.

Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила които го ползват на законно основание, както и за третите лица  увредени при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия не е от съществено значение и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.

Искът за унищожаване на застрахователния договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи  пространно, че ответникът сключва „по занятие" сделки като придобива като посредник собствеността върху автомобили, които в действителност се прехвърлят между чужди граждани с оглед спестяване на средства за регистрация, данъци и такси, по-ниски застрахователни премии и за да си осигури незаконни доходи. С тази дейност се ощетявал застрахователя и държавния фиск.

 Съгласно чл. 485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение."  Това означава, че дори и да има премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.

Съгласно чл. 485 ал.3 от КЗ В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.

Съгласно чл. 362 от КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.

По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.

Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.

По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е разполагал с необходимата информация в собствената си информационна система за това, че ответникът сключва множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" на автомобили, които се управляват от лица  в чужбина, които вероятно са чужди граждани. От името на ответника е развивана споменатата спорна дейност, която е включвала и застраховане на автомобили при ответника от 2015 година. И до момента на приключване на устните състезания предоставеното пълномощно не е оттеглено. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация на автомобили на името на местно лице и преодставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на надлежна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" споменатата спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал застраховки като е преценен риска. Незаконосъобразността на дейността на ответното дружество, обаче не е свързана с валидността на застраховката.

При горните доводи, районния съд

        

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***- С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***", срещу К.Е.К. с ЕГН **********,***, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица ***, издадена на 27.10.2015г., както следва: - липса на съгласие във връзка с липса на подпис у ответника - иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД и липса на представителна власт на застраховащото лице-чл.42 ал.1 от ЗЗД;- заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД;- противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД; - накърняване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД;- липса на основание - иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;-липса на предписана от закона форма-иск по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД;-липса на основание -иск по чл.26 ал.2, предл.4 от ЗЗД;-привидност на застрахователния договор поради персонална симулация- иск по чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД;- липса на застрахователен интерес - иск по чл. 349 от КЗ;

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „***- С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***", срещу К.Е.К. с ЕГН **********,*** иск за унищожаване на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица ***, издадена на 27.10.2015г, поради това, че е  сключен чрез измама.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                      Районен съдия: ........................