РС-Добрич - гр.д. 2354/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг, потвърдено
Обратно към застрахователна измама
Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела
-
Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.
-
https://dobrichrs.root.bg/2017/12/g/02634517/354b0317.htm
Резюме. Тук се цитира Решение на Съда на Европейския съюз от 04 май 2016г., отхвърля се постигнатото "споразумение" между "страните": Съдът намира, че е налице хипотеза на чл.237,ал.3,т.1-противоречие на признатото право на закона и добрите нрави, поради което не следва да се произнася при признание на иска, а по съществото на спора, където ще развие своите доводи по въпроса. Цитира се и основен принцип в правото Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest/ Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/. (решението на ОС-Добрич е публикувано тук по-долу; браво на съдиите от Добрич за това решение! - бел. блогър)
Р Е Ш Е Н И Е
№
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ десети състав в проведеното на четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА КОЛЕВА
При участието на секретар ДИАНА ЙОРДАНОВА сложи за разглеждане гр.дело № 2354 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от ЗАД „ ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД срещу Ж.Д. К. за обявяване нищожността на застрахователен договор по полица N **** oт 30.03.2016г. на осем основания в условията на евентуалност:
1/противоречие със закона , заобикаляне на закона , накърняване на добрите нрави;
2/липса на съгласие във връзка с представителната власт;
3/липса на предписана от закона форма;
4/липса на основание;
5/липса на застрахователен интерес;
6/привидност на застрахователния договор,
Както и иск за унищожаване на застрахователния договор поради измама при сключването му.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.
1/Обстоятелства , от които произтичат правата и възраженията на страните: Застрахователна полица N **** oт 30.03.2016г. за лек автомобил ****, модел ********, по която ответникът фигурира като собственик , а като обичаен водач - Д.В.А.- ***гражданин.Веднага след сключване на договора превозното средство напуснало територията на Р България и до момента се намирало във владението на трети лица, също ***граждани. Ответникът формално бил собственик на автомобила. Сключването на полицата било „по занятие", с цел извличане на облаги чрез симулативно придобиване на собствеността, за да се спестят на действителните собственици - ***граждани разходи и такси в ***ори регистриране на автомобила.Така сключена застраховката увреждала фискалните интереси на България и ***.Правният интерес се обосновава с това, че при евентуално настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да изплати застрахователното обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив.
Правни доводи на ищеца: Липса на застрахователен интерес, злоупотреба с право. Ответникът е привидно застрахован. Налице е заобикаляне на закона. Сделката се сключва реално, за да се избегне плащане на по -високи данъци и екотакси в ***и плащане на застрахователна премия от българско застрахователно дружество.
По иска за унищожаемост- доводи: Застрахователят умишлено е въведен в заблуждение, като са укрити релевантни обстоятелства, имащи значение за сключване на застрахователния договор. Укриването на ползвателя лишава застрахователя от възможността за определяне коректно на застрахователния предвид обичайното място на ползване на автомобила в ***.
На 26.05.2016г. е настъпило застрахователно събитие с участие на застрахования автомобил
Възражения на ответника: По допустимостта на исковете- липсвал правен интерес. Исковете се предявявали след изтичане на срока на действие на застрахователния договор. От 28.12.2009г. ответникът не бил собственик на автомобила. Същият бил продаден на трето лице - Г.Г.. Ответникът регистрирал продажбата на МПС в дена на сделката в КАТ и предал всички документи на новия собственик. Така към датата на сключване на застрахователната полица ответникът не бил собственик на автомобила. Твърди се, че ответницата не е сключвала процесния застрахователен договор.
2/Правна квалификация:
Предявени са в евентуалност искове по чл.26 ЗЗД и чл.27 ЗЗД.
Възражение на ответника по чл.42,ал.2 ЗЗД за недействителност на застрахователния договор като сключен без представителна власт.
3/Не се спори между страните:
- застрахователен договор по полица N **** oт 30.03.2016г.;
- обстоятелството, че договорът не е подписан от ответника като собственик на автомобила;
- обстоятелството, че процесният договор е сключен от лице без представителна власт.
4/Спори се:- от кого и при какви обстоятелства е сключен /подписан процесния договор в качеството на застрахован.
По делото са представени писмени доказателства: Застрахователна полица N **** от 30.03.2016г.: Удостоверение за търговска регистрация на ищцовото дружество; Договор за покупко-продажба на МПС от 28.12.2009г.
В първо съдебно заседание по делото страните поддържат съответно исковата молба и отговора. Представят споразумение относно правния спор. Ищецът поставя искане за произнасяне на съда по чл.237 ГПК.
В представеното пред съда споразумение, подписано от процесуалните представители ищецът описва подадената исковата молба с наведените в нея основания за нищожност на застрахователната полица. Ответницата заявява следните обстоятелства- не е давала съгласие за сключване на процесната полица, не е упълномощавала трети сключването й; разбрала за процесната полица по повод завеждане на делото; продала автомобила-предмет на застрахователната полица на 28.12.2009г. и към датата на сключване на полицата не е негов собственик ли ползвател; не е подписвала полицата. Ответницата заявява изрично, че признава исковете за нищожност и заявява, че няма да има претенции по полицата, а ищецът заявява, че няма да претендира от ответника разноски.
Съдът намира, че е налице хипотеза на чл.237,ал.3,т.1-противоречие на признатото право на закона и добрите нрави, поради което не следва да се произнася при признание на иска, а по съществото на спора, където ще развие своите доводи по въпроса.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите: Представена е застрахователна полица N **** за застраховка „Гражданска отговорност" от 30.03.2016г. за лек автомобил *******, със собственик- ответника - Ж.Д. К. и държател - Д.В.А. с адрес в ***. Ответникът представя Договор за покупко-продажба на същия автомобил от 28.12.2009г., с нотариална заверка на подписите, с купувач- Г.Г..
На 26.05.2016г. в гр.А., ***е настъпило ПТП с описания автомобил. Представен е частен писмен документ с превод на български език.
Според представено Удостоверение за идентичност на имена Ж.Д.К. и Ж.Д. К. са имена на едно и също лице.
Правни изводи:
Доказателствата по делото сочат, че към датата на сключване на застрахователната полица-предмет на спора - 30.03.2016г. ответникът не е собственик на лек автомобил *******, за който се отнася полицата. Правото на собственост върху автомобила е прехвърлено с валиден договор за покупко-продажба на трето лице на 28.12.2009г.
Застраховани лица по Задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на основание чл.257,ал.2 от Кодекса за застраховане са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Обект за застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и /или използването на моторните превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
По делото не се доказва, че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните по делото по застрахователна полица N **** за застраховка „Гражданска отговорност" от 30.03.2016г., което следваше да се докаже от ищеца. Към датата на застрахователната полица ответникът не е собственик на автомобил *******, което се доказва с представения от него договор за покупко-продажба.
Следователно ответникът няма качеството застраховано лице по смисъла на Кодекса за застраховането.
Действително ответникът признава, че не е подписвал процесната полица. Твърденията на ищеца за обстоятелствата по сключване на договора не се доказват. Това поставя въпроса за добросъвестността на застрахователя при сключване на договор с ответника след промяна в собствеността на автомобила -предмет на застрахователната полица, при липса на данни за подпис както на застрахования, така и на застраховащия на застрахователната полица.
Според Решение на Съда на Европейския съюз от 04 май 2016г. по дело C-287/16г. с предмет преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal de Justica/ Върховен съд , Португалия/ чл.3,апр.1 от Първа директива и чл.2, пар.1
От Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл да не допускат национална правна уредба, която в обстоятелствата по делото би имала за последица противопоставимостта спрямо трети пострадали лица на нищожността на договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното МПС или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка не е имало икономически интерес от сключването му.
В съответствие с посоченото решение съдът намира, че при липсата на доказано валидно застрахователно правоотношение с ответника поради промяна в правото на собственост на процесния автомобил, предявените искове за нищожност и унищожаемост подлежат на отхвърляне. Ответникът не е имал към датата на застрахователната полица икономически интерес от сключването му, тъй като не може да бъде застраховано лице по смисъла на Кодекса за застраховането-чл.257,ал.2.
Не така стои въпросът при ищеца. Нищожността на застрахователната полица освобождава застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие с автомобила, за който се отнася процесната полица. Така отговорността се прехвърля на Гаранционния фонд.
Нарушава се основен принцип в правото-Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest/ Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/. При сключване на търговска сделка, каквато е застрахователната, ищецът следва на основание чл.302 ТЗ да полага грижа на добър търговец, което означава да положи дължимата грижа за сключване на валидна сделка, от която произтича отговорността му за плащане. Противното означава, че настоящия иск е предявен в нарушение на чл.3 от ГПК, касаещ добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им права. Същото се отнася и за уреждане на отношенията с ответника със „споразумение" и искане за произнасяне на съда при признание на иска.
Изложеното обосновава преценката на съда за произнася по съществото на спора, а не в хипотезата на чл.237 ГПК.
По възражението на ответника за нищожност на осн.чл.42,ал.2 ЗЗД: Между страните не е възникнало облигационно правоотношение. Ответникът може да се позове на нищожност при наличие на правен интерес. Съдът намира, че такъв в случая не е налице. Поради това възражението няма да бъде разгледано.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника съдът присъжда разноски в размер на 2100 лв.- адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна помощ, който в частта на декларираното от страните плащане има характер на разписка.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „ ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД ЕИК ... гр.С., представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И. срещу Ж.Д. К./ К./ ЕГН ********** *** искове за обявяване нищожността на застрахователен договор между страните по полица N **** oт 30.03.2016г. на осем основания в условията на евентуалност: противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави;липса на съгласие във връзка с представителната власт; липса на предписана от закона форма; липса на основание; липса на застрахователен интерес; привидност на застрахователния договор, както и иск за унищожаване на застрахователния договор поради измама при сключването му.
ОСЪЖДА ЗАД „ ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД ЕИК ... гр.С., представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И. ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д. К./ К./ ЕГН ********** *** сторените по гр. дело N 2354/2017г. по описа на РС Добрич разноски - 2100 лв./ две хиляди и сто лева/- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Решението е потвърдено от ОС-Добрич на 16.04.2018, отменят само присъдените разходи за адвокат като недоказани.
http://vssold.justice.bg/osdobrich/2018/04/0074d818/05531618.htm
Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. Добрич. 16.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА - ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 55/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 55/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна ж*** на ЗАД „име" гр. София против Решение № 1122/04.12.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 2354/2017 г.
С атакувания съдебен акт, районният съд е отхвърлил предявените от ЗАД „име" гр. София срещу Ж.Д. *** искове за обявяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ***, издадена на 30.03.2016 г. на осем основания в условията на евентуалност: противоречие със закона; заобикаляне на закона; накърняване на добрите нрави; липса на съгласие във връзка с представителната власт; липса на предписана от закона форма; липса на основание; липса на застрахователен интерес; привидност на застрахователния договор, както и иск за унищожаване на застрахователния договор поради измама при сключването му; като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноските по делото.
Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.
Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдъбен акт и претендира потвърждаването му от въззивната инстанция.
Съобразно разпоредбата на разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд служебно се произнася по валидността и допустимостта в цялост на обжалваното решение на първата инстанция, а по останалите въпроси - ограничително, само по отношение на посочените във въззивната ж*** пороци, водещи до неправилност на решението.
Атакуваният съдебен акт е валиден, тъй като е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност.
Допустимостта на съдебния акт на първостепенния съд е обусловена от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
Въззивната ж*** е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 30.03.2016 г. в гр. Русе от името на Ж.Д.К. ( с брачна фамилия *** от 15.04.2011 г. ) е сключен със ЗАД „име" гр. София договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за лек автомобил Mitsubishi, модел Carisma, рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ***В полицата като застрахован е посочен Ж.Д.К., а като обичаен водач или държател на МПС - румънският гражданин ***с пост. и наст. адрес Румъния, гр. ***, com ***, sat ***-deal, № 82.
В полицата върху обичайно дължимата застрахователна премия, определена в случая в размер на 160.80 лв., е начислено завишение от 174 % в размер на 440.67 лв. и вноска за Гаранционния фонд от 11.40 лв., като по този начин застрахователната премия е определена на сумата от 460.88 лв., платима еднократно на 11.04.2016 г.
От доказателствата по делото се установява, че на 28.12.2009 г. е сключен договор за покупко-продажба на МПС рег. № 10306/28.12.2009 г. на нотариус М. ***, рег. № ***на НК, с район на действие РС-Добрич, по силата на който Ж.Д.К. ( с брачна фамилия *** от 15.04.2011 г. ) е прехвърлила на румънския гражданин ***правото на собственост върху процесния автомобил за сумата от 100.00 лв.
Видно от представената извадка от електронната система на застрахователя, за периода 19.02.2014 г. - 27.02.2017 г. на името на Ж.Д.К. са застраховани 109 автомобила.
От справка в интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че процесната полица е заявена и регистрирана във фонда. Съдът констатира, че на 09.04.2015 г. застрахователят е застраховал процесния автомобил със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № ***.
По делото не се спори относно факта на настъпване на пътно-транспортно произшествие на територията на Република Румъния с участието на процесния автомобил.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предмет на делото пред първостепенния съд са обективно съединените при условията на евентуалност, искове на ЗАД „име" гр. София срещу Ж.Д. *** за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ** г., издадена от ЗАД „име" гр. София на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2, 3 ЗЗД ( противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42 ЗЗД ( липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД във вр. с чл. 289 ТЗ във вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД ( липса на основание ); евентуално чл. 349 КЗ ( липса на застрахователен интерес ); евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД ( привидност на договора при условията на персонална симулация ( подставено лице )); евентуално унищожаване на договора поради измама при сключването му - чл. 29, ал. 1 ЗЗД.
Евентуално съединените искове следва да бъдат разгледани от Съда в последователността, в която са предявени в петитума на исковата молба.
Към датата на сключване на застрахователния договор действат правилата на Кодекса за застраховане ( Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. ).
Уредбата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се съдържа в глава двадесет и четвърта ( чл. 477- чл. 505 ) на КЗ. Приложение по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите намират правилата на глава четиридесет и първа „Застраховане на гражданската отговорност" ( чл. 429 - 437 КЗ), глава четиридесет и четвърта „Общи положения" ( чл.461-467 КЗ) от дял първи „Задължителни четиридесет и пета „Задължителни застраховки „Гражданска отговорност" ( чл. 468 - 476 КЗ ), както и дял първи „Общи изисквания към всички застрахователни договори" от част четвърта „Застрахователен договор" ( чл. 343 - 384 КЗ ).
Договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, поради което към него са приложими общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото не е предвидено друго - чл. 477 КЗ.
1. Относно иска за прогласяване на нищожността на застрахователния договор поради липса на съгласие, претендиран на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД:
Застрахователят инвокира доводи за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД с оглед липсата на подпис на застрахования в застрахователната полица. Съгласно разпоредбата на чл. 344 КЗ, застрахователния договор се сключва в писмена форма, която е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са подписите на страните по него - чл. 345, ал. 1, т. 10 КЗ. Безспорно установено е по делото, че застрахованото лице не е положило своя подпис в застрахователната полица. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка ( чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ ) и по отношение на него намират приложение общите правила на ТЗ, в това число и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ, страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Това законово положение доближава нищожността в търговското право поради неспазване формата за действителност до правния режим на унищожаемостта на сделките по ЗЗД. Липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният договор не е сключен в надлежна писмена форма или формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия, осчетоводяването на застрахователната полица и изпращането на данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд съгласно изискването на чл. 571 КЗ. В този смисъл е и константната практика на ВКС - р. 71-2009-I ТО, р. 50-2012-II ТО, р. 115-2013- I ТО и р. 25-2017-II ТО.
В разглеждания случай, независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис върху полицата, застрахователят е инкасирал застрахователната премия и изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед на тези факти следва да се приеме, че липсата на подпис от страна на застрахованото лице като задължителен реквизит на застрахователния договор, в случая е преодоляна и застрахователят не може да се позовава на нищожността на договора.
В действащото към датата на сключване на застрахователния договор законодателство липсва забрана за сключване на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение лек автомобил, собственост на трето лице, т.е. съгласието на сключване на застрахователния договор може да бъде изразено и от лице, различно от собственика на автомобила.
Неоснователни са инвокираните от застрахователя доводи за нищожност на застрахователния договор като сключен от ответника като мним пълномощник на действителния собственик на автомобила. Само лицето, от името на което е сключен договорът, т.е. мнимо представляваният) или неговите универсални правоприемници, могат да се позоват на недействителността на договора съобразно чл. 42, ал. 2 ЗЗД - т. 2 ТР-5-2016-ОСГТК. В конкретния случай, застрахователят не е кръга на лицата, оторизирани да се позовават на това обстоятелство като основание за недействителност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на съгласие на ( чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД ) е неоснователен и следва да се отхвърли.
2. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие със закона, претендиран на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Нищожността на застрахователния договор поради противоречието му със закона се извежда от твърденията на застрахователя относно фактите на неуведомяването му за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на застрахованото МПС, които имали съществено значение при вземането на решение за застрахователния договор и преценката за реалния размер на застрахователния риск.
От съдържанието на полицата се установява, че застрахователят е бил известен за обстоятелството, че МПС ще се управлява обичайно не от собственика му, а от трето лице - румънски гражданин. Застрахователят е начислил и значително завишение върху премията за това, че МПС ще се управлява в чужбина.
В разглеждания случай, застрахователят е бил уведомен за релевантните за сключването на договора факти и обстоятелства. Неизпълнението на преддоговорно, респ. договорно задължение по принцип няма за правна последица нищожност на договора поради противоречието му със закона, а е свързано с възникването на преддоговорна, респ. договорна отговорност на неизправната страна.
В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16 по преюдициално запитване от Върховния съд на Португалия ( задължително и за всички български съдилища и учреждения - чл. 633 ГПК.
С цитираното решение е даден отрицателен отговор на въпроса може ли застрахователят да иска обявяването нищожността на застрахователния договор на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования, като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице. В § § 27-28 от мотивите към решението, Съдът на Европейския съюз приема следното: "...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива ( Директива 72/166/ЕИО ) задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Съдът на Европейския съюз приема, че е недопустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за МПС, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното МПС, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица.
С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради заобикаляне на закона, претендиран на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:
Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави за несъстоятелни. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона.
С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради заобикаляне закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
4. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Ищецът твърди, че договорите са нищожни на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който те били сключени от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Моралната укоримост на поведението на ответника се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Подобно поведение по никакъв начин не накърнява правата на застрахователя и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.
С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
5. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на предписана от закона форма- чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователния договор се сключва в писмена форма, която е установена за неговата валидност. Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. В конкретния случай законоустановената форма за действителност.
Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, а е необходимо оспорване действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ.
Застрахователят не може да се позовава на нищожност на договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорил действителността на изявлението на другата страна. Такива действия са приемане на плащането на премията, заявяване и регистриране на полицата в Информационния център към Гаранционния фонд, завеждането на щетата във връзка с покрития от застраховката риск.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се позовава на нищожността му.
Исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
6. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Според установеното нашата литература разбиране основанието е типичната и непосредствена правна цел, към която са насочени волеизявленията на страните - вж. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Том втори. С., 1996, с. 84. Аргументирано е виждане, че основанието е икономическото отношение, чийто правен модел страните искат да създадат, учредявайки права и поемайки задължения - вж. Конов, Т. За абстрактните сделки и каузата на договорите. - Търговско право. 2002, № 2, 5 - 30. Професор Калайджиев застъпва тезата, че под „основание" следва да се разбира не целта на договора, а целта на отделното волеизявление - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 135.
В случая основанието на застрахования е получаването на застрахователно покритие, а на застрахователя - получаването на застрахователна премия.
В конкретния казус е налице основание на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
7. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес.
Съгласно чл. 349, ал. 1 КЗ застрахователният интерес е правно призната необходимост от защита на срещу последиците от възможно застрахователно събитие.
Застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите е задължителна - чл. 461 КЗ.
Правото на собственост върху МПС очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не ги изчерпва. Всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на МПС би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 477, ал. 2 КЗ има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка.
Липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица - решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16.
С оглед изложените доводи се налага извода за неоснователност на иска.
8. Относно иска за прогласяване нищожността на застрахователния договор поради привидност при условията на персонална симулация - чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
Персоналната симулация е налице, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност стана ще е друго лице. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката за което е необходимо и съдействието на явната страна по сделката ( в случая застрахователя). Персоналната симулация не може да се използва за заблуда на явната страна по сделката, а може да служи само за заблуждение на трети лица.
В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договорите всъщност не е „истинския" собственик на автомобила.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
9. Относно иска за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение - чл.29, ал. 1 ЗЗД.
Според застъпената от ищеца теза, измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че МПС ще се ползва от лица, различни от ответника, в Румъния.
Изложените доводи са несъстоятелни. Изрично в полицата е посочено, че МПС ще се управлява обичайно от лице - румънски гражданин с местожителство в Румъния. Начислено е значително завишение върху премията, в резултат на което тя надвишава обичайно дължимата.
С оглед изложеното, се налага извода за неоснователност на иска.
Първостепенният съд, като е отхвърлил исковите претенции за прогласяване нищожността на застрахователния договор на посочените по-горе основания, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
На ответника не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1122/04.12.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 2354/2017 г.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
-
Обратно към застрахователна измама
Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела
-
Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.
-
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2027
Leave a comment