Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

http://shumen.court-sh.org/2017/02634517_690b2717.htm

РС-Шумен отхвърля вс. искове на Даллбогг. След това решение ДаллБогг прави отказ от исковете си, за да го обезсили, но РС отказва и ДаллБогг обжалва пред ОС-Шумен, който на 15.03.2018 отменя определението - вж по-долу. Най-вероятно е било обезсилено, но не мога да го намеря публикувано (бел. блогър).

-

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

880/29.11.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и седми ноември 2017 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2690/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени евентуално съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо, второ и трето, чл. 26, ал. 2, предложение второ, трето, четвърто и пето, чл. 29, ал. 1 от ЗЗД и чл. 349, ал. 2 КЗ.

Искова молба, от пълномощник на ЗАД „***", ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. "***" № 1 срещу С.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо, второ и трето, чл. 26, ал. 2, предложение второ, трето, четвърто и пето, чл. 29, ал. 1 от ЗЗД и чл. 349, ал. 2 КЗ. 

Ищецът сочи, че сключен между страните застрахователен договор от 16.11.2016г., обективиран в полица № BG/30/116002942694 бил недействителен - нищожен поради липса на съгласие, противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, привидност и липса на основание, липса на застрахователен интерес и унищожаем поради измама. Иска нищожността да се обяви или договора унищожи и да се присъдят разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържат заявеното в исковата молба, в писмена такава, а ответникът не се явява и не изпраща представител.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Твърдяната за нищожна сделка била сключена на 16.11.2016г. между застрахователен брокер на ищеца и ответника, който еднократно заплатил застрахователна премия със завишения. Освен ответника като застрахован/собственик, като обичаен водач или държател на МПС, било посочено лице с имена G. S. и адрес вероятно в Румъния, както твърди ищеца. Полицата е подписана от страните и има изискуемото от чл. 345 от КЗ съдържание. Представените от ищеца писмени доказателства сочат, че ответникът за период от три години е сключил с ищеца над шестдесет застрахователни договора. На всички от произволно избраните, представени по делото, четири и процесния, подписите положени в графа „застрахован" се различават.

Не са посочени и събрани доказателства за твърдените от ищеца факти, че ответникът не е собственик на автомобила посочен в спорната полица, тя, не е подписана от него или е подписана от него, като пълномощник на трето лице, без да разполага с представителна власт. От различните подписи на представените полици, не следва, че именно процесната не е подписана от ответника.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

         По отделните заявени основания и реда посочен от ищеца  :

-         Липса на съгласие - изложеното от ищеца за този порок на сделките съвпада с преобладаващото в теорията и практиката, за него, до приемане на ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК ВКС, с т. 2 от което е прието, че сделките сключени от пълномощник без представителна власт не са нищожни. Така, даже и да бе доказано ищцовото твърдение, че полицата е подписана от ищеца като представител на трето лице без да има представителна власт, което както се посочи не се установи, това основание не би било налично. Аналогично е положението и ако полицата не е подписана от ответника. Тогава е мислимо друго основание за нищожност но не и липса на съгласие. То предполага съзнавана липса на съгласие, което да е налично именно у страната по сделката.

-         Противоречие на закона - Независимо от указанията по доказателствената тежест в производството, ищецът, не е посочил конкретна правна норма, на която договора между страните противоречи. Обективното право, не съдържа разпоредби, забраняващи управление, държане или друго някакво използване на МПС регистрирано в Република България, извън територията и, още по малко от лице посочено в договора като обичаен ползвател/водач. Възможността ищецът хипотетично, при застрахователно събитие, да заплати застрахователно обезщетение, по високо от плащаното в България, поради особености на законодателството на страната в която е настъпило, както и възможността ползвателя на автомобила да заплаща по ниска цена за един и същ риск в различни страни, е без значение за съществуване на заявеното основание.

-         Заобикаляне на закона - при това основание, предвид съжденията на ищеца, следва да се отбележи, че от значение е заобикаляне на Българския закон. Няма никакво отношение към действителността на сделката възможността на гражданите на отделни страни да се възползват от различните икономически условия в тях, както в случая да се ползва автомобил регистриран в различна от тази на пребиваването страна, поради по ниска цена на риска от реализиране на гражданската отговорност, при управлението му.

-         Накърняване на добрите нрави - този порок се схваща най-често като нарушение на неписан правен принцип, а при възмездните сделки, по конкретно на този за еквивалентност на престациите. Практиката въвежда обаче изискването те да са такива, или една от тях, че по същество да липсва престация. Случаят не е такъв. Страните са договорили конкретна цена, която макар и в пъти по висока от пазарната/завишение на застрахователната премия 300%/, не може да се определи, нито като липсваща престация, нито като злоупотреба с право. Иначе казано определянето цената на сделката е променлива ограничена от принципа за свобода на договаряне и еквивалентност на престациите, но при оценка твърдяното им нарушаване, водещ е първия, не само заради преобладаващия субективен елемент във втория. Определянето на конкретна цена по сделка може да зависи както от особености на предмета, особености на страните, така и от особени отношения между тях. Именно те могат да са мотив за определяне цената на една вещ, за конкретен контрагент, в пъти по-ниска или в случая по-висока от пазарната, в същия момент, което не е противно на добрите нрави. В релевантния за преценка момент - сключване на договора, ищецът е знаел, видно от съдържанието на полицата, че автомобилът ще се ползва извън страната и съвсем съзнателно поради това е увеличил цената на „риска", тоест, той му е платен.

-         Привиден договор - теорията и практиката приемат че привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така както постановява договора. В случая се твърди относителна симулация /страните са искали да бъдат обвързани по друг начин/, а именно процесния договор за застраховка, не прикрива друг договор, а ответникът не е действителната страна по договора. Така твърдяната персонална симулация предполага прикрито съглашение между ищеца и действителната страна, като основния аргумент е множество договори с явната страна - ответника. Последния факт не е установен в процеса, още по малко процесния договор сключен ли е с ответника. Така, твърдението на това основание или предполага неяснота за правната фигура или сочи на поведение каквото се твърди у ответника - недобросъвестност, злоупотреба с права, което разбира се не препятства възможност за позоваване на нищожност, но то не е достатъчно за прогласяването и, без доказателства за твърдяното основание.

-         Липса на основание - наличието на тази нищожност, при сделките предполага на първо място каузална такава, каквато е процесната /срещу едно благо се получава друго/ и на второ място оборване от ищеца на презумпцията от ал. 2 на чл. 26 ЗЗД, изр. второ. И предполагаемото и соченото от съдържанието на договора основание е срещу заплащане на застрахователна премия да се получи покритие на риска от реализиране гражданската отговорност на ответника при ползване от него или трети лица определена вещ. Липсата на основание при разглежданата се обосновава с това, че ответникът не бил собственик на МПС и злоупотреба с право. Както и по горе се посочи първия факт, не е доказан и е трудно да бъде приет за такъв даже и предвид чл. 176, ал. 3 ГПК, с оглед останалите доказателства по делото, а извод за злоупотреба с права от страна на ответника, пак предвид тях, е възможен само като едностранчив.

-         Липса на застрахователен интерес - легалното определение на застрахователния интерес е в ал. 1 на чл. 349 КЗ. Според него и практиката, наличието му се свързва, при имущественото застраховане, с действително съществуващо вещно право над обект, от който могат да произтекат вреди, за да е възможен застрахователен риск. Несъществуването на това основание произтича също от недоказването на твърдения от ищеца факт, че ответникът не е собственик на МПС.

-         Унищожаемост поради измама - Основателност на този конститутивен иск предполага установяване от ищеца, че при сключване на договора ответникът умишлено го е въвел в заблуждение въобще да го сключи, или по отношение на съществени негови елементи. Застраховането е правно регламентирана дейност, която ищецът извършва по занятие, чрез професионалисти/брокери, агенти/, и при вземане на решение да встъпи или не в договорни отношения с определено лице, може да го основе на информация, както от бази данни, до които има достъп, така и на изискваните от тях документи, като субективните възможности на кандидатите да сключат застрахователен договор, да влияят върху посочените лица, са сведени до минимум. Няма никакви данни по делото от които би могъл да се извлече извод за въвеждане ищеца в заблуждение, както по отношение сключването му въобще, така и за съществените му елементи.   

Изложеното по заявените основания сочи неоснователност на предявените искове и налага отхвърлянето им.

При така посочения изход на спора, разноски между страните не се присъждат, поради неизвършване на такива от ответника.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „***", ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. "***" № 1 срещу С.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо, второ и трето, чл. 26, ал. 2, предложение второ, трето, четвърто и пето, чл. 29, ал. 1 от ЗЗД и чл. 349, ал. 2 КЗ, за обявяване недействителност и унищожаване на застрахователен договор от 16.11.2016г., обективиран в полица № BG/30/116002942694 на ищеца, поради липса на съгласие, противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, привидност и липса на основание, липса на застрахователен интерес и унищожаем поради измама, като неоснователни.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд - Шумен.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

-

След това решение ДаллБогг прави отказ от исковете си, за да го обезсили, но РС отказва и ДаллБогг обжалва пред ОС-Шумен, който на 15.03.2018 отменя определението. Най-вероятно е било обезсилено, но не мога да го намеря публикувано.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=9i5luV2UEPg%3D

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 103

гр. Шумен, 15.03.2018 г.

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

Председател: Константин Моллов

       Членове:1.Румяна Райкова

2.Йордан Димов

            като разгледа докладваното от окръжния съдия Й. Димов, в. ч. т. д. №38 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба подадена от ЗАД „Даллбогг: живот и здраве", ЕИК-200299615, гр. София, бул. „..." №1, Сердика офиси, ет.8, представлявано заедно от изпълнителните директори Б.И.и Р.М.против Определение №10/02.01.2018 г., постановено по гр. д. №2690/2017 г. по описа на ШРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на акционерното дружество за обезсилване на постановеното по делото Решение №880/29.11.2017 г. и прекратяване на производството поради отказ от иска от страна на дружеството на основание чл.233 от ГПК, като неоснователна. В жалбата се сочи, че постановеното от първоинстанционният съд определение е недопустимо, незаконосъобразнто, необосновано и неправилно.  Позовава се на текста на чл.233 от ГПК, според който ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото. С оглед диспозитивното начало в гражданският процес отказът от иск поражда задължение за съда да прекрати производстото по делото. Оспорва мотива на първоинстанционният съд залегнал в определението му, че съдът не може сам да отмени или измени решението след постановяването му на основание чл.246 от ГПК, като сочи, че този текст има предвид това да става единствено по почин на съда, но твърди, че в конкретният случай съдът не действа сам, а след като е бил сезиран от ищеца с редовна молба от изпълнителните директори на дружеството - ищец. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като въззивният съд приеме заявеният отказ от спорното право по предявения срещу С.С.С. иск, да прекрати производството по гр. д. №2690/2017 г. по описа на ШРС и да обезсили издаденото по делото Решение №880/29.11.2017 г.

Ответника в първоинстанционното производство С.С.С. не е подал отговор на частната жалба в предвиденият за това срок.

Частната жалба е подадена в предвидените за това срокове - по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице при наличието на правен интерес, с оглед на което се явява допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за основателна:

От фактическа страна по делото се установи следното: производството по гр. д. №2690/2017 г. по описа на ШРС е заведено по предявени от „Даллбогг: живот и здраве" против С.С.С., ЕГН-********** евентуално съединени искове за прогласяване на нищожност или унищожаемост на различни основания на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №BG/30/116002942694, издадена на 16.11.2016 г. По посоченото дело след приключване на съдебното дирене първоинстанционният съд със свое Решение№880/29.11.2017 г. е отхвърлил така предявените искове. За решението по  делото дружеството - ищец е уведомено чрез свой представител на 14.12.2017 г. В срока за обжалване на решението - 28.12.2017 г. по пощата е била депозирана молба, с която ищецът е направил отказ от предявените искове на основание чл.233 от ГПК. Отказът е подписан от двамата изпълнителни директори на дружеството. Въз основа на молбата първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение №10/02.01.2018 г., с което, както беше посочено по-горе е отхвърлено искането за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството.

С оглед констатираното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: с оглед възможностите дадени от текста на чл.233 от ГПК ищецът има неограничена възможност да се разпорежда с правото си на иск, намиращ израз в това, че във всеки момент от развитие на производството до влизането в сила на постановеното решение ищецът може да се откаже от искът си. Това може да стане, не само пред първата инстанция, но и пред въззивната и касационната - чл.233, изр.3 от ГПК. Макар и привидно в противоречие с нормата на чл.246 от ГПК, както е приел първоинстанционният съд, нормата на чл.233 от ГПК еднозначно следва да се третира, че този отказ може да се направи по всяко време до влизане на решението в сила. Дори след постановяване на решението от съда. Молбата за отказ от иска след постановяване на решението, но преди влизането му в сила е допустима и следва да бъде уважена от съдът пред, който делото е висящо, като последният следва да обезсили своето решение и да прекрати производството по аналогия с чл.249 от ГПК. В конкретният случай това е именно първоинстанционният съд. В подобен смисъл са се произнесли и теорията и практиката. „Подобно на оттеглянето на иска, отказът от иска може да се направи по всяко време на висящността на делото, но не и след влизане на решението в сила." - стр.464, §92.ІІ от „Българско гражданско процесуално право", девето издание, проф. Ж. Сталев и екип. „Отказът от иска, направен след приключване на устните състезания в първата инстанция и преди влизане в сила на постановеното решение, води до прекратяване на производството по делото." - О №57/14.02.1977 по гр.д. №300/1977 г. на ІІ ГО на ВС. „Допустимо е отказът от иска да бъде направен след приключване на устните състезания и преди влизане в сила на постановеното решение. В такъв случай по аналогия от чл.249 ГПК, същият съд ще прекрати производството и ще обезсили постановеното от него решение." - стр.366 от Помагало по гражданско процесуално право за кандидати за младши съдии. Част І - К.В., К.Т.Б.Б., НИП, Първо издание.

Предвид изложеното въззивният съд счита, че постановеното определение следва да бъде отменено, а на първоинстанционният съд следва да бъде указано да обезсили постановеното от него Решение №880/29.11.2017 г. по гр. д. №2690/2017 г. по описа на ШРС, както и да прекрати производството по делото.

Въззивният съд не може да уважи жалбата, така както е предявена пред него - да обезсили постановеното решение и да прекрати производството, тъй като посоченото решение не е било обжалвано и не е висящо пред въззивната инстанция.

            Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ обжалваното Определение №10/02.01.2018 г., постановено по гр. д. №2690/2017 г. по описа на ШРС, като неправилно.

УКАЗВА на съдията-докладчик по делото да обезсили постановеното от него Решение №880/29.11.2017 г. по гр. д. №2690/2017 г. по описа на ШРС, както и да прекрати производството по делото.

ВРЪЩА делото на ШРС за изпълняване на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

-

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-