РС-Враца - гр.д. 3599/2017, отхвърлят всички искове на Даллбогг, потвърдено

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

http://vratsa-rs.court-bg.org/index.php?im=52

 Тук внимание заслужават два момента:                           

- посочва се, че за сключване на застраховка не е необходимо упълномощаване: "Кодексът за застраховането /в сила от 01.01.2006 г., отм.ДВ.бр.102 от 29 декември 2015 г./, действал към датата на сключване на процесния договор, изрично предвижда възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие."

- цитира се чл.293, ал.3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението"

(решението на ОС-Враца, с което потвърждават решението на РС-Враца, се намира тук по-долу; браво на съдиите по това дело! - бел.блогър)

-

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Враца, 29.11.2017 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

при секретаря Нина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3599 по описа на ВрРС за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1,  предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.София, твърди, че на 17.06.2015 г. ответникът М.Й.М. сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в полица № **********, по отношение на лек автомобил  ********** с рег. № ****. Поддържа, че като застрахован собственик фигурирал ответника, а като обичаен водач А.Д.- румънски гражданин, с постоянен адрес в Румъния. Излага, че веднага след сключването на застрахователния договор, застрахования лек автомобил е напуснал територията на РБ и до момента се намира във владението на трети лица, румънски граждани, различни от посочения в застрахователната полица обичаен водач. Твърди, че ако се приеме, че процесния договор е надлежно сключен, е „сключен" или лично от ответника /привидно застрахован/, или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя, със или без знанието и упълномощаване от страна на собственика на автомобила по документи.  Според ищеца, ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статус на „формално" притежаваното от него МПС, както и че същия сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" и с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Твърди, че ответникът извършва забранена и заобикаляща закона „услуга" - изнасянето в „застрахован вид" в Италия, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко такси в чужбина, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Правният си интерес от предявяването на исковете за прогласяване нищожност на застрахователната полица обосновава с факта, че ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Твърди, че към настоящия момент има три реализирани пътно-транспортни произшествия на територията на Италия.           При изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът счита, че има правен интерес да се обърне към съда с искане да бъде прогласена нищожност на сключения на 17.06.2015 г. застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № ********** поради липса на съгласие - липса на подпис на застрахован в договора, както и без представителна власт за неговото сключване, тъй като застахователния договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от лице, упражняващо фактическа власт върху него на законно основание, а от трето лице, което не е валидно упълномощено за това. В условията на евентуалност и при отхвърляне на иска на горното основание, моли съда да прогласи нищожност на процесния застрахователен договор поради противоречие със закона - неуведомяването на насрещната страна за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, което противоречи на императивните разпоредби на чл.58 и чл.57, ал.2 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./; поради заобикаляне на закона - ответникът придобива привидно процесното МПС с цел да набави за себе си и за трети лица неправомерна облага - избягвайки данъчно облагане в Италия и сериозна ощетяване на българския застраховател; поради накърняване на добрите нрави - действията на ответната страна, с цел извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Италия; поради липсата на основание за сключване - интересът на ответника не е сключване на договори с цел застрахователна закрила, а „услужва" с името си с цел постигане на един противозаконен резултат; поради липса на предписаната от закона форма - в процесния договор липсва подпис за застрахован/застраховащ; поради липса на застрахователен интерес от страна на ответника по смисъла на чл.195, ал.1,2 и 3 КЗ /отм./, като частен случай на злоупотреба с право, водещ до нищожност на застрахователния договор; поради привидност на процесния договор, тъй като е сключен от подставено лице - привидно застрахован и унищожаемост, поради умишлено въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на договора - 17.06.2015г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище. Същият не се е явил и в проведеното по делото открито съдебно заседание, поради което ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

С определение, постановено на основание чл.239, ал.3 ГПК съдът е отхвърлил искането на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствени решение  срещу ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен заверен препис от полица № ********** за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от 17.06.2015 г. /л.15 от делото/ по отношение на лек автомобил ********** с рег. № ****, собственост на М.Й.М.. Като обичаен водач на автомобила в полицата е посочено лицето А.Д./А.D./.

Съдът не обсъжда представената по делото разпечатка /л.22-23 от делото/, тъй като от същата не става ясно нито нейния автор, нито датата на съставянето й, поради което и няма доказателствена стойност по отношение на отразените в нея факти и обстоятелства.

По отношение на представените към исковата молба съдебни решения съдът се е произнесъл още с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение за насрочване на делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Още с постановеното по делото определение по реда на чл.140 ГПК, съдът е приел, че не е обвързан  от начина на подреждане на претенциите в исковата молба, а е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия през по-леките, като се е позовал на съдебна практика в тази насока, а именно решение № 97/08.02.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г., I т.о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр.д.№ 1460/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр.д.№ 583/2016 г. на IV г.о. на ВКС.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД:

Ищецът излага доводи, че процесния договор противоречи на закона, тъй като при сключването му не бил уведомен от насрещната страна „за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск". Поддържа, че нарушаването на тези права на застрахователите води до противоречие с разпоредбите на чл.57 и чл.58 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./.

Съдът не възприема тези доводи. Искът за установяване на нищожност на договор поради противоречие със закона  е отрицателен установителен иск. С него ищецът цели да бъде установено по съдебен ред, че определен договор противоречи на закона. Закон по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД означава нормативен акт в широкия смисъл на думата - кодекс, закон или подзаконов нормативен акт. Касае се за противоречие на договора не общо с целия нормативен акт, а с конкретна негова императивна разпоредба - уговаряне на нещо различно от предписаното в закона или сключване на забранена от закона сделка. В конкретния случай изложените от ищеца обстоятелства относно поведението на ответника не обуславят противоречие на процесния договор с посочените в исковата молба правни норми. По делото не се установи, че с правото да сключи застраховка „Гражданска отговорност" ответникът е накърнил или не е зачел права или закони интереси на ищцовото дружество /чл.57 и 58 КРБ, още по-малко, че това му право е в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Напротив, настоящият съд приема, че при сключване на застрахователния договор, застрахователят е бил наясно с обстоятелствата свързани с ползвателя на застрахования автомобил, тъй като същият е изрично посочен в полицата. Видно още от същата е, че застрахователната премия е в размер на 154,84 лева, като застрахователят се е възползвал от правото си да начисли и завишение върху същата и то в размер на 207 %. С оглед тези констатации, съдът приема, че застрахователят - настоящ ищец е бил наясно с всички обстоятелства при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск".

В случая не е налице и противоречие с чл.195, ал.1 КЗ /отм./. Прогласената от законодателя недействителност по чл.195, ал.1 КЗ /отм./ - поради липса на застрахователен интерес, е относима за липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на договора, докато при отпадане на интереса по време на неговото действие договорът се прекратява - чл.193, ал.3 КЗ /отм./. Застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ /отм./. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя /в този смисъл е решение № 213/21.01.2015 г. по т.д.№ 4131/2013 г., I т.о. на ВКС/, което в настоящия случай не е сторено.  

По изложените съображения този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД:

Съдът приема, че няма пречка да се произнесе с едни и същи мотиви по отношение на тези два иска, доколкото правните последици са идентични.

Според ищеца, ответникът е заобиколил закона, тъй като „преследва една забранена цел" - да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - италиански/румънски граждани, като промяната в собствеността не се декларира пред данъчните органи и органите на КАТ в Италия. Тези твърдения от страна на ищеца останаха недоказани в хода на производството въпреки, че в доклада по делото /неоспорен от ищеца/, на последния е указано, че доказателствената тежест е негова. По делото не се събраха каквито и да било доказателства, че ищецът не е собственик на застрахования автомобил, както и че собствеността на същия е прехвърлена на италиански/румънски граждани, с цел посочените от ищеца неправомерни облага. Ето защо, съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за заобикаляне на закона при сключване на процесния застрахователен договор. Ищецът не проведе пълно и главно доказване и, че застрахователния договор противоречи на добрите нрави. По делото не се събраха доказателства същият да нарушава морални, неписани норми на обществото, традициите и обичаите на страната, от гледна точка на които е недопустимо сключения договор да породи съответните правни последици.

При гореизложените съображения тези искове също подлежат на отхвърляне.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД и чл.42, ал.1 ЗЗД:

В исковата молба ищецът иска обявяване нищожност на процесния договор за застраховка на горепосочените основания с доводи, че същият не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от друго лице, което упражнява фактическа власт върху него, а от лице, което не разполага „с никаква представителна власт". Поддържа, че „липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие", като „когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то сключените от него договори не могат да го обвържат без негово изрично съгласие". Отделно от горното, твърди, че в настоящия случай липсата на съгласие е налице и поради липса на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица.

Настоящият съд не споделя тези доводи. Кодексът за застраховането /в сила от 01.01.2006 г., отм.ДВ.бр.102 от 29 декември 2015 г./, действал към датата на сключване на процесния договор, изрично предвижда възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие, което по смисъла на чл.201, ал.1 КЗ /отм./  представлява договор от името на застрахования, но за застраховане не на свое, а на чуждо имущество. По силата на чл.201, ал.2 КЗ /отм./ такъв договор е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество, а при редовно платена премия, одобрението има сила и когато е направено след настъпване на застрахователното събитие - чл.201, ал.3 КЗ /отм./. В тази хипотеза застрахованият отговаря лично за плащане на застрахователната премия, а след одобрението на договора от собственика на застрахованото имущество, застрахователят отговаря за заплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. По аргумент от нормата на чл.201, ал.2 КЗ сключеният от застрахования договор за застраховка на чуждо имущество би бил недействителен, ако не е дадено одобрение на собственика, но до одобрението му от собственика, същият е в положение на висяща недействителност. При настъпване на застрахователно събитие и липса на одобрение на договора от собственика на застрахованото имущество, отпада отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение /в този смисъл е решение № 213/21.01.2015 г. по т.д.№ 4131/2013 г., I т.о. на ВКС/. В случая ответникът не се е явил, за да даде обяснения по реда на чл.176, ал.1 ГПК и да отговори на поставените му по реда на чл.176, ал.2 ГПК въпроси, поради което и на основание чл.176, ал.3 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила. При това положение съдът приема, че ответникът не оспорва действителността на изявлението за сключване на процесния застрахователен договор. По отношение на обстоятелствата по въпросите от № 4 до № 8, на които ответникът следваше да отговори, съдът след повторна преценка приема, че същите са неотносими към предмета на спора, поради което и не обсъжда дали ги приема за доказани или не.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че тези искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.3-то ЗЗД:

Според ищеца, договорът е нищожен и поради липса на предписаната от закона форма - поради липса на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица.

Следва да се има предвид, че договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, т.нар. „абсолютни търговски сделки", чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В тази връзка в решение № 71 от 22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г., І т.о. на ВКС е прието, че: „Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението". С оглед предходното, независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис, от поведението на застрахователя - настоящ ищец се установява, че действителността на изявлението на това лице не е оспорена, нито относимостта на сключената с него застрахователна полица. В подкрепа на горното е това, че застрахователят е приел плащането на застрахователната премия от сключилия договора, осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционен фонд /видно от поставения в горната част на полицата стикер/. С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор в случая е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожност на сключения между него и ответника застрахователен договор /в този смисъл е и решение № 50 от 25.04.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г., ІІ т.о. на ВКС/.

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./:

Според ищеца „злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците и на липса на законно основание за сключване на договора". Твърди, че в случая интересът на ответника не е сключване на договор за застрахователна закрила, а „единствено услужва с името си за постигане на един противозаконен резултат".

Настоящият съд приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че към датата на сключване на застраховка „Гражданска отговорност" ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател на посоченото в същата МПС. Както бе посочено и по-горе, според практиката на ВКС застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ /отм./. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ. Доказването на горните факти е в тежест на застрахователя - настоящ ищец, което последния не е осъществил.

Предвид гореизложеното този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД:

Според ищеца процесния договор следва да бъде обявен за нищожен, тъй като „ответника е подставено лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и трети лица".

Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл.17 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД.  Следва да се има предвид, че при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек") сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него.

С оглед предходното, настоящата съдебна инстанция счита, че не е налице твърдяната симулация и не е налице нищожност на договора и на това основание.

По иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД:

Правото да се унищожи договор (респективно едностранна правна сделка) се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск. С него ищецът цели да се предизвика промяна в гражданските правоотношения между страните по делото и да бъде установено по съдебен ред, че определен договор към момента на сключването си е засегнат от предвиден в закона порок. За да бъде уважен такъв конститутивен иск ищецът следва да докаже по делото наличието на фактическия състав на твърдяното основание за унищожаемост.

В исковата молба ищецът твърди, че при сключването на договора за застраховка „Гражданска отговорност" е бил умишлено въведен от ответника в заблуждение. Заблуждението се изразявало в „укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор".

В тежест на ищеца бе да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от представената по делото полица за застраховка „Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуда. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл.29 ЗЗД. Тук отново следва да се има предвид изложеното по-горе от съда, че при сключването на процесния договор застрахователят е бил наясно с всички релевантни обстоятелства, „имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор", тъй като в полицата е вписано, че обичаен водач на застрахования лек автомобил е чужд гражданин, поради което  при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение, ищецът е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск", като е начислил завишение върху застрахователната премия в размер на 207 %.

При горните съображения този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и доказателства за реално направени такива, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

                                                                       

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*********против М.Й.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1,  предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                

                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Обжалвано и потвърдено от ОС-Враца с решение от 16.03.2018

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=funlTSXh4iw%3D

РЕШЕНИЕ№73

гр. Враца, 16.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ПЕЛОВСКА - ДИЛКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

                       ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

            при секретаря Ирена Митова, като разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова В. гр. д. № 63 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            С Решение № 766/29.11.2017 год., постановено по Гр. д. № 3599/2017 год. по описа на Районен съд гр. Враца, съдът е отхвърлил предявеният от "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу М.Й.М. иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и предл. трето ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. второ и предл. трето ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, във вр. с чл. 195, ал. 1 КЗ /отм./, чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, чл. 42, ал. 1 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

            Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, представлявано от Б.И. и Р.М., чрез юрисконсулт В.Т., с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на същото по отношение на евентуално съединените искове, предявени срещу ответника. В жалбата се поддържа, че са налице основания за уважаване на тези искове и прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/115001621680, изд. на 17.06.2015 г. Изразява се недоволство срещу констатациите на първоинстанционния съд относно отхвърлените искове, с подробно изложени доводи за всеки от тях. Оспорва се неприлагането на последиците от недоказване на определени факти, възложени с доклада по делото в тежест на ответника, тъй като съдът неправилно е приел, че поставените въпроси към ответника от № 4 до № 8 по реда на чл. 176, ал. 2 ГПК са неотносими към спора. Намира за неправилно позоваването на съда на разпоредбите от Търговския закон, като счита същите за неприложими към правния спор с ответника. Допълва още, че счита сключения застрахователен договор за недействителен и поради липса на застрахователен интерес, която липса е била изначална, тъй като лицето, сключило застраховката не е бил собственик на застрахованата вещ. Намира също, че собствеността на процесния автомобил и действията на разпореждане с него, следва да се доказват от ответника, а последният освен че не е бил собственик на вещта, не е и ползвал същата на законно основание. Жалбоподателят намира за неоснователно, невъзприемането от страна на съда на представената от дружеството извадка за броя на сключени от ответника полици, която според него служи за доказване на твърдението, че ответникът „по занятие" е сключвал подобен тип застраховки. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените евентуално съединени искове по изложените за всеки от тях съображения, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

            В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Й.М..

            Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,  намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

            Районен съд гр. Враца е сезиран и се е произнесъл по предявен от "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу М.Й.М. иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както и обективно съединените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и предл. трето ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. второ и предл. трето ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, във вр. с чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, чл. 42, ал. 1 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде прогласена нищожността на сключения на 17.06.2015 г. застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № BG/30/115001621680.

            В исковата молба се твърди, че "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е сключило в М.Й.М. на 17.06.2015 г. застрахователен договор "Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № BG/30/115001621680 по отношение на лек автомобил марка Fiat Coupe, с Рег. № ВР **** ВХ и изрично посочен обичаен водач А.Д. - румънски гражданин, с адрес в Румъния. Изложени са твърдения за нищожност на сключения договор, с подробно изложение по всяко основание, което се твърди от ищеца -  противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие - липса на представителна власт, липса на предписана от закона форма, липса на основание - на застрахователен интерес, привидност на договора при условията на персонална симулация и измама при сключването му. Платена е застрахователна премия в общ размер от 495,76 лв., като се твърди, че в срока на действие на договора е настъпило повече от едно застрахователно събитие на територията на Италия, което обуславя правния интерес от предявяване на исковете, с посочените по-горе основания за нищожност на застрахователния договор. Не са представени доказателства за настъпване на твърдените застрахователни събития, а към исковата молба е приложена единствено застрахователната полица от 17.06.2015 г. и извадка от системата на застрахователя за броя застраховани автомобили от името на ответника.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща повдигнатия спор, свързан с основателността на обективно съединените в условията на евентуалност искове, респ. наличието на сочените от ищеца въззивник основания за обявяване нищожността на сключения с ответника застрахователен договор.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, при което приема за установено от фактическа страна следното:

            От представения по делото заверен препис от застрахователна полица № BG/30/115001621680 от 17.06.2015 г. се установява, че в гр. Русе представител на ищеца е сключил с ответника М.Й.М. застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" относно лек автомобил, с Рег. № ВР **** ВХ - Fiat Coupe, с рама № ZFA175000P0061629, със срок на валидност на застраховката от 18.06.2015 г. до 17.06.2016 г. Като обичаен водач или държател на колата е посочено лицето А.Д. (A.D.), с адрес Corabia, str. ****, с мобилен телефон 087******* и ЕГН/ЕИК ***. Застрахователната премия от 154,84 лв. е изчислена със завишение от 207 % и е посочена като обща дължима сума от 495,76 лв., с добавен данък и такса за ГФ. Върху застрахователната полица е налице стикер - знак на Гаранционен фонд с № 45065768. Освен тази застрахователна полица, е представено и извлечение от информационната система на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, по отношение на което настоящата инстанция не споделя виждането на РС Враца, че същото няма доказателствена стойност, поради това, че не се установява кой е издал същото и на коя дата е съставено извлечението - тип справка. Доказателствената стойност е характеристика, с която разполагат всички частни документи. Тя се изразява в убеждаващото въздействие на документа при преценката на съда относно удостоверените факти, но за разлика от доказателствената сила няма задължителен за съда характер. Следователно, в случая ще се преценява доколко съдържанието на документа отговаря на действителното положение, чрез съпоставката му с останалите материали по делото и по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), без съда да е обвързан в оценката си по силата на закона. От представения документ се установява единствено, че ответникът в периода 2014 г. - 2017 г. е сключвал с ищцовото дружество застрахователни договори.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът правилно е разгледал предявените искове с оглед тежестта на сочените от ищеца основания за нищожност на застрахователния договор, в поредност - от най-тежкия към по-леките. Изложил е подробни мотиви във връзка с неоснователността на всеки един от обективно съединените искове, съобразно установените факти по делото.

Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт и се солидаризира с тях, без необходимостта да преповтаря същите.

 В допълнение към изложените от районния съд мотиви и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи на въззивника, настоящият съдебен състав допълва от правна страна следното:

Във връзка с възраженията по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД настоящата инстанция споделя изложените от съда доводи за тяхната неоснователност и намира за неоснователни доводите в жалбата, че застрахователят не е бил наясно с причините за сключване на процесния застрахователен договор. Неоснователни и недоказани се явяват твърденията му за наличие на незаконна дейност, упражнявана от страна на ответника, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока. Представеното от ищеца извлечение - справка от електронната система на застрахователя не подкрепя и не установява по никакъв начин твърденията му за наличие на злоупотреба с право, неправомерно обогатяване, заобикаляне на закона, сключване на застрахователни договори "по занятие" във връзка с противозаконна дейност и т.н. Застрахователят е бил уведомен със застрахователната полица, че автомобилът ще бъде управляван от лице, което е с адрес извън България, във връзка с което е увеличил застрахователната премия - т.е този факт е очевидна индиция за знание, че застрахователната полица се сключва при обстоятелства различни от обичайните и има повишен риск. Ищецът въззивник сам признава в исковата си молба, че е разполагал с информация в собствената си информационна система за това, че ответникът сключва множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" на автомобили, които се управляват от лица с адрес в чужбина, които вероятно са чужди граждани. Дори хипотетично да е налице незаконосъобразна дейност на ответника, то настоящата инстанция намира, че тя не е свързана с валидността на застраховката, респ. не обуславя нейната недействителност, при липса на доказателства за твърдяното постигане на забранен резултат, получен от позволена сделка. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че поставените въпроси по чл. 176 ГПК към ответника от № 4 до № 8 са ирелевантни към предмета на спора и не следва да се обсъждат.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя и относно иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗЗД, а именно, че разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КЗ (отм.) не се отнася за застраховка "Гражданска отговорност", тъй като е в глава XIX "Имуществено застраховане".  Напротив - разпоредбата се намира в раздел I "Общи положения" и чл. 200 КТ (отм.) изрично посочва, че предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Сочения по този иск порок касае твърденията, че ответникът не е собственик, не е ползвател, няма представителна власт за сключване на договора, а липсва и подписът му върху застрахователната полица. Имайки предвид чл. 201, ал. 1 КЗ (отм.) няма пречка да се сключи договор без пълномощие за чуждо имущество, като е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество. Ал. 3 на същия член гласи, че "ако премията е редовно платена, одобрението на застрахователния договор има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие". До одобрението на договора от страна на собственика, същият е в положение на висяща недействителност, а в случая при твърдените като настъпили на територията на Италия застрахователни събития, не се заявява/доказва липса на одобрение на договора от собственика на застрахованото имущество, за да отпадне евентуално отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договора поради сключването му от ответника като мним пълномощник на действителния собственик. Съгласно задължителните разяснения по т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016  г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договора.

Неоснователни са и твърденията във въззивната жалба във връзка с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД (липса на предписана от закона форма, обусловена от липсата на подпис върху застрахователната полица), че към настоящия спор са неприложими разпоредбите на Търговския закон, тъй като делото е гражданско, а не търговско. Тези твърдения са абсолютно неправилни, тъй като договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ и се числи към абсолютните търговски сделки, чиито характер следва от нормата на чл. 286, ал. 2 ТЗ. Поради това, първоинстанционният съд правилно е изходил от разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, а неспазването на законоустановената форма за действителност не води автоматично до нищожност (арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ). Въззивникът не може да се позовава на нищожността, тъй като от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението - приел е плащане на застрахователна премия и е изпратил съответните данни по сключения застрахователен договор към Гаранционен фонд.

            Възраженията на въззивника по отношение на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4, във вр. с чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) касаят твърдения за липса на застрахователен интерес за задължаване между страните и ползване личните данни на ответника единствено за "мнимото сключване" на застрахователния договор. Те също се явяват недоказани по делото, тъй като липсата на застрахователен интерес може да се основе само на доказана от застрахователя недействителност на основанието за възникване на правата на застрахования или на съществуването на право на собственост на трето лице върху застрахованата вещ. В тази връзка следва да се има предвид общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност", който е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Правото на собственост върху МПС се явява само една от хипотезите за наличие на застрахователен интерес при сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но далеч не ги изчерпва. Тук е мястото да се посочи и Решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16 г., постановено по преюдициално запитване по тълкуването на чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (наричана „Първа директива"), на чл. 2, пар. 1 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30.12.1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (наричана „Втора директива"), както и на чл. 1 от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14.05.1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства (наричана „Трета директива"). В цитираното решение се приема, че чл. 3, пар. 1 от Първа директива и чл. 2, пар. 1 от Втора директива  трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която би имала за последица противопоставимостта спрямо трети пострадали лица на нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му.

     Искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД - нищожност на договора поради неговата привидност при условията на персонална симулация, също се явява неоснователен. Персонална симулация е налице, когато като страна по сделката е посочено едно лице (привидна страна), но се договаря (между истинския носител на правоотношението и лицето, чието име фигурира в договора), че всъщност страна ще е друго лице, като вместо неговото име се използва това на подставеното лице (привидната страна) при сключване на иначе желаната сделка със съответните желани правни последици. Основен мотив се явява прикриването на истинската страна по сделката - трето лице, скрита страна. По делото не са ангажирани доказателства, че настоящият случай е такъв, имайки предвид доводите на ищеца по този иск, основани на плоскостта за твърдяната цел на ответника - набавяне на облаги за себе си и трети лица, чрез избягване на плащания за такси, премии и др. в държава извън България - тази, на действителния собственик. Тези твърдения не обосновават наличие на симулация при сключване на застрахователния договор, а същите бяха разгледани във връзка с неоснователността на част от посочените по-горе искове и основания за недействителност на застрахователния договор.

            Неоснователни са и доводите във въззивната жалба относно наличието на основания за уважаване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор поради измама, чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Последният не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е бил подведен от ответника да сключи процесния застрахователен договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Сочи се, че измамните действия на ответника се изразяват в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилът ще се ползва от лице в чужбина - в Италия. Самият закон не третира управлението на МПС в друга държава за съществено изменение на риска, респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване. От друга трябва да се има предвид, че съществени за риска са тези обстоятелства, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос/и. Когато обаче е сключил договор, въпреки че предварително е поставил изрични въпроси и на тях не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати едностранно договора, да откаже плащане или да намали неговия размер. В случая обаче не са представени доказателства в нито една от посочените хипотези от страна на застрахователя, поради което и този иск се явява неоснователен, респ. недоказан. Тук следва да се спомене отново посоченият в решението факт, че в полицата  като обичаен водач на застрахования лек автомобил е вписан чужд гражданин, поради което следва да се приеме, че при решението си за встъпване в облигационното правоотношение, застрахователят е извършил преценка на застрахователния риск - начислил е завишение върху застрахователната премия в размер на 207 %.

            С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявените обективно съединени в условията на евентуалност искове се явяват неоснователни, респ. недоказани. Достигайки до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - оставена без уважение.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 766/29.11.2017 год., постановено по Гр. д. № 3599/2017 год. по описа на Районен съд гр. Враца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                      2.

 

-

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.