РС-Силистра - гр.д. 141/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

http://www.srs-bg.com/mainmenu/sud_aktove/00634517/141b0817.htm

и

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Chgug7oj5vE%3D

Отхвърлят вс. искове на Даллбогг. Той веднага се отказва от тях и на 20.12.2017 съдът обезсилва решението си (вж по-долу). Преди това е било прекратено от РС-Силистра на 04.05.2017 (не можах да го намеря публикувано), обжалвано пред ОС-Силистра и върнато на 03.08.2017 (вж по-долу)

Р Е Ш Е Н И Е

№  489

гр. С., 08 декември .

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осми ноември ., в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 141 по описа на съда за .,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „З. а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД твърди, че между страните е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност" по отношение на лек автомобил А. ., рег. № .......... чрез застрахователна полица  BG/.......... от 27.09.2016 г. Твърди, че ответникът, който се легитимирал като  собственик на лекия автомобил,  е само фиктивен  титуляр на правото на собственост върху него, прикриващ реалния такъв (румънски или молдовски гражданин) с цел сключването на застрахователен договор с български застраховател при по - ниски застрахователни премии. Счита, че автомобилът е временно придобит от ответника с цел сключването на договор за застраховка на по - ниска цена и впоследствие неформално продаден на трето лице (чрез предоставяне на пълномощно) или продаден чрез писмен договор, който не е представен пред органите на КАТ. Квалифицира описаното поведение като злоупотреба с право.

Твърди, че върху полицата липсва подпис на  застрахования, което разкрива липсата на съгласие за сключване на договора, поради което моли съда да прогласи нищожността на договора на това основание - иск с право основание - чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на формата, предвидена за този вид договори, поради което  в условията на евентуалност моли съда да обяви произтичащата  от това основание нищожност - иск с правно чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да обяви недействителността на договора за застраховка поради липсата на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети - иск с правно основание чл. 349, ал. 2 КЗ.

 В условията на евентуалност моли съда да обяви нищожността на договора за застраховка поради липсата на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, по отношение на който договорът е сключен, и следователно не се нуждае от застрахователна закрила - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Твърди, че при сключването на договора ответникът не уведомил застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, които обстоятелства били от значение за преценка на застрахователния риск и вземане на решение за встъпване в облигационно правоотношение. Горното противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ, поради което в условията на евентуалност ищецът моли съда да прогласи нищожността на договора за застраховка поради противоречието му със закона. Обосновава твърдяното противоречие и с тезата, че злоупотребата с право представлявала деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и че всеки договор, представляващ средство за злоупотреба с право, бил нищожен поради противоречие с правилото да не се вреди другиму - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди, че договорът е сключен с цел румънският или молдовски гражданин, действителен собственик на автомобила, да избегне данъчното облагане в Р. Р. или М., т.е. че чрез него се преследва забранена цел чрез привидно правомерни средства, което обосновава нищожност на договора поради заобикаляне на закона. В условията на евентуалност моли съда да прогласи тази нищожност  - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Счита, че сключването на договора с цел избягването на данъчната тежест в Р. Р. или М., както и осъществената от ответника злоупотреба с право обосновава нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави, която в условията на евентуалност моли съда да прогласи - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Твърди, че при сключването на договора ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесния договор за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. Счита, че с премълчаването на тази релевантна за договора  информация ответникът го е въвел в заблуждение, че укритите обстоятелства не съществуват, поради което в условията на евентуалност моли съда да унищожи същия поради сключването му с измама - иск с правно основание чл. 29 ЗЗД.

Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът „Т. Б. - А." ЕООД не изразява становище по предявените срещу него искове.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица  BG/..... от 27.09.2016 г., удостоверяваща сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите между страните по делото по отношение на лек автомобил А.А., рег. № .... със срок  на действие от 28.09.2016 г. до 27.09.2017 г. Като обичаен водач на превозното средство е посочено лицето М. Ц.с отбелязано местоживеене в М.; застрахователната премия е определена на сумата от 870,28 лв., изчислена в този размер след прилагане на завишение от 330 %, като същата е платима на две равни вноски с падежи на 28.09.2016 г. и на 28.03.2017 г. Полицата е сключена с посредничеството на „А. Е.Д. И.Б." ООД в гр. С. на 27.09.2016 г. и от съдържанието й не се установява наличието на подпис на застрахования в графата на документа, в която същият е следвало да бъде положен.

При така изложените факти съдът намира, че всеки един от предявените в условията на евентуалност искове е неоснователен поради следните причини: Съдебната практика и правна теория не квалифицират липсата на подпис като липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като в обхвата на този вид порочност на сделката попадат хипотезите на сключване на договор при скрита резерва, несериозно волеизявление, насилие или пълна недееспособност на една от страните. Подписът се явява реквизит на писмената форма на договора и липсата му би опорочила самата форма, без да  се явява и друг вид порок на сделката и съответно да обосновава нищожността й на друго или на няколко други основания. Казаното сочи, че липсата на подпис не се отъждествява с липсата на съгласие и искът за обявяване нищожността на неподписания застрахователен договор поради липса на съгласие за сключването му  се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

Чл. 344, ал. 1 КЗ гласи, че застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, а съгласно чл. 345, ал. 1 от същия закон реквизит на тази форма се явяват и подписите на страните. В представения по делото екземпляр от застрахователната полица липсва подпис на застрахованото лице, а ответникът от своя страна не е представил доказателства, които опровергават реализирането на този порок на сключения между страните договор. Въпреки това искът за прогласяване нищожността на договора поради нарушаване изискването за форма се явява неоснователен, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.  В случая цитираното правило намира приложение, тъй като застрахователният договор е търговска сделка по силата на чл.  286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, а същевременно по делото не са изложени твърдения или ангажирани доказателства, че застрахователят е оспорил на посоченото основание валидността на застрахователното правоотношение по какъвто и да било начин преди депозирането на исковата молба и по - конкретно възникването на застрахователно събитие.

Съгласно чл. 349, ал. 1 КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. При имущественото застраховане правният интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ). Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Казаното сочи, че дори да е само формален собственик на превозното средство, ответникът има интерес от сключването на застраховката, която обезпечава не риска от накърняване на правото му на собственост, а отговорността му спрямо трети лица, както и тази на ползвателя и държателя на автомобила. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" е задължително за собственика, а такъв би могъл да се сключи и от всяко друго лице, поради което предполагаемата фиктивност на собственическите права на ответника върху автомобила, по отношение на който е сключен договора, не елиминира правния му интерес от този договор.

Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. От разпоредбата на  чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ следва, че основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Несъстоятелна е и тезата, че сключвайки договора за застраховка ответникът е осъществил злоупотреба с право, което поради противоречието си с чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и с принципа да не се вреди другиму обосновавало нищожност на договора поради противоречието му със закона. Изпълнението на произтичащото от закона задължение на титуляра (дори и фиктивен) на правото на собственост върху регистрирано на територията на страната МПС да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност" не би могло да се окачестви като злоупотреба  с право, тъй като сключването на застраховката е задължително, ответникът има интерес от получаването на застрахователна закрила и чрез сделката не се увреждат интересите на насрещната страна (исковата молба не съдържа твърдения за такова увреждане). Процесният договор за застраховка няма отношение към евентуалното избягване на данъчното облагане в Р. или М. и чрез него не се постига забранена от закона цел чрез позволени прани средства, поради което не е налице и другото наведено основание за нищожност на договора, а именно заобикаляне на закона. Договорът за застраховка не спомага за избягване на данъчната тежест в друга държава, тъй като данъчното облагане се обуславя  от правото на собственост, което от своя страна възниква по силата на друг вид договор, чиято евентуална нищожност не касае валидността на договора за застраховка. Казаното сочи на неоснователност и на иска за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави.

Несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че при сключването на договора ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесния договор за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. По делото не се установи кога и на кои лица автомобилът е бил безконтролно прехвърлян, нито бяха изложени твърдения за такива конкретни факти, но евентуалните продажби на автомобила след сключването на договора за застраховка не съставляват обстоятелства, които ответникът би могъл предварително  да съобщи на своя застраховател. Отделно от това не става ясно поради какви причини ответникът е бил длъжен да съобщи евентуалните   неустановени по делото минали и бъдещи прехвърляния на автомобила, тъй като не са изложени твърдения за писмено поставени към него въпроси за тези обстоятелства по реда на чл. 485 КЗ. На застрахователя е било известно обстоятелството, че обичайният водач на превозното средство е м. гражданин, тъй като то е отразено в застрахователната полица, и същото ведно с многобройните други договори, сключени със същия ответник, очевидно е обусловило  завишението на застрахователната премия с 330 %. Съгласно чл. 462 КЗ застраховател, който извършва задължително застраховане на територията на Република България, не може да откаже сключване на договор за задължителна застраховка, поради което укриването на каквито и да било обстоятелства (още по - малко неконкретизирани или бъдещи такива) не би могло да послужи като основание за унищожаемост на договора, което впрочем е изрично уредено и в чл. 485, ал. 1 КЗ.

Въз основа на изложените аргументи предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, като ведно с тях се остави без уважение и искането за присъждане на направените по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С.районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з." АД  с ЕИК.........и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № ., представлявано от Т. В. и Ж. Х., против „Т. Б.- А." ЕООД  с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. Т." № ., ет. ., ап. ., представлявано от М. Н.- Ф., чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договор за застраховка „гражданска отговорност", сключен чрез застрахователна полица  BG/........от 27.09.2016 г. поради

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователната полица;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователната полица;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Р. Р. или М.;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Р. Р. или М.;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същия договор поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

ОТХВЪРЛЯ  искането на „З. а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД  с ЕИК..... и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № ., представлявано от Т. В. и Ж. Х., за присъждане на деловодни разноски.

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................

                                                                                                          /М. Петрова/

12 дни по-късно съдия Петрова обезсилва хубавото си решение поради отказ от иска: https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=OU4QbduUQGU%3D

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3773

гр. С., 20.12.2017 г.

С. районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети декември ., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 141 по описа на съда за . и за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановено по делото съдебно решение № 489 от 08.12.2017 г. съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж. и з." АД  с ... и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № ., представлявано от Т. В. и Ж. Х., против „Т. Б. - Ауто" ЕООД  с ЕИК .. и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.Т." № ., ет. ., ап. ., представлявано от М.Н.- Ф., чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договор за застраховка „гражданска отговорност", сключен чрез застрахователна полица  BG/30/116002517971 от 27.09.2016 г. поради

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователната полица;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователната полица;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.или М.;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.или М.;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същия договор поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

Преди влизане на съдебното решение в сила ищецът е депозирал молба, чрез което заявява, че се отказва от предявения иск и моли производството по делото да бъде прекратено.

Съдът, като взе в предвид изложените факти и съобрази разпоредбата на чл. 233 ГПК, според която ищецът може при всяко положение на делото изцяло или отчасти да се откаже от спорното право, счете, че са налице предпоставките за прекратяването на производството по делото поради отказ от иска, с който съдът е бил сезиран. По аргумент от чл. 249 ГПК, който гласи, че съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото, решението по настоящото дело следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. С оглед на казаното и на основание чл. 249 във вр. чл. 233  ГПК съдът

                                                             О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 489 от 08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 141 по описа на СРС за . поради отказ от иска преди влизане на решението в сила.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 141 по описа на СРС за . поради отказ от предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред С.окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.      

                                             

             Районен съдия: .....................

                                                                                                                               /М. Петрова/

Преди това е било прекратено от РС-Силистра на 04.05.2017 (не можах да го намеря публикувано), обжалвано пред ОС-Силистра и потвърдено от ОС на 03.08.2017:

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=W9jtH1Ccor4%3D

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№313

гр. Силистра, 03.08.2017г.

ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА, Търговско отделение, в закрито заседание на трети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева

          ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева

                     Мл. с. Ралица Райкова

като разгледа докладваното от мл. съдия Райкова в. ч. търг. д. № 109 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве", чрез процесуалните му представители адв. Ч. и юрк. Иванова, срещу Определение № 1264/04.05.2017г., постановено по гр.д. № 141/2017г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е прекратено производството, в частта, в която са предявени иск за обявяване нищожността на договор за застраховка, поради сключването му без представителна власт, учредена в полза на ответника и иск за обявяване нищожността на договора, поради персонална симулация.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че искът за обявяване на нищожността на процесния договор за застраховка, поради сключването му без представителна власт, учредена в полза на представителя на ответното дружество, е недопустим, поради липса на правен интерес от провеждането му с оглед разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК. Районният съд е приел също, че ищецът няма правен интерес от провеждането на предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, тъй като разликата в действителния субект по атакуваното застрахователно правоотношение не променя границите на отговорността на застрахователя за вредите, настъпили при управление на МПС, предмет на договора за застраховка.

Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и допускане до разглеждане по същество исковете на посочените основания. Счита, че липсват мотиви относно това как е формирана волята на съда за недопустимост на част от предявените искове. Навежда се довод, че ответникът сключва договора с ясното съзнание, че реалният, действителният собственик на застрахованото МПС е друг, без да се интересува кой е той, поради което счита, че тази особеност на липсата на представителна власт води до липса на съгласие при сключване на застрахователния договор. Излага, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е прекратил производството след връчване на препис от отговора на исковата молба на ответника и след изтичане на срока за такъв, тъй като проверката за допустимост се извършвала преди да се администрира исковата молба. По отношение предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД обосновава правният интерес от обявяване на нищожността на договора, поради наличието на персонална симулация, с обстоятелството, че за застрахователя не е без значение кой е застрахования субект, с оглед възможността да направи адекватна преценка при сключването на договора за оценка на застрахователния риск и за размера на застрахователната премия. Твърди се, че преценката относно доводите за недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД следва да бъде сведена до такава за основателност, а не до допустимост на предявените искове.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна, поради следните съображения.

На първо място следва да се изясни, че проверка за допустимост на предявените искове съдът дължи по всяко време на производството докато е налице висящ спор относно същите - арг. чл. 140, ал. 1, чл. 269 и чл. 293, ал. 4 ГПК. Следователно Районен съд - Силистра не е допуснал съществено процесуално нарушение като се е произнесъл по допустимостта на тези искове след администриране на исковата молба, а напротив - същият е извършил дължимата проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, като е изложил аргументи, за да обоснове становището си за недопустимост на част от предявените искове, т.е. не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение за липса на мотиви в постановения съдебен акт.

В исковата молба ищецът е навел фактически твърдения, че процесният застрахователен договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическата власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. Посочил е, че тази липса на представителна власт по смисъла чл. 42 ЗЗД за сключване на договора е и особен частен случай на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на така предявения иск, съобразно наведените в исковата молба фактически твърдения, а именно по чл. 42 ЗЗД, доколкото ищецът заявява, че ответникът не е валидно упълномощен от реалния собственик на застрахования автомобил. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от от ТР № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Възприето е също, че другата страна по договора няма правен интерес да се позове на недействителността по чл. 42 ЗЗД. Следователно се налага изводът, че ищецът няма правен интерес от предявяване на този иск, поради което и производството в тази част следва да се прекрати като недопустимо на основание чл. 130 ГПК.

Относно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. 5 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора поради привидност в условията на персонална симулация в исковата молба ищецът поддържа, че ответникът е привидно застрахован и като такъв е подставено лице на действителния собственик на автомобила - не е нито ползвател, нито държател, нито е придобил действителни права върху него.

В задължителната съдебна практика, обективирана в Решение №34/23.03.2015 по дело №7201/2013 на ВКС, ГК, III г.о., е възприето, че персоналната симулация се разглежда като частен случай на привидната сделка, в който симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Привидността се отнася не до съществуването на правните последици на сделката между подставеното лице с третото лице, а до това кой е техния носител. В конкретния случай обстоятелството дали посоченото в договора лице като застрахован е различно от действителния собственик на автомобила не променя отговорността на застрахователя при настъпили вреди, тъй като по смисъла на  чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, включително и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Поддържаният довод от жалбоподателя, че за застрахователя не е без значение коя е личността с оглед на която се сключва застрахователния договор, тъй като той следва да прецени застрахователният риск с оглед възрастта на обичайния водач, наличието на предходни застрахователни събития, стажа му като водач и пр., за да определи адекватен размер на застрахователната премия, е несъстоятелен. Изрично в чл. 491, ал. 1 КЗ е прието правилото, че в случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява, а съгласно ал. 5 на същата разпоредба застрахователят няма право да го прекрати при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. За него съществува правната възможност с оглед оценка на риска да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя, като при неплащане от страна на последния след уведомление договорът се прекратява. В допълнение следва да се посочи, че за застрахователя има правото, съгласно чл. 363, ал. 1 и ал. 3 КЗ да прекрати или измени договора, ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, или би го сключил при други условия. При тези правни съображения се налага изводът, че застрахователното дружество ищец няма правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор, поради привидност на същия в условията на персонална симулация при подставено лице привидно застрахован.

С оглед гореизложеното Районен съд - Силистра е стигнал до правилни изводи за недопустимост на така предявените искове, поради липса на правен интерес, следователно обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК (в този смисъл - Определение № 69 от 9.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 835/2017 г., III г. о., ГК).

Воден от горното, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1264/04.05.2017г., постановено по гр.д. № 141/2017г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е прекратено производството, в частта, в която са предявени от ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве" срещу „Транспортер България - Ауто" ЕООД иск за обявяване нищожността на договор за застраховка, поради сключването му без представителна власт, учредена в полза на ответника и иск за обявяване нищожността на договора, поради персонална симулация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                               2.

 

 

 

 

 

 

 

-

 

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-