До НС, 25.03.2014

Моля за съдействие от Народното събрание за получаване на отговор от г-н Пенчев, Омбудсман на РБ, на мое писмо до него от 28.10.2013 г., както и за получаване на резултатите от проверката, за която г-н Пенчев е помолил писмено г-н Орешарски през октомври 2013 г.

From: delovodstvo@ombudsman.bg

To: rennie@softisbg.com

Sent: Monday, October 28, 2013 3:12 AM

Subject: ombudsman.bg form filled

Име: Ренета
Презиме: Тодорова
Фамилия: Стоянова
ЕГН: **********
Пощенски_код: 9010
Адрес: ул. "Г. Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
Населено_място: гр. Варна
Телефон: 0888609072
Email: rennie@softisbg.com
Институция: До г-н К. Пенчев - благодаря и др.
Описание: УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕНЧЕВ, Много Ви благодаря за писмо изх. №5911 от 21.10.2013 г. Уведомявате ме, че сте изпратили писмо до министър-председателя, г-н Пламен Орешарски, за което също много Ви благодаря. Изказвате мнение, че бих могла да оспоря Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, пред Върховния административен съд по реда на чл. 185 и сл. от АПК, ако считам, че нарушава моите права и законни интереси. И прокурор Г. Георгиев от ВАП изказа същото мнение. За съжаление, се въздържам да оспоря Правилника по съдебен ред поради следните причини: 1. Доверието ми в съдебната система е силно разклатено, след като осем съдии от Върховния административен съд сериозно се занимаваха със Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г. на бившия външен министър Николай Младенов, с която уж се въвеждаха нови, повишени изисквания към фирмите за преводи, без да забележат, че с нея не се въвеждат никакви нови изисквания и че тази заповед е издадена за нуждите на консулското обслужване, което се извършва в чужбина съгласно Виенската конвенция за консулските отношения, в сила за България от 10.08.1989 г. След неуспешното й съдебно оспорване, заповедта остана в сила, заедно с новите изисквания, които уж се въвеждаха с нея. Сегашният външен министър, г-н Вигенин, обаче обяви, че новите изисквания се отменят, без да се отменя самата Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г., с което доказа категорично, че съдиите от ВАС са се заблудили, че със заповедта се въвеждат нови изисквания. 2. Дори да имах доверие в съдебната система, няма как да докажа личен правен интерес от оспорването на Правилника, тъй като с него се уреждат дейности, извършвани от МВнР и от фирми, сключили договор с МВнР, а аз нито съм служител в системата на МВнР, нито имам фирма. Съгласно Решение № 5 от 17 април 2007 г. по конституционно дело № 11 от 2006 г. (Обн., ДВ, бр. 35 от 27.04.2007 г.) обжалването на акт, който се отнася до друга група граждани, би могло да ме постави в положението на лице, което се е самоовластило. 3. Дори да можех да докажа личен правен интерес да оспорвам подзаконов акт по чл. 185 и сл. от АПК, самият Правилник не отговаря на дефиницията за подзаконов акт съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно: „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон". Както знаете, Правилникът не урежда прилагането на никакъв закон. Да не се окаже, че съм тръгнала да оспорвам подзаконов акт, който не съществува в юридическия смисъл на думата? Този Правилник е много интересен правен казус, чието решаване изисква сериозна юридическа подготовка, внимателно отношение и чиста съвест. От отговора Ви оставам с впечатлението, че не сте разбрали правилно молбата ми да уведомите Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор, че Правилникът не съответства на редица актове от по-висока степен, което е Ваше задължение съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за нормативните актове: „Чл. 16 (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен." Следващата алинея обяснява, че овластеният орган е Главния прокурор: „Чл. 16 (2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен." Вие пишете: „отправяте искане към мен да сезирам Прокуратурата с молба да бъде изменен или отменен Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа". Човек може да си помисли, че Ви карам да изпълнявате някаква моя прищявка. Уточнявам още веднъж: Вашето задължение е да уведомите за нормативното несъответствие (противоречие) на Правилника с нормативни актове от по-висока степен. Както знаете, Правилникът противоречи на редица нормативни актове от по-висока степен, в т.ч. на международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация по остарелия, усложнен начин, описан в Глава втора (Легализации) от Правилника и за въвеждане на модерен, опростен начин - чрез еднократно поставяне на апостил. В Правилника няма нито дума за апостила. Моля, изпълнете задължението си по чл. 16, ал. 1 от ЗНА. Припомням Ви, че още в първото си писмо, на 30.07.2012 г., Ви помолих „да уведомите компетентните органи, които могат да накарат МВнР да актуализира Правилника". Още тогава сте можели да извършите проверка, да установите наличие на несъответствие на Правилника с нормативни актове от по-висока степен и да уведомите Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор съгл. изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗНА. Защо трябваше да чакате повече от година и накрая, след като Ви помолих изрично, да продължавате да бездействате? По подобен начин постъпихте, когато на 30.05.2013 г . Ви помолих да упражните правото си по чл. 20, ал. 1, т.3 от Закона за Омбудсмана. От Вашия отговор преди три месеца, 19.07.2013 г., се вижда, че правилно сте разбрали молбата ми - „настоявате да изразя публично своето мнение относно нормативната уредба на официалните преводи", но и до ден днешен все още не съм прочела Ваше изказване по въпроса. Чела съм много хубави Ваши изказвания в медиите на други теми, но нито едно по въпроса за незаконосъобразния начин на извършване и заверяване на официалните преводи в България във връзка с остарелите разпоредби на Правилника, за който на 19.07.2013 г., в отговора си до мен, написахте: „Министерство на външните работи споделя необходимостта от промяна на нормативната уредба и ме информира, че в периода 2006 - 2008 г. е била сформирана междуведомствена група с представители на Министерство на външните работи (МВнР), Министерство на правосъдието, Министерство на образованието и науката и Министерство на държавната администрация и държавната реформа именно с такава цел. Междуведомствената група установява, че цитираният по-горе Правилник противоречи на действащата нормативна уредба; необходимо е статутът на преводачите да бъде уреден със закон." Сега, на 21.10.2013 г., ме уведомявате, че „при направената проверка се установи, че по инициатива на Министерство на външните работи се сформира междуведомствена работна група, която да изготви проект на закон относно статута на преводачите". Новината, че „МВнР инициира създаването на междуведомствена работна група, която да изготви проект на закон, съдържащ регламентация на статута на преводачите" е от 02.09.2013 г., когато на сайта на МВнР се появи съобщение „Преводаческите фирми ще работят при облекчени условия". Нито една медия не отрази събитието. От работата на предишната група са изминали пет години. Резултат няма. Тепърва пак се сформира междуведомствена работна група. Това ми напомня за историята с публичния регистър на жалбите, който трябва да водите съгл. чл. 21 от Закона за Омбудсмана. Въвеждането на първия му модул е обявено още в годишния доклад на Омбудсмана за 2006 г. (стр. 47), миналата година Вие твърдяхте, че се разработва, а тази година изобщо го няма. Иначе сте много бързи, като чуете за орязване на финансирането Ви. Заради безотговорното Ви поведение вече повече от година остава нерешен въпрос от изключително широк обществен интерес - административни пречки лишават гражданите от пряк достъп до услугите на квалифицирани преводачи и ги принуждават да се обръщат към посреднически агенции, което усложнява и оскъпява услугата, без гражданите да получават гаранция за истинността на „заверения" преводаческия подпис, тъй като заверката на преводаческите подписи се извършва в нарушение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Искане: 1. Г-н Пенчев, в качеството си на Омбудсман, да изпълни задължението си по чл. 16, ал. 1 от ЗНА по отношение несъответствието на Правилника за легализациите с НА от по-висока степен. 2. Същият да изпълни задължението си по чл. 21 от Закон за Омбудсмана 2. Същият да упражни правото си по чл. 20, ал. 1, т.3 от Закона за Омбудсмана по отношение нееднократно повдиганите въпроси, например за липсата на регистър на правоспособните преводачите, остарялата правна уредба на преводаческата дейност и др.
Предходни_разглеждания: Не.
Допълнителни_документи: Ако г-н Пенчев реши да се изкаже в медиите за липсата на регистър на правоспособните преводачите, може да каже следното: - създаване на регистър на преводачите е в интерес на гражданите; - регистри на преводачите има в много страни по света, дори и в държави, където няма специален закон за преводачите; - преводачите се вписват в регистрите поименно и дори ако преводачът има фирма, в регистъра фигурира като физическо лице с лични данни, а не с данни за фирмата си; - оторизация се дава само за конкретен чужд език, за който лицето може да докаже, че владее на високо ниво; - доказването на степента на владеене на един или повече чужди езици става с изпит или по документи (университетска диплома и др.), като за редките езици се допуска да става и само с декларация от преводача, че владее дадения рядък чужд език, особено ако няма дипломирани преводачи с този рядък език; - регистърът на преводачите може да бъде обикновен списък, не е необходимо да се ангажират програмисти, нито да се използва специален софтуер; - след вписване в регистъра (списъка), всеки преводач получава уникален номер от този регистър (списък) и му се издава индивидуално удостоверение за правоспособност; - в удостоверението пише, че преводачът има право да заверява извършените от него/нея преводи с подпис и собствен печат, без никаква друга заверка; - докато се състави регистър (списък), преводачите заверяват подписите си пред нотариус. Забележка. Няма установено единно название за всички правоспособни (квалифицирани, оторизирани) преводачи. У нас по традиция те се наричат заклети. От тях една част са съдебни преводачи. Те са специализирани в юридическата материя. По традиция се считат за най-важните не само у нас, а и по цял свят. Необходими са в съда, полицията и другаде. Съществуват и други специализирани преводачи: медицински, технически, финансови и др. Особено ценни преводачи са юристи, лекари, икономисти и други специалисти, които владеят чужд език на високо ниво. Повечето заклети преводачи у нас нямат възможност да специализират и са принудени да превеждат всякакви текстове, което прави работата им още по-трудна и отговорна. Преводът не е машинопис на чужд език!

 

 ***

 

Главен блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Мобилен: 0888 60 90 72
Стационарен: 052 988 600