Изпратено от Министерски съвет по е-поща до мен като прикачен файл с подпис и печат в отговор на мое напомнящо писмо до МС от дата 26.03.2013 г. Представлява копи-пейст с елементи на преразказ на писмото, което МВнР изпрати до МС с копие до мен. Стойността му е единствено като доказателство, че разбунилото духовете Писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС с копие до мен, в което МВнР признава, че таксата за заверка на подписа на преводача е незаконна, а Правилникът за легализациите, заверките и преводите от 58 г., посл, изм. 1990 - неадекватен, не е фалшификат.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
№ 2711/12
ДО
Г-ЖА РЕНЕТА СТОЯНОВА
E-mail: rennie@softisbg.com
28.03.2013
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,
В Министерския съвет на Република България по електронната поща постъпиха Вашите сигнали относно проект на Закон за консулското съдействие и консулските услуги, качен за обществено обсъждане на интернет портала за обществени консултации.
Бъдете сигурна, че подхождаме с отговорност към всички получени изложения на гражданите.
Като продължение на предходната ни кореспонденция - наш отговор изх. № 2711/12 от 13.12.2012 г. и писма изх. № 2711/12 от 14.09.2012 г., № 2711/12 от 29.01.2013 г. и № 2711/12 от 12.03.2013 г., и както Ви уведомихме с последното, предоставихме изложенията Ви, по компетентност, на имащата отношение институция - Министерството на външните работи (МВнР).
В резултат получихме отговор изх. № 12ПР-1149 от 21.03.2013 г., подписан от г-н Иван Сираков - постоянен секретар на МВнР, който е с копие и до Вас. Уточнява се, че дейността на дирекция „Консулски отношения" на МВнР относно реда за заверки и легализации на официални документи, предназначени за ползване в чужбина и на такива документи, необходими за представяне пред компетентните български власти, се урежда от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с ПМС № 184/1958 г.
Акцентира се, че съгласно действащата нормативна уредба и по-специално Закона за нормативните актове, необходимо е тълкуване от страна на Министерството на правосъдието - Съвет по законодателството, относно реда, по който така посоченият правилник може да бъде изменен, допълнен или отменен, доколкото същият не е издаден във връзка с приложение на определен закон. От МВнР изразяват становище, че това е остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения, но не може с лека ръка да се предложи отмяна на действащите правила, доколкото с тях се урежда и редът за легализация на официални документи, предназначени за чужбина, издадени от различни държавни институции и обществени организации и която не засяга единствено и само дейността на преводите на тези документи. Преценката е, че премахването на действащата нормативна уредба, без въвеждане на нова такава относно реда за легализация на тези документи, ще доведе до вакуум в тази дейност на държавата, което от своя страна ще накърни интересите на редица физически и юридически лица, нуждаещи се от съответното оформяне на официалния документ, предназначен за ползване в чужбина, и такива документи, изготвени от чужбина и предназначени за ползване на територията на страната.
Информирани сме, че с цел намиране на правилен изход от създалата се ситуация, от страна на министерството е направен преглед на различните документи, подлежащи на легализация и съответно нуждаещи се от превод. Имаме уверението, че към момента на проучването МВнР работи, съвместно с други ведомства, за въвеждане на нови правила, които постепенно да доведат до отпадане необходимостта от заверка, легализации и превод на определени официални документи. По този начин приложното поле на правилника ще бъде значително стеснено, което ще позволи създаване на нова уредба по заверка и легализация на останалите официални документи, и като резултат - до отмяна на действащия нормативен акт.
В същото време се отбелязва, че въпросът за реда, по който правилникът може да бъде изменен или отменен, е дискутиран нееднократно между компетентните администрации. Последното такова обсъждане е проведено в периода 2006-2008 г., когато е била сформирана Междуведомствена работна група с представители на МВнР, Министерството на правосъдието (МП), Министерството на образованието и науката (МОМН), Министерството на държавната администрация и държавната реформа (структура, съществувала към онзи момент). Изразеното тогава единодушно становище на експертите в Междуведомствената група е съдържало следните изводи:
- Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба и поради тази причина не може да бъде изменян и допълван. Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове;
- уредбата на статута на преводачите може да стане само чрез закон, но нито една от държавните институции (МВнР, МП, МОМН) не е поела ангажимент сама да изработи такъв проект. Това е могло да се извърши от специалисти, с каквито посочените ведомства не са разполагали. Изразено е становище, че основна роля в изготвянето на нов нормативен акт трябва да имат Съюзът на преводачите и Асоциацията на преводачите, както и регистрираните юридически лица с нестопанска цел - различните асоциации на преводаческите агенции и фирми;
- удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена. Съобразно Закона за нотариусите и нотариалната дейност и съответните разпоредби на ГПК, заверката на подписа на преводача трябва да се извършва от нотариусите;
- относно последващо удостоверяване на извършен в България превод, предназначен за чужбина, е било изразено становище, че това може да се извършва посредством заверка „апостил" на МП, с който се потвърждава предходна нотариална заверка на подписа на преводача.
В настоящия отговор от страна на МВнР се декларира готовност за ново обсъждане на проблема и намиране на решение, съвместно с други компетентни по въпроса ведомства, сдружения на преводачите и на фирмите, занимаващи се с преводаческа дейност, без обаче да се вменява на министерството задължението то да предложи и изработи само съответната правна регламентация на обществени отношения, които излизат извън кръга на неговите правомощия и компетенции.
Благодарим Ви, че се обърнахте към администрацията на Министерския съвет на Република България.
С уважение,
НАЧАЛНИК НА
ОТДЕЛ „ПРИЕМНА"
(Подпис, не се чете) (Печат, не се чете)
Съгласувал: (Подпис, не се чете)
(Д. Раяновоа)
Изготвил: (Подпис, не се чете)
(Л. Ангелова)
ПРЕДИСТОРИЯ:
На 03.09.2012 г. изпратих писмо до Приемна на МС, с което ги помолих да попитат Н. Младенов какви точно официални преводи не е разрешено да се извършват без договор с МВнР за извършване на официални преводи:
На 18.09.2012 г. получих и официален отговор от МС, че са препратили въпроса ми към МВнР.
На 18.12.2012, след напомняне, че очаквам отговор на писмото от 03.09.12, препратено до МВнР на 18.09.2012 г, получих отговор от МС, че в резултат на проверка са получили становище от Външно изх. № 12ПР-1149 от 28.09.2012 г. от две страници с копие до мен, като сега ми го изпращат отново - за яснота..
Тъй като приложеното становище на МВнР липсваше, вечерта на същата дата, 18.12.2012, изпратих кратко писмо по е-поща с молба да получа липсващото становище.
След неколкократно напомняне, на 16.01.2013 г. най-после получих дълго чаканото становище на МВнР. Оказа се, че е съвсем кратко, а уж щеше да бъде от две страници.
http://rennie.blog.bg/drugi/2013/01/16/dylgo-chakanoto-stanovishte-na-mvnr.1042968
Веднага изпратих писмо до МС с копие до НС, в което написах, че дългочаканото становище на МВнР не е отговор на въпроса ми от 03.09.12, но напълно разбирам, че МВнР не може да отговори по друг начин, докато не бъде отменен остарелия Правилник за легализациите, заверките и преводите:
На 31.01.2013 получих официално писмо от МС до МВнР с копие до мен, в което МС искаше отговор от МВнР.
Именно отговорът на МВнР до МС представлява въпросното официално писмо с копие до мен, в което МВнР признава, че заверката на подписа на преводача е незаконосъобразна и следва да се отмени:
На 26.03.2013 изпратих следното напомнящо писмо до МС с копие до Президентството и ВАП:
Здравейте,
само да попитам дали има някакво движение по № 2711/12 от 29.01.2013 г.?
По-конкретно, интересува ме следното:
КОГА ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАТЕНА ПРАКТИКАТА МВнР ДА ЗАВЕРЯВА ПОДПИСИТЕ НА ПРЕВОДАЧИТЕ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА?
Този въпрос е в пряка връзка с писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г., изпратено от МВнР до МС с копие до мен, в което се признава, че:
"Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена."
Става дума за незаконното събиране на държавна такса от 15 до 30 лв. за всеки подпис под превод на официален документ:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/taks(1).pdf
Прокуратурата е уведомена за тази такса, както и за други проблеми. Медиите са уведомени за писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г.
Сканиран оригинал на писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г.:
http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf
Благодаря предварително.
С уважение,
Ренета Стоянова
Само три дни по-късно, на 29.03.2013 г., получих отговорът, публикуван в началото на този постинг.
Leave a comment