РС-Димитровград - гр.д. 1487/2017, прогласяват нищожност на 2 бр. ГО

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=%2BHx%2Bpi1mJOw%3D

-

Поредното неприсъствено решение. Прогласяват нищожност на две полици на обща стойност 1177 лв.

-

РЕШЕНИЕ

№ 17                                         18.1.2018 година                   гр.Димитровград

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

Димитровградският Районен съд в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

Председател:  Гергана Стоянова

                               Членове:

                     Съдебни заседатели:

Секретар: Д.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова

гражданско дело №1487 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е искове при условията на евентуално съединяване с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД; чл. 26 ал.2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. 4, във вр. чл. 289 ТЗ и вр. чл. 8, ал. 2 ЗЗД; чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов); чл.26 ал. 2 предл. 5 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД и цена на иска: 1 177, 72 лв.

В депозираната искова молба ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБ0ГГ:"ЖИВ0Т И ЗДРАВЕ" ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от Изпълнителните директори Р.М.и Б.И.(„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД"),чрез:Пълномощника Н.Ч.- адвокат Съдебен адрес:***, че исковете са предявени при условията на евентуално съединяване, с които моли да се прогласи нищожността на следните застрахователни договори, обективирани в: Застрахователна полица №BG**********, издадена на 18.12.2015 г.; Застрахователна полица №BG**********, издадена на 19.04.2016 г.; поради липсата на съгласие (представителна власт) за неговото сключване, а евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради едновременното му противоречие със закона и неговото заобикаляне; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание, поради накърняване на добрите нрави; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на предвидена в закона форма; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на основание; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на застрахователен интерес, евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се постанови унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й, на основание за всеки един от съединените искове както следва: чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави);евентуално по чл.26, ал. 2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД (липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт); евентуално по чл.26, ал. 2 пред. 3 ЗЗД (липса на предвидена в закона форма); евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание);евентуално по чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес);евентуално по чл.26 ал. 2, предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице),евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й).

Уточнява, че цената на исковата претенция е цената на сключените застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирани в процесиите полици, представляваща сбор от стойността на договорената застрахователна премия по всяка една от тях в общ размер от 1 177, 72 лв., както следва :Застрахователна полица №BG**********,       издадена     на 18.12.2015      г.       - застрахователна премия в размер на 620,55 лв., Застрахователна полица №BG**********,          издадена     на 19.04.2016      г.       -застрахователна премия в размер на 557,17 лв.Дължимата държавна такса била изчислена съобразно правилото на чл. 72, ал. 2 ГПК.

Ищецът твърди, че на 18.12.2015 г. ответникът (занапред „Застрахован"), сключил застрахователен договор с ищеца, обективиран в застрахователна полица № BG/30/115003111376, по отношение на лек автомобил марка AUDI, модел А6, регистрационен номер ТХ ******ХК, с рама №**************. Впоследствие ответникът А.И.А. сключил нов застрахователен договор с ищеца, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116001188057, издадена на 19.04.2016 г. по отношение на лек автомобил марка FORD, модел TRANSIT, регистрационен номер ТХ **** ХК, с рама № **********. В първата застрахователна полица №BG********** като обичаен водач фигурира Н. Ф. - румънски гражданин с адрес, посочен в полицата. Във втората застрахователна полица №BG********** като обичаен водач отново е посочен румънски гражданин - О. С. - румънски гражданин с адрес, посочен в полицата. И в двете процесни полици като застрахован собственик фигурира ответника А.А.. В последствие при ищеца постъпила информация за настъпили застрахователни събития в периода на действие (покритие) на процесните две полици. Въпреки че като собственик на автомобилите в процесиите полици фигурирал ответникът, цитираните превозни средства веднага след сключването на застрахователните полици напуснали територията на Република България. Няма данни след сключването на посочената по-горе застраховка по отношение на въпросното МПС, които да индикират по какъвто и да е начин, че привидно застрахованото лице, е действителният собственик на автомобила, нито че то е упражнявало каквато и да било фактическа власт върху автомобила. Ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактически статус на „формално" притежаваното от него МПС. За този факт можело да се направи заключение от приложената извадка с данни за огромния брой застраховани автомобили в периода 2014-2017 година. Обосновано можело да се предположи, че ответникът сключвал застрахователни полици на МПС по занятие, без разбира се да ползва и управлява всички тях и без реално да е техен собственик. Практиката доказала, че лицата, които демонстрирали подобно пасивно поведение по отношение на дадено имущество не са нито негови собственици, нито ползватели. С оглед данните от представеното извлечение-справка от електронен регистър на Застрахователя се установявало, че ответникът, сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" и то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили.Твърдят, че ответникът извършва следната забранена и заобикаляща закона „услуга": изнасянето в ..застрахован вид" в Румъния, със сключена българска застраховка ,.Гражданска отговорност", на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко-такси в северната ни съседка, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Дейността на ответника нямала за цел печалба чрез покупка и продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите и спестяването им на разходи и такси в Румъния при регистриране на МПС. Тази порочна практика увреждала не само ищцовото дружество, но и всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, но най-вече фискалните интереси на България и Румъния като цяло. На пресичането й със силата на пресъдено нещо (res judicata) се базирал интересът на ищеца от подаването на настоящата искова молба. Независимо у кого е фактическото владение върху автомобилите в момента,твърди, че процесните полици, ако се приеме, че са надлежно сключени, са „сключени" или лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателите (които са фактическите собственици на автомобилите) без знанието и упълномощаване от страна на формалните собственици на автомобилите по документи. По-конкретно относно правният интерес на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД от предявяване на тези установителни искове за прогласяване нищожността на : Застрахователна полица №BG/30/115003111376, издадена на 18.12.2015 г.; Застрахователна полица №BG**********, издадена на 19.04.2016 г.; същият бил налице, тъй като ако нищожните/унищожаемите полици продължат да съществуват в правния мир, това би означавало, че застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователни обезщетения по настъпили застрахователни събития, което несъмнено щяло да доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Такава информация към момента е постъпила при тях във връзка с настъпило застрахователни събития в периода на покритие на всяка от горепосочените процесии полици.Счита процесиите полици за недействителни поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради заобикалянето му.Счита, че освен ако не са налице по-тежки закононарущения или престъпления, са приложими хипотезите на чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес и на чл. 289 ТЗ, във вр. чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗЗД - злоупотреба с право.Твърди, че собствеността и владението върху автомобилите - обект на застрахователните договори, безконтролно и многократно са прехвърляни с цел създаване на заблуда пред българските органи и пред застрахователя за реалния собственик, респ. държател, а оттам и за евентуалната задължително необходима преценка на риска от щети. Сключването на абсолютно симулативни сделки и злоупотребата с право на застрахователна закрила била съществена част от действията на подставеното лице (ответникът) - привидно застрахован, с по-нататъшната и реализирана цел: пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци и (еко)такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Румъния. Счита, че това поведение е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля закона. В процесния случай - застрахованият (привидно застрахованият) злоупотребявал с правото да се получи застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Гореописаното поведение на застрахования противоречи както на българското, така и на румънското данъчно законодателство. Същото се намирало и в разрез с основен правен принцип, залегнал в чл. 58 от КРБ, а именно, че границите на упражняване на субективните права на едно лице са субективните права и законните интереси на другите лица. Във всички случаи привидното сключване на полиците и получаването на зелена карта, чрез която да може да се щофира извън Република България, било решаващ елемент в описаната злоупотреба с право, насочена към неправомерно обогатяване и заобикаляне на законите. Тази противозаконна дейност се изразявала в заобикаляне на закона, измама на застрахователя или най - малкото умишленото му и преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката и мащаба на покрития риск. Нещо повече - гореописаната противозаконна дейност била придобила застрашителни размери и настоящите случаи не са изолирани такива. По този начин автомобилите получават един двойнствен статут - формално се водят на името на ответника, а de facto не са негова собственост. Видно от приложената справка-извлечение ответникът е развил многогодишна порочна практика, поради което на негово име се водят огромен брой автомобили, с реални собственици в Румъния. Очевидно ответникът извършвал гореописаното дейност изцяло „по занятие" или е просто лице, предоставило, услужило със своята самоличност с цел сключване на процесиите застраховки. Посоченото съставлявало безспорно заобикаляне, както на данъчното, транспортното, така и на гражданското и търговското законодателство и водело до увреждане на българските застрахователи, които поради неверни представи поемали неопределени рискове без възможност за тяхната адекватна оценка и контрол. При знание за действителната противозаконна дейност, предмет на която са застрахованите МПС, застрахователят не би сключил тези застраховки, защото по този начин най - малкото излизало, че сам участва в престъпната/противозаконна схема.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД - противоречие със закона като основание за нищожност:При сключването на застраховка „Гражданска отговорност" неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителните собственици и ползватели на автомобилите, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотнощение и преценката за реалния размер на застрахователния риск, водело до противоречие със закона. Нарушаването на тези права на застрахователите противоречи и на императивните разпоредби на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349 ал.1,2 и ал.З от КЗ (нов) и представлявало безспорно противоречие с правото - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД. Злоупотребата с права, схващана като отрицателно засягане на чужда правна сфера, стои в тясна връзка с т.нар. „генерален деликт" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като всеки договор, представляващ средство за осъществяване на злоупотреба с право, бил нищожен поради противоречие с общото правило да не се вреди другиму. Така по силата на прякото и непосредствено прилагане на конституционните норми всяко посегателство върху чужда правна сфера, чрез правна сделка, я правила изначално недействителна, т.е. непораждаща никакви правни последици.

По исковете с правно основание по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона: Когато ответникът придобива привидно собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани, спомагайки по този начин избягването на данъчно облагане в Р. Румъния и сериозно ощетяване на българския застраховател, заобикаля закона, като преследва една забранена цел, чрез привидно правомерни средства - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. Нямало данни след сключването на процесните застрахователни договори, които да установяват, че застрахованото лице е действителният собственик и ползвател на автомобилите. Целта на ответника била да предаде владението на автомобилите на друг ползватели от Румъния, които го владеят и ползват като собственик, без обаче между новите собственици и стария да е подписан договор за продажба на МПС. Дори такива да са подписани, същите оставали скрити, не се декларирали от страните пред данъчните органи и органите на КАТ в Румъния, за да се спестят както данъци и такси при промяната на собствеността, така и последващите такива. Само и единствено за целите да регистрира автомобилите на свое име и в последствие да ги прехвърли, ответникът е сключил полиците и улеснявал промяната на фактическата власт на МПС-та. С голяма степен на вероятност можело да се предположи предвид практиката, че новите (скрити) собственици управляват автомобилите чрез пълномощно от ответника, и се легитимират с така получената от застрахователя зелена карта.Удостоверението за регистрация на МПС не е титул за собственост и субективното отношение на дадено лице, което се изразява чрез него, не поражда потребност от застрахователна закрила, а без осъзната нужда не може да е налице и интерес за нейното правомерно задоволяване. Интересът в тези случаи бил друг, а именно извличане на непозволена облага, което, както вече се казало, било неразривно свързвано с увреждане интересите на застрахователя, който по описания начин бил лишен изобщо от възможността да прецени застрахователния риск. Тази порочна практика на ответника ясно личала от застрахованите в / „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД множество МПС, всички на негово име. Хипотеза, в която едно-единствено физическо лице е едновременно собственик и/или ползвател на такъв брой автомобили е далеч от реалностите. Описаното симулативното придобиване на въпросните МПС от ответника, които в действителност се управляват от румънски граждани или привидното му временно придобиване и последващото обратно връщане, което остава скрито за трети лица, се извърщвало единствено с цел да се заобиколи закона - да не се декларират доходи от една прикрита и оттам незаконна търговска дейност и по този начина да се увреди българския фиск. Разбира се, действителните собственици също оставали скрити пред застрахователя, като не се изпълнява императивното задължение на чл. 263 от КЗ (отм.) / чл. 491 ал. 1 от КЗ (нов). Крайният ефект бил, че не се заплащат никакви данъци нито в Румъния, нито в България, а се сключва застрахователен договор на по-ниска българска премия и без еко- такси. Описаното представлявало основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. След като ответникът (привиден застрахован) не е придобил действителни права върху дадено имущество, не е нито негов ползвател, нито държател, то няма какъвто и да е законен интерес от сключване на застрахователните договори.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД - злоупотребата с право като поведение, противоречащо на добрите нрави:Действията на ответната страна, чиято единствена цел било извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Румъния в никакъв случай не следвало да се приемат като отговарящи на наложилите се добри нрави в търговския оборот. Последиците от това са, че процесиите автомобили придобиват напълно двойнствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворява участниците в сделките, а и последващи лица. Посочената практика била недопустима от гледна точка на господстващите морални норми и криела сериозен риск от увреждане на застрахователните дружества, чиято крайна цел е своевременното и справедливо обезщетяване на увредените лица.В теорията и съдебната практика трайно било наложено разбирането, че злоупотребата с право представлява, ако не нещо друго, то винаги накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожността на конкретния договор по смисъла на ЧЛ. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика: ,добрите нрави" са правила и принципи, които са всеобщо приложими. Нарушаването им е приравнено и има последиците на нарушаване на закона /чл.9 от ЗЗД/. Принципите на добросъвестно водене на търговските дела, на справедливостта при договаряне на условията на сделките, на недопускане на несправедливо облагодетелстване, са водещи и при търговските отношения. Затова дори и отчитайки спецификата на тези отношения следва да се съобразяват и т.н.общоприети правила, определени като ,добри нрави". Добрите нрави следва да бъдат определени като онези морални обичаи, етични категории, критерии за справедливост, честност и почтеност в гражданския и търговски обмен, установени исторически и неспазването на които във всички случаи разкрива явна недобросъвестност и намерение за увреждане на отсрещната страна. Добрите нрави са безспорен източник на правото - Решение Nq 4 от 12.04.2016 г. на КС по к. д. № 10/2015г. Макар и субсидиарно тяхното приложение и спазване е винаги приложимо. Именно поради това законодателят в голяма част от нормативните актове препращал към правилата на морала, а неспазването им водело след себе си нищожност на сключваните договори.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 42 от ЗЗД:с голяма степен на вероятност е възможно и поради това ищецът твърди, че застрахователните договори не са сключени нито от собственика на автомобилите, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросните МПС на законно основание, а от трето лице /застраховащ/, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай след като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то и упълномощаването за сключването на такъв следва да бъде направено в писмена форма. А тази форма категорично не била спазена.Когато застрахователният договор е сключен от лице, което не разполага с никаква представителна власт да сключва такъв, то същият е нищожен на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД,Визираната от ищеца хипотеза е на сключване на застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от името на собственика на МПС по документи (привидния собственик) само, че от лице, което представя регистрационните талони на автомобилите и заплаща застрахователните премии или вноските от нея при разсроченото и заплащане, същият не се явява нито застраховащ, нито застрахован, нито пък е надлежно упълномощен за това действие. Той просто изпълнявал едно фактическо действие обикновено срещу заплащане - гореописаната „услуга".Липсата на представителна власт за сключване на договор бил особен частен случай на липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то и сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото изрично съгласие. Тези договори били нищожни, непораждащи изначално правни последици между страните. Върху Застрахователна полица № BG/30/115003111376, издадена на 18.12.2015 г. в полето за застрахован фигурирал подпис, но този подпис не бил идентичен с подписа на ответника. Като доказателство за тези твърдения представяте копие от друга полица /полица № BG/116002445641, издадена на 16.09.2016 г./ сключена с ищцовото дружество от името на ответника, в която фигурирал подпис, който не е идентичен с положения върху горепосочената процесна полица подпис в полето застрахован. Липсата на съгласие като основание за нищожност било налице поради липсата на подпис на застрахован/застраховащ върху Застрахователна полица №BG**********, издадена на 19.04.2016 г.Т.е. не било налице обективирано чрез подпис волеизявление относно сключването, предмета, правата, задълженията и изпълнението на договора от една от страните по договора. Наличието на подпис в полето „застрахован" на лице, което няма представителна власт, било равнозначно на липса на подпис от страна на физическото лице, а оттам следователно и на съгласие между страните. Това водело до нищожност на процесиите застрахователни договори.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД относно всички вече посочени 2 застрахователни полици - липса на предписаната от закона форма:Договорът за застраховка бил строго формален договор и липсата на предвидената в закона форма, респ. реквизити/съдържание прави същият нищожен. Съгласно чл. 184 ал.1 КЗ (отм.) / чл. 344 ал.1 КЗ (нов) застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Чл. 184 ал. 3 КЗ (отм.) / чл. 345 ал.1 КЗ (нов) изчерпателно изброява реквизитите на застрахователния договор, които са задължителни с оглед спазване на предписаната от закона форма, като в т. 10 фигурира като такъв задължителен елемент и подписа на страните. Процесиите полици са без подпис за застрахован/застраховащ или подписът, положен в полето за застрахован, не е подписът на представляващото ответника лице, което било в нарушение на предписаната от закона форма/съдържание и поради което същата на основание чл.26 ал.2, пред.З ЗЗД се явява нищожна.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД - злоупотребата с право, водеща до липса на застрахователен интерес, водело и до липса на основание:На следващо място злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлявало признаците и на липса на законно основание (causa) за сключване на договора, схващано в теорията и практиката, като типичната и непосредствена (стопанска) цел, която се преследва с даден вид договори. В конкретния случай интересът на ответника, не е сключване на договорите с цел застрахователна закрила, каквато е типичната и необходима цел на тези договори, тъй като още при сключване на договора е наясно, че няма нужда от такава - действителните собственици, респ. ползватели са други. По друг начин казано ответникът единствено „услужвал" с името си, с цел постигане на един противозаконен резултат.Целта на всички застраховки гражданска отговорност било застраховане срещу възможно ангажиране отговорността на застрахования към трети лица. В случая задължение за застрахования не би могло да възникне, тъй като той, както към момента на подписване на застрахователните полици, така и след това не е бил нито собственик, нито ползвател на въпросните МПС. Оттук следвало и липсата на кауза за сключване на договорите - безспорно основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД. Практиката приемала именно, че липсата на застрахователен интерес бил особен частен случай на липсата на основание за сключване на даден договор. По исковете с правно основание чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349 ал.1,2 и 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес, като частен случай на злоупотреба с право, водеща до нищожност на застрахователния договор: В конкретния случай бил налице пълно отсъствие на застрахователен интерес от страна на ответника, по смисъла на чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов). Неговият интерес е единствено да подготви чрез сключването на полиците прехвърлянето на автомобилите, както и да създаде възможност и допусне за себе си и за трети лица (румънски граждани) да извлекат облага от съответното застраховано имущество по договорите, на което е единствено формален, фиктивен собственик - „сламен човек". От своя страна тези облаги на ответника функционално свързани с ощетяване на представляваното от мен застрахователно дружество. Липсата на застрахователен интерес бил безспорно основание за нищожност на сключените сделки.По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице):Сключването на абсолютно симулативни сделки при явна злоупотребата със застрахователната закрила били съществена част от действията на ответника - твърди, че същото е подставеното лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и за трети лица, а именно пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци и (еко)такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най- често Република Румъния. Привидно застрахования не е нито придобило действителни права върху дадено имущество, нито е негов ползвател, нито държател, нито пък има какъвто и да е законен интерес от сключване на застрахователния договор. Описаното, наред с изложеното по- горе в раздел II касателно привидността, обосновавало основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 5 от ЗЗД. По исковете с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД:(1) Евентуално твърди, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя, което покрива фактическия състав на гражданскоправната измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД. На това основание моли съда да  прогласи унищожаемостта на процесиите две полици. Застрахователните договори били унищожаеми поради умишленото въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования. Измамните действия на лицето се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор. Такива били безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на владението на процесиите МПС на лица - граждани на различни държави, без значение целите, които те преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС. Подобен вид информация имала фундаментално значение за т.н. „същинско съдържание'' на сделките. Премълчаването й във всички случаи било укоримо от гледна точка на установените правила за водене на преговори и сключване на договори - чл. 263 от КЗ (отм.) / чл. 491, ал. 1 от КЗ (нов).

Отделно от това поради укриване на действителните собственици и ползватели на автомобилите, застрахователят също е бил лишен от възможността да определи коректно застрахователния риск и да завиши размера на застрахователните премии на затрахования, отчитайки, че обичайното място на ползване е в чужбина (Румъния), страна в която щетимостта е значително по-висока.

Следвало да бъде взето предвид и обстоятелството, че представляваното от ищеца застрахователно дружество, а навярно и всяко друго, знаейки че застрахованите МПС са били или ще бъде обект на неопределен брой сделки в друга държава, които не отговарят на изискванията на правото, че застрахованото лице цели единствено да облагодетелства себе си и други лица и сключването на застраховката, макар и задължително, е просто стъпка, улеснение към една противоправна и морално укорима негова цел, не би сключило подобни застраховки. В такъв случай, при знание или дори при наличие на обосновано предположение за гореописаните обстоятелства, умишлено премълчани от застрахованото лице, процесиите договори със сигурност не биха били сключени, поради което смятам, че е налице класичека хипотеза на въвеждане в заблуждение, чрез премълчаване на релевантна информация от първостепенно и решаващо значение за сключваните от ответника застраховки-основание за унищожаемост съгласно чл. 29 от ЗЗД.

                   Моли съда, след като се убеди в основателността и доказаността на настоящата искова молба, да постанови справедливо решение в духа на закона, с което да прогласи нищожността на следните застрахователни договори, обективирани в: Застрахователна полица №BG**********, издадена на 18.12.2015 г.; Застрахователна полица №BG**********, издадена на 19.04.2016 г., поради липсата на съгласие (представителна власт) за неговото сключване.

Евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради едновременното му противоречие със закона и неговото заобикаляне; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради накърняване на добрите нрави; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на предвидена в закона форма; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на основание; евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - поради липса на застрахователен интерес, евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се постанови унищожаване на процесните поради измама при сключването им, на основание за всеки един от съединените искове както следва;чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави);евентуално по чл.26, ал. 2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД (липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт);евентуално по чл.26, ал. 2 пред. 3 ЗЗД (липса на предвидена в закона форма);евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание);евентуално по чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес);евентуално по чл.26 ал. 2, предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесиите полици поради измама при сключването й).Поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на съответните застрахователни договори.

По отношение на предявената искова претенция, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на процесуалния представител на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на представител в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последният не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил представител в първо заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

С оглед основателността на иска следва да бъде уважено искането на ищеца да се прогласи нищожността на следните застрахователни договори, обективирани в: Застрахователна полица №BG**********, издадена на 18.12.2015 г.; Застрахователна полица №BG**********, издадена на 19.04.2016 г., поради липсата на съгласие (представителна власт) за тяхното сключване.

Предвид уважаването на иска, съгласно първото посочено от ищеца правно основание, не следва да се коментират останалите искове, предявени при условията на евентуалност. Следва да се обяви нищожността на процесните застрахователни договори, обективирани в посочените две застрахователни полици, поради липсата на съгласие (представителна власт) за тяхното сключване.

Претендират се разноски, които съобразно изхода от спора, следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника в размер на 367 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски /55 лв./ и юрисконсултско възнаграждение/312 лв./.

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл.26 ал.2, пр.2-ро от ЗЗД застрахователни договори, обективирани в: Застрахователна полица №BG**********, издадена на 18.12.2015 г.; Застрахователна полица №BG**********, издадена на 19.04.2016 г., със страни „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБ0ГГ: "ЖИВ0Т И ЗДРАВЕ" ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от Изпълнителните директори Р.М.и Б.И.и А.И.А., ЕГН ********** ***, поради липсата на съгласие.

 ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБ0ГГ: "ЖИВ0Т И ЗДРАВЕ" ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от Изпълнителните директори Р.М.и Б.И.367/триста шестдесет и седем/ лева - разноски по делото.

          Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 18.01.2018 г.

Секретар: Д.Петрова