Ще отговоря веднага - за да се гарантира, че подписът му е поставен лично от него, т.е. не е фалшифициран. Преводачът несъмнено е малоумно същество, поставено под опека, което не може да отговаря за действията си, затова се налага някой друг да го надзирава и удостоверява подписа му.
Това не противоречи на чл. 290 от Наказателния кодекс. Преводачът пак си носи персоналната отговорност за верността на извършения от него превод - никой не оспорва разпоредбите на НК, обаче за собствения си подпис преводачът няма как да носи отговорност по простата причина, че поради умствен дефицит го е предоставил на една или повече посреднически агенции за преводи, с което доброволно е дал съгласието си да му фалшифицират на воля подписа.
Сега ревнали някакви преводачи, да реват, «И ние сме като нотариусите!» Е, не е съвсем така. Да сте чули нотариус да си предоставя подписа на посредници? Не сте? Няма и да чуете. Нотариусите не са прости. Никак!
И накрая, за да не си помислите, че противопоставям преводачите на агенциите за преводи, ще добавя, че и агенциите за преводи в България, също като преводачите, са малоумници, поставени на свoй ред под опеката на МВнР. Миналата година вече бившият министър на МВнР ги нахока, че работят некачествено и те като се стреснаха, горките, като се разтичаха да му изпълняват рекетьорските изисквания... Хем хленчат, че с тях няма да се повиши качеството, хем ги изпълняват - страшна работа!
Leave a comment