Днес ми хрумна да проверя дали случайно Съюзът на преводачите в България (СПБ) не е сред агенциите, сключили фиктивен договор с МВнР за извършване на официални преводи. Оказа се, че са там с договор 2071/10.01.2013. После проверих и в стария списък, който си бях спасила - и там ги има с договор 402/31.01.2002 .
Как не се бях сетила по-рано, че СПБ функционира като мощна агенция за преводи! Ето защо са се срещали често с НАПА и БАППА - като хора на бизнеса, на равни начала. И наистина, тяхното "Бюро преводи" предлага преводи от и на 46 езика, от които около 20 са на техни членове, а за останалите изглежда ползват външни подизпълнители, т.е. посредничат.
Може да се предполага, че имената на техните членове и външни подизпълнители фигурират в списъците, съхранявани в дирекция "Консулски отношения" на МВнР и грижливо пазени скрити от очите на гражданите. Вероятно техните членове не желаят да бъдат включени в публичен Регистър на преводачите.
Защо ли са толкова потайни? Подобно поведение може да се обясни само ако допуснем, че и СПБ прилагат номера на агенциите - внасят списък с утвърдените имена в МВнР, а възлагат преводите на студенти и други лица без необходимата квалификация. После поставят смело печата на съюза и живеят от комисионни.
Навярно им харесва да работят по този начин. Те имат и печати, на които пише „Член на СПБ". Може би всеки от тях има право да поставя този печат и директно да внася преводи „за легализация" в МВнР? Все едно сключвайки договора с МВнР от името на Съюза, всеки член получава правата на съконтрагент.
За другото сдружение на преводачи - Асоциацията на преводачите в България (АП), не можах да открия друга информация, освен че някои от членовете им имат собствени агенции за преводи. Не ми се занимаваше да проверявам всички - може би щяха да излязат още. Доколкото знам, и членовете на АП имат собствени печати, които им дават известна лична свобода.
Сега разбирам защо на въпроса ми:
"Защо нито веднъж през всичките тези години [вие, сдруженията] не заявихте ясно и недвусмислено, че този Правилник [за легализациите] поставя преводачите на свободна практика в унизително, подчинено положение спрямо фирмите за преводи?"
Ваня Ангелова, член на АП, отговори (вж. бележката под този текст):
„Правилникът" е „най-голямата пречка пред свободата на малките фирми", а не пред преводаческата гилдия, бих перифразирала аз. Защото не засяга преводачите на свободна практика, които бихме искали да работим с КО директно."
Ами ако са прави? Какво пречи на агенциите в цялата страна да внасят в КО фиктивни списъци с квалифицирани преводачи, чиито услуги рядко или почти никога не използват, а всички официалните преводи да се извършват от офис мениджърите или от неквалифицирани, ниско платени преводачи?
В крайна сметка е ясно, че и професионалните сдружения на преводачите, както и хилядите малки и големи агенции в страната, се занимават с посреднически бизнес, затова си мълчат и покорно изпълняват незаконните разпоредби на МВнР, верни на вековната българска мъдрост "Кроткото агънце от две майки бозае".
А преводачите от СПБ и АП имат съвсем основателна причина да не забелязват нито беззаконията на МВнР, нито унизителното положение, в което Правилникът поставя непривилегированите преводачи. По силата на сключения договор между МВнР и сдружението, всеки един от членовете му, притежаващ собствен печат, необезпокоявано може да функционира като мениджър на мини агенцийка в рамките на агенцията-майка (сдружението), ползвайки всички облаги от посредничеството, без неудобството да води фирмено счетоводство или да плаща осигуровки и данъци.
Бележка:
Цитатите са от блога на г-жа В. Ангелова:
http://zakonprevodachi2012.blog.bg/novini/2012/12/27/posting-23-ministerstvo-na-pravosydieto-peto-nashe-pismo-do-.1035670
Leave a comment