През юни 2012 г. фирма "Арте.док" пусна серия от рекламни клипове в youtube. Най-дългият от тях, 23:20 мин., може да се види на този адрес:
ТЕМИДА ПРЕВОДИ И ЛЕГАЛИЗАЦИИ
www.youtube.com/watch?v=kCvYyKzPbrU&feature=related
В клипа управителката Таня Карабашева обяснява пред камера, че в България всеки може да регистрира фирма по Търговския закон, обаче - за разлика от другите фирми - преводаческите трябва да имат сключен договор с МВнР, в противен случай са нелегитимни. Нелегитимните фирми, казва тя, ще ги познаете първо по това, че са малки. Те не са инвестирали нито в офис (камерата обхожда един огромен офис), нито в техническо оборудване (показват се няколко бюра с компютри върху тях). Но най-важното от всичко си остава договорът с МВнР. Гражданите трябва много да внимават и да не се доверяват на фирми за преводи, които нямат договор с Външно.
Този клип изглежда е бил вдъхновен от плъзналите преди няколко месеца слухове, че Външно възнамерява да прекрати договорите си с хиляди малки фирми за преводи, като им постави нови, непосилни изисквания. Междувременно обаче малките фирми заведоха дело срещу новите изисквания по договора с Външно и съдът (ВАС) излезе с т.нар. «определение», в което написа черно на бяло, че «одобреният типов договор има характера на оферта към неограничен кръг правни субекти», т.е. не е задължителен. Така че няма смисъл да се набляга чак толкова на този прословут договор за възлагане на официални преводи, който нито е «облигационен» според съда, нито пък непременно трябва да се сключва, за да се "легитимират" преводаческите фирми.
Да се твърди обратното, а именно, че договорът с Външно е решаващо условие за доказване легитимността на преводаческите фирми, при положение, че съществува публично достъпен Търговски регистър, където всеки гражданин може лесно да провери дали дадена фирма е регистрирана, кога, от кого, за каква дейност и др. под., означава да се поднася подвеждаща информация на гражданите. Подобно твърдение представлява и класически пример за нелоялна междуфирмена конкуренция.
Финалната сцена на клипа предлага още един пример за подвеждаща информация. Миловидна служителка («Аз съм Ники, офис организатор») посреща майка и дъщеря. Те носят диплома за легализация. Никито обстойно им обяснява стъпките, като не забравя да каже, че след като се направи преводът, дипломата се легализира. Ако не се преведе, не може да се легализира, в никакъв случай! Това именно е подвеждащата информация. Документите за чужбина могат да се легализират и без да се превеждат. Легализацията на документи не е обвързана с превода им. Освен това легализацията се извършва първа, а след нея може (но не е задължително) да се извърши и превод на легализираните документи.
Аз разбирам, че Арте.док е амбициозна млада фирма, която се развива, водейки ожесточена борба с конкуренцията на пазара. Мога да разбера и ненавистта й към хилядите малки фирми, които нахално пощипват от лъвския пай, който тя може би смята, че й се полага. Мога дори да разбера пренебрежението й към Закона за лоялната конкуренция, който тя може би с чувство за хумор смята за "врата у поле". Но не мога да разбера защо подвежда гражданите, че легализацията на документите им за чужбина задължително включва и превод.
Източници:
1. НАЦИД, «Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина», т.7:
«Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде
извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения български документ.»
http://mail.nacid.bg/newdesign/kap/att_files/obshti_razqsneniq.pdf
2. Цитираното определение на Върховния административен съд може да прочете на адрес:
Leave a comment