В момента законодателството изобилства с разнобойна терминология - в сума ти закони се споменава „легализиран превод" за това, „легализиран превод" за онова. А пък няма дефиниция на това какво точно означава „легализиран превод". Среща се и терминът „заклет преводач" - пак без дефиниция. А пък в превода на европейските директиви каква красота е само! Където на английски е certified translation (за сведение, терминът няма нищо общо със сертифициране по някакъв стандарт, а означава просто заверен) - в паралелния превод е ту „легализиран превод", ту „официален", ту „сертифициран", а някъде си е просто „заверен" превод. Просто заверен ли? Я попитайте нашенеца (българските учреждения най-вече) какво означава „заверен превод" и ще се видите в чудо - „заверен превод" означава най-различни неща - за едни е превод с подпис и печат на преводач, за други - с подпис и печат на фирма, за трети - с подпис на преводач пред нотариус плюс печат на преводаческа фирма, а за болшинството държавни служители 'заверен превод" е превод, носещ заверка от КО на МВнР. Да не се впускаме в подробности как точно КО заверява подписи на преводачи от цялата страна. Надяваме се, че вече няма да го прави. [МВнР вече официално признаха, че заверката на подписа на преводача е незаконосъобразна, бел. блогър]
Та този въпрос за заверения превод трябва да се уреди еднозначно, като се установи единен превод на често срещания в европейски и американски документи израз „certified translation" и се поясни каква е законната процедура щото един превод да стане «заверен» по европейски.
Leave a comment