РС-Добрич - гр.д. 4391/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/07/g/04634517/39161218.htm

Ответникът е продал колата през 2010.

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Д., 12.07.2018 година

В    И   М   Е   Т   О     Н  А    Н   А  Р  О  Д   А

         Д. районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА

                                                                                  СЕКРЕТАР: Г. Х.

         като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 4391 по описа на ДРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „З.А.Д.Д.Б..: Ж.З.", ЕИК **, град С.,  бул. „Г. М. Д." № **, с която против ответника Ж.Д.Н., ЕГН **********,***, са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № **, издадена на 05.02.** г. от ищеца, касаещ лек автомобил марка „А.", модел „**", рег. № **, поради: противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД; заобикаляне на закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД;  противоречие с добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД; липса на съгласие, на осн. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и липса на представителна власт, на осн.чл. 42 ЗЗД; липса на предписана от закона форма, на осн. чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД; липса на основание, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 4 вр. чл. 289 ТЗ и чл.8, ал.2 ЗЗД; липса на застрахователен интерес, на осн. чл.349, ал.1, ал.2 и ал.3 КЗ; привидност поради персонална симулация, на осн. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.

В условията на евентуалност се претендира прогласяване унищожаемостта на договора поради извършването на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди на ищеца от ответника - на осн. чл.29, ал.1 ЗЗД. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните по делото е сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, издадена на 05.02.** г. Според същия документ, застрахован собственик е ответникът, а като обичаен водач е посочен ** гражданин. Според ищеца, застрахованият автомобил се управлява извън страната, като се намира във владение на р. гражданин. Твърди, че ответникът регистрирал множество автомобили, като същият сключвал застрахователни полици „по занятие" за да извлича неправомерни облаги от действителните собственици на автомобилите. Последните спестявали разходи и такси в съответната страна, при регистриране на МПС, които били в по-висок размер от тези, които се заплащат в Б.. Ответникът бил привидно застрахован, като той не упражнявал фактическа власт върху автомобила в нито един момент, поради което не бил собственик на вещта. Застрахователната полица не е подписана от ответника, поради което липсва съгласие на страна по договора, за сключването му. От друга страна, липсата на подпис било нарушение на формата на застрахователния договор, поради което същият е недействителен. Твърди се, че процесните застрахователни договори противоречат на законови разпоредби - чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл. 289 ТЗ вр. чл.58 и чл.57, ал.2 КРБ вр. чл.8, ал.2 ЗЗД. Застрахователният договор заобикаля закона, с цел да не се декларират доходи от прикрита и противозаконна търговска дейност, с което се увреждал българския фиск, не се заплащали данъци - нито в Р., нито в Б.; целта била да се сключи договор на по-ниска застрахователна премия и да не се заплатят еко такси. Действителният собственик на автомобила бил скрит, за да се спестят данъци и такси, и при промяна на собствеността. Ответникът злоупотребявал с правата си, като неговата цел била единствено да извлече облаги за себе си и за трети лица, като спести заплащане на данъци и такси във висок размер, в Р.. Налице била явна недобросъвестност на ответника и намерение за увреждане на ищеца. Твърди се, че липсва основание за сключване на процесния договор, доколкото бил сключен с цел получаване на застрахователна закрила, а застрахованият е мним собственик на автомобила, по отношение, на който се сключва договора, т.е. той няма интерес от сключването му. Ищецът сочи, че липсва застрахователен интерес от сключване на договора, доколкото ответникът не е собственик на автомобила, а неговите действия са насочени единствено към осигуряване на противозаконни облаги, които са свързани с ощетяване на застрахователя. Твърди се, че ответникът е подставено лице, поради което същият не е придобил действителни права върху застрахованите автомобили.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Сочи, че се е разпоредил с процесното МПС, като 29.03.2010 г. е сключил договор за покупко-продажба на автомобила. Подписите на страните по договора са нотариално удостоверени. Към датата, на която ищецът твърди, че е бил сключен застрахователният договор, ответникът не е бил собственик на автомобила, поради което нямало как да е заобиколил закона през ** г., след като от 2010 г. не е собственик на вещта. Ответникът сочи, че не е подписвал договора, нито познавал лицето посочено като държател.

Д. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

На 06.02.** г., в гр. Р., между страните по делото е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № **, обективиран в издадена от ищеца застрахователна полица № **. Крайният срок на покритие е 23.59 ч. на 05.02.2017 г. Видно от представената полица, застрахователната премия по договора е завишена със 133,63% и е в размер на 457,48 лева, като същата е платима на две вноски - на 06.02.** г. сума в размер на 244,75 лева и на 06.08.** г. - сума в размер на 233,31 лева. Видно от текста на представения документ, застрахован е ответникът Ж.Д.Н., а като обичаен водач е посочен ** гражданин A.  L. A., с адрес в Р. Р.. В графа „Застрахован/Insured (подпис/signature)" не е положен подпис. Върху застрахователната полица е поставен стикер на Г.ф. № **.

            По делото е представен препис от договор за покупко-продажба на МПС, видно от който, на 29.03.2010 г., в гр. Д., ответникът Ж.Д.Н. е продал на р. гражданин М.М., роден на *** г., с постоянен адрес: ***, Р. Р., собствения си лек автомобил марка „А.", модел „**", с рег. № **, рама № **, двигател №**. Подписите на продавача и купувача по договора са нотариално удостоверени от Ю.Д.-К. - нотариус с район на рействие, района на РС Д., рег. №** на НК.

            Ищецът представя писмени доказателства за настъпило застрахователно събитие със застрахования автомобил извън територията на Р. Б. - на 28.01.2017 г. - в И. Не се твърди, а и не са налице доказателства за изплащане на застрахователни суми.

            Ищецът представя разпечатка от електронен регистър на ищеца, видно от която, между ищеца и ответника са сключени множество застрахователни договора през периода от м. ноември 2014 г. до м. март 2017 г.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Предявените искове са допустими и като такива съдът дължи произнасяне по същество, относно основателността им. Същите следва да бъдат разгледани в условие на евентуалност, като за определяне поредността за разглеждането им, решаваща е не волята на ищеца, а естеството на материалното право  /така Решение №97/08.02.2013 г. по д. №196/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.  

            Правната уредба на договора за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е дадена с разпоредбите на Дял втори „Гражданска отговорност" на автомобилистите, Глава 47 на Кодекса за застраховането. Съгласно нормата на чл. 483, ал.1 КЗ, т.1, всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. Б. и не е спряно от движение е задължено да сключи застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Застраховани по този договор са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание /чл.477, ал.2 КЗ/. Съгласно чл. 485, ал.2 и ал.3 КЗ, в случаите, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

            При промяна в собствеността на застрахования автомобил, договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява, като застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство /чл.491, ал.1 и ал.5 КЗ/.

            По иска с пр. осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД

            Искът е неоснователен, като аргументите за това са следните:

Ищецът основава претенцията си на твърдението, че не е бил уведомен кой е действителният собственик на автомобила, поради което не е било възможно извършване на преценка и вземане на решение за встъпване в облигационно правоотношение, респективно - поемане на застрахователен риск.  Видно от текста на представената от ищеца застрахователна полица, обичаен водач на застрахованото МПС е р. гражданин А.L.А., с адрес на територията на Р. Р., т.е. с голяма степен на вероятност, може да се предположи, обстоятелството, че застрахованият автомобил ще се управлява извън територията на Р. Б., е било известно на застрахователя още при сключване на застрахователния договор, доколкото адресът на държателя се намира в Р. Р.. От друга страна, съгласно нормата на чл. 480, ал.7 КЗ,  управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава - членка по смисъла на КЗ, в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска, а и на осн. чл. 485, ал.2 КЗ, застрахователят няма право да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Сключването на процесния договор е регламентирано от закона като задължително, поради което не е налице твърдяно от ищеца противоречие на процесния застрахователен договор със закона. С оглед горното, съдът намира, че соченото от ищеца основание за нищожност на застрахователния договор не е налице.

По иска с пр. осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД

            Искът е неоснователен, като аргументите за това са следните:

Твърди се, че ответникът е придобил привидно процесния автомобил, с цел да набави за себе си и за трети лица облаги, като се избягва данъчно облагане в Р., а едновременно с това се ощетява б. застраховател, както и б. фискална система. Евентуално извършено нарушение при придобиване на автомобила е без значение за валидността на сключения застрахователен договор. От друга страна следва да се има предвид, че застраховката има действие спрямо превозното средство, с което биха били нанесени евентуални щети на трето лице, а не спрямо конкретното лице, което е сключило застрахователния договор.

По иска с пр. осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД

            Искът е неоснователен, като аргументите за това са следните:

Твърди се, че оспорвания застрахователен договор е сключен с цел набавяне на облаги за ответника и за трети лица. По делото не се събраха каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията тези твърдения, като ищецът не доказа, че с действията си ответникът цели да набави за себе си и/или за трети лица, облаги, като спести заплащане на по-високи разходи за регистрация на автомобила в Р., дължими към бюджета данъци и такси, както и заплащане на застрахователна премия в по-висок размер. От друга страна, дори да е налице спестяване на сочените като по-високи разходи за регистрацията на МПС в Р., чрез регистриране на автообила в Б., то това обстоятелство не ощетява застрахователя, респективно не може да се отрази по какъвто и да е начин на валидността на застрахователния договор.

По иска с пр. осн. чл.26, ал.2, пр.2 вр. чл. 42, ал.2 ЗЗД

Искът е неоснователен, като аргументите за това, са следните:

Твърди се, че процесният договор не е подписан от ответника или от негов представител, т.е. ищецът се домогва да докаже, че в случая не е налице съвпадане на насрещните волеизявления на двете страни по сделката. Действително в полицата липсва подпис на застрахования, но по никакъв начин не бе установено, че освен подпис, липсва и изявление за сключването на процесния договор, т.е. констатирана липса на подпис върху договора, не може автоматично да обоснове извод за липса на съгласие. Следва да се посочи, че е възможна хипотеза, при която съгласието на сключване на застрахователен договор да бъде изразено от лице, различно от собственика на автомобила, доколкото няма законова забрана за това. Неоснователен се явява доводът на ищеца за нищожност на процесния договор поради мнимо представляване. Договор, сключен от лице, действало като представител, но без да има представителна власт е в състояние на висяща недействителност, като същият не поражда целените с него правни последици, които биха настъпили при потвърждаване на договора от страна на мнимо представлявания, съгл. чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на висящата недействителност може да се позове само мнимо представляваният или неговите универсални правоприемници - така разрешението дадено в т.2 на ТР №5/2014 г. на ОСГТК, ВКС. Доколкото ищецът не е сред посочения кръг лица, то той не може да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договора по смисъла. Видно от приложения препис от застрахователната полица, същата е регистрирана в електронната информационна система на Г.ф. - обстоятелство, което също потвърждава, че ищецът не се е противопоставил на сключването на процесния договор.

По иска с пр. осн. чл. 26, ал.2, пр.3 ЗЗД

            Искът е неоснователен, като аргументите за това са следните:

Договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се сключва в писмена форма, като видно от представената по делото застрахователна полица, обективираща процесния договор, последният е сключен именно в такава. Независимо, че договорът не е подписан от застрахования, то следва да се приеме, че изискването на закона, дадено с разпоредбата на чл.344, ал.1 КЗ, е спазено, доколкото при търговските сделки подписът не е част от формата. По делото е представено доказателство, че договорът е отразен в „Г.ф.", а и до подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящото производство, ищецът - страна по договора, не е оспорил действителността на изявлението на другата страна -  на осн. чл.293, ал.3 ТЗ, поради което съдът приема, че не е налице соченото от ищеца основание за недействителност на процесния договор.

По иска с пр. осн. чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД

            Искът е неоснователен, като аргументите за това са следните:

Сключването на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е прогласено от Кодекса за застраховането като задължително, т.е. нормата на чл. 483 ал.1 КЗ се явява основание да бъде сключен застрахователният договор. Според разпоредбата на чл.477, ал.1 КЗ, обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно б.законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. С оглед горното, съдът намира, че не е налице соченото от ищеца основание за нищожност на процесния договор.

По иска с пр. осн. чл.349, ал.1, 2 и 3 КЗ

            Искът е неоснователен, като аргументите за това са следните:

Съгласно нормата на чл.349, ал.1 КЗ - застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Законодателят неслучайно е определил сключването на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите като задължително. Същата е с голямо обществено значение, доколкото тя се сключва с оглед необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вреди, причинени при използване на моторно превозно средство. Доколкото законът дава право и на несобственик да сключи тази застраховка, то не може да се възприеме становището на ищеца, че ответникът няма застрахователен интерес от сключване на процесния договор.

По иска с пр. осн. чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД.

Искът е неоснователен, като аргументите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 КЗ, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. В процесния случай не е налице персонална симулация, доколкото не се установява прикриване на истинска страна по сделката, не се установява симулация в субекта, който е сключил сделката. При твърдяна персонална симулация, евентуалната прикрита сделка би била недействителна, ако по отношение на този, който действа чрез подставеното лице е била налице забрана за придобиване на определено право, а както бе установено, по процесната застраховка, права възникват не само за собственика, но и за държателя, позвателя, за всеки водач на застрахования автомобил, както и за трети лица, увредени при ползването му. 

По иска с пр. осн. чл.29, ал.1 ЗЗД 

Искът е неоснователен, като аргументите за това са следните:

В исковата молба се излагат твърдения, че застрахованият умишлено е въвел в заблуждение застрахователя, като е укрил релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор. Твърди се, че тъй като ищецът не е имал възможност да узнае действителният собственик на автомобила, той не е могъл да определи застрахователния риск, като е бил лишен от възможността да завиши застрахователната премия предвид обстоятелството, че превозното средство ще се управлява извън територията на страната, а именно - в Р.. 

Видно от представения от ищеца препис от застрахователната полица обективиращ процесния договор, обичаен водач или държател на застрахованото МПС е р. гражданин А.L.А., като това обстоятелство безспорно е било известно на застрахователя. Посочен е адрес на лицето в Р. Р., негов телефонен номер. От друга страна, както бе посочено, съгласно нормата на чл. 480, ал.7 КЗ, управлението на МПС в друга държава-членка не се счита за съществено изменение на риска, поради което това основание не може да послужи като основание за унищожаване на процесния договор. По делото не се събраха каквито и да е доказателства, които да обосноват извод, че в процесния случай е налице гражданска измама.

С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените разноски по делото, но доколкото в открито съдебно заседание процесуалният му представител е заявил, че не претендира заплащане на разноски, такива не следва да бъдат присъдени.

            Водим от горното, съдът

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от „З.А.Д.Д.Б..: Ж.З.", ЕИК **, град С.,  бул. „Г. М. Д." № **, против ответника Ж.Д.Н., ЕГН **********,***, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № **, издадена на 05.02.** г. от ищеца, касаещ лек автомобил марка „А.", модел „**", рег. № **, рама № **, двигател №**, поради: противоречие със закона - чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД; заобикаляне на закона - чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД; противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД; липсата на съгласие чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД; липса на предписана от закона форма - чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД; липса на основание - чл.26, ал.1, пр.4 ЗЗД; липса на застрахователен интерес - чл. 349, ал.1, 2 и 3 КЗ; привидност поради персонална симулация - чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД, както и за неговото унищожение поради сключването му при измама - чл.29, ал.1 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Д., в двуседмичен срок от съобщението.

          На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните. 

 

                                                                              

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2459

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.