РС-Добрич - гр.д. 3312/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/06/g/03634517/31251618.htm

"С молба с вх. рег. №6841/03.04.2018г. ищцовото дружество е заявило, че оттегля подадената искова молба и моли делото да бъде прекратено. Тъй като оттеглянето е извършено след първото по делото съдебно заседание, съдът е изпратил молбата за становище до ответника. Редовно уведомен, ответникът не е изразил съгласие за прекратяване на делото, поради което разглеждането на делото е продължило по общия ред."

'Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техни представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съдът е длъжен да следи за добросъвестното упражняване на процесуланите права от страните. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД)."

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№

град Добрич, 01.06.2018 година

В    И   М   Е   Т   О     Н  А    Н   А  Р  О  Д   А

      ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

      при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 3312 по описа на ДРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:

      Образувано е по повод искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление град София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от двама от изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К., с която срещу „МОБИ ПАРТНЪРС" ЕООД, ЕИК 201444024, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. Дружба, бл. 42, вх. А, ет. 8, ап. 23, представлявано от Н.Я.К., са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №***, издадена на 13.07.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил марка „Ауди", модел „А4 Авант", без посочен регистрационен номер, рама №WAUZZZ8E82A226248. Наведените основания за нищожност са: липса на съгласие - иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; липса на представителна власт - иск по чл. 42 от ЗЗД; противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД; заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД;  противоречие с добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД; липса на основание - иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4-то от ЗЗД във вр. с чл. 289 от ТЗ и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД; липса на предписана от закона форма - иск по чл.26, ал.2, пр.3-то от  ЗЗД; липса на застрахователен интерес - иск по чл.349, ал.1, ал.2 и ал.3 от КЗ; привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице) - иск по чл.26, ал.2, пр.5-то от ЗЗД. В условията на алтернативност е предявен иск за прогласяване унищожаемостта на договора поради извършването на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди - иск  чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

      Претендират се сторените по делото разноски.

      Исковете се основават на следните обстоятелства: На дата 13.07.2016г. е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между ответника и ищцовото застрахователно дружество за автомобил марка „Ауди", модел „А4 Авант", без посочен регистрационен номер, рама №WAUZZZ8E82A226248. Обичаен водач на застрахованото МПС е румънски гражданин. Веднага след сключване на договора автомобилът напуска територията на Р България и е във фактическа власт на трети лица - румънски граждани. Няма данни ответникът да е бил собственик на автомобила и той да е бил в негова фактическа власт. В електронния регистър при ищеца ответникът фигурира като застрахован на много автомобили, поради което ищецът твърди, че той е извършвал забранена от закона дейност по изнасяне от България в Румъния на застраховани автомобили с цел избягване на високи премии и такси чрез поредица от привидни и прикрити сделки.

      Като обстоятелства, обуславящи правния интерес от предявяване на установителните искове, са въведени следните доводи: при настъпване на застрахователно събитие във връзка с процесния застрахователен договор, може да се породи основание за ангажиране отговорността на ищеца в качеството му на застраховател.

      По иска за нищожност поради липса на съгласие твърдението е, че договорът не е подписан от застрахования - ответника.

      По иска за нищожност поради липса на представителна власт твърдението е, че договорът е сключен от името на ответника от лице без представителна власт.

      По иска за нищожност поради противоречие със закона твърдението е, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора.

      По иска за нищожност поради заобикаляне на закона твърдението е, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани, като спомогне избягването на данъчно облагане в Румъния и така способства за ощетяване на българския застраховател - чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на румънския гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в Ръмъния.

      По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави твърдението е, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в Румъния, както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества.

      По иска за нищожност поради липса на основание твърдението е, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма - друг е действителният собственик, респективно ползвател.

      По иска за нищожност поради липса на предписаната от закона форма твърдението е, че договорът за застраховка е строго формален и липсата на предвидените в закона реквизити (чл. 345 от КЗ) обуславят неговата нищожност.

      По иска за нищожност поради липса на застрахователен интерес твърдението е, че интересът на ответника в случая е бил да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност за себе си и за трети лица да извлекат облага от застрахованото имущество, на което е фиктивен собственик. Отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес.

      По иска за нищожност поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице) твърдението е, че ответникът е подствено лице - привидно застрахован, чиято цел е набавянето на облаги за себе си и за трети лица.

      По иска за унищожаемост поради измама твърдението е за извършването от ответника на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди.

      В срока по чл. 131 от ГПК ответникът редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба. Не е взел и участие в откритото по делото съдебно заседание.

      Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

      На 13.07.2016г. от името на ответното дружество е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка марка „Ауди", модел „А4 Авант", без посочен регистрационен номер, рама №WAUZZZ8E82A226248, обективиран в застрахователна полица №*** от същата дата, в която като собственик на застрахования автомобил е посочен ответникът „Моби Партнърс" ЕООД, без отразяване на обичаен водач на застрахованото МПС.

      Не е спорно, че процесният договор  е подписан само от представител на застрахователя.

      Застрахователната премия по договора в размер на 184,06 лв. е заплатена  на 13.07.2016г.,  т.е. в деня на сключването му.

      Представена е разпечатка от електронен документ от системата на дружеството ищец, от която е видно, че ответното дружество има сключени общо 3 договора за гражданска отговорност за леки автомобили за месец юли 2016г.

      От справка в интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд.

      Видно от удостоверение с изх. №11-03-192/16.03.2018г., издадено от Община град Добрич, процесното МПС е декларирано от ответника в Дирекция „МДТ", като регистрацията е прекратена до дата 28.02.2018г.

      Застрахователното дружество е представило доказателства за настъпило в чужбина на 08.03.2017г. ПТП с участието на застрахования автомобил, както и за заявена пред него от страна на пострадалото лице претенция за имуществено обезщетение.

      Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

      С молба с вх. рег. №6841/03.04.2018г. ищцовото дружество е заявило, че оттегля подадената искова молба и моли делото да бъде прекратено. Тъй като оттеглянето е извършено след първото по делото съдебно заседание, съдът е изпратил молбата за становище до ответника. Редовно уведомен, ответникът не е изразил съгласие за прекратяване на делото, поради което разглеждането на делото е продължило по общия ред.

      Предявените искове са процесуално допустими с изключение на иска за нищожност поради липса на представителна власт за застрахованото лице. Съгласно Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. на ВКС по т. д. № 5/2014г., ОСГТК, висящата недействителност при договор, сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. В мотивите към посоченото тълкувателно решение е възприета тезата, че ако недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2  от ЗЗД и на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, това значително би застрашило сигурността на гражданския оборот.

      С оглед гореизложеното съдът не дължи произнасяне по иска за нищожност поради липса на представителна власт за застрахованото лице. Производството по него следва да бъде прекратено като недопустимо.

      Евентуално съединените искове ще бъдат разгледани от съда в последователността, която следва от самия закон съобразно тежестта на заявения порок (първо основанията за нищожност в поредността по чл. 26 от ЗЗД, след това особеното основание за нищожност по чл. 349, ал.2 от КЗ и накрая основанието за унищожаемост по чл. 29, ал.1 от ЗЗД - така Решение №97/08.02.2013 г. по д. №196/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о).

      Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз" и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е задължително - чл. 483, ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика - чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство - чл. 477, ал.2 от КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - членка по смисъла на чл. 480, ал.1 от КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367 - чл. 480, ал.7 от КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, не се свързва с риска от застрахователно събитие.

      Съгласно чл. 485, ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

      В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1 от КЗ, съответно по чл. 364, ал. 1 от КЗ, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

      Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

       I. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен.

      Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила и конкретно за това, че застрахованият автомобил ще се управлява в Румъния от румънски гражданин, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените доводи са изцяло неоснователни.

      От самото съдържание на процесната полица е видно, че в същата не е вписан обичаен водач. Ищецът не е представил каквито и да е доказателства, че застрахованото МПС обичайно се управлява от румънски гражданин. Но дори и обичайният водач на автомобила да е чуждестранен гражданин, разпоредбата на чл. 480, ал.7 от КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 485, ал.2 от КЗ застрахователят няма право да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в Румъния принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл. 485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство.

      По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз  - решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16. С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования, като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице. В § § 27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: „...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

      В разпоредбата на чл. 432, ал.2 от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл. 364, ал.4 и чл. 365, ал.2 от КЗ (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

      II. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Искът е неоснователен.

      Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомоба в страната и предаването му на трето лице - румънски гражданин, който го управлява в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. По делото лиспват доказателства в тази посока. По принцип нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка, който в случая е и задължителен по закон. Ищецът няма на разположение подобен иск  за защита на публични, фискални интереси. Заплащането на данък и премия в по-нисък размер от тези, които биха били платени в Румъния (за които твърдения ищецът не ангажира доказателства), също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобила в тази страна или в която и да е друга държава-членка по смисъла на КЗ не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл. 480, ал.7 от КЗ. Разпоредбата на чл. 480, ал.5 от КЗ забранява на застрахователите да изискват под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата „Зелена карта". От друга страна следва да се има предвид, че застраховката има действие спрямо превозното средство, с което биха били нанесени евентуални щети на трето лице, а не спрямо конкретното лице, което е сключило застрахователния договор.

      III. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Искът е неоснователен.

      Ищецът твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който е бил сключен е свързан с извличане на облаги от ответника и от трето лице - румънски и гражданин, на когото автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. По делото не се събраха каквито и да е доказателства в подкрепа на това твърдение на ищеца. Както беше посочено по-горе, договорът за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва задължително по силата на закона и поради това сключването му по начало не може да нарушава закона. Поведението на ответника по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.

      IV. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие. Искът е неоснователен.

      Ищецът твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като не е сключен от собственика на застрахования автомобил и съответно не е подписан от него. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика - чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство - чл. 477, ал.2 от КЗ.

      V. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради липса на форма. Искът е неоснователен.

      Според разпоредбата на чл. 344, ал.1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него - чл. 345, ал.1, т.11 от КЗ. Договорът за застраховка е абсолютна търговкса сделка и за него намират приложение общите правила на ЗЗД. Процесната полица е подписана единствено от представител на застрахователя.

      Следва да се има предвид, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. на чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл.27 и сл.), т.е. нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Следователно застрахователят не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорил незабавно действителността на изявлението на другата страна - такива действия са приемането на плащането на първата вноска от премията от сключилия договора румънски гражданин, заявяване и регистриране на полицата в Информационния център към Гаранционния фонд, завеждането на щета, във връзка с покрития от процесната застраховка риск - ПТП (в този смисъл е и константната правктика на ВКС, обективирана в Решение № 71 от 22.06.2009г. на ВКС по т. д. № 11/2009г., I т. о., ТК, Решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т. д. № 95/2011г., II т. о., ТК и Решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т. д. № 348/2012г., I т. о., ТК, Определение № 503 от 05.08.2014г. на ВКС по т. д. № 4438/2013г. ., II т. о., Решение № 25 от 24.07.2017г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г. на II т.о.)

      С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор в случая е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожността на същия. След като застрахователят е обявил в Информационния център една застраховка като действаща за определен период от време (в случая 1 година), той не може да противопостави на третите увредени лица, твърдение за обратното, без да е изпратил уведомление по чл. 294, ал.1 от КЗ до центъра за коригиране на периода на действието на застрахователния договор.

      VI. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Искът е неоснователен.

      Разглеждайки понятието "основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия. Както многократно беше отбелязано, договорът за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика, без да е необходимо изрично упълномощаване. Всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство,  което е регистрирано в Република България и което не е спряно от движение, би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите - чл. 477, ал.2 от КЗ.

      VII. По иска с правно основание чл. 349, ал.2 от КЗ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Искът е неоснователен.

      Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната по закон застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 349, ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483, ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащият нито да е собственик, нито да е водач на автомобила. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Възприемането на становище, че застрахователен интерес има само действителният собственик на застрахования автомобил, не само е в разрез с разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ, но би накърнило неправомерно правото на обезщетение на пострадалите от ПТП. Застраховката „Гражданска отговорност" е задължителна, защото има голяма обществена значимост, тъй като защитава интересите на невиновни лица, пострадали при катастрофа.

      VIII. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - нищожност на договора поради привидност като слючен при условията на персонална симулация. Искът е неоснователен.

      Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката, за което е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. Процесният случай обаче не е такъв. При него едно неустановено лице е сключило договор от името на ответника и е заплатило застрахователната премия - обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе и които не водят до нищожност.

      Застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила, които го ползват, както и за третите лица, увредени при ползването на автомобила.

      IX. По иска с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Искът е неоснователен.

      Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилът ще се ползва от лице, различно от ответника и то в чужбина, където според ищеца „размерът на щетите е значително по-висок".

      Изложените доводи се опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, в самата оспорена полица е посочено, че автомобилът ще се управлява обичайно от румънски гражданин с местожителство в Румъния. Освен това, чл. 480, ал.7 от КЗ изрично сочи, че  управлението на МПС в друга страна-членка не се счита за съществено изменение на риска, респ. това основание не може да послужи като основание за унищожаване на процесния договор. Изцяло несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че в Румъния размерът на щетите при ПТП многократно надвишава този в България. Въпросът за обезщетението при застрахователно събитие подлежи на самостоятелна преценка във всеки конкретен случай.

      По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани, за които ищецът не сочи и предтавя каквото и да е доказателства. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е валиден и задължителен по закон. Прогласяването на процесния договор за нищожен би прехвърлило отговорността на Гаранционния фонд. Съгласно чл. 519 от КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука" на пътниците. Така се нарушава основен принцип в правото - Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest (Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение). Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техни представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съдът е длъжен да следи за добросъвестното упражняване на процесуланите права от страните. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ.

      По изложените съображения всички предявени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

      Така мотивиран, Добричкият районен съд

Р    Е    Ш    И :

      ОТХВЪРЛЯ  предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление град София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от двама от изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К., срещу „МОБИ ПАРТНЪРС" ЕООД, ЕИК 201444024, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. Дружба, бл. 42, вх. А, ет. 8, ап. 23, представлявано от Н.Я.К., обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №***, издадена на 13.07.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил марка „Ауди", модел „А4 Авант", без посочен регистрационен номер, рама №WAUZZZ8E82A226248, поради  противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, липса на форма, липса на основание, липса на застрахователен интерес, привидност на застрахователния договор поради персонална симулация.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление град София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от двама от изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К., срещу „МОБИ ПАРТНЪРС" ЕООД, ЕИК 201444024, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. Дружба, бл. 42, вх. А, ет. 8, ап. 23, представлявано от Н.Я.К., Д.Т.З.с ЕГН ********** ***, иск за унищожаване на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица ***, издадена на 13.07.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил марка „Ауди", модел „А4 Авант", без посочен регистрационен номер, рама №WAUZZZ8E82A226248, поради това, че е сключен чрез измама.

      ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление град София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от двама от изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К., срещу „МОБИ ПАРТНЪРС" ЕООД, ЕИК 201444024, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. Дружба, бл. 42, вх. А, ет. 8, ап. 23, представлявано от Н.Я.К., Д.Т.З.с ЕГН ********** ***, иск за установяване нищожност на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица ***, издадена на 13.07.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил марка „Ауди", модел „А4 Авант", без посочен регистрационен номер, рама №WAUZZZ8E82A226248, поради  липса на представителна власт за застрахованото лице, като недопустимо. В тази част РЕШЕНИЕТО има характер на определение и подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

      РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

      На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните. 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :