Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/06/g/03634517/31151818.htm

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

град Д., 31.05.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д. РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

Секретар Г. Д.

Разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3311 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:

         

Производството по делото е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.", ЕИК **, град С., бул. „Г. М. Д." № **, с която против „Б.П." ЕООД с ЕИК **, град Д., ул. „**" № **, са предявените следните обективно съединени искове за прогласяването на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № **, издадена на 27.06.2016г. от ищцовото дружество, както следва:

1. поради липсата на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД;

2. противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД;

3. заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД;

4. противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД;

5. липса на основание - чл. 26, ал. 1, пр. 4-то от ЗЗД;

6. липса на предписана от закона форма - чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД;

7. липса на застрахователен интерес - чл. 349, ал. 2 и ал. 3 от КЗ;

8. привидност при условията на персонална симулация - чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.

В условията на евентуалност е предявен иск договорът да бъде обявен за унищожаем поради извършването на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът не представя отговор.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

На дата 27.06.2016г. е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" между Д.Б.Ж.З." и „Б.П." ЕООД за автомобил марка **, модел **, рама № **. Застрахован собственик е ответното дружество. При ищеца постъпили данни за настъпило застрахователно събитие в срока на застраховката. След сключване на застраховката автомобилът е бил изнесен извън границите на Б. във фактическа власт на трети лица. Няма данни ответникът да е бил собственик на автомобила и той да е бил в негова фактическа власт. В електронния регистър при ищеца ответното дружество и неговият управител фигурирали като застраховани на много автомобили, поради което ищецът твърди, че ответникът е извършвал забранена от закона дейност по изнасяне от Б. в Р. на застраховани автомобили с цел избягване на високи премии и такси чрез поредица от привидни и прикрити сделки.

По иска за нищожност поради липса на съгласие твърдението е, че договорът не е подписан от застрахования - ответника чрез неговия законен представител или от надлежно упълномощен представител.

По иска за нищожност поради противоречие със закона твърдението е, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора. Противоречието е на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.).

По иска за нищожност поради заобикаляне на закона твърдението е, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - Р. граждани като спомогне избягването на данъчно облагане в Р. и така способства за ощетяване на б. застраховател - чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на Р. гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в Р.. Дори да е подписан договор, той не се регистрира пред КАТ и данъчните органи, новият (скрит) собственик управлява автомобила, без да го регистрира на свое име и се легитимира обикновено с пълномощно от привидния собственик.

По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави твърдението е, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в Р., както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества.

По иска за нищожност поради липса на основание твърдението е, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма - друг е действителният собственик, респективно ползвател.

По иска за нищожност на договора поради липса на предписана от закона форма твърдението е, че не е спазен чл. 344, ал. 1 от КЗ (нов), който изисква задължително подписването на договора от страните. Полицата не е подписана от представляващия дружеството в графата за застрахован / застраховащ, което е в нарушение на предписаната от закона форма и това води до нищожност на договора.

По иска за нищожност поради липса на застрахователен интерес твърдението е, че интересът на ответника в случая е бил да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност за себе си и за трети лица да извлекат облага от застрахованото имущество, на което е фиктивен собственик. Отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес.

По иска за нищожност на договора поради привидност при условията на персонална симулация твърдението е, че ответникът е подставено лице - привидно застрахован, който прибягва до посочените по-горе действия с цел облаги за себе си и за трети лица - избягване плащането на по-високи данъци, такси, премии. Привидно застрахованият не е придобил действителни права като собственик, ползвател или държател; няма законен интерес от сключване на договора.

По иска за унищожение на договора като сключен при измама твърдението, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и с по-специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от значение за сключване на договора - безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица - граждани на различни държави, без значение на целите, които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Сключени е застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за автомобил марка **, модел **, рама № ** между Д.Б.Ж.З." и „Б.П." ЕООД, обективирана в обективиран в застрахователна полица № **, издадена на 27.06.2016г. Като застрахован собственик е посочено ответното дружество. Плащането е извършено еднократно (представена е сметка № **). Полицата съдържа подпис на застрахования; вписана е в регистъра, воден от Гаранционен фонд, с номер на стикер **; има издадена зелена карта с номер **. В електронната система на ищеца е заведена щета №** по повод случай номер **, регистриран на **г., за събитие от 19.01.2017г., настъпило в И.. Ответникът е подал декларация по чл. 54 от ЗМДТ от 30.06.2016г. пред Община Д.; за автомобила има неплатени данъчни задължения за 2016г. и за 2017г.

Ищецът е представил образец от подписа на представляващия ответното дружество. Приложил е и списък с три застрахователни договора, сключени от ответника през 2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          Исковете за установяване по съдебен ред на недействителността на договор (нищожност и унищожаемост), предявени от една от страните по оспореното правоотношение, са допустими. Интересът на ищеца от съдебното прогласяване невалидността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е допълнително обоснован и предвид събраните по делото доказателства за настъпило в срока на действие на договора  застрахователно събитие. Липсата на предявена конкретна претенция към застрахователя до настоящия момент не може да определи исковете като лишени от правен интерес, предвид възможността това да бъде направено в рамките на общата петгодишна давност.

Исковете, според естеството им, следва да бъдат разгледани като предявени в условията на евентуалност (а не кумулативно - за нищожността и алтернативно - за унищожаемостта, както е посочил ищецът). Освен това, при определяне на поредността за разглеждането им решаваща е не волята на ищеца, а естеството на материалното право (така решение № 97/08.02.2013г. по т.д.№ 196/2011г. на ВКС, I т.о., ТК).  

Действащата към момента уредба на договора за застраховка „гражданска отговорност" е в глава 47 от Кодекса за застраховането, Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Приложение намират Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз" и Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е задължително. Договорът може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от собственика за управлението или ползването на моторното превозно средство. Застрахователният договор покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - членка поп смисъла на КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла. Територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство, не се свързва с риска от застрахователно събитие.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Доводите на ищеца се свеждат до това, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора (противоречие на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57 от Конституцията на Република Б., чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 345 от КЗ, нов).

В застрахователната полица е изрично отбелязано кое лице е обичаен водач на лекия автомобил, както и къде е неговият адрес. Управлението на МПС в рамките на държава от ЕС в срока на договора не представлява значително изменение на риска, с оглед разпоредбата на чл. 480, ал. 7 от КЗ. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 485, ал.2 от КЗ  застрахователят няма право да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелствата, че автомобилите ще се управляват в трета страна принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователните договори на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство. Неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в друга страна принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. То е относимо не към валидността на договора, а към неговите правни последици и в различните хипотези поражда съответни права за застрахователя. По този въпрос има и практика на Съда на Е.с.(решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от п. Върховен съд), което е задължително за б. съд, съгласно чл. 633 от ГПК. Решението дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице. Освен това договорът за застраховка „Гражданска отговорност" се сключва задължително по силата на закона и затова сключването му по начало не може да е в нарушение на закона, а доколкото не са наведени твърдения за допуснати нарушения на конкретни разпоредби, регулиращи застрахователното правоотношение (при неотносимост на посочените такива и обсъдени по-горе), искът подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

Искът се основават на твърдението, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - Р. граждани като спомогне избягването на данъчно облагане в Р. и така способства за ощетяване на б. застраховател - чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на Р.гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в Р..

Фактическите обстоятелства по придобиването на автомобила не са относими към действителността на договора за застраховка „Гражданска отговорност", който в случая е и задължителен по закон. Те са от значение само за валидността на самото придобивно основание. Действията на страните по договора за покупко-продажба в изпълнение или не на публичните им задължения, съответно засягането на фискалните интереси на една или друга страна по принцип не могат да се отразят на валидността на договора за застраховка, в контекста на релевираното основание за заобикаляне на закона. Заплащането на данък и премия в по-нисък размер от тези, които биха били платени в Р. (за които твърдения ищецът не ангажира доказателства), също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Нещо повече - в конкретния случай застрахователят е бил надлежно уведомен за това, че автомобилът ще се използва в друга страна, щом е предоставил покритие и за трети държави - издал е сертификат "Зелена карта". При заобикалянето на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигат и правомерни резултати. Страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона. В исковата молба са наведени доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Както вече се посочи, правомерността на подобна дейност няма отношение към валидността на процесните договори за застраховка.

Изложеното обосновава неоснователността на предявения иск.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

В обосноваване на иска за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави са наведени твърдения, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в Р., както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества.

Твърдяната недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя не се установява по делото. Спестяването на по-високи разходи за регистрация на МПС в Р., включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в Б. на името на формални собственици - б. граждани, както и избягването на заплащане на по - висока застрахователна премия в тази страна, формално по никакъв начин не ощетява ищеца - застраховател. Следователно не е от естество да се отрази на валидността на сключения застрахователен договор, не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.

Искът, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

          Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на посоченото основание, тъй като не е сключен от собственика на застрахования автомобил и съответно не е подписан от него. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство. Искът следва да бъде отхвърлен.

         

 По исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.

          Застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ЗЗД. Полицата носи подписа на застрахования. Тя съдържа номера на рамата на автомобила, който в достатъчна степен го индивидуализира.

          Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл. 27 и сл.), т.е. нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. По делото са представени писмени доказателства, че застрахователят е приел плащане на определената застрахователна премия по договора, регистрирал е застрахователния договор в регистрите на Гаранционния фонд, завел е щета за настъпилото събитие, като до подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящото производство, ищецът - страна по договора, не е оспорил действителността на изявлението на другата страна. Следователно застрахователят не може да се позовава на недействителност на договора, тъй като от поведението му се заключава, че не е оспорил незабавно действителността на изявлението на другата страна. В областта на застраховането липсата на оспорване от страна на застрахователя е налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования. В този смисъл е както правната доктрина (Г., П. "Застрахователно договорно право", издателство "Ф." 2012, с. ЗЗ), така и съдебната практика (решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т.д. № 95/2011г., ІІ т.о., ТК; решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т. д. № 348/2012г., I т. о., ТК).

          С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор в случая е изпълнено и ищецът не може да се позовава на нищожността му. Искът, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.

По исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и по исковете по чл. 349, ал. 2 от КЗ.

По иска за нищожност на договора поради липса на основание ищецът поддържа, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма - друг е действителният собственик, респективно ползвател. Тук се релевират и обстоятелствата, свързани с предявения отделен иск - за нищожност на договора поради липсата на застрахователен интерес - отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес. Доколкото двата иска са обосновани с отчасти едни и същи обстоятелства, съображенията по тях ще бъдат изложени общо.

Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. Основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от КЗ определя като недействителен застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес. При имущественото застраховане правният интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно б. законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По този вид договор за застраховка застраховани са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, но и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Застраховката обезпечава не риска от накърняване на правото на собственост, а отговорността на собственика, ползвателя, държателя (водача) спрямо трети лица. Невярното посочване на действителния собственик като обичаен водач има отношение към степента на риска, но не и към действителността на договора, като тук отново следва да се изтъкне типичната цел на договора за застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите - не правото на собственост и вредите по собствения автомобил, а деликтната отговорност на водача (който не е непременно собственик) пред увредените лица.

На следващо място, в т. 4, б. "б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978г., Пленум на ВС е прието, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има общественият интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от възможните хипотези на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На практика всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се приеме наличие на застрахователен интерес от нейното сключване за всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, регистрирано в Република Б. и неспряно от движение.

Следва да се има предвид и приетото в решение на Съда на Е.с.от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Това е така, защото ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

С оглед всичко изложено исковете за нищожност на договора поради липса на основание и поради липса на застрахователен интерес също следва да бъдат отхвърлени.

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.

Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката, за което е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. Процесният случай обаче не е такъв. При него едно неустановено лице е сключило договор от името на ответника и е заплатило застрахователната премия - обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе и които не водят до нищожност. Застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила, които го ползват, както и за третите лица, увредени при ползването на автомобила. Като неоснователни, исковете подлежат на отхвърляне.

По иска по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът поддържа, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от значение за сключване на договора - безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица - граждани на различни държави, без значение на целите, които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС.

В тежест на ищеца е да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от представената по делото полица за застраховка "Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД. Отново следва да се подчертае, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в друга страна принципно не съставлява основание за недействителност на застрахователния договор, а е от значение за риска и е относимо към неговите правни последици. Безконтролно и многократно прехвърляне на автомобила и то на лица без свидетелство за управление на МПС не е установено по делото.

По изложените съображения тези искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид изхода на делото ищецът няма право на разноски. Ответникът не е претърпял и не е поискал такива.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш    И   :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.", ЕИК **, град С., бул. „Г. М. Д." № **, против „Б.П." ЕООД с ЕИК **, град Д., ул. „**" № **, обективно съединени искове за прогласяването на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № **, издадена на 27.06.2016г. от ищцовото дружество, поради: противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД; липсата на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; липса на предписана от закона форма - чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД; липса на основание - чл. 26, ал. 1, пр. 4-то от ЗЗД; липса на застрахователен интерес - 349, ал. 2 от КЗ; привидност при условията на персонална симулация - чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, както и за неговото унищожение поради сключването му при измама - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д. окръжен съд.

                                                                                СЪДИЯ :