Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=uj0d2bEi1oE%3D

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

град Добрич, 18.05.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

Секретар Стоянка Петрова

Разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3457 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:

         

Производството по делото е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615, град София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, с която против „Агро Престиж Груп" ЕООД с ЕИК 202282080, град Д., жк „****" бл. ***, ет. ***, ап. **** са предявените следните обективно съединени искове за прогласяването на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/115002219223, издадена на 31.08.2015г. от ищцовото дружество, поради: 1. липсата на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; 2. противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; 3. заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; 4. противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД; 5. липса на основание - чл. 26, ал. 1, пр. 4-то от ЗЗД вр. чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, вр. чл. 289 от ТЗ и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД; 6. липса на предписана от закона форма - чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД; 7. липса на застрахователен интерес - чл. 349, ал. 2 и ал. 3 от КЗ; 8. привидност при условията на персонална симулация - чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск договорът да бъде обявен за унищожаем поради извършването на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

На дата 31.08.2015г. е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" между ДаллБогг: Живот и Здраве", с която против „Агро Престиж Груп" ЕООД за автомобил марка БМВ Х5, с рег.№***, рама № WBAFA71020LN28228. Застрахован собственик е ответното дружество. При ищеца постъпили данни за настъпило застрахователно събитие с водач С. Д. в Р. в срока на застраховката. След сключване на застраховката автомобилът е бил изнесен извън границите на България във фактическа власт на трети лица. Няма данни ответникът да е бил собственик на автомобила и той да е бил в негова фактическа власт. В електронния регистър при ищеца ответното дружество и неговият управител фигурирали като застраховани на много автомобили, поради което ищецът твърди, че ответникът е извършвал забранена от закона дейност по изнасяне от България в Румъния на застраховани автомобили с цел избягване на високи премии и такси чрез поредица от привидни и прикрити сделки. По иска за нищожност поради липса на съгласие твърдението е, че договорът не е подписан от застрахования - ответника. По иска за нищожност поради противоречие със закона твърдението е, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора. Противоречието е на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.). По иска за нищожност поради заобикаляне на закона твърдението е, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани като спомогне избягването на данъчно облагане в Румъния и така способства за ощетяване на българския застраховател - чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на румънския гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в Румъния. Дори да е подписан договор, той не се регистрира пред КАТ и данъчните органи, новият (скрит) собственик управлява автомобила, без да го регистрира на свое име и се легитимира обикновено с пълномощно от привидния собственик. По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави твърдението е, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в Р., както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества. По иска за нищожност поради липса на основание твърдението е, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма - друг е действителният собственик, респективно ползвател. По иска за нищожност поради липса на форма твърдението е, че липсата на подпис води до липса на предписана от закона писмена форма за валидност. По иска за нищожност поради липса на застрахователен интерес твърдението е, че интересът на ответника в случая е бил да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност за себе си и за трети лица да извлекат облага от застрахованото имущество, на което е фиктивен собственик. Отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес. По иска за нищожност на договора поради привидност при условията на персонална симулация твърдението е, че ответникът е подставено лице - привидно застрахован, който прибягва до посочените по-горе действия с цел облаги за себе си и за трети лица - избягване плащането на по-високи данъци, такси, премии. Привидно застрахованият не е придобил действителни права като собственик, ползвател или държател; няма законен интерес от сключване на договора. По иска за унищожение на договора като сключен при измама твърдението, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и с по-специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от значение за сключване на договора - безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица - граждани на различни държави, без значение на целите, които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание законният му представител е заявил, че не е подписвал договора за застраховка; че след подписване на договора за покупко-продажба на МПС е предал същото на румънски гражданин с пълномощно.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На дата 31.08.2015г. в град Добрич е съставена застрахователна полица BG/30/115002219223, стикер на Гаранционен фонд № 46784159,  обективираща сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за автомобил марка БМВ Х5, с рег.№***, рама № WBAFA71020LN28228, със срок на валидност 31.08.2015г. - 31.08.2016г. Договорът е сключен с посредничеството на „Униве консулт" ООД. Застрахователната премия е в размер на 237,98 лева. Плащането на общо дължимата по договора сума от 254,17 лева (в т.ч. 11,40 лева за Гаранционен фонд и такса от 2% върху премията) е извършено еднократно в брой. Ищецът признава получаването на вноската. Полицата съдържа подпис на застрахования.

На ищеца са издадени поисканите от него съдебни удостоверения за представяне по делото на справка от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич относно регистрираните обстоятелства за автомобила, както и на удостоверение за данните в информационния масив на Община град Добрич, дирекция „Местни данъци и такси". До приключване на съдебното дирене ищецът не е представил посочените от него доказателства.

Според записванията в информационната система на ищеца, на 22.10.2015г. е заведена щета № ЗК3100000455 по повод настъпило на 07.10.2015г. събитие в Германия. Отразено е, че е приета и платена сума в размер на *** евро. Заведена е и втора щета под № ЗК 3100002513 от 26.09.2016г. за настъпило събитие на 31.08.2016г., без данни за конкретен размер на приета, отказана или платена сума.

 Ищецът е представил по делото извлечение от електронния си регистър, според което ответникът е сключил 16 договора за застраховка в периода от 31.08.2015г. до 16.11.2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          Исковете за установяване по съдебен ред на недействителността на договор (нищожност и унищожаемост), предявени от една от страните по оспореното правоотношение, са допустими. Интересът на ищеца от съдебното прогласяване невалидността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е допълнително обоснован и предвид събраните по делото доказателства за настъпили в срока на действие на договора  две застрахователни събития. Липсата на предявена конкретна претенция към застрахователя по второто от тях до настоящия момент не може да определи исковете като лишени от правен интерес, предвид възможността това да бъде направено в рамките на общата петгодишна давност.

Исковете, според естеството им, следва да бъдат разгледани като предявени в условията на евентуалност (а не кумулативно - за нищожността и алтернативно - за унищожаемостта, както е посочил ищецът). Освен това, при определяне на поредността за разглеждането им решаваща е не волята на ищеца, а естеството на материалното право (така решение № 97/08.02.2013г. по т.д.№ 196/2011г. на ВКС, I т.о., ТК).  

Договорът за застраховка е сключен на 31.08.2015г. По правилото на пар. 22 от ПЗР на Кодекса за застраховането, Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., за него се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, доколкото страните не са договорили друго след влизането в сила на този кодекс (твърдения за това не са наведени).

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Доводите на ищеца се свеждат до това, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора (противоречие на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57 от Конституцията на Република България, чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 345 от КЗ, нов).

В застрахователната полица не е изрично отбелязано кое лице е обичаен водач на лекия автомобил, както и къде е неговият адрес. Управлението на МПС в рамките на държава от ЕС в срока на договора не представлява значително изменение на риска, с оглед разпоредбите на чл. 258 от КЗ (отм.). Дори и да се приеме, че управлението на автомобил в Германия (мястото на настъпилото първо застрахователно събитие, при липса на данни за мястото на второто) само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск и това обстоятелство е премълчано при сключване на договора, като е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 268 от КЗ (отм.) застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в друга страна принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. То е относимо не към валидността на договора, а към неговите правни последици и в различните хипотези поражда съответни права за застрахователя (по чл. 189 и чл. 190 от КЗ, отм., с изключенията по чл. 226, ал. 2, изр. последно от КЗ, отм.). По този въпрос има и практика на Съда на Европейския съюз (решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително за българския съд, съгласно чл. 633 от ГПК. Решението дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице. Освен това договорът за застраховка „Гражданска отговорност" се сключва задължително по силата на закона и затова сключването му по начало не може да е в нарушение на закона, а доколкото не са наведени твърдения за допуснати нарушения на конкретни разпоредби, регулиращи застрахователното правоотношение (при неотносимост на посочените такива и обсъдени по-горе), искът подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

Искът се основава на твърдението, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани като спомогне избягването на данъчно облагане в Румъния и така способства за ощетяване на българския застраховател - чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на румънския гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в Румъния.

Фактическите обстоятелства по придобиването на автомобила не са относими към действителността на договора за застраховка „Гражданска отговорност", който в случая е и задължителен по закон. Те са от значение само за валидността на самото придобивно основание. Действията на страните по договора за покупко-продажба в изпълнение или не на публичните им задължения, съответно засягането на фискалните интереси на една или друга страна по принцип не могат да се отразят на валидността на договора за застраховка, в контекста на релевираното основание за заобикаляне на закона. Заплащането на данък и премия в по-нисък размер от тези, които биха били платени в Румъния (за които твърдения ищецът не ангажира доказателства), също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. При заобикалянето на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигат и правомерни резултати. Страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона. В исковата молба са наведени доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Както вече се посочи, правомерността на подобна дейност няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка.

Изложеното обосновава неоснователността на предявения иск.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

В обосноваване на иска за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави са наведени твърдения, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в Румъния, както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества.

Твърдяната недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя не се установява по делото. Спестяването на по-високи разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името на формални собственици - български граждани, както и избягването на заплащане на по - висока застрахователна премия в тази страна, формално по никакъв начин не ощетява ищеца - застраховател. Следователно не е от естество да се отрази на валидността на сключения застрахователен договор, не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.

Искът, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.

В обосноваване на предявените искове за нищожност на договора поради липса на съгласие и форма ищецът е изложил твърдението, че договорът не е подписан от ответника, нито от негов представител.

Липса на съгласие като основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е налице, когато няма две насрещни, съвпадащи си волеизявления, или ако те не се отнасят за един и същи предмет, в случая - до една и съща вещ и/или до една и съща застраховка при договори за застраховане на МПС от типа „Гражданска отговорност", като тази липса трябва да е съзнателна, тъй като в противен случай се прилагат привилата на унищожаемостта. Договорът е сключен при липса на съгласие и когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната изявление е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. При двустранните сделки липсва съгласие, ако се установи при тълкуване на договора, че насрещните волеизявления не се покриват по съдържание. В случая не се доказа по никакъв начин от ищеца липсата на изявление за сключване на застрахователен договор. Само формалната липса на положен подпис върху полицата не покрива фактическия състав на лисата на съгласие, а като се има предвид извършеното и прието плащане на застрахователната премия и отразяването на сделката в „Гаранционен фонд", както и желанието на ищеца да възстанови сумите от застрахователната премия на ответника (заявено в хода на производството), то очевидно е осъщественото съвпадане на насрещните изявления на договорящите страни при сключване на договора. Самият ищец не твърди, че ответникът не е участвал в договарянето, напротив - той изрично посочва сключването на сделката с неговото изявление, което е извършено в нарушение на закона, в заобикаляне на закона, в накърняване на добрите нрави, при липса на основание, при измама. Подпис на застраховащия е положен, а дори той да не е личен подпис на представителя на дружеството, последният е заявил, че е дал пълномощно на трето лице за действия на управление с автомобила, което включва и сключването на договора за застраховка.

Неспазването на формата за действителност на гражданскоправната сделка води до недействителност на договора. Абсолютната търговска сделка, каквато е договорът за застраховка, се отличава от сделката в гражданското право. Действително, задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него, но, както вече се посочи, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на Търговския закон. Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По делото са представени писмени доказателства, че застрахователят е приел плащане на определената застрахователна премия по договора и е регистрирал застрахователния договор в регистрите на Гаранционния фонд, като до подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящото производство, ищецът - страна по договора, не е оспорил действителността на изявлението на другата страна. В областта на застраховането липсата на оспорване от страна на застрахователя е налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования, както и е изплатил обезщетение по първата регистрирана щета (по данните в неговата електронна система). В този смисъл е както правната доктрина (Голева, П. "Застрахователно договорно право", издателство "Фенея" 2012, с. ЗЗ), така и съдебната практика (решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т.д. № 95/2011г., ІІ т.о., ТК; решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т. д. № 348/2012г., I т. о., ТК). Договорът не е нищожен поради липса на съгласие и липса на форма.

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и по иска по чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.).

По иска за нищожност на договора поради липса на основание ищецът поддържа, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма - друг е действителният собственик, респективно ползвател. Тук се релевират и обстоятелствата, свързани с предявения отделен иск - за нищожност на договора поради липсата на застрахователен интерес - отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес. Доколкото двата иска са обосновани с отчасти едни и същи обстоятелства, съображенията по тях ще бъдат изложени общо.

Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. От разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм.) следва, че основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.) определя като недействителен застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес. При имущественото застраховане правният интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (така чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.). По този вид договор за застраховка застраховани са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, но и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Застраховката обезпечава не риска от накърняване на правото на собственост, а отговорността на собственика, ползвателя, държателя (водача) спрямо трети лица. Невярното посочване на действителния собственик като обичаен водач има отношение към степента на риска, но не и към действителността на договора, като тук отново следва да се изтъкне типичната цел на договора за застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите - не правото на собственост и вредите по собствения автомобил, а деликтната отговорност на водача (който не е непременно собственик) пред увредените лица.

          Освен това, разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КЗ (отм.) допуска възможността имущество да бъде застраховано от лице, което не е носител на правото на собственост върху него и което не разполага с изрична представителна власт за извършването на такова действие. В тези случаи лицето действа от свое име. Доколкото чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.) поставя като условие за действителност на застрахователния договор наличието на застрахователен интерес, до одобряването от собственика (за когото такъв интерес е налице), договорът, сключен от лицето - несобственик, се намира във висяща недействителност. След одобрението, което е допустимо да бъде извършено и след настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл. 201, ал. 3 от КЗ (отм.), договорът се санира и поражда действие спрямо застрахователя и мнимо представлявания - собственика на вещта. С одобряването при платена застрахователна премия и при настъпило застрахователното събитие, предвидено в договора, за застрахователя се поражда отговорността да заплати обезщетението. Правото да бъде получено това обезщетение принадлежи на собственика на имуществото, независимо кой е сключил договора. Касае се за форма на висяща недействителност, като изискване за формата, в която да бъде облечено одобрението от собственика, в закона няма, което означава, че всякакво конклудентното действие може да се възприеме като потвърждаване. Такова безспорно е позоваването на договора за застраховка чрез посочването му пред съответните органи от водача на застрахованото МПС при настъпилото ПТП (именно по този повод до ищеца е изпратено писмо - уведомление за евентуална претенция). Нещо повече - собственикът може да потвърди договора за застраховка във всеки един момент, ако застрахователят предяви срещу него иск за установяване недействителността на договора, или ако плати обезщетение на увредения и заяви претенцията си за репариране пред застрахователя, позовавайки се на отговорността му до застрахователния договор. Висящата недействителност е различна от изначалната такава, претендирана от ищеца като липса на застрахователен интерес.

На следващо място, в т. 4, б. "б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978г., Пленум на ВС е прието, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има общественият интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от възможните хипотези на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На практика всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм.) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се приеме наличие на застрахователен интерес от нейното сключване за всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, регистрирано в Република България и неспряно от движение.

Следва да се има предвид и приетото в решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Това е така, защото ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

С оглед всичко изложено исковете за нищожност на договора поради липса на основание и поради липса на застрахователен интерес също следва да бъдат отхвърлени.

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД - нищожност на договора поради привидност като сключен при условията на персонална симулация.

Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката, за което е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. Процесният случай обаче не е такъв. При него едно неустановено лице е сключило договор от името на ответника и е заплатило застрахователната премия - обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе и които не водят до нищожност. Застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила, които го ползват, както и за третите лица, увредени при ползването на автомобила. Като неоснователен, искът подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът поддържа, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от значение за сключване на договора - безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица - граждани на различни държави, без значение на целите, които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС.

В тежест на ищеца е да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от представената по делото полица за застраховка "Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД. Отново следва да се подчертае, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в друга страна принципно не съставлява основание за недействителност на застрахователния договор, а е от значение за риска и е относимо към неговите правни последици. Безконтролно и многократно прехвърляне на автомобила и то на лица без свидетелство за управление на МПС не е установено по делото.

По изложените съображения този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на делото ищецът няма право на разноски. Ответникът не е претърпял и не е поискал такива.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш    И   :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615, град София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, против „Агро Престиж Груп" ЕООД с ЕИК 202282080, град Добрич, жк „***" бл. ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени искове за прогласяването на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/115002219223, издадена на 31.08.2015г. от ищцовото дружество, поради: противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД; липсата на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; липса на предписана от закона форма - чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД; липса на основание - чл. 26, ал. 1, пр. 4-то от ЗЗД; липса на застрахователен интерес - чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.); привидност при условията на персонална симулация - чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, както и за неговото унищожение поради сключването му при измама - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.

                                                                                СЪДИЯ :