Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/05/g/03634517/45641918.htm

Браво на "моята" съдийка Соня Дженкова!

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

   гр.Добрич, 18.05.2018г.

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                   

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3456 по описа за  2017г. и за да се произнесе съобрази  следното :

           регистратурата на съда по пощата/ от „**** - изпълнителни директори, чрез ююрисконсулт против „***, в ликвидация, със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица №BG/30/*, издадена на 16.08.2016г.;

 Посочените основания за нищожност са:

- липса на съгласие във връзка с липса на подпис у ответника - иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД;

-  заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД;

- противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД;

- липса на основание - иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;

- накърняване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД;

-липса на предписана от закона форма-иск по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД;

-привидност на застрахователния договор поради персонална симулация- иск по чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД;

- липса на застрахователен интерес - иск по чл. 349 от КЗ;

         Алтернативно се иска съдът да прогласи унищожаемостта на договора, поради това, че е сключен чрез умшлено въвеждане в заблуждение - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Като обстоятелства, обуславящи правен интерес са въведени следните доводи: При евентуално настъпване на на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение по нищожната / унищожаемата полица, което ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. С оглед на петгодишна давност за вземане от непозволено увреждане за ищеца е налице правен интерес от водене на настоящето дело и след изтичане на едногодишния срок на застрахователната полица. Този довод за наличие на правен интерес се отнася за всички предявени искове. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба на ищеца не е известно за настъпило застрахователно събитие  със  застрахованото  МПС,   нито   за  претенции   от страна на застрахования във връзка с посочения застрахователен договор. Срокът на полицата е изтекъл.

         В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество не депозира отговор на исковата молба.

          Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 16.08.2016г. от името на ответното дружество е сключена застраховка „гражданска отговорност" за лек автомобил ***, модел 156, с регистрационен№ ТХ ***. Издадена е застрахователна полица №BG/30/***, в която като обичаен водач фигурира ***/;

В застрахователния договор, инкорпориран в полицата, в графа „подпис на застрахованото лице" липсва подпис на застраховано лице.

Застрахователното дружество ищец не оспорва, че е получил застрахователната премия по договора изцяло и в брой.

Представена е разпечатка от електронен документ от който е видно, че „*** има изключително голям брой сключени застраховки за леки автомобили в периода 2015-2017 година.

Не е спорно, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд. В този смисъл е представена и официална справка изх.№ 10-00-142/23.03.2018г.

При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца съединяване на исковете в определна поредност, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според тежестта на основанията по чл.26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. Съдът следва да разгледа иска за унищожаване на процесния застрахователен договор поради измама при евентуалност при отхвърляне на исковете за нищожност на договора.

Имуществената застраховка „Гражданска отговорност" има обезщетителен  характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. В тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в специално поддържан регистър.

Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367

- чл. 480 ал.7 от КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.

Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

Искът за нищожност на договора поради липса на съгласие, претендиран на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 поради липса на подпис за застраховано лице е неоснователен.

Застрахователят сочи доводи за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 с оглед липсата на подпис на застрахования в застрахователната полица. Съгласно разпоредбата на чл. 344 КЗ, застрахователния договор се сключва в писмена форма, която е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор  са подписите на страните по него. Видно от процесната полица липсва положен подпис за застраховано лице. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка ( чл. 1, ал. 1, т. 6ТЗ ) и по отношение на него намират приложение общите правила на ТЗ, в това число и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ,  страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От представените доказателства се установява, че в конкретния случай липсва оспорване от страна на застрахователя. Напротив той е получил и осчетоводил застрахователната премия, застрахователната полица и изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд съгласно изискването на чл. 571 КЗ. В този смисъл е и константната практика на ВКС - р. 71-2009-I ТО, р.50-2012-IIТО, р. 115-2013- I ТО и р. 25-2017-II ТО.

С оглед на тези факти следва да се приеме, че липсата на подпис от страна на застрахованото лице като задължителен реквизит  на застрахователния договор, в случая е преодоляна и застрахователят не  може да се позовава на нищожността на договора.

В действащото към датата на сключване на застрахователния договор законодателство  липсва забрана за сключване на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение лек автомобил, собственост на трето лице, т.е. съгласието на сключване на застрахователния договор може да бъде изразено и от лице, различно от собственика на автомобила.

Неоснователни са инвокираните от застрахователя доводи за нищожност на застрахователния договор като сключен от ответника като мним пълномощник на действителния собственик на автомобила. Само лицето, от името на което е сключен договорът, т.е. мнимо представляваният) или неговите универсални правоприемници, могат да се позоват на недействителността на договора съобразно чл. 42, ал. 2 ЗЗД - т. 2 ТР-5-2016-ОСГТК. В конкретния случай, застрахователят не е кръга на лицата, оторизирани да се позовават на това обстоятелство като основание за недействителност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Искът за нищожност на договора поради противоречие със закона и със добрите нрави и поради заобикалянето му са неоснователни. В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Законността на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на предвидената в закона форма е неоснователен. Съгласно чл. 344 от КЗ договорът за застраховка се сключва в писмена форма и процесният договор приложен по делото е сключен в такава форма. Въпросът дали подписа е част от писмената форма не може да бъде разгледан обстойно в настоящото решение, но настоящият състав приема, че при търговските сделки подписът не е част от формата. Т.е. когато е налице писмен документ дори и да не е посписан, то изискването за форма е спазено (като евентуално за страните биха възникнали затруднения с доказването на договора, които обаче не са непреодолими). Това следва от чл. 293 ал.4 от ТЗ, където се сочи- „Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено." Фактурите и касовите бележки са типични примери на документи от търговския оборот, които и без да са подписани, валидно удостоверяват съответните обстоятелства в писмена форма. Следва да се посочи също така и разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ- „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението."  Съдът приема, че от поведението на ищеца е видно, че същият не е оспорвал действителността на договора предвид факта, че е приел плащането, не е предприел действия по връщане на получените суми и е регистрирал застрахователния договор в регистрите водени от Гаранционния фонд съгласно чл. 571 от КЗ по реда на НАРЕДБА № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.  

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на основание е неоснователен. Процесният договор се сключва задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите"  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. По делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди застрахователя.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес е неоснователен.

Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила.

В теорията застрахователния интерес се определя като правоотношение на застрахования към имуществени или неимуществени блага или към лица, по силата на което евентуалното увреждане на тези блага или лица от събития, визирани в застрахователния риск, би представлявало вреда за него. Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1. правото на собственост или ограничено вещно право, 2. облигационно право, произтичащо от договор /например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор/, 3. потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Както се установи по делото, настоящият и към момента на застраховането собственик  на автомобила е знаел и одобрил сключения застрахователен договор с ответното застрахователно дружество, с предмет застраховка на собствения му лек автомобил. Безспорно е установено, че премията по застрахователния договор е платена от името на дружеството и дружеството -собственик по силата на изрично пълномощно е предоставил ползването/управлението на автомобила на лицето платило застрахователната премия.

Искът за установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно лице, на което е предоставено ползването на процесния автомобил е сключило договор от името на „***и е заплатило застрахователната премия. Това представлява действие без представителна власт, което бе обсъдено по-горе и не води до нищожност поради персонална симулация.

Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила които го ползват на законно основание, както и за третите лица  увредени при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия не е от съществено значение и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.

Искът за унищожаване на застрахователния договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи  пространно, че ответното дружество сключва „по занятие" сделки като придобива като посредник собствеността върху автомобили, които в действителност се прехвърлят между чужди граждани с оглед спестяване на средства за регистрация, данъци и такси, по-ниски застрахователни премии и за да си осигури незаконни доходи. С тази дейност се ощетявал застрахователя и държавния фиск.

 Съгласно чл. 485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение."  Това означава, че дори и да има премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.

Съгласно чл. 485 ал.3 от КЗ В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.

Съгласно чл. 362 от КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.

По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.

Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.

По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е бил уведомен със застрахователната полица, че автомобилът ще бъде управляван от чужд гражданин. Имената на лицето също не са български език. Тези факти са достатъчни за да стане ясно на застрахователя, че автомобилът най-вероятно ще се управлява извън България, във връзка с което е можел да се възползва от правото си да постави допълнителни въпроси по чл. 362 от КЗ за да установи релевантните обстоятелства и да прецени има ли повишен риск. Освен това Застрахователят е разполагал с необходимата информация в собствената си информационна система за това, че ответникът сключва множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" на автомобили, които се управляват от лица  в чужбина, които вероятно са чужди граждани. Ответното дружество е развивало споменатата спорна дейност, която е включвала и застраховане на автомобили при ответника от 2015 година. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация на автомобили на името на местно лице и преодставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на надлежна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" споменатата спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал застраховки като е преценен риска. Незаконосъобразността на дейността на ответното дружество, обаче не е свързана с валидността на застраховката.

При горните доводи, районния съд

        

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** адрес на управление гр***, в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,  ж*** **, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица №BG/30/***, издадена на 16.08.2016г., поради  липса на съгласие -липса на подпис на застраховано лице в полицата, заобикаляне на закона, противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, липса на застрахователен интерес, привидност на застрахователния договор поради персонална симулация, липса на предписана от закона форма.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „** със седалище и адрес на управление ***, в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,  *** иск за унищожаване на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица №BG/30/***, издадена на 16.08.2016г., поради това, че е сключен чрез измама.

        

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                      Районен съдия: ........................