РС-Никопол - гр.д. 727/2017, ДаллБогг оттегля исковете си

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=qgDd0DwPjDs%3D

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр.Никопол, 25.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ... граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:                 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 като разгледа докладваното, гр.дело №727 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначално делото с молба вх.№1161/18.10.2017г. е било образувано пред РС-Кула като гр.д.№262/'17г.

          С разпореждане от 18.10.2017г. съдията-докладчик по делото е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК препис от исковата молба, приложенията към нея, допълнителна молба и неговото разпореждане да се връчат на ответника и е дал указания.

          На 30.10.2017г. ответникът е бил уведомен и на същият ден той е изпратил писмен отговор, който е бил получен в РС-Кула на 01.12.2017г., където е бил заведен с вх.№1368.

          След получаване на писмения отговор от ответника, съдията-докладчик по делото с определение от 04.12.2017г. е прекратил производството по делото пред РС-Кула и го е изпратил по подсъдност на НРС. Определението не е било обжалвано.

В НРС във връзка с изпратеното по подсъдност дело с вх.№3493/21.12.2017г. е било образувано настоящето гр.д.№727/'17г. на НРС.

Ищецът, чрез пълномощника си твърди, че на 01.04.2015г. ответникът сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в представената по делото застрахователна полица по отношение на л.а."ФИАТ", модел „ПУНТО" с ДК№ЕН74-09ВМ с посочен в полицата номер на рамата. Сочи, че в полицата като застрахован собственик фигурира ответника по делото, а като обичаен водач не било посочено лице. Твърди, че по-късно в дружеството постъпила информация за настъпило застрахователно събитие на територията на Република Румъния.

Твърди се още, че независимо от факта, че като собственик на автомобила в полицата фигурирал ответника по делото, лекият автомобил веднага след сключване на застрахователната полица напуснал територията на Република България и до момента се намирал във владението на трети лица, румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач.

Допълва се, че няма данни след сключване на посочената застраховка по отношение на лекия автомобил привидно застрахованото лице да е действителния собственик на автомобила, нито че това лице е упражнявало каквато и да е фактическа власт върху автомобила. Изтъква се, че ответника по делото демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактически статус на формално притежаваното от него МПС, за който факт ищеца сочи, че прави извод от приложена извадка с данни за огромният брой застраховани автомобили в периода 2015г.-2017г. Според ищеца, ответникът сключвал застрахователни полици по занятие, без да ползва и управлява всички МПС, и без реално да е техен собственик, като според ищеца по този начин ответника извличал неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили.

Твърди, че ответникът извършва „услуга", която е забранена и заобикаляща  закона, а именно изнасянето в „застрахован вид" в Румъния със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на румънски автомобили с цел избягване на много по-високи по размер премии и еко такси,  посредством привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици на леките автомобили. Твърди се още, че дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка и продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите и спестяването на разходи и такси в Румъния при регистриране на МПС. Тази порочна практика, според ищеца уврежда не само довереното му дружество, но и всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, но най-вече фискалните интереси на България и Румъния като цяло. На пресичането й със силата на присъдено нещо се твърди от ищеца се базирал интересът му от подаването на настоящата искова молба.

Допълва се, че независимо у кого е фактическото владение върху автомобил в момента, че процесната полица, ако се приеме, че е надлежно „сключена„ е сключена или лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя (който според ищеца е фактически собственик на автомобила), със или без знанието и упълномощаване от страна на формалния собственик на автомобила по документи.

     Твърди се при условията на евентуалност, че процесната полица не е подписана от застрахован/застраховащ, поради което и същата се явява според ищеца нищожна поради липса на съгласие на една от страните по договора относно сключването, съдържанието и изпълнението на договора. Твърди се, че  подписа положен в полицата не е на ответника.

Относно правният интерес на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве"АД от предявяване на тези установителни искове за прогласяване нищожността на полицата се излагат доводи от ищеца, че същият е налице, тъй като ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум  чрез увеличаване на неговия пасив. Такава информация се твърди, че е постъпила при ищеца във връзка с настъпило застрахователно събитие на територията на Румъния, поради което е предявявен и настоящия иск.

С оглед на изложеното от ищеца се правят следните изводи отнасящи се до злоупотеребата със застрахователни права:

Ищецът счита процесната полица за недействителна поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради заобикалянето му. Счита, че освен ако не са налице по-тежки закононарушения или престъпления са приложими хипотезите на чл.195, ал.1 КЗ (отм.) - липса на застрахователен интерес и на чл.289 от ТЗ, във връзка с чл.58 и чл.57, ал.2 от КРБ, във връзка с чл.8, ал. 2 от ЗЗД - злоупотреба с право.

Твърди, че собствеността и владението върху автомобила, обект на застрахователния договор, безконтролно и многократно е прехвърляна с цел създаване на заблуда пред българските органи и застрахователя за реалния собственик, респ. държател, а от там и за евентуалната задължително необходима преценка за риска от щети. Сключването на абсолютно симулативни сделки и злоупотребата с право на застрахователна закрила са съществена част от действията на подставеното лице, какъвто се твърди, че е ответника - привидно застрахован с по-нататъшната и реализирана цел, а именно пълно избягване на плащане на дължимите по-високи размери данъци, (еко) такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата на местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най- често Румъния. Допълва, че това поведение на ответника е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля закона.

Освен това според ответника в процесния случай  застрахования, за който се твърди, че е привидно застрахован, според ищеца злоупотребява с правото да се получи застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилите". Твърди се, че гореописаното поведение на застрахования противоречи, както на българското, така и на румънското законодателство. Допълва се, че същото се намира и в разрез с основен правен принцип, залегнал в чл.58 от КРБ, а имено, че границите на упражняване на субективните права на едно лице са субективните права и законните интереси на другите лица. С други думи според ищеца, правото на едно лице да получи застрахователна закрила е породено от интереса, нуждата да я получи. В същия смисъл се цитира решение №4036/04.07.2011г. на СГС по гр.д.№3463/'03г., където:"Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1) Правото на собственост или ограничено вещно право;  2) Облигационно право, произтичащо от договор; 3) Потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени от тях или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности, може да се приеме, че е налице  застрахователен интерес. Когато обаче, законът допуска едно лице да застрахова блага на трети лица, застрахователен интерес, трябва да имат, както лицата, чийто блага са застраховани, така и тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния интерес и когато се застрахова чуждо благо". Твърди се от ищеца, че такъв интерес в настоящия случай изобщо не е налице, доколкото ответника само е услужил с личните си данни и гражданството си на реалния ползвател и фактически собственик на автомобила - чужденец.

Следващият извод, който се прави от ищеца е, че застрахователният риск е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Излагат се доводи, че теоретично застрахователният интерес се определя от отношението на застрахованото лице към застрахования автомобил (имущество), при увреждането на които от събитието, визирано от застрахователния риск, би настъпила вреда за застрахования или за трети лица, за която застрахованият отговаря със своето имущество. Когато обаче едно лице не е действителен собственик, респ. ползвател на дадено имущество или го е придобил симулативно, или временно и в последствие го е прехвърлил, според ищеца за него не съществува типичният, визиран в чл.195, ал.1 КЗ (отм.) застрахователен интерес. Според ищеца това е така, тъй като за него не може да възникне риск, не може да възникне вреда, тъй като просто не е собственик или ползвател - този отрицателен факт елиминирал напълно съществуването на застрахователния интерес. Според ищеца се налагал извода, че сключената полица за ЗЗ"ГО" била невалидна, недействителна, не обективирала изначално (ab initio)  сключването на валиден застрахователен договор. Твърди се, че в конкретния случай застраховката била сключена привидно от застрахованото лице с единствена цел да извлече незаконни облаги като спомогне, улесни прехвърлянето й на друг собственик в Румъния, който от своя страна не декларира собствеността си пред местните румънски власти, нито пред българските компетентни органи и в тази връзка не я пререгистрира на свое име като нов собственик, не я вписва на отчет в румънските поделения на КАТ, не премахва българските регистрационни табели и не поставя румънски такива, не информира застрахователя за смяна на собствеността, въпреки изричното императивно задължение за това. Твърди се, че съответно без тези действия, българските органи на КАТ не могли от своя страна да свалят от отчет автомобила и той реално продължавал да се води на името на ответника, макар той да нямал никакви права върху него, а друго лице в Румъния. Сочи се, че по този начин новият румънски приобретател целял да спести значителни по размер данъци и такси в Румъния по прехвърлянето на автомобила, по регистрирането му, по заплащането на т. нар. еко такса, с което едновременно заобикалял данъчното законодателство на страната си и ощетява фиска. Само по себе си се твърди, че заобикалянето на данъчното законодателство с цел избягване на данъчно облагане е данъчно нарушение, а в по-големите размери представлявало данъчно деяние. Допълва се, че във всички случаи привидното сключване на полица и получаването на зелена карта, чрез която може да се шофира извън Република България било решаващ елемент в описаната злоупотреба с право, насочена към неправомерно обогатяване и заобикаляне на законите. Сочи се още, че тази противозаконна дейност се изразявала в заобикаляне на закона, измама на застрахователя или най-малкото умишленото му и преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката и мащаба на покрития риск.

В тази връзка се излагат още доводи за това, че гореописаната противозаконна дейност според ищеца била придобила застрашителни размери и настоящият случай не бил изолиран такъв. По този начин се сочи, че автомобилът получавал един двойнствен статут - формално се водел на името на ответника, а де факто не е негова собственост. Допълва се, че видно от приложената справка, ответникът развил многогодишна порочна практика, поради която на негово име се водели редица на брой автомобили с реални собственици в Румъния. Според ищеца, ответникът извършвал гореописаната дейност изцяло "по занятие" или бил просто лице предоставило, услужило със своята самоличност с цел сключване на процесната застраховка. Сочи се още, че това съставлявало безспорно заобикаляне, както на данъчното, така и на гражданското и търговското законодателство и водело до увреждане на българските застрахователи, които при неверни представи поемали неопределени рискове, без възможност за тяхната адекватна оценка и контрол. Допълва се, че при знание за действителната противозаконна дейност, предмет на която е застрахованото МПС, застрахователят не би сключил тази застраховка, защото по този начин най-малкото излизало, че сам участва в престъпната, противозаконна схема.

 Относно исковете, които са предявени срещу ответника, ищецът е изложил доводи в следните насоки:

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от  ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона.

Излагат се доводи, че при сключване на застраховка „ГО", неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителният собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалният размер на застрахователният риск водело до противоречие със закона. Допълва се, че нарушаването на тези права на застрахователите, противоречало и на императивните разпоредби на чл.58 и чл.57, ал.2 от КРБ и чл.8, ал.2 от ЗЗД, както и на чл.195, ал.1 от КЗ (отм.) и представлявало безспорно противоречие с правото - основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 от  ЗЗД.

Във връзка с горното се допълва, че злоупотребата с права, схващана като отрицателно засягане на чужда правна сфера, стои в тясна връзка с т.нар. „генерален деликт" по смисъла на чл.45 от ЗЗД, като всеки договор, представляващ средство за осъществяване на злоупотреба с право бил според ищеца нищожен, поради противоречие с общото правило да не се вреди другиму. Така по силата на прякото и непосредствено прилагане на конституционните норми, всяко посегателство върху чужда правна сфера, чрез правна сделка я правело според ищеца изначално недействителна, т.е. непораждаща никакви правни последици.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 от  ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона.

Според ищеца, когато ответникът придобива привидно собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани, спомагайки по този начин за избягването на данъчно облагане в Румъния и сериозно ощетяване на българския застраховател, заобикалял закона като преследвал една забранена цел, чрез привидно правомерни средства, което според него представлява основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Сочи, че няма данни след сключване на процесния застрахователен договор, които да установят, че застрахованото лице е действителния собственик и ползвател на автомобила. Допълва, че целта на ответника била да предаде владението на автомобила на друг ползвател от Румъния, който го владее и ползва като собственик, без обаче между новия собственик и стария да е подписан договор за продажба на МПС. Допълва, че дори такъв да е подписан, същият оставал скрит, не се декларирал от страните пред данъчните органи и органите на КАТ в Румъния, за да се спестят както данъци и такси при промяната на собствеността, така и последващите такива. Ищецът твърди, че само и единствено за целите да регистрира автомобила на свое име и в последствие да го прехвърли, ответникът сключил полицата и улеснил промяната на фактическата власт на МПС-то. Допълва още, че с  голяма степен на вероятност можело да се предположи предвид практиката, че новият (скрит) собствени управлявал автомобила чрез пълномощно от ответника  и се легитимирал с така получената от застрахователя зелена карта.

В доводите си в тази част, ищецът излага доводи, че удостоверението и регистрацията на МПС не били титул за собственост и субективното отношение на дадено лице, което се изразява чрез него, не пораждало потребност от застрахователна закрила, а без осъзнатата нужда не можело да е налице и интерес за нейното правомерно задоволяване. Твърди се, че интересът в тези случай бил друг, а именно извличане на непозволена облага, което било неразривно свързано с увреждане интересите на застрахователя, който по описания начин бил лишен от възможността да прецени застрахователния риск. Допълва се, че тази порочна практика на ответника ясно личала от застрахованите в „ЗАД  ДаллБогг:  Живот и Здраве"АД множество МПС, всички на негово име, за която било представено извлечение. Изтъква се, че хипотеза, в която едно единствено физическо лице е едновременно собственик и/или ползвател на такъв огромен брой автомобили било далеч от реалностите. Описаното симулативно придобиване на МПС от ответника, което в действителност се управлявало от румънски гражданин или привидното му временно придобиване и последващо обратно връщане, което остава скрито за трети лица се извършвало единствено с цел да се заобикаля закона - да не се декларират доходи от една прикрита и оттам незаконна търговска дейност и по този начин да се увреди българския фиск. Сочи се, че действителният собственик също оставал скрит пред застрахователя, както не се изпълнявало императивното задължение на чл.263, ал.1 от КЗ (отм). Твърди се, че крайният ефект бил не плащане на никакви данъци нито в Румъния, нито в България, а се сключвал застрахователен договор на по-ниска стойност, каквито представлявали в случая българската премия и без еко такси. Описаното според ищеца представлявало основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД. В заключение по този иск се сочи, че след като ответникът (привиден застраховател) не придобил действителни права върху дадено имущество, не бил нито негов ползвател, нито държател, то нямал какъвто и да е законен интерес от сключване на застрахователен договор.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД - злоупотреба с право, като поведение на добрите нрави, ищецът е изложил следните доводи:

Сочи се, че действията на ответната страна, чиято единствена цел била извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителен размер данъци и еко такси, дължими в Румъния в никакъв случай не можело да бъдат приети като отговарящи на наложилите се добри нрави в търговския оборот, като последиците от това били, че процесния автомобил придобивал напълно двойствен трансграничен режим, който противопоказно удовлетворявал и двамата участници в сделката, а и последващи лица. Твърди се, че тази практика била недопустима от гледна точка на господстващите морални норми и криела сериозен риск от увреждане на застрахователните дружества, чиято крайна цел била своевременното и справедливо обезщетяване на увредените лица. Твърди се, че в теорията и съдебната практика трайно било наложено разбирането, че злоупотребата с право представлява ако не нещо друго, то винаги накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожността на конкретния договор по смисъл на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Сочи се, че съгласно константна съдебна практика "добрите нрави" били правила и принципи, които били всеобщо приложими. Нарушаването им било приравнено и имало последиците на нарушаване на закона /чл.9 от ЗЗД/. Допълва се, че принципите на добросъвестно водене на търговски дела, на справедливостта на договаряне на условията на сделките, на недопускане на несправедливо облагодетелстване били водещи и при търговските отношения. Затова сочи ищецът, дори и отчитайки спецификата на тези отношения следвало да се съобразяват и т.нар. общоприети правила определени като „добри нрави". Те следвало да бъдат определени като онези морални обичаи, етични категории, критерии за справедливост, честност и почтеност в гражданския и търговския обмен, установени исторически и неспазването, на които във всички случаи разкривало явна недобросъвестност и намерение за увреждане на отсрещната страна. Добрите нрави според ищеца, били безспорен източник на правото - Решение №4/12.04.2016г. на КС по к.д №10/2015г. В заключение се сочи, че макар и субсидирано тяхното приложение и спазване било винаги приложимо. Имено поради това според ищеца, законодателят в голяма част от нормативните актове препраща към правилата на морала, а неспазването им водело след себе си нищожност на сключваните договори.

Относно иска с правно основание чл.26, ал.2 предл.2 от ЗЗД във връзка с чл.42 от ЗЗД от ищеца се сочат следните доводи:

С голяма степен на вероятност според ищеца било възможно и поради това твърди, че застрахователния договор не бил сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице, което не било валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. Сочи се, че на основание чл.37, ал.1 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябвало да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай, след като договорът за застраховка имал задължителна писмена форма, то и упълномощаването за сключване на такъв следвало да бъде направено в писмена форма, а тази форма според ищеца категорично не била спазена.

Сочи се още от ищеца, че когато застрахователният договор бил сключен от лице, което не разполагало с никаква представителна власт да сключва такъв, то същият бил нищожен на основание чл.42, ал.1 от ЗЗД. Допълва се, че в новия КЗ не съществува специална разпоредба, която да дерогира общите правила за сключване на договора. С новия Кодекс за застраховане се сочи от ищеца, че била въведена фигурата на застраховащия като лице, което фактически сключва  договора за застраховка и което съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар.1, т.2 от Допълнителните разпоредби на КЗ бил страна на застрахователния договор. Застраховащият можел да бъде застрахован или трето ползващо лице. Допълва се, че въвеждането на тази фигура в КЗ на практика легализирало съществуващата до сега практика в определени хипотези договорът за застраховка да бъде сключен от лице, чийто имуществени и/или неимуществени блага не били предмет на застрахователна защита от застрахователния договор (параграф 1, т.1 от ДР на КЗ - нов)-например лизингополучателят по договор за финансово обвързан лизинг с уговорка за изкупуване на МПС. Сочи се, че визираната хипотеза била на сключване на застрахователен договор по задължителна застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ на автомобилистите" от името на собственика на МПС по документи (привидния собственик), само че от лице, което представя регистрационния талон на автомобила и заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото й заплащане, като същият в случая не се явявал нито застраховащ, нито застрахован, нито надлежно упълномощен за това действие. Той просто изпълнявал едно фактическо действие, обикновено срещу заплащане - гореописаната „услуга".

В доводите си ищеца сочи още, че липсата на представителна власт за сключване на договор била особен случай на липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пред.2 от ЗЗД, тъй както когато едно лице нямало законово право  да волеизявява от името на друго, то и сключените от него договори не можели да го обвържат без негово изрично съгласие. Тези договори според ищеца били нищожни, непораждащи изначало правни последици между страните.

Допълва се още, че липсата на съгласие като основание за нищожност била налице в конкретния казус и поради липсата на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица, т.е. не било налице обективирано чрез подпис волеизявление относно сключването, предмета, правата, задълженията и изпълнението на договора от една от страните по договора.

По иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД - липса на предписаната от закона форма, ищецът е изложил следните доводи:

Договорът за застраховка според ищеца бил строго формален и липсата на предвидената в закона форма, респективно реквизити/съдържание правело същия нищожен. Сочи, че съгласно чл.184, ал.1 от КЗ (отм.), застрахователният договор се сключвал в писмена форма, като застрахователна полица или друг писмен акт. Допълва, че в чл.184, ал.3 от КЗ (отм.) изчерпателно били изброени реквизитите на застрахователния договор, които били задължителни с оглед спазване на предписаната от закона форма, като в т.10 фигурирал като такъв задължителен елемент и подписа на страните. Ищецът твърди, че процесната полица не носела подписа на ответника, което било в нарушение на предписаната от закона форма и поради което същата на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД се явявала нищожна.

По иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД - злоупотреба с право, водеща и до липса на основание, ищецът е изложил следните доводи:

От ищеца се излагат доводи, че злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес осъществявала признаците и на липса на законно основание за сключване на договора, схващано в теорията и практиката като типична и непосредствена (стопанска) цел, която се преследва с даден вид договори. В конкретния случай от ищеца се сочи, че интересът на ответника не бил сключване на договор с цел застрахователна закрила, каквато е типичната и необходима цел на тези договори, тъй като още при сключването на договора според ищеца било ясно, че ответникът нямал нужда от такава, защото действителния собственик, респ. ползвател бил друг. По друг начин казано единствено ответникът услужвал с името си, с цел постигане на един противозаконен резултат. Излагат се доводи, че целта на всички застраховки „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ" била застраховане срещу възможно ангажиране отговорността на застрахования към трети лица. Допълва се, че в случая задължение за застрахования не и могло да възникне, тъй като той, както към момента на подписване на застрахователната полица, така и след това не е бил собственик, нито ползвател на МПС. Оттук според ищеца, следвала и липсата на кауза за сключване на договора - безспорно основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД. Допълва, че практиката приемала именно, че липсата на застрахователен интерес бил особен, частен случай на липсата на основание за сключване на даден договор. Сочи, че в решение №220/29.01.2013г. на САС по т.д.№1732/2012г. се приемало, че специалното основание по чл.195 от КЗ (отм.) било приравнено на липса на основание (causa - чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД), разбирано като непосредствена икономическа цел, която страните преследват при сключването му.

По иска с правно основание чл.195, ал.1 от КЗ (отм.) - липса на застрахователен интерес, като частен случай на злоупотреба с право, водеща до нищожност на застрахователния договор, ищецът е изложил следните доводи:

В конкретния случай според ищеца е налице пълно отсъствие на застрахователен интерес от страна на ответника по смисъла на чл.195, ал.1 от КЗ (отм.). Сочи се, че интересът на ответника бил единствено да подготви чрез сключване на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да даде възможност и допусне за себе си и за трети лица (румънски граждани) да извлекат облага от съответното застраховано имущество по договора, на което единствен, формален, фиктивен собственик бил т.нар. „сламен човек". От своя страна тези облаги на ответника били функционално свързани с ощетяване на застрахователното дружество - ищец. Допълва се, че липсата на застрахователен интерес била безспорно основание за нищожност на сключените на сделки. В същия смисъл от ищеца се сочи решение №4036/04.07.2011г. на СГС по гр.д.№3463/2003г., според което „Застрахователния интерес е условие за валидността на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Ако интересът не е налице, договорът е нищожен и не поражда правни последици". Сочи се и решение №854/30.04.2014г. на САС по в.гр.д.№2091/2013г. в което се казва, че "Когато едно лице черпи правата си от един нищожен, придобивен договор, за него е налице липса на застрахователен интерес, поради което сключения между страните по делото договор е недействителен". Сочи се и решение №113/12.06.2009г. на ВнАС по в.т.д№162/2009г., в което се посочва още, че „императивната норма на чл.195, ал.1 от КЗ изисква наличие на застрахователен интерес, за да бъде застрахователния договор действителен. Да съществува застрахователен интерес означава да е налице правоотношение по силата, на което едно лице има имуществено или неимуществено право, засягането на което ще представлява за него вреда, но това правоотношение също трябва да е действително, т.е да е годно да породи права и задължения, които да са предмет на застрахователна закрила. В противен случай липсва обект на евентуалния застрахователен риск." За пълнота се сочи и решение №448/18.10.2010г. на ОС - Пазарджик по гр.д.№456/2010г., което приема, че „щом като застрахователят не е бил собственика на вещта към момента на застраховането й, то договорът за имуществена застраховка е недействителен. Субективното му отношение към автомобила, изразено чрез факта на регистрацията на негово име, не променя този извод. По този въпрос практиката на ВКС е ясна - застрахователния интерес се свързва с реално съществуващо вещо право, а не със субективното отношение към застрахованото имущество.".

 

По иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД - привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), ищецът е изложил следните доводи:

Сключването на абсолютно симулативни сделки при явна злоупотреба със застрахователната закрила са съществена част от действията на ответника. Твърди се от ищеца, че същият бил подставено лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и за трети лица, а именно пълно избягване плащането на дължимите по-високи размери на данъци и (еко) такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Република Румъния. Привидно застрахованият не е нито придобил действителни права върху дадено имущество, нито е негов ползвател, нито държател, нито пък има какъвто и да е законен интерес от сключване на застрахователния договор.

По иска с правно основание  чл.29, ал.1 от ЗЗД, ищецът е изложил следните доводи:

Евентуално се твърди от ищеца, че ответникът злоупотребил със застрахователните си права и по-специално с правото си да получи застрахователна закрила, като въвел в заблуждение застрахователя, което според него покривало фактическия състав на гражданскоправна измама по  смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД. На това основание моли съда да прогласи унищожаемостта на процесната полица.

Сочи се, че застрахователния договор бил унищожаем поради умишлено въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования. Допълва се, че измамните действия на лицето се изразяват в укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор. Като такива се посочват безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на владението на процесното МПС на лица, граждани на различни държави, без значение целите, които те преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС. Допълва се, че подобен вид информация има фундаментално значение за т.нар. „същинско съдържание" на сделките. Премълчаването й във всички случаи е укоримо от гледна точка на установените правила за водене на преговори и сключване на договори - чл.263, ал.1 от КЗ (отм.).

Отделно от това се изтъква, че поради укриване на действителния собственик и ползвател на автомобила, застрахователят също е бил лишен от възможността да определи коректно застрахователния риска и да завиши размера на застрахователната премия на застрахования отчитайки, че обичайното място на ползване е в чужбина (Румъния), страна в която щетимостта е значително по-висока.

В заключение се сочи, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че застрахователното дружество, а навярно според ищеца и всяко друго, знаейки че застрахованото МПС е било или ще бъде обект на неопределен брой сделки в друга държава, които не отговарят на изискаванията на правото, че застрахованото лице цели единствено да облагодетелства себе си и други лица  и сключването на застраховката, макар и задължително, е просто стъпка, улеснение към една противоправна и морално укорима негова цел, не би сключило подобна застраховка. В такъв случай, при знание или дори при наличие на обосновано предположение за гореописаните обстоятелства, умишлено премълчани от застрахованото лице, процесния договор със сигурност не би бил сключен, поради което ищеца счита, че е налице класическа хипотеза на въвеждане в заблуждение, чрез премълчаване на релевантна информация от първостепенно и решаващо значение за сключваните от дружеството застраховки - основание за унищожаемост съгласно чл.29 от ЗЗД.

Във връзка с изложеното ищецът, чрез процесуалният си представител моли съда да постановите решение, с което да прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №BG/30/1150010947500, издадена на 01.04.2015г. на основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД (поради липса на съгласие), във връзка с чл.42 от ЗЗД (липса на представителна власт), а евентуално ако съда отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД (поради противоречие със закона), евентуално ако съда отхвърли този иск по предходното основание да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал.1 предл. 2 от ЗЗД (поради заобикаляне на закона), евентуално ако отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.26 ал.1, пред.3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави), евентуално ако отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.1, предл.4 от ЗЗД (поради липса на основание) във връзка с чл.289 от ТЗ и чл.8, ал.2 от ЗЗД, евентуално ако отхвърли иска по предходното основание, съда да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.2 предл.3 от ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма), евентуално ако съда отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.195, ал.1 от КЗ (отм.) (поради липса на застрахователен интерес), евентуално ако съда отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация - подставено лице), евентуално ако съда отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание  чл.29, ал.1 от ЗЗД (измама), като съда с решението си обяви за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор.

Ищецът моли съда да му присъди на основание чл.78 от ГПК направените по делото разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

На основание чл.190 от ГПК е направено искане съда да задължи насрещната страна да представи всички документи касаещи статута, промяната в собствеността и регистрацията на процесното МПС относно всякакви прехвърлителни договори, както и всички издадени пълномощни за управление на автомобила.

Ищецът моли съда да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Община Никопол за снабдяване с информация дали за периода от 01.04.2015г. до настоящия момент е декларирана, заявена промяна по отношение на собствеността на лек автомобил марка „ФИАТ", модел „ПУНТО" с рег. №ЕН74-09ВМ. Представя документ за внесена държавна такса.

Ищецът моли съда да му бъде издадено съдебно удостоверение за образуваното дело за прогласяване на нищожността, алтернативно обявяване на унищожаемостта на застрахователен договор, обективиран в процесната застрахователна полица, като в тази връзка се представя проект на съдебно удостоверение и документ за платена ДТ в размер на 5лв.

Ищецът моли съда на основание чл.197, ал.1 от ГПК да допусне изготвянето на графическа експертиза, по която вещото лице да отговори на въпроса дали подписа , положен на процесната полица е на ответника.

Ищецът моли съда на основание чл.176 от ГПК да разпореди личното явяване в съдебното заседание на Г.Б.Л., ЕГН********** ***, за да отговори на следните въпроси:

1.    Кога е закупил процесния автомобил?;

2.    Прехвърлял ли е собствеността на лекия автомобил?;

3.      Сключвал ли е и кога в тази връзка договори за покупко- продажба на автомобила?;

4.      Предоставял ли е ползването на автомобила на други лица, включително румънски граждани?;

5.      Извадил ли е изрични пълномощни за това?;

6.      Осъществява ли по занятие търговска дейност, изразяваща се в покупка и продажба на автомобили и кои са обичайните купувачи на автомобилите, които продава?;

7.      Изисквал ли е от купувачите на продаваните от него автомобили (в частност процесния) да ги регистрират в КАТ-Румъния, респективно да бъдат отписани от българските регистри?;

8.      Отразявал ли е в данъчните си декларации придобитите автомобили, договорите за тяхното придобиване, приходите от последващите им продажби и/или други възмездни сделки?;

9.      Заплащал ли е ДДС във връзка със сключваните сделки с МПС?;

10.  Заплащал ли е редовно годишен данък за притежаваните от него МПС ( в частност процесното МПС);

11.  Колко са придобитите и/или продадени от него автомобили в последните 5 години?;

12.  Подписвал ли е процесната полица?

От ищеца по делото се представят като доказателства:

1.    Платежно нареждане за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на 50 лв.;

2.    Платежно нареждане за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на 10лв. за съдебни удостоверения;

3.    Заверено копие на застрахователна полица №BG/30/1150010947500, издадена на 01.04.2015г.;

4.    Пълномощно в полза на адв. Л. ***;

5.    Препис от настоящата искова молба и приложеният към нея за ответника.

С разпореждане от 18.10.2017г. съдията-докладчик по делото, докато е било висящо пред РС-Кула е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК препис от исковата молба, приложенията към нея, допълнителна молба и неговото разпореждане да се връчат на ответника и е дал указания.

     На 30.10.2017г. ответникът е бил уведомен и на същият ден той е изпратил писмен отговор, който е бил получен в РС-Кула на 01.12.2017г., където е бил заведен с вх.№1368. В него ответникът е направил на основание чл.105 от ГПК възражение за местна подсъдност, което е било уважено от съдията докладчик по делото пред РС-Кула и същото е било изпратено на НРС.

На второ място в отговора си, ответникът излага доводи за това, че оспорва като неоснователен иска за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №BG/30/1150010947500, издадена на 01.04.2015г. от ЗАД"ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", по силата на който ответникът сключил застраховка „ГО" за лек автомобил марка „ФИАТ", модел „ПУНТО" с ДК№ЕН74-09ВМ.

На трето място ответникът е дал отговор на посочените от ищеца писмено въпроси в същата последователност.

В заключение е посочил, че не са налице основания за прогласяване на нищожност. Допълва, че си е изпълнил задълженията по сключеният договор, като заплатил съответната застрахователна премия.

Като доказателство от ответника се прилага заверено копие на договор с нотариална заверка на подписите от 09.03.2016г. за продажбата на лек автомобил марка „ФИАТ", модел „ПУНТО" с ДК№ЕН74-09ВМ.

    От страна на ответника не са правени доказателствени искания, нито искания за присъждане на разноски.

На 23.01.2018г. ход на делото не е бил даден поради процесуални пречки. Делото е било отложено за 27.02.2018г. от 11,00ч., като съда е дал указания на процесуалния представител на ищеца.

С вх.№266 на 25.01.'18г. в НРС е постъпила молба от дружеството ищец, чрез пълномощника адв.Л.И. със съдебен адрес ***, с която на основание чл.232 от ГПК моли съда да прекрати производството по делото поради оттегляне на предявените искове и моли делото да се прекрати.

Поради изложеното съда намира, че са налице предпоставките на чл.232 от ГПК и настоящето производство следва да се прекрати.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 от ГПК производството по гр.д.№727/'17г. по описа на НРС водено от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД, ЕИК200299615 със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, бул."Г.М.ДИМИТРОВ"№1, представлявано от изпълнителните директори Бисер И., Росен Младенов и Живко Колев, чрез пълномощника адв.Л.И. със съдебен адрес *** срещу ответника Г.Б.Л., ЕГН********** *** с обективно, субективно съединени, алтернативно предявени искове съда да постановите решение, с което да прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №BG/30/1150010947500, издадена на 01.04.2015г. на основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД (поради липса на съгласие), във връзка с чл.42 от ЗЗД (липса на представителна власт), а евентуално ако съда отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД (поради противоречие със закона), евентуално ако съда отхвърли този иск по предходното основание да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.1 предл. 2 от ЗЗД (поради заобикаляне на закона), евентуално ако отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.26 ал.1, пред.3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави), евентуално ако отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.1, предл.4 от ЗЗД (поради липса на основание) във връзка с чл.289 от ТЗ и чл.8, ал.2 от ЗЗД, евентуално ако отхвърли иска по предходното основание, съда да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.2 предл.3 от ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма), евентуално ако съда отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.195, ал.1 от КЗ (отм.) (поради липса на застрахователен интерес), евентуално ако съда отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация - подставено лице), евентуално ако съда отхвърли иска по предходното основание, да разгледа и уважи иска на основание  чл.29, ал.1 от ЗЗД (измама), като съда с решението си обяви за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда за прекратяване производството по делото може да се обжалва пред ПлОС в седмичен срок от уведомяването на страните. 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: