РС-Петрич - гр.д. 38/2017, прогласяват нищожност на 2 бр. ГО
Обратно към застрахователна измама
Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела
-
Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.
-
Решение № 38
към дело: 20171230101186
Дата: 01/24/2018 г.
Съдия: Андрей Николов
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 42 ЗЗД, чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 3 и 4 ЗЗД, чл. 195, ал. 1 КЗ
(отм.)/чл. 349, ал. 2 КЗ (нов), чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „З. А. Д. Д.: Ж. и З." , със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. „Г. М. Д." № 1, ЕИК ***, твърди, че между него (като застраховател) и ответника (като застрахован) са били сключени два договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Сочи, че първият договор е обективиран в застрахователна полица № BG/30/*07 от 19.11.2015 г. и
касае лек автомобил марка „А Р" („А R"), модел „147", с рама №
***63. Заявява, че втората застрахователна сделка е за друг лек автомобил -
марка „БМВ" („BMW"), модел „320", с рама №***, и е материализирана в застрахователна полица № BG/30/*50 от 08.01.2016 г. Поддържа, че ответникът не е истински собственик на визираните превозни средства, а се явява само привидно такъв, с цел сключване на застрахователните договори и
последващото изнасяне на вече застрахованите автомобили в чужбина, където те
биват предоставяни на други лица за управление и ползване (действителните им
собственици). Изтъква, че посочената дейност се осъществява от ответното Д. по
занятие и срещу финансова облага, тъй като посредством регистрацията и
застраховането на автомобилите в Република Б. и последващото им изнасяне извън пределите на страната се цели избягване заплащането на по-високите такси в чужбина. Излага твърдения, че при сключването на процесните застрахователни сделки ответникът не е уведомил застрахователя за обстоятелствата, свързани с реалните собственици и ползватели на автомобилите, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в застрахователното облигационно правоотношение и за преценката на реалния размер на застрахователния риск, което противоречи на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.)/чл. 349, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КЗ (нов), както и на чл. 263 КЗ (отм.)/чл. 491, ал. 1 КЗ (нов). Посочва, че самите застрахователни договори не са подписани от законния представител на ответното Д., нито от негов пълномощник, което обосновава липса на съгласие при сключването им, както и неспазване на формата, предвидена от закона за тяхната действителност, доколкото неин реквизит е и подписът на страните. Счита, че заради гореописаните действия на ответника сключените застрахователни сделки противоречат на закона, заобикалят го, представляват злоупотреба с право, водеща до накърняване на добрите нрави, както и до липса на застрахователен интерес, а и до отсъствие на основание. От друга страна, смята, че несъобщаването на застрахователя на фактите, които са релевантни за преценката му дали да встъпи в З. правоотношение, се субсумират и под хипотезата на гражданскоправната измама. По тази причина се иска от съда на
базата на заявените основания да бъде обявена нищожността и на двата договора за застраховка, а евентуално да бъде постановено тяхното унищожаване поради измама. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В откритото съдебно заседание ищцовата страна се представлява от надлежно
упълномощен процесуален пълномощник, който прави искане за постановяване на
неприсъствено решение, с което атакуваните застрахователни договори да бъдат
прогласени за нищожни, алтернативно, на което и да е от основанията, релевирани в исковата молба, за което съдът намери, че се е осъществило. Навежда съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази връзка.
Ответникът „Т. К.77" Е., със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „Ц.Б. III" № 1. . 3, ЕИК ***, не изразява становище в рамките на
настоящото производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява
основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От
анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в откритото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата,
изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните
изводи:
На първо място, конкретният казус касае гражданскоправен спор между търговци,
който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата
на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за
постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и
останалите предпоставки за това.
На второ място, на ответника редовно е бил връчен препис от исковата молба и
от приложенията ѝ, като същият е бил и редовно призован за проведеното по
делото открито съдебно заседание. Въпреки това той не е представил отговор на
исковата молба, не е изпратил законен или процесуален представител в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден,
че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
На последно място, отразените в исковата молба фактически обстоятелства и
ангажираните от ищеца доказателства (включително исканията му по чл. 176 и по
чл. 190 ГПК, на които ответникът, маК.да е бил длъжен, не е отговорил),
касаещи сключването на процесните договори за застраховка, съобразени с
предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, дават основание да се
приеме, че исковете за обявяване на тяхната нищожност по реда на чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и 3 ЗЗД (противоречие със закона /чл. 8, ал. 2 ЗЗД и чл. 57, ал. 2
КРБ/ и накърняване на добрите нрави) се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в случая са налице
законовите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на сумата от 405 лв.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд - гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „З. А. Д. Д.: Ж. и З." , със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Г. М. Д." № 1, ЕИК ***, предявени срещу „Т. К.77" Е., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III" № 1. . 3, ЕИК ***, че следните два договора, сключени между ищеца (като застраховател) и ответника (като застрахован), са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД (поради противоречие със закона /чл. 8, ал. 2 ЗЗД и чл. 57, ал. 2 КРБ/ и накърняване на добрите нрави), а именно:
- Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите",
обективиран в застрахователна полица № BG/30/*07 от 19.11.2015 г., за лек
автомобил марка „А Р" („А R"), модел „147", с рама № ***63, и
- Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите",
обективиран в застрахователна полица № BG/30/*50 от 08.01.2016 г., за лек
автомобил - марка „БМВ" („BMW"), модел „320", с рама №***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. К.77" Е., със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III" № 1. . 3, ЕИК ***, да заплати на „З. А. Д. Д.: Ж. и З." , със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Г. М. Д." № 1, ЕИК ***, сумата от 405 лв. (четиристотин и пет лева), представляваща общ размер на съдебните разноски, дължими за производството по гр. д. № 1186/17 г. на Районен съд - гр. П..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2133

Leave a comment