РС-Русе - гр.д. 6587/2017, отхвърлят вс. искове на ДаллБогг - спасяват 5 бр. ГО
Обратно към застрахователна измама
Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела
-
Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.
-
http://www.justice-ruse.org/rcourt/2018/03/g/06634517/58721318.htm
РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 28.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6587 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" предявява иск срещу "ФС 2013" ЕООД гр. Русе, да бъде прогласени за нищожни или да бъдат унищожени договори за застраховка между страните сключени със застрахователни полици както следва:
№ BG/30/115000639097 от 24.02.2015г.
№ BG/30/115000933847 от 31.03.2015г.
№ BG/30/115002182889 от 25.08.2015г.
№ BG/30/116000604036 от 16.02.2016г.
№ BG/30/117000597738 от 20.02.2017г.
Твърди, че с посочените полици са били сключени пет броя договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на пет броя автомобил: „FORD FOCUS", "MERCEDES 208D", "VOLKSWAGEN TRANSPORTER", "CHRYSLER GRAND CHEROKEE" и "BMW 320D". По посочените договори като собственик на автомобилите е посочено дружеството ответник- "ФС 2013" ЕООД, а като обичаен водач са посочени различни румънски граждани с адреси в Румъния. След сключване на договорите за застраховка превозните средства веднага напуснали територията на Република България Няма данни, че ответното дружество е действителен собственик на автомобилите. Ответникът демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статут на автомобилите. "ФС 2013" ЕООД притежавало множество автомобили, за които имало сключени застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" от което следвало, че сключва застрахователни полици по занятие, без да е реален собственик на автомобилите. Ищецът прави извод, че ответното дружество е фиктивно създадено като параван за сключване на застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на регистрирани в България автомобили и последващото им предаване на румънски и други водачи. Ищеца твърди, че ответникът извършва следната забранена и заобикаляща закона „услуга": изнасяне на регистрирани в България автомобили в „застрахован вид" в Румъния, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с цел избягване на по-високите такси и премии в Румъния. Счита, че дейността на ответника няма за цел продажба на автомобили с цел печалба, а извличане на облага от симулативното придобиване на собственост с цел прикриване на действителните собственици, които са чужди граждани. Ищеца обосновава правния си интерес с твърдението, че ако настъпи застрахователно събитие той ще трябва да заплати застрахователно обезщетение, а това засяга неговия патримониум и увеличава неговия пасив. Твърди, че има информация за настъпили застрахователни събития за всеки един от застрахованите автомобили в периода на действие на съответния застрахователен договори за това предявява настоящите искове.
Ищецът иска процесните договори да бъдат признати за нищожни или да бъдат унищожени, като в условията на евентуалност излага множество различни основания за нищожност/унищожаемост:
1. Противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави- чл. 26, ал.1, предл. 1,2 и 3 от ЗЗД;
2. Липса на съгласие поради липса на представителна власт- чл. 26 ал.2 предл.2 във връзка с чл. 42 от ЗЗД;
3. Липса на предписаната от закона форма- чл. 26 ал.2 предл.3 от ЗЗД;
4. Липса на основание- чл. 26 ал.2предл.4 от ЗЗД във връзка с чл. 289 ТЗ и вр. чл. 8 ал.2 от ЗЗД;
5. Липса на застрахователен интерес- чл. 349, ал.1,2 и 3 от КЗ,
6. Привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация- чл. 26 ал.2 предл.5 от ЗЗД;
7. Измама при сключването на застрахователния договор.
Иска се прогласяване на недействителността на застрахователния договор на някое от основанията посочени по-горе.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 28.02.2015г. в гр. Русе е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между „ФС 2013" ЕООД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за лек автомобил марка „FORD FOCUS" с рег. № Р7951ВМ със срок на валидност на застраховката от 28.02.2015г. до 27.02.2016г. За застраховката е съставена застрахователна полица № BG/30/115000639097 (л.10).
На 31.03.2015г. в гр. Русе е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между „ФС 2013" ЕООД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за лек автомобил марка „MERCEDES 208D" с рег. № Р9208BM със срок на валидност на застраховката от 31.03.2015г. до 31.03.2016г. За застраховката е съставена застрахователна полица № BG/30/115000933847 (л.11).
На 25.08.2015г. в гр. Русе е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между „ФС 2013" ЕООД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за лек автомобил марка „VOLKSWAGEN TRANSPORTER" с рег. № Р6697ВМ със срок на валидност на застраховката от 26.08.2015г. до 25.08.2016г. За застраховката е съставена застрахователна полица № BG/30/115002182889 (л.12).
На 16.02.2016г. в гр. Русе е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между „ФС 2013" ЕООД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за лек автомобил марка „CHRISLER GRAND CHEROKEE" с рег. № Р7235ВМ със срок на валидност на застраховката от 17.02.2016г. до 16.02.2017г. За застраховката е съставена застрахователна полица № BG/30/116000604036 (л.12а).
На 20.02.2017г. в гр. Русе е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между „ФС 2013" ЕООД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за лек автомобил марка „BMW 320D" с рег. № Р6052ВМ със срок на валидност на застраховката от 20.02.2017г. до 20.02.2018г. За застраховката е съставена застрахователна полица № BG/30/117000597738 (л.13).
В застрахователната полица е посочено, че обичайните водачи са лица с адрес в чужбина, с чуждестранни имена и ЕГН. В исковата молба се признава, че обичайните водачи са чуждестранни граждани. Застрахователните премии след първоначалното им определяне са завишени с до 300%. Всички застрахователни полици са сключени чрез застрахователни брокери. Полиците са подписани от застрахователния брокер, като някои от тях са подписани и от застрахован, а други не са.
Представена е разпечатка от електронен документ от който е видно, че „ФС 2013" ЕООД има 294 броя сключени застраховки за леки автомобили в периода 2014-2017 година.
Приложимо право:
Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Съществени разпоредби от посочените нормативни актове имащи значение за настоящото дело са следните:
1. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
2. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ.
3. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ.
4. Застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта", в това число под формата на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката.- чл. 480 ал.5 от КЗ.
5. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7 от КЗ.
6. Кодекса за застраховането дефинира понятието „Територия на която обичайно се намира моторното превозно средство" в чл. 482. Тази дефиниция обаче има правно значение единствено за приложимото право в някои хипотези (чл. 480, ал.1 т.3 от КЗ) и при определяне на институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд (чл. 517 ал.2 от КЗ). Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.
8. Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ:
Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1 от КЗ, съответно по чл. 364, ал. 1 от КЗ, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.
9. Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.
В случаи на промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия.
Преди да изложи аргументи по всеки един от исковете ищецът прави множество твърдения и общи доводи, чиято очевидна цел е да компроментира ответника. По тези твърдения и доводи съдът намира следното:
- Твърдението, че след сключване на договорите за застраховка превозните средства веднага напуснали територията на Република България остана недоказано, като за него не са ангажирани никакви доказателства. Дори и да беше доказано то няма отношение към валидността на договорите за застраховка, като по-подробна аргументация ще бъде изложена в мотивите по всеки един от предявените искове;
- По твърдението, че няма данни, че ответното дружество е действителен собственик на автомобилите съдът намира следното: ответникът се е легитимирал пред ищеца при сключването на договор с документ за собственост на автомобилите, които са регистрирани в КАТ на негово име. Това са достатъчно „данни", че ответникът е юридически собственик на автомобилите. В случай, че ищецът твърди, че действителен собственик е друго лице, то в тежест на ищеца е да докаже този факт, като не може да се позовава на липсата на данни за обратното. Правното значение на това кой е „действителния собственик" на автомобилите ще бъде анализирано в мотивите по всеки един от предявените искове.
-
- По твърдението, че ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статут- това твърдение също не се доказа, като и не се обоснова правното му значение.
- По твърдението, че ответното дружество е фиктивно създадено като параван за сключване на застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на регистрирани в България автомобили и последващото им предаване на румънски и други водачи. Налице е вътрешно противоречие в твърденията на ищеца- от една страна той подробно описва „забранената от закона" дейност на ответника като предоставяне на автомобили с българска регистрация за ползване от румънски граждани. В един последващ момент ищеца сменя концепцията като твърди, че дружеството е създадено като параван за сключване на застрахователни договори. При липса на доказателства както на едното, така и за другото следва да се посочи, че липсва икономически интерес и житейска логика да се създаде дружество в твърдяната ситуация с цел сключване на застраховки и е очевиден икономическия интерес от регистрацията на автомобили в Република България и предоставянето им за ползване на чужденци, в чиято страна разходите по автомобила (фискални, административни, застрахователни) са по-високи. В последния случай застраховането на автомобила е част от цялостната „услуга" предоставяна от ответника, но съвсем не е най-съществената част.
Юридическите лица са изкуствени правни образувания и те се създават за да се разграничат от техните създатели, да ограничат отговорността на последните и евентуално за да се възползват от права и възможности в юрисдикцията където са регистрирани. Известно е, че чужденци регистрират търговски дружества в България за да могат тези дружества да придобият земя и други имоти в България. Тази дейност не е обявена за незаконна, нито за заобикаляща закона, а напротив в определени хипотези се счита за чуждестранна инвестиция и се приемат законови мерки за нейното насърчаване. Аналогично, регистрацията на търговски дружество в България с цел да се придобие автомобил с Българска регистрация, който да се ползва от чужденец не е незаконно, поне докато законодателят не създаде закон, който да ограничава тази дейност.
- Ищецът твърди, че ответникът извършва следната забранена и заобикаляща закона „услуга": изнасяне на регистрирани в България автомобили в „застрахован вид" в Румъния, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с цел избягване на по-високите такси и премии в Румъния. Дейността на ответника нямала за цел продажба на автомобили с цел печалба, а извличане на облага от симулативното придобиване на собственост с цел прикриване на действителните собственици, които са чужди граждани. По тези твърдения съдът намира следното: Както бе посочено по-горе тази дейност не се установи да противоречи на закона. В допълнение към изложените аргументи може да се посочи, че превозните средства са движими вещи и могат да сменят местоположението си. По тази причина за регистрацията на превозни средства /като самолети, кораби/ е обичайно и логично е да се избира държавата в която собственикът ще дължи най-малко разходи /фискални, административни, застрахователни/ и това явление е част от световната икономика. Известно е също така, че има юрисдикции, които са предпочитани за регистрация на юридически лица поради фискални и правни съображения. За това е нормално да се търси и най-изгодната юрисдикция, за регистрацията на леки автомобили, което има своята икономическа логика. Макар, че е извън предмета на настоящото производство, и извън възможностите за подробен анализ, не се установи посочената дейност на ответника да противоречи на конкретни разпоредби от българското законодателство. Ако подобна дейност е неприемлива за държавата, то би следвало да се вземат подходящи законодателни мерки след сериозен анализ на плюсовете и минусите на дейността.
- Ищеца обосновава правния си интерес с твърдението, че ако настъпи застрахователно събитие той ще трябва да заплати застрахователно обезщетение, а това засяга неговия патримониум и увеличава неговия пасив. По това съображение съдът намира следното: Характера на застрахователната дейност е именно изплащането на обезщетения при настъпване на застрахователно събитие, като изплащането на обезщетение не може да се разглежда като увреждане на застрахователя а представлява насрещната престация която той дължи по застрахователния договор. Застрахователните договори са алеаторни по характер и при тях няма съответствие между насрещните престации, като размерът на застрахователните премии се определя въз основа на преценка на риска. Отношението между обстоятелството, че автомобилите се управляват от чуждестранни граждани в чужбина и риска, съответно и валидността на договорите за застраховка ще бъдат анализирани в мотивите по отделните искове.
Исковете са предявени в условията на евентуалност във връзка с което съдът е задължен да се произнесе по тях в заявената поредност. Съдът ще се произнесе по исковете в поредността, в която са заявени в петитума на исковата молба, като всяко едно от основанията ще бъде разглеждано за всички полици.
I. Исковете за нищожност поради липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт са неоснователни. Ищецът извежда липсата на съгласие и съответно липса на представителна власт от лисата на подпис на застрахован върху част от полиците. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. При мотивирането на това разрешение ОСГТК на ВКС сочи: „Не на последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и че на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на гражданския оборот."
Всички полици са подписани от застрахователен брокер и по делото не се твърди и не се доказа съответният брокер да не е имал представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването." Дори и застрахователния брокер да не е имал представителна власт, ищецът не се е противопоставил веднага след узнаването, което се потвърждава от факта, че процесните полици са заявена и регистрирана в регистрите водени от Гаранционния фонд.
По изложените съображения ищецът не може да се позовава на опорочаване на волята на другата страна, нито на липса на представителна власт на другата страна. За това искът за обявяване на сделките за нищожна като сключени без представителна власт са неоснователни и следва да се отхвърлят.
II. Исковете за нищожност на договорите поради противоречие със закона и със добрите нрави и поради заобикалянето му са неоснователни. В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на румънски граждани. Законността на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесните договори за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобилите не се отразяват на действителността на договорите за застраховка. Въпросите дали упражняваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на румънски граждани заобикаля закона или противоречи на добрите нрави също нямат отношение към валидността на договорите за застраховка, които нито заобикалят закона, нито противоречат на добрите нрави. Ответникът е сключил голям брой договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", но за собствени автомобили, като по този начин е изпълнил свои законови задължения, поради което не може да се приеме, че осъществява сключването на застраховки „по занятие".
III. Исковете за прогласяване на нищожност на застрахователните договори поради липса на основание са неоснователни. Процесните договори се сключват задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание те да бъдат сключени. Разглеждайки понятието „основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управляват автомобилите законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия. Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. Изричната норма в КЗ допускаща всяко едно лице различно от собственика на автомобила да сключи застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за този автомобил изключва необходимостта да се търси основанието /като условие за валидност/ за сключване на застраховката от несобственик. Позоваването на чл. 289 от ТЗ в този иск е неуместно, като по делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховките са сключени с основната цел да се увреди застрахователя. Дори напротив- в исковата молба подробно се анализира дейността на ответника по предоставянето на автомобили на чужди граждани, които автомобили остават регистрирани и застраховани на името на ответника. Именно от тази дейност извлича облаги ответника и очевидно тези облаги са целта на дейността, а застраховката не е сключена само за да се увреди на ищеца. Всъщност към момента на сключване на застраховките въобще не е известно дали ще настъпи застрахователно събитие, което би навредило на интересите на застрахователя, което е още един аргумент, че застраховките не са сключени с цел увреждане на застрахователя. И по този иск следва да се посочи, че на липса на основание, като аргумент за нищожност може да се позове само страната, за която липсва основание. В случая застрахователят се позовава на това, че липсва основание за застрахования, което е недопустимо. Основанието за застрахователя да сключи договорът за застраховка е получаването на застрахователната премия, която той е получил.
IV. Исковете за прогласяване на нищожност на застрахователните договори поради липса на предвидената в закона форма също са неоснователни. Съгласно чл. 344 от КЗ договорът за застраховка се сключва в писмена форма и процесните договори приложени по делото са сключени в такава форма. Въпросът дали подписа е част от писмената форма не може да бъде разгледан обстойно в настоящото решение, но настоящият състав приема, че при търговските сделки подписът не е част от формата. Т.е. когато е налице писмен документ дори и да не е посписан, то изискването за форма е спазено (като евентуално за страните биха възникнали затруднения с доказването на съдържанието на договора и на това, дали той отразява окончателната воля на страните, които затруднения обаче не са непреодолими). Това следва от чл. 293 ал.4 от ТЗ, където се сочи- „Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено." Фактурите и касовите бележки са типични примери на документи от търговския оборот, които и без да са подписани, валидно удостоверяват съответните обстоятелства в писмена форма. Следва да се съобрази също така и разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ- „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението." Съдът приема, че от поведението на ищеца е видно, че същият не е оспорвал действителността на процесните договори предвид факта, че е приел плащанията по тях, регистрирал ги е в регистрите водени от Гаранционния фонд съгласно чл. 571 от КЗ по реда на НАРЕДБА № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Към настоящия момент застрахователят не може да се позовава на липсата на подпис като основание за нищожност, тъй като от поведението му може да се заключи, че продължително време не е оспорвал действителността на договорите. Не на последно място по съображенията от цитираното по-горе Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г. само страната, чийто подпис липсва може да се позове на тази липса. В случая застрахователя се опитва да се освободи от отговорност като възползва от един пропуск (случаен или не), който по никакъв начин не опорочава волята му и не накърнява интересите му.
Представляващият ищеца навежда доводи, че договорът за застраховка е уреден в Кодекса за застраховането, който е специален закон и дерогира приложението на Търговския закон, от където извежда, че липсата на подпис на застраховащия (който е задължителен съгласно КЗ) води до нищожност на застрахователния договор. Този извод е неправилен. Съгласно чл. 343 ал.2 от КЗ:
„За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго".
Т.е. само по въпросите изрично уредени в Кодекса за застраховането не се прилага Търговския закон, ако между двата нормативни акта има противоречие. Кодекса за застраховането изрично урежда необходимостта от подпис на застрахователната полица. Той не урежда обаче недействителността на застрахователните сделки и не урежда последиците от липсата на подпис. Липсата на подпис върху застрахователната полица по начало може да доведе до недействителност на застраховката, но при следните ограничения:
- само страната, чийто подпис липсва може да се позове на този факт (следва от цитираното по-горе ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС);
- ако от поведението на страната търговец може да се заключи, че не е оспорвала действителността на сделката, то тя не може да се позовава на недействителност поради лиса на форма /липса на подпис/ (чл. 293 ал.3 от ТЗ).
По тези два въпроса липсва специална уредба в КЗ, поради което са приложими съответните разпоредби на КЗ и ЗЗД и съответното им тълкуване.
V. Исковете за прогласяване на нищожност на застрахователните договори поради липса на застрахователен интерес са неоснователни.
Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила. Липсва застрахователен интерес при застраховане на чуждо имущество в полза на застраховащия, който не е собственик на застрахованото имущество и интересите му няма да бъдат накърнени при настъпване на застрахователно събитие. Тогава застраховащия ще извлече неправомерна облага от застрахователното събитие, тъй като последното не е засегнало правната му сфера. Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" обаче има специфика- при нея застраховащия не е необходимо да е собственик и водач на автомобила- изрично в този смисъл чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. Това е така, тъй като тази застраховка защитава интересите на третите увредени лица, задължителна е по закон и не облагодетелства застраховащия, ако той не управлява автомобила (ако го управлява очевидно има застрахователен интерес). По тези съображения застраховката не е нищожна поради липса на застрахователен интерес.
VI. Искът за установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно неустановено лице е сключило договори от името на „ФС 2013" ЕООД и е заплатило застрахователните премии. Част от полиците са подписани от името на застраховащия, а друга част не. Лицето действало от името на застраховащия дори и да е без представителна власт (за което липсват доказателства) това няма да доведе до нищожност поради персонална симулация по съображенията изложени по-горе (по иска за нищожност поради липса на представителна власт). Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила, които го ползват на законно основание, както и за третите лица увредени при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия няма правно значение за застрахователя и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.
VII. Исковете за унищожаване на застрахователниите договори поради измама са неоснователен. В исковата молба се сочи, че измамливите действия на застраховащия били „безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание на множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на процесното МПС на лица граждани на различни държави, без значение целите, които те преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС".
На първо място тези твърдения на ищеца не се доказаха.
Съгласно чл. 485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение." Това означава, че дори и да има премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.
Съгласно чл. 485 ал.3 от КЗ в случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.
Съгласно чл. 362 от КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.
По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.
Съгласно чл.480, ал.7 от КЗ управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение, което е аргумент за валидност на договорите. По тази причина неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилите ще се управлява в Румъния не е основание за нищожност на застрахователниите договори. В тази хипотеза застрахователят би имал правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство, но само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска. Наличието на това произтичащо от договора право обаче е аргумент за валидността на този договор.
Съда на Европейския съюз по дело C-287/16 приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно преворно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Същото разрешение се съдържа и в националното ни право- чл.485, ал.2 от КЗ, чл.432, ал.2, от КЗ където изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).
В Директива 2009/103/ЕО, се приема, че „...задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Т.е. Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.
Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел-чрез прогласяването на застрахователните договори за нищожни на някое от предявените с исковата молба основания, респ. чрез унищожаването му, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахования автомобил лица на основание това, че той не бил управляван обичайно в страната или че не бил управляван от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова молба, в която правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ ... ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". При наличието на законовата забрана по чл.432, ал.2, от КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск, ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.
Застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите" покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство /чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ/. Т.е. вредите при управление на застрахования автомобил в Румъния дефинитивно са включени в обема на отговорността на ищеца без право на промяна на застрахователната премия на това основание / чл. 480 ал.5 от КЗ/, поради което съдът намира за неоснователни доводите, че бил измамен защото не бил уведомен, че автомобилът ще се управлява в Румъния.
Застрахователят е увеличил значително застрахователната премия по процесния договор, което е очевидна индикация, че е приел, че конкретният договор се сключва при обстоятелства различни от обичайните и има повишен риск. Увеличението на премията е направено въпреки забраната на чл. 480 ал.5 от КЗ. Застрахователят е разполагал с необходимата информация в собствената си информационна система за това, че ответникът (а и много други лица) сключват множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" за автомобили, които се управляват от чуждестранни лица с адрес в чужбина. Ответникът „ ФС 2013 " ЕООД е развивал споменатата спорна дейност, която е включвала и застраховане на автомобили в продължение на години, като има сключени множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени с ищеца. Очевидно оторизиран служител на застрахователя е взел решението да се увеличи значително застрахователната премия, което сочи за наличие на знание у ищеца за същността на споменатата дейност и за повишеният риск. На настоящият състав на съда са служебно известни още много лица занимаващи се с подобна дейност и застраховали автомобилите при ищеца, за които са заведени дела аналогични на настоящото. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация на автомобили на името на местно лице и предоставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на надлежна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" споменатата спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал застраховката на многократно завишена цена. В даден момент обаче застрахователят е направил преоценка на рисковете от тази практика и е решил да се позове на нейната незаконосъобразност за да се освободи от отговорност. Както бе посочено по-горе обаче, законосъобразността на дейността не е свързана с валидността на застраховката.
Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделките.
Желанието на ищеца чрез настоящото дело да „пресече със сила на пресъдено нещо (res judicata)" посочената дейност на ответника, като обосновка на правният му интерес, не намира опора в закона. Гражданските дела не са инструмент за защита на обществения интерес, нито съдът в рамките на едно такова дело би могъл да преценява обществения интерес. По реда на ГПК могат да се защитават само лични и имуществени права (чл.2 от ГПК), но не и обществен интерес. Защитата на обществения интерес не е измежду основните начала на гражданския процес, като този интерес се защитава с други способи. Гражданският процес няма за цел и не разполага с ресурс да установява обществения интерес и да дава разрешения в тази насока.
Предвид изложеното всички искове за установяване на нищожността или за унищожаването на процесния договор за застраховка са неоснователни. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 202590411 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за признаване на установено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. са нищожни поради липса на съгласие и липса на представителна власт.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 130120405 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за признаване на установено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. са нищожни поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 130120405 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за признаване на установено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. са нищожни поради заобикаляне на закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 130120405 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за признаване на установено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 130120405 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за признаване на установено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. са нищожни поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 130120405 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за признаване на установено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. са нищожни поради липса на предвидената в закона форма.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 130120405 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за признаване на установено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. са нищожни поради липса на застрахователен интерес.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 130120405 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за признаване на установено, че договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. са нищожни поради привидност при условията на персонална симулация.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ФС 2013" ЕООД, ЕИК 130120405 с адрес гр. Русе, ул. „Дунав" № 10 искове за унищожаване на договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключени със следните застрахователни полици: № BG/30/115000639097 от 24.02.2015г; № BG/30/115000933847 от 31.03.2015г; № BG/30/115002182889 от 25.08.2015г; № BG/30/116000604036 от 16.02.2016г. и № BG/30/117000597738 от 20.02.2017г. поради измама.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: /п/
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2235
Leave a comment