РС-Русе - гр.д. 4006/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=sqg8N8Wdk30%3D

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 23.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

          Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4006 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:          

"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" предявява иск срещу "Проприетар" ЕООД да бъде прогласен за нищожен или да бъде унищожен договор за застраховка между страните сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540.

В условията на евентуалност излага седем различни основания за нищожност/унищожаемост на договора:

1.     Противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави- чл. 26, ал.1, предл. 1,2 и 3 от ЗЗД;

2.     Липса на съгласие поради липса на представителна власт- чл. 26 ал.2 предл.2 във връзка с чл. 42 от ЗЗД;

3.     Липса на предписаната от закона форма- чл. 26 ал.2 предл.3 от ЗЗД;

4.     Липса на основание- чл. 26 ал.2предл.4 от ЗЗД във връзка с чл. 289 ТЗ и вр. чл. 8 ал.2 от ЗЗД;

5.     Липса на застрахователен интерес- чл. 349, ал.1,2 и 3 от КЗ,

6.     Привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация- чл. 26 ал.2 предл.5 от ЗЗД;

7.     Измама при сключването на застрахователния договор.

Иска се прогласяване на недействителността на застрахователния договор на някое от основанията посочени по-горе.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба. 

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 07.01.2016г. в гр. Русе е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между „ПРОПРИЕТАР" ЕООД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за лек автомобил марка „VOLKSWAGEN TRANSPORTER" с рег. № Р9570ВС със срок на валидност на застраховката от 09.01.2016г. до 08.01.2017г. За застраховката е съставена застрахователна полица № BG/30/116000220540 (л.8). В застрахователната полица е посочено, че обичайният водач на превозното средство е Gorazavu Ion с адрес Priboaia, str. Principala 125, с мобилен телефон +40784711921 и ЕГН/ЕИК 1631102030015.  От тези данни се установява, че обичайният водач е с адрес извън България, ползва мобилен телефон от чуждестранен мобилен оператор и не е български гражданин (признава се в исковата молба). В застрахователната полица е посочено, че застрахователната премия за посочения автомобил „VOLKSWAGEN TRANSPORTER" е 250,29 лева, но застрахователят е приложил 151,82% увеличение и е сключил договора при завишена премия в общ размер 630,29 лева плюс 11,40 лева за Гаранционен фонд и данък 12,63 лева или общо 654,32 лева, която сума е била разсрочена за заплащане на две вноски. Застрахователната полица е сключена чрез застрахователния брокер „Русе Експерт" ЕООД. В полето „застрахован" в полицата няма положен подпис.

Представена е разпечатка от електронен документ от който е видно, че „ПРОПРИЕТАР" ЕООД има 189 броя сключени застраховки за леки автомобили в периода 2014-2017 година.

Приложимо право:

Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Съществени разпоредби от посочените нормативни актове имащи значение за настоящото дело са следните:

1.                 Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.

2.                 По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ.

3.                 Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ.

4.                 Застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта", в това число под формата на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката.- чл. 480 ал.5 от КЗ.

5.                 Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7 от КЗ.

6.                 Кодекса за застраховането дефинира понятието „Територия на която обичайно се намира моторното превозно средство" в чл. 482. Тази дефиниция обаче има правно значение единствено за приложимото право в някои хипотези (чл. 480, ал.1 т.3 от КЗ) и при определяне на институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд (чл. 517 ал.2 от КЗ). Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.

8.  Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ:

Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1 от КЗ, съответно по чл. 364, ал. 1 от КЗ, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

9. Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

В случаи на промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия.

Исковете са предявени в условията на евентуалност във връзка с което съдът е задължен да се произнесе по тях в заявената поредност. Съдът ще се произнесе по исковете в поредността, в която са заявени в петитума на исковата молба.

I. Искът за нищожност поради липса на съгласие  във връзка с липса на представителна власт е неоснователен. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. При мотивирането на това разрешение ОСГТК на ВКС сочи: „Не на последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и че на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на гражданския оборот."

Полицата е подписана от застрахователен брокер и по делото не се твърди и не се доказа този брокер да не е имал представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването." Дори и застрахователния брокер да не е имал представителна власт,  ищецът не се е противопоставил веднага след узнаването, което се потвърждава от факта, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд.

По изложените съображения ищецът не може да се позовава на опорочаване на волята на другата страна, нито на липса на представителна власт на другата страна. За това искът за обявяване на сделката за нищожна като сключена без представителна власт е неоснователен и следва да се отхвърли.

II. Исковете за нищожност на договора поради противоречие със закона и със добрите нрави и поради заобикалянето му са неоснователни. В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на румънски граждани. Законността на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка. Въпросите дали упражняваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на румънски граждани заобикаля закона или противоречи на добрите нрави също нямат отношение към валидността на договора за застраховка, който нито заобикаля закона, нито противоречи на добрите нрави. Ответникът е сключил голям брой договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", но за собствени автомобили, като по този начин е изпълнил свои законови задължения, поради което не може да се приеме, че осъществява сключването на застраховки „по занятие".

III. Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на основание е неоснователен. Процесният договор се сключва задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите"  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. Позоваването на чл. 289 от ТЗ в този иск е неуместно, като по делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди застрахователя. Дори напротив- в исковата молба подробно се анализира дейността на ответника по предоставянето на автомобили на чужди граждани, които автомобили остават регистрирани и застраховани на името на ответника. Именно от тази дейност извлича облаги ответника и очевидно тези облаги са целта на дейността, а застраховката не е сключена само за да се увреди на ищеца.  Всъщност към момента на сключване на застраховката въобще не е известно дали ще настъпи застрахователно събитие, което би навредило на интересите на застрахователя, което е още един аргумент, че застраховката не е сключена с цел увреждане на застрахователя.

IV.   Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на предвидената в закона форма е неоснователен. Съгласно чл. 344 от КЗ договорът за застраховка се сключва в писмена форма и процесният договор приложен по делото е сключен в такава форма. Въпросът дали подписа е част от писмената форма не може да бъде разгледан обстойно в настоящото решение, но настоящият състав приема, че при търговските сделки подписът не е част от формата. Т.е. когато е налице писмен документ дори и да не е посписан, то изискването за форма е спазено (като евентуално за страните биха възникнали затруднения с доказването на съдържанието на договора и на това, че той отразява окончателната воля на страните, които затруднения обаче не са непреодолими). Това следва от чл. 293 ал.4 от ТЗ, където се сочи- „Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено." Фактурите и касовите бележки са типични примери на документи от търговския оборот, които и без да са подписани, валидно удостоверяват съответните обстоятелства в писмена форма. Следва да се съобрази също така и разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ- „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението."  Съдът приема, че от поведението на ищеца е видно, че същият не е оспорвал действителността на договора предвид факта, че е приел плащането,  регистрирал е застрахователния договор в регистрите водени от Гаранционния фонд съгласно чл. 571 от КЗ по реда на НАРЕДБА № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. 

V. Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес е неоснователен.

Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила. Липсва застрахователен интерес при застраховане на чуждо имущество в полза на застраховащия, който не е собственик на застрахованото имущество и интересите му няма да бъдат накърнени при настъпване на застрахователно събитие. Тогава застраховащия ще извлече неправомерна облага от застрахователното събитие, тъй като последното не е засегнало правната му сфера. Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" обаче има специфика- при нея застраховащия не е необходимо да е собственик и водач на автомобила- изрично в този смисъл чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. Това е така, тъй като тази застраховка защитава интересите на третите увредени лица, задължителна е по закон и не облагодетелства застраховащия, ако той не управлява автомобила. По тези съображения застраховката не е нищожна поради липса на застрахователен интерес.

VI. Искът за установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно неустановено лице е сключило договор от името на „ПРОПРИЕТАР" ЕООД и е заплатило застрахователната премия. Това действие дори и да е без представителна власт (за което липсват доказателства) не води до нищожност поради персонална симулация по съображенията изложени по-горе (по иска за нищожност поради липса на представителна власт). Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила, които го ползват на законно основание, както и за третите лица  увредени при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия няма правно значение за застрахователя и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.

VII. Искът за унищожаване на застрахователния договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи, че измамливите действия на застраховащия били „безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание на множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на процесното МПС на лица граждани на различни държави, без значение целите, които те преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС".

На първо място тези твърдения на ищеца не се доказаха.

Съгласно чл. 485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение."  Това означава, че дори и да има премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.

Съгласно чл. 485 ал.3 от КЗ В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.

Съгласно чл. 362 от КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.

По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.

Съгласно чл.480, ал.7 от КЗ управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение, което е аргумент за валидност на договора. По тази причина неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобила ще се управлява в Румъния не е основание за нищожност на застрахователния договор. В тази хипотеза застрахователят би имал правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство, но само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска. Наличието на това произтичащо от договора право обаче е аргумент за валидността на този договор.

Съда на Европейския съюз по дело C-287/16 приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно преворно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Същото разрешение се съдържа и в националното ни право- чл.485, ал.2 от КЗ, чл.432, ал.2, от КЗ където изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

В Директива 2009/103/ЕО, се приема, че „...задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Т.е. Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел-чрез прогласяването на застрахователния договор за нищожен на някое от предявените с исковата молба основания, респ. чрез унищожаването му, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахования автомобил лица на основание това, че той не бил управляван обичайно в страната или че не бил управляван от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова молба, в която правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ ... ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". При наличието на законовата забрана по чл.432, ал.2, от КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск, ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.

Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.

По делото са наведени множество доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е бил уведомен със застрахователната полица, че автомобилът ще бъде управляван от лице, което е чужд гражданин с адрес извън България и ползва чуждестранен мобилен телефон. Тези факти са достатъчни за да стане ясно на застрахователя, че автомобилът най-вероятно ще се управлява извън България, във връзка с което е можел да се възползва от правото си да постави допълнителни въпроси по чл. 362 от КЗ за да установи релевантните обстоятелства. Вместо това обаче застрахователят е увеличил значително застрахователната премия, което е очевидна индикация, че е приел, че конкретната застрахователна полица се сключва при обстоятелства различни от обичайните и има повишен риск. Увеличението на премията е направено въпреки забраната на чл. 480 ал.5 от КЗ. Застрахователят е разполагал с необходимата информация в собствената си информационна система за това, че ответникът (а и много други лица) сключват множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" за автомобили, които се управляват от чуждестранни лица с адрес в чужбина. Ответникът „ПРОПРИЕТАР" ЕООД е развивал споменатата спорна дейност, която е включвала и застраховане на автомобили при ответника от 2014 година, като има сключени 189 застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите". Очевидно оторизиран служител на застрахователя е взел решението да се увеличи значително застрахователната премия, което сочи за наличие на знание у ищеца за същността на споменатата дейност и за повишеният риск. На настоящият състав на съда са служебно известни още много лица занимаващи се с подобна дейност и застраховали автомобилите при ищеца, за които са заведени дела аналогични на настоящото. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация на автомобили на името на местно лице и преодставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на надлежна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" споменатата спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал застраховката на многократно завишена цена. В даден момент обаче застрахователят е направил преоценка на рисковете от тази практика и е решил да се позове на нейната незаконосъобразност за да се освободи от отговорност.  Както бе посочено по-горе обаче, законосъобразността на дейността не е свързана с валидността на застраховката. Желанието на ищеца чрез настоящото дело да „пресече със сила на пресъдено нещо (res judicata)" посочената дейност на ответника, като обосновка на правният му интерес, не намира опора в закона. Гражданските дела не са инструмент за защита на обществения интерес, нито съдът в рамките на едно такова дело би могъл да преценява обществения интерес. По реда на ГПК могат да се защитават само лични и имуществени права (чл.2 от ГПК), но не и обществен интерес. Защитата на обществения интерес не е измежду основните начала на гражданския процес, като този интерес се защитава в други клонове на правото и по законодателен път. Гражданският процес няма за цел и не разполага с ресурс да установява обществения интерес и да дава разрешения в тази насока.

Предвид изложеното всички искове за установяване на нищожността или за унищожаването на процесния договор за застраховка са неоснователни. Мотивиран така  съдът   

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4 иск за признаване на установено, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540 е нищожен поради липса на съгласие и липса на представителна власт.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4 иск за признаване на установено, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540 е нищожен  поради противоречие със закона.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4 иск за признаване на установено, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540 е нищожен поради заобикаляне на закона.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4 иск за признаване на установено, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540 е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4 иск за признаване на установено, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540 е нищожен поради липса на основание.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4 иск за признаване на установено, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540 е нищожен поради липса на предвидената в закона форма.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4 иск за признаване на установено, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540 е нищожен  поради липса на застрахователен интерес.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4 иск за признаване на установено, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № BG/30/116000220540 е нищожен  поради привидност при условията на персонална симулация.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу „ПРОПРИЕТАР" ЕООД, ЕИК 201588754 с адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа" № 10, ап.4   иск за унищожаване на договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със  застрахователна полица № BG/30/116000220540 поради  измама.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                               Районен съдия: