Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/03/g/03634516/94021618.htm

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

град Д., 16.03.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д. РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

Секретар Г. Д.

Разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3940 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, съобрази следното:

         

Производството по делото е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.", ЕИК **, град С., бул. „Г. М. Д." № **, с която против Ц.В.Д. ЕГН ********** ***, са предявените следните обективно съединени искове за прогласяването на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № **, издадена на 13.08.2015г. от ищцовото дружество и с посочен застрахован Ц.В.Д. ЕГН **********, поради: 1. липсата на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; 2. заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; 3. противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; 4. противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД; 5. липса на основание - чл. 26, ал. 1, пр. 4-то от ЗЗД; 6. липса на застрахователен интерес - чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.). В условията на евентуалност е предявен иск договорът да бъде обявен за унищожаем поради извършването на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

На 13.08.2015г. е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" между Ц.В.Д. и ищцовото застрахователно дружество за автомобил марка „**" модел „**", с рег.№ **, рама № **. Като обичаен водач е посочен П.Р. - ** гражданин. През август и октомври автомобилът е бил извън границите на Б. във фактическа власт на трети лица - ** граждани. Няма данни ответникът да е бил собственик на автомобила и той да е бил в негова фактическа власт. В електронния регистър при ищеца ответникът фигурирал като застрахован на много автомобили, поради което ищецът твърди, че той е извършвал забранена от закона дейност по изнасяне от Б. в Р. на застраховани автомобили с цел избягване на високи премии и такси чрез поредица от привидни и прикрити сделки. В обосноваване на предявения иск за нищожност на договора поради липса на съгласие ищецът е изложил твърдението, че договорът не е подписан от застрахования - ответника, нито от негов представител. По иска за нищожност на договора поради заобикаляне на закона са изложени обстоятелства, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - ** граждани като спомогне избягването на данъчно облагане в Р. и така способства за ощетяване на б. застраховател - чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на ** гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в Р.. По иска за нищожност на договора поради противоречие със закона ищецът е поддържал, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора. В обосноваване на иска за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави са наведени твърдения, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в Р., както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества. По иска за нищожност на договора поради липса на основание ищецът поддържа, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма - друг е действителният собственик, респективно ползвател. Липсата на застрахователен интерес като основание за нищожност на договора е обоснована с твърдението, че интересът на ответника в случая е бил да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност за себе си и за трети лица да извлекат облага от застрахованото имущество, на което е фиктивен собственик. Отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес. По иска за унищожение на договора като сключен при измама са заявени твърдения, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и с по-специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от значение за сключване на договора - безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица - граждани на различни държави, без значение на целите, които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат С.И. ***, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, поради липсата на правен интерес у ищеца от провеждане на исковата защита с оглед непредставяне на документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на щетата. Исковете се оспорват и като неоснователни и недоказани.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На дата 13.08.2015г. в град Д. е съставена застрахователна полица № **, стикер на Гаранционен фонд № **, зелена карта № **, обективираща сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за автомобил марка „**" модел „**", с рег.№ **, рама № **, със срок на валидност 13.08.2015г. - 13.08.2016г. Договорът е сключен с посредничеството на „Б. - Г. г." ЕООД. Застрахователната премия от 209,39 лева е завишена със 152,82% на 529,39 лева. Плащането на общо дължимата по договора сума от 551,41 лева (в т.ч. 11,40 лева за Гаранционен фонд 11,40 лева и такса от 2% върху премията) е разсрочено на две вноски в брой - 281,42 лева на 13.08.2015г. и 269,99 лева на 13.02.2016г. Ищецът признава получаването на двете вноски, като представени от него сметки с № ** от 13.08.2015г. и с № ** от 10.02.2016г. удостоверяват плащането на посредника на посочените дати.

Като застрахован/собственик на превозното средство в полицата е посочен Ц.В.Д. ЕГН ********** ***, а като обичаен водач или държател - П.Р., гражданин на Република Р.. Полицата не съдържа подпис на застрахования.

Съгласно удостоверение с изх. № 851000 - 15650 от 08.12.2017г., издадено от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Д. (л.146), лекият автомобил е регистриран на 20.04.2012г. като собственост на Ц.В.Д. (придобит в същия ден по писмен договор за покупко-продажба на употребяван автомобил, сключен в Р. - л. 148 и 149). Пред СПП е представен и надлежно отразен в АИС „Регистрация на МПС" с рег.№ **/23.04.2012г. договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с рег.№ **г. на нотариус № ** от регистъра на НК (л. 147), с който Ц.В.Д. е прехвърлил собствеността на автомобила на Р. П., гражданин на Р.. За превозното средство не е заявено искане за прекратяване на регистрацията поради напускане на страната, както и не е получено уведомление от компетентен орган за регистрация в друга държава.

За автомобила не съществуват данни в информационния масив на Община град Д., дирекция „Местни данъци и такси" (така писмо на л. 136).

Ищецът е получил писмено уведомление (изпратено по пощата на 16.03.2016г.) от „К. УК" ООД, Л., за настъпило на дата 14.01.2016г. пътно произшествие с участието на застрахования автомобил и предизвикано от водача му, както и за евентуална претенция против застрахователя. На 28.03.2016г. при ищеца е заведен случай № **по щета № ** във връзка с настъпило на дата 14.01.2016г. ПТП в А. с участието на застрахования по полица № ** автомобил със застраховащ Ц.В.Д..

 Ищецът е представил по делото извлечение от електронния си регистър, според което ответникът е сключил 97 договора за застраховка в периода от 23.09.2014г. до 04.11.2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          Исковете за установяване по съдебен ред на недействителността на договор (нищожност и унищожаемост), предявени от една от страните по оспореното правоотношение, са допустими. Интересът на ищеца от съдебното прогласяване невалидността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е допълнително обоснован и предвид събраните по делото доказателства за настъпило в срока на действие на договора  застрахователно събитие. Липсата на предявена конкретна претенция към застрахователя до настоящия момент не може да определи исковете като лишени от правен интерес, предвид възможността това да бъде направено в рамките на общата петгодишна давност.

Исковете, според естеството им, следва да бъдат разгледани като предявени в условията на евентуалност (а не кумулативно - за нищожността и алтернативно - за унищожаемостта, както е посочил ищецът). Освен това, при определяне на поредността за разглеждането им решаваща е не волята на ищеца, а естеството на материалното право (така решение № 97/08.02.2013г. по т.д.№ 196/2011г. на ВКС, I т.о., ТК).  

Договорът за застраховка е сключен на 13.08.2015г. По правилото на пар. 22 от ПЗР на Кодекса за застраховането, Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., за него се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, доколкото страните не са договорили друго след влизането в сила на този кодекс (твърдения за това не са наведени).

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Доводите на ищеца се свеждат до това, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора (противоречие на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57 от Конституцията на Република Б., чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 345 от КЗ, нов).

В застрахователната полица изрично е отбелязано кое лице е обичаен водач на лекия автомобил, както и къде е неговият адрес. Данните категорично сочат на това, че превозното средство обичайно се използва на територията на друга страна - Р.. Управлението на МПС в рамките на държава от ЕС в срока на договора не представлява значително изменение на риска, с оглед разпоредбите на чл. 258 от КЗ (отм.). Дори и да се приеме, че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск и това обстоятелство е премълчано при сключване на договора, като е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 268 от КЗ (отм.) застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в Р. принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. То е относимо не към валидността на договора, а към неговите правни последици и в различните хипотези поражда съответни права за застрахователя (по чл. 189 и чл. 190 от КЗ, отм., с изключенията по чл. 226, ал. 2, изр. последно от КЗ, отм.). По този въпрос има и практика на Съда на Европейския съюз (решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от п. Върховен съд), което е задължително за б. съд, съгласно чл. 633 от ГПК. Решението дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице. Освен това договорът за застраховка „Гражданска отговорност" се сключва задължително по силата на закона и затова сключването му по начало не може да е в нарушение на закона, а доколкото не са наведени твърдения за допуснати нарушения на конкретни разпоредби, регулиращи застрахователното правоотношение (при неотносимост на посочените такива и обсъдени по-горе), искът подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

Искът се основава на твърдението, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - ** граждани като спомогне избягването на данъчно облагане в Р. и така способства за ощетяване на б.застраховател - чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на ** гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в Р..

Фактическите обстоятелства по придобиването на автомобила не са относими към действителността на договора за застраховка „Гражданска отговорност", който в случая е и задължителен по закон. Те са от значение само за валидността на самото придобивно основание. Действията на страните по договора за покупко-продажба в изпълнение или не на публичните им задължения, съответно засягането на фискалните интереси на една или друга страна по принцип не могат да се отразят на валидността на договора за застраховка, в контекста на релевираното основание за заобикаляне на закона. Заплащането на данък и премия в по-нисък размер от тези, които биха били платени в Р. (за които твърдения ищецът не ангажира доказателства), също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Нещо повече - в конкретния случай застрахователят е бил надлежно уведомен за това, че обичайно автомобилът ще се използва в друга страна, както и се е възползвал от разпоредбата на чл. 261, ал. 3 от КЗ (отм.), която дава възможност за начисляване на допълнителна премия, за да се предостави покритие и за трети държави, участващи в системата "Зелена карта" и чиито национални бюра на застрахователите не са страна по Многостранното споразумение, за което застрахователят издава сертификат "Зелена карта". При заобикалянето на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигат и правомерни резултати. Страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона. В исковата молба са наведени доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Както вече се посочи, правомерността на подобна дейност няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка.

Изложеното обосновава неоснователността на предявения иск.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

В обосноваване на иска за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави са наведени твърдения, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в Р., както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества.

Твърдяната недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя не се установява по делото. Спестяването на по-високи разходи за регистрация на МПС в Р., включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в Б. на името на формални собственици - б. граждани, както и избягването на заплащане на по - висока застрахователна премия в тази страна, формално по никакъв начин не ощетява ищеца - застраховател. Следователно не е от естество да се отрази на валидността на сключения застрахователен договор, не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.

Искът, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

В обосноваване на предявения иск за нищожност на договора поради липса на съгласие ищецът е изложил твърдението, че договорът не е подписан от ответника, нито от негов представител.

Липса на съгласие като основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е налице, когато няма две насрещни, съвпадащи си волеизявления, или ако те не се отнасят за един и същи предмет, в случая - до една и съща вещ и/или до една и съща застраховка при договори за застраховане на МПС от типа „Гражданска отговорност", като тази липса трябва да е съзнателна, тъй като в противен случай се прилагат привилата на унищожаемостта. Договорът е сключен при липса на съгласие и когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната изявление е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. При двустранните сделки липсва съгласие, ако се установи при тълкуване на договора, че насрещните волеизявления не се покриват по съдържание. В случая не се доказа по никакъв начин от ищеца липсата на изявление за сключване на застрахователен договор. Само формалната липса на положен подпис върху полицата не покрива фактическия състав на лисата на съгласие, а като се има предвид извършеното и прието плащане на застрахователната премия и отразяването на сделката в „Гаранционен фонд", както и желанието на ищеца да възстанови сумите от застрахователната премия на ответника (заявено в хода на производството), то очевидно е осъщественото съвпадане на насрещните изявления на договорящите страни при сключване на договора. Самият ищец не твърди, че ответникът не е участвал в договарянето, напротив - той изрично посочва сключването на сделката с неговото изявление, което е извършено в нарушение на закона, в заобикаляне на закона, в накърняване на добрите нрави, при липса на основание, при измама. Друг е въпросът дали изявлението на насрещната страна е облечено в изискуемата от закона форма - писмена. Неспазването на формата за действителност на гражданскоправната сделка води до недействителност на договора. Такъв иск не е предявен, но тук следва да се отбележи отликата на абсолютната търговска сделка, каквато е договорът за застраховка, от сделката в гражданското право. Действително, задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него, но, както вече се посочи, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на Търговския закон. Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По делото са представени писмени доказателства, че застрахователят е приел плащане на определената застрахователна премия по договора и е регистрирал застрахователния договор в регистрите на Гаранционния фонд, като до подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящото производство, ищецът - страна по договора, не е оспорил действителността на изявлението на другата страна. В областта на застраховането липсата на оспорване от страна на застрахователя е налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования. В този смисъл е както правната доктрина (Г., П. "Застрахователно договорно право", издателство "Ф." 2012, с. ЗЗ), така и съдебната практика (решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т.д. № 95/2011г., ІІ т.о., ТК; решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т. д. № 348/2012г., I т. о., ТК). Ето защо, независимо, че договорът не е подписан, следва да се приеме, че изискването на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) е спазено. Договорът не е нищожен поради липса на съгласие.

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и по иска по чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.).

По иска за нищожност на договора поради липса на основание ищецът поддържа, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма - друг е действителният собственик, респективно ползвател. Тук се релевират и обстоятелствата, свързани с предявения отделен иск - за нищожност на договора поради липсата на застрахователен интерес - отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес. Доколкото двата иска са обосновани с отчасти едни и същи обстоятелства, съображенията по тях ще бъдат изложени общо.

Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. От разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм.) следва, че основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.) определя като недействителен застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес. При имущественото застраховане правният интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно б. законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (така чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.). По този вид договор за застраховка застраховани са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, но и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Застраховката обезпечава не риска от накърняване на правото на собственост, а отговорността на собственика, ползвателя, държателя (водача) спрямо трети лица. Невярното посочване на действителния собственик като обичаен водач има отношение към степента на риска, но не и към действителността на договора, като тук отново следва да се изтъкне типичната цел на договора за застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите - не правото на собственост и вредите по собствения автомобил, а деликтната отговорност на водача (който не е непременно собственик) пред увредените лица.

          Изложените в исковата молба твърдения по - скоро определят дейността на ответника като на косвен представител на собственика на автомобила (действия по договор за поръчка). Пречка за сключване на договор за застраховка по възлагане от трето лице няма.

 При косвеното представителство довереникът сключва изпълнителната сделка - застрахователният договор, именно от свое име (така чл. 292, ал. 2 от ЗЗД), а не от името на доверителя (собственик на автомобила).

Освен това, разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КЗ (отм.) допуска възможността имущество да бъде застраховано от лице, което не е носител на правото на собственост върху него и което не разполага с изрична представителна власт за извършването на такова действие. В тези случаи лицето действа от свое име. Доколкото чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.) поставя като условие за действителност на застрахователния договор наличието на застрахователен интерес, до одобряването от собственика (за когото такъв интерес е налице), договорът, сключен от лицето - несобственик, се намира във висяща недействителност. След одобрението, което е допустимо да бъде извършено и след настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл. 201, ал. 3 от КЗ (отм.), договорът се санира и поражда действие спрямо застрахователя и мнимо представлявания - собственика на вещта. С одобряването при платена застрахователна премия и при настъпило застрахователното събитие, предвидено в договора, за застрахователя се поражда отговорността да заплати обезщетението. Правото да бъде получено това обезщетение принадлежи на собственика на имуществото, независимо кой е сключил договора. Касае се за форма на висяща недействителност, като изискване за формата, в която да бъде облечено одобрението от собственика, в закона няма, което означава, че всякакво конклудентното действие може да се възприеме като потвърждаване. Такова безспорно е позоваването на договора за застраховка чрез посочването му пред съответните органи от водача на застрахованото МПС при настъпилото ПТП (именно по този повод до ищеца е изпратено писмо - уведомление за евентуална претенция). Нещо повече - собственикът може да потвърди договора за застраховка във всеки един момент, ако застрахователят предяви срещу него иск за установяване недействителността на договора, или ако плати обезщетение на увредения и заяви претенцията си за репариране пред застрахователя, позовавайки се на отговорността му до застрахователния договор. Висящата недействителност е различна от изначалната такава, претендирана от ищеца като липса на застрахователен интерес.

На следващо място, в т. 4, б. "б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978г., Пленум на ВС е прието, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има общественият интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от възможните хипотези на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На практика всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм.) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се приеме наличие на застрахователен интерес от нейното сключване за всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, регистрирано в Република Б. и неспряно от движение.

Следва да се има предвид и приетото в решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Това е така, защото ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

С оглед всичко изложено исковете за нищожност на договора поради липса на основание и поради липса на застрахователен интерес също следва да бъдат отхвърлени.

По иска по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът поддържа, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от значение за сключване на договора - безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица - граждани на различни държави, без значение на целите, които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС.

В тежест на ищеца е да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от представената по делото полица за застраховка "Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД. Отново следва да се подчертае, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в друга страна принципно не съставлява основание за недействителност на застрахователния договор, а е от значение за риска и е относимо към неговите правни последици. Безконтролно и многократно прехвърляне на автомобила и то на лица без свидетелство за управление на МПС не е установено по делото. При сключването на процесния договор застрахователят е бил наясно с всички релевантни обстоятелства, тъй като в полицата е вписано, че обичаен водач на застрахования лек автомобил е чужд гражданин, поради което при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение, ищецът е извършил "преценка за реалния размер на застрахователния риск", като е начислил и завишение върху застрахователната премия в размер на 152,82 %.

По изложените съображения този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При заявени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността за идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 от ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания за нищожност или за унищожаемост, и следва да ги остави без разглеждане. Ето защо разпореждането на съда от 21.12.2016г. следва да бъде отменено, а на ищеца следва да бъде указано да поиска връщане на внесената без основание като недължима държавна такса за образуване на делото в размер от 250 лева по посочена от него писмено банкова сметка.

***о на разноски. Ответникът не е претърпял такива.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш    И   :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.", ЕИК **, град С., бул. „Г. М. Д." № 1, с която против Ц.В.Д. ЕГН ********** ***, обективно съединени искове за прогласяването на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № **, издадена на 13.08.2015г. от ищцовото дружество и с посочен застрахован Ц.В.Д. ЕГН **********, поради: противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД; липсата на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; липса на основание - чл. 26, ал. 1, пр. 4-то от ЗЗД; липса на застрахователен интерес - чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.), както и за неговото унищожение поради сключването му при измама - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д. окръжен съд.

ОТМЕНЯВА разпореждане от 21.12.2016г. и  УКАЗВА на ищеца да поиска връщане на недължимо внесената държавна такса в размер от 250 лева по писмено посочена от него банкова сметка ***. 82 от ГПК.

В тази част решението е с характер на разпореждане и не подлежи на обжалване.

                                                                                СЪДИЯ :