РС-Враца - гр.д. 4266/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=tnM1wHGF1ys%3D

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

гр. Враца, 15.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

при секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4266 по описа на ВрРС за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл. чл.26, ал.1,  предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД вр. чл. 42, ал. 1 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД вр. чл.195, ал.1 КЗ /отм./ респ. чл. 349, ал. 2 КЗ, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.София, твърди, че с ответника сключил два застрахователни договора. На 02.06.2015 г. между страните бил сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № BG/30/115001484925 по отношение на лек автомобил  марка ************* Като обичаен водач бил посочен румънският гражданин К.Г.-Д.. На 21.10.2015 г. между страните бил сключил втори застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № BG/30/115002618848 по отношение на лек автомобил  марка ****************. Като обичаен водач бил посочен румънският гражданин Д.Ф.К.. Излага, че веднага след сключването на застрахователния договор, застрахованите леки автомобили са напуснали територията на РБ, въпреки че като собственик на автомобилите фигурира ответникът.

  Твърди, че ако се приеме, че процесния договор е надлежно сключен, е „сключен" или лично от ответника /привидно застрахован/, или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя, с или без знанието и упълномощаване от страна на собственика на автомобила по документи. 

  Според ищеца, ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статус на „формално" притежаваното от него МПС, както и че същият сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" и с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Твърди, че ответникът извършва забранена и заобикаляща закона „услуга" - изнасянето в „застрахован вид" в Румъния, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко такси в чужбина, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Правният си интерес от предявяването на исковете за прогласяване нищожност на застрахователната полица обосновава с факта, че ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Твърди, че към настоящия момент при ищцовото дружество е постъпила информация за реализирани застрахователни събития в периода на действие на и на двете процесни полици. При изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът счита, че има правен интерес да се обърне към съда с искане да бъде прогласена нищожност на сключените застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите", поради липса на съгласие, тъй като подписът положен за „застрахован" не е идентичен с подписа на ответника, а е положен от трето лице, което не е валидно упълномощено за това. В условията на евентуалност и при отхвърляне на исковете за нищожност на горните основания, моли съда да прогласи нищожност на процесните застрахователни договори поради противоречие със закона - неуведомяването на насрещната страна за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобилите, което противоречи на императивните разпоредби на чл.58 и чл.57, ал.2 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./; поради заобикаляне на закона - ответникът придобива привидно процесните МПС с цел да набави за себе си и за трети лица неправомерна облага - избягвайки данъчно облагане в Румъния и сериозна ощетяване на българския застраховател; поради накърняване на добрите нрави - действията на ответната страна, с цел извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Румъния, като процесните МПС придобиват напълно двойнствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворявал участниците в сделките; поради липсата на основание за сключване - интересът на ответника не е сключване на договори с цел застрахователна закрила, а „услужва" с името си с цел постигане на един противозаконен резултат; поради липса на предписаната от закона форма - застрахователният договор задължително се сключвал в писмена форма, но в процесните договори подписът, положен в полето „застрахован" не е подписът на ответника; поради липса на застрахователен интерес от страна на ответника по смисъла на чл.195, ал.1,2 и 3 КЗ /отм./, като частен случай на злоупотреба с право, водещ до нищожност на застрахователния договор; поради привидност на процесните договори, тъй като са сключени от подставено лице - привидно застрахован, който го прави, за да набави облаги за себе си и за трети лица и унищожаемост - поради умишлено въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на договорите. Претендира разноски.

  В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище. В проведеното открито съдебно заседание ответникът заявява, че не се занимава по занятие с търговска дейност по покупко-продажба на автомобили, както и че не прехвърлял собствеността на процесните автомобили. Сочи, че е упълномощил лицето Ивайло Дилянов Трифонов да извършва сделки от негово име за покупко-продажба на автомобили, като ответникът нямал представа дали и колко сделки е сключило уполномощеното лице.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Приета като доказателство по делото е полица № BG/30/115001484925, от която се установява, че на 02.06.2015 г. между страните бил сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на лек автомобил  марка автомобил  марка ************* Като обичаен водач бил посочен румънският гражданин К.Г.-Д. /CALDARARU GABRIEL-DUMITRU/ - л. 9.

От представената полица BG/30/115002618848 се установява, на 21.10.2015 г. между страните бил сключил втори застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на лек автомобил  марка ****************. Като обичаен водач бил посочен румънският гражданин Д.Ф.К. /DANIEL FLORIN CONSTANTINESCU/ - л. 10.

С исковата молба е представена и разпечатка от регистър за сключени от ответното дружество договори /л. 15-16/. От така издадената справка не се установява нито издателят й, нито датата на съставянето й, поради което същата няма формална доказателствена сила. Приетата по делото справка представлява частен свидетелестващ документ. За разлика от официалните свидетелстващи документи, частните свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила, само когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти. В този случай документът има силата на извънсъдебно признание на фактите, които са отразени в него. Във всички останали случаи частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, като тя следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. В случая представената справка се ползва с материална доказателствена сила, доколкото удостоверява неизгоден за ищеца факт, а именно - знанието му, че ищецът е сключвал множество застрахователни договори с ищцовото дружество, поради което „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД не може да се позовава на незнанието си за този факти при излагане на твърдения в подкрепа на основателността на  предявените искове.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Когато се предявяват искове за недействителност на сделка на различни основания, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Поредността, в която съдът следва да разгледа исковете, произтича от правното естество (тежестта) на релевираните с тях пороци на тази сделка, независимо каква поредност и какво съотношение за разглеждането им е посочил ищецът. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия - липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност, напр. за извършването й от мним представител (без или извън надлежно учредената представителна власт). В този смисъл са Определение № 244 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2572/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 984 от 3.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 271/2004 г., ТК, II о.

В настоящия случай, с оглед тежестта на релевираните с исковата молба пороци на застрахователния договор, главни искове са тези за обявяване нищожността на договорите поради твърдяното им противоречие със закона, а евентуално съединени с тях са всички останали във вече посочената поредност, които ще бъдат разгледани при неоснователност на главния иск.

По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД:

Ищецът излага доводи, че процесните договори противоречат на закона, тъй като при сключването им не бил уведомен от насрещната страна „за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск". Поддържа, че нарушаването на тези права на застрахователите води до противоречие с разпоредбите на чл.57 и чл.58 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./.

Предявените искове са отрицателни установителни за обявяване на нищожност на застрахователни договори поради противоречие на закона и имат своето законово основание в чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД. Под закон се разбира всеки нормативен акт, който има общо обвързващо действие - кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България. Касае се за противоречие на договора не общо с целия нормативен акт, а с конкретна негова правна норма, съдържаща забрана, въвеждаща определени изисквания и т.н. Сделката противоречи на закона, когато страните по нея са уговорили нещо различно от предписаното в императивна разпоредба на закона или е сключена забранена от закона сделка, или обобщено - когато нейният резултат (приложението на правните й последици) противоречи на закона.

В настоящето производство следваше да се установят от ищеца, който носи доказателствената тежест, обстоятелства и факти, обосноваващи абсолютна първоначална недействителност (нищожност) на атакуваните два застрахователни договора, които да осъществят състава на разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД - наличие на противоречие със закона.

Съдът не възприема изложените от ищцовото дружество доводи за нищожност на договорите на това основание. Изложените от ищеца обстоятелства относно поведението на ответника не обуславят противоречие на процесните договори с посочените в исковата молба правни норми. По делото не се установи, че упражнявайки правото си да сключи застраховка „Гражданска отговорност" ответникът е накърнил или не е зачел права или закони интереси на ищцовото дружество /чл.57 и 58 КРБ/, нито пък, че упражняването на това право е в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Нещо повече, застрахователят е бил наясно с обстоятелствата, свързани с ползвателите на двата застраховани автомобила, тъй като същите са изрично посочени в полиците - в раздела „обичаен водач или държател на МПС", както и адресите на ползвателите, които са в чужбина. Видно още от същите е, че застрахователят се е възползвал от правото си да начисли и завишение върху застрахователната премия и то в размери от 140,00 % /по отношение на договора от 02.06.2015 г./ и 127,85 % /по отношение на договора от 21.10.2015 г./. С оглед тези констатации, съдът приема, че застрахователят - настоящ ищец, е бил наясно с всички обстоятелства при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск".

В случая не е налице и противоречие с разпоредбата на чл.195, ал.1 КЗ /отм./. Прогласената от законодателя недействителност по чл.195, ал.1 КЗ /отм./ - поради липса на застрахователен интерес, е относима за липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на договора, докато при отпадане на интереса по време на неговото действие договорът се прекратява - чл.193, ал.3 КЗ /отм./. Застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ /отм./. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, на доказване подлежи фактът, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахованият. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя /в този смисъл е решение № 213/21.01.2015 г. по т.д.№ 4131/2013 г., I т.о. на ВКС/, каквото доказване в настоящия случай не е сторено по отношение на нито един от двата процесни автомобила.

По изложените съображения тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро и по исковете с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД:

Съдът приема, че няма пречка да посочи общи мотиви по отношение на тези искове, доколкото правните последици са идентични.

Според ищеца, ответникът е заобиколил закона, тъй като „преследва една забранена цел" - да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани, като промяната в собствеността не се декларира пред данъчните органи и органите на КАТ в Румъния. Тези твърдения от страна на ищеца останаха недоказани в хода на производството, въпреки че в доклада по делото /неоспорен от ищеца/, на последния е указано, че доказателствената тежест е негова. По делото не се събраха каквито и да било доказателства, че ищецът не е собственик на застрахованите автомобили, както и че собствеността на същите е прехвърлена на румънски граждани с цел - посочените от ищеца неправомерни облага. В тази насока е налице единствено твърдение от страна на ответника, който, изслушан по реда на чл. 176 ГПК, заявява, че той лично не е прехвърлял собствеността на процесните автомобили, но споделя, че е бил упълномощил лицето Ивайло Дилянов Трифонов да извършва сделки по покупко-продажба на автомобили от негово име. Следва да се посочи обаче, че прехвърлянето на собствеността на автомобилите е положителен факт, който е лесно установим чрез официално удостоверение от съответната служба, каквото доказване не е проведено от ищцовото дружество. Нещо повече, с определение № 61/08.01.2018 г. съдът е уважил доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Община Враца, за да се снабди с информация дали е променяна собствеността на процесните два автомобила, но същият не е изпълнил задължението си за заплащане на следващата се държавна такса, поради което удостоверението не е издадено. Ето защо, съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за заобикаляне на закона при сключване на процесните застрахователни договори. Ищецът не проведе пълно и главно доказване и относно твърденията си, че застрахователните договори противоречат на добрите нрави. По делото не се събраха доказателства същите да нарушават морални, неписани норми на обществото, традициите и обичаите на страната, от гледна точка на които е недопустимо сключените договори да породят съответните правни последици.

При гореизложените съображения тези искове също подлежат на отхвърляне.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД и чл.42, ал.1 ЗЗД:

В исковата молба ищецът иска обявяване нищожност на процесните договори за застраховка на горепосочените основания с доводи, че същите не са сключени нито от собственика на автомобилите, нито от друго лице, което упражнява фактическа власт върху тях, а от лице, което не разполага „с никаква представителна власт". Поддържа, че „липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие", като „когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то сключените от него договори не могат да го обвържат без негово изрично съгласие". Отделно от горното, твърди, че в настоящия случай липсата на съгласие е налице и поради липса на подпис на застрахован/застраховащ върху две от процесните полици.

Настоящият съд не споделя тези доводи. Кодексът за застраховането /в сила от 01.01.2006 г., отм.ДВ.бр.102 от 29 декември 2015 г./, действал към датата на сключване на процесните договори, изрично предвижда възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие, което по смисъла на чл.201, ал.1 КЗ /отм./,  представлява договор от името на застрахования, но за застраховане не на свое, а на чуждо имущество. По силата на чл.201, ал.2 КЗ /отм./, такъв договор е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество, а при редовно платена премия, одобрението има сила и когато е направено след настъпване на застрахователното събитие - чл.201, ал.3 КЗ /отм./. В тази хипотеза застрахованият отговаря лично за плащане на застрахователната премия, а след одобрението на договора от собственика на застрахованото имущество, застрахователят отговаря за заплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. По аргумент от нормата на чл. 201, ал.2 КЗ /отм./, сключеният от застрахования договор за застраховка на чуждо имущество би бил недействителен, ако не е дадено одобрение на собственика, но до одобрението му от собственика, същият е в положение на висяща недействителност. При настъпване на застрахователно събитие и липса на одобрение на договора от собственика на застрахованото имущество, отпада отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение /в този смисъл е решение № 213/21.01.2015 г. по т.д.№ 4131/2013 г., I т.о. на ВКС/. В случая ответникът, по реда на чл. 176, ал. 2 ГПК, е дал обяснение в проведеното открито съдебно заседание, от което се установява, че вместо него е действал пълномощник, като ответникът не само не се противопостави на сключените договори, а взе становище за неоснователност на предявените искове и поиска тяхното отхвърляне. При това положение съдът приема, че ответникът не оспорва действителността на изявлението за сключване на процесните два застрахователни договора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че тези искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.3-то ЗЗД:

Според ищеца, договорите са нищожни и поради липса на предписаната от закона форма - поради липса на подпис на застрахован/застраховащ върху процесните полици.

Следва да се има предвид, че договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, т.нар. „абсолютни търговски сделки", чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В тази връзка в решение № 71 от 22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г., І т.о. на ВКС е прието, че: „Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението". В случая и върху двата застрахователни договора има поставен подпис за „застраховано лице", като ответникът посочи, че това не е неговият подпис. Същевременно обаче се установи, че вместо него е действал пълномощник. С оглед предходното, от поведението на застрахователя - настоящ ищец се установява, че действителността на изявлението на това лице не е оспорена, нито относимостта на сключените с него застрахователни полици. В подкрепа на горното е това, че застрахователят е приел плащането на застрахователната премия от сключилия договорите, осчетоводил е застрахователните полици и е изпратил данните от тях в Информационния център към Гаранционен фонд /видно от поставените в горната част на полиците стикер/. С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователните договори в случая е спазено и ищецът не може да се позовава на нищожност на сключените между него и ответника застрахователни договори /в този смисъл е и решение № 50 от 25.04.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г., ІІ т.о. на ВКС/.

По евентуалните искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./:

Според ищеца „злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците и на липса на законно основание за сключване на договора". Твърди, че в случая интересът на ответника не е сключване на договор за застрахователна закрила, а „единствено услужва с името си за постигане на един противозаконен резултат".

Настоящият съд приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че към датите на сключване на застраховка „Гражданска отговорност" ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател на посочените в договорите МПС. Както бе посочено и по-горе, според практиката на ВКС застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ /отм./. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, на доказване подлежи фактът, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахованият. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ. Доказването на горните факти е в тежест на застрахователя - настоящ ищец, което последният не е осъществил.

Предвид гореизложеното, тези искове също следва да бъде отхвърлени като неоснователни.

По евентуалните искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД:

Според ищеца процесните договори следва да бъдат обявени за нищожни, тъй като „ответникът е подставено лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и трети лица".

Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД.  Следва да се има предвид, че при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек") сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него. Ищецът не проведе доказване наличието на симулация при сключването на двата процесни застрахователни договора. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По исковете с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД:

Правото да се унищожи договор (респективно едностранна правна сделка) се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск. С него ищецът цели да се предизвика промяна в гражданските правоотношения между страните по делото и да бъде установено по съдебен ред, че определен договор към момента на сключването си е засегнат от предвиден в закона порок. За да бъде уважен такъв конститутивен иск, ищецът следва да докаже по делото наличието на фактическия състав на твърдяното основание за унищожаемост.

В исковата молба ищецът твърди, че при сключването на договорите за застраховка „Гражданска отговорност" е бил умишлено въведен от ответника в заблуждение. Заблуждението се изразявало в „укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор".

В тежест на ищеца бе да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесните договори чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са ангажирани. Единствено от представените по делото полици за застраховка „Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договорите, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуда. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл.29 ЗЗД. Тук отново следва да се има предвид изложеното по-горе от съда, че при сключването на процесните договори застрахователят е бил наясно с всички релевантни обстоятелства, „имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор", тъй като в полиците е вписано, че обичаен водач на застрахованите леки автомобили е чужд гражданин, поради което  при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение, ищецът е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск", като е начислил завишение върху застрахователната премия в размер на 140,00 % /по отношение на договора от 02.06.2015 г./ и 127,85 % /по отношение на договора от 21.10.2015 г./. При горните съображения тези искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В заключение на гореизложеното, по отношение на всички предявени в производството искове, следва да се посочи следното:

Според решение от 20.07.2017 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-287/16 г. с предмет преюдициално запитване, отправено  от Supremo Tribunal de Justica/ Върховен съд, Португалия/, член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и член 2, параграф 1 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС), трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която би имала за последица противопоставимостта спрямо трети пострадали лица /каквито се явяват в случай ползвателите на автомобилите, посочени в договорите/ на нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му.

При сключване на търговска сделка, каквато е застрахователната, ищецът следва на основание чл. 302 ТЗ  да полага грижа на добър търговец, което означава да положи дължимата грижа  за сключване на валидна сделка, от която произтича отговорността му за плащане. Противното означава, че настоящите искове са предявени в нарушение на чл.3 от ГПК, касаещ добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им  права, за което говори и фактът, че ищецът предявява исковете, след като при него е постъпила информация за реализирани щети с процесните МПС и евентуално би възникнала отговорност за заплащане на обезщетение. По този начин се нарушава основен принцип в правото - никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и доказателства за реално направени такива, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

                                                              

Р Е Ш И:

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Г.М.Димитров" № 1 против Ц.М.Д., ЕГН: ********** искове с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл.26, ал.1,  предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД за обявяване недействителността на сключени договори застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от дати: 02.06.2015 г. и 21.10.2015 г., обективирани в застрахователни полици съответно с номера BG/30/115001484925 и BG/30/115002618848.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: