РС-Монтана - гр.д. 3047/2017, прекратяват поради недопустим главен иск

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=9UKAAqnclqs%3D

№ 194 / 12.2.2018 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

12.02.2018 година, град Монтана

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 14.12.2017 година, в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

при секретаря Димитър Цветанов и с участието на прокурора..................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 3047 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  Предявени са искове с правно основание чл.26, ал. 2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД (липса на подпис и съгласие във връзка с липса на представителна власт); като главен иск и в условията на  евентуалност по чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави);  по чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД (липса на предписана от закона форма); по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание); по чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес); по чл.26 ал. 2, предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й)      

               Ищецът, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК  xxxx  със седалище и адрес на управление град София, бул.Г.М.Димитров № 1, представлявано от Изпълнителните директори Росен Младенов и Бисер Иванов, чрез адвокат Слав Сачански, вписан в Адвокатска колегия София, сочат, че предявяват при условията на евентуално съединяване на исковете, като молят да се прогласи нищожността на застрахователни договори, обективирани в Застрахователна полица № BG/30/115001512216, издадена на 05.06.2015 г. - застрахователна премия в размер на 168,68 лв. и Застрахователна полица BG/30/116001430133, издадена на 17.05.2016 г. - застрахователна премия в размер на 545,85 лв., поради липсата на съгласие (представителна власт) за неговото сключване, а евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради едновременното му противоречие със закона и неговото заобикаляне; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради накърняване на добрите нрави; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на основание; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на застрахователен интерес, евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се постанови унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й, на основание за всеки един от съединените искове, както следва: 1. главен - по чл.26, ал. 2 пред. 2 във връзка с чл. 42 от ЗЗД (липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт); 2. евентуално по чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противречие с добрите нрави); чл.26, ал. 2 пред. 2 във връзка с чл. 42 от ЗЗД (липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт); 3. евентуално по чл.26, ал. 2 пред. 3 ЗЗД (липса на предвидена в закона форма), 4. евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във връзка чл. 289 ТЗ, връзка с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание);  5. евентуално по чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес); 6. евентуално по чл.26 ал. 2, предложение 5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице). 7. евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й.

               Уточнява, че цената на исковата претенция е цената на сключените застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирани в процесните две полици, представляваща сбор от стойността на договорената застрахователна премия по всяка една от тях в общ размер от 714,53 лв.

І. ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВАТ ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ:

             На 05.06.2015 г. ответникът (занапред ,,Застрахован"), сключва застрахователен договор с доверителя му, обективиран в застрахователна полица  ВG/30/115001512216, по отношение на лек автомобил марка RENAULT, модел ЅCENIC RXE, регистрационен номер М6217ВК, с рама VF1JA0NN520724073. Като обичаен водач фигурира Павел Пламенов Павлов - български гражданин с адрес, посочен в полицата. В процесната полица рег. № на МПС не е посочен. Информация за него получили при съобщението за настъпило ПТП извън територията на България. Процесният автомобил е бил управляван от румънският гражданин Фулга Адриан Йонут, който считат, че е действителният собственик на автомобила.

            Впоследствие ответникът ,,ГОГО ТРАНС 2015" ЕООД сключва нов застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ВG/30/116001430133, издадена на 17.05.2016 г. по отношение на лек автомобил марка МERCEDES, модел Е СLАЅЅ, регистрационен номер М5993ВК, с рама  "'WDВ2110261А650136. Като обичаен водач фигурира Танасие Георге Александру- румънски гражданин с адрес, посочен в полицата. И в двете процесни полици като застрахован собственик фигурира ответното дружество. В последствие при тях постъпила информация за настъпили застрахователни събития в периода на действие (покритие) на процесните две полици.

            Въпреки че като собственик на автомобилите в процесните полици фигурира ответникът, цитираните превозни средства веднага след сключването на застрахователните полици напускат територията на Република България.

            Няма данни след сключването на посочените по-горе застраховки по отношение на въпросните МПС, които да индикират по какъвто и да е начин, че привидно застраховането българско дружество, е действителният собственик на автомобилите, нито че то е упражнявало каквато и да било фактическа власт върху автомобилите. Ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактически статус на „формално" притежаваните от него МПС. За този факт може да се направи заключение от приложената извадка с данни за огромния брой застраховани автомобили в периода 2015-2017 година. Обосновано може да се предположи, че ответникът сключва застрахователни полици на МПС по занятие, без разбира се да ползва и управлява всички тях и без реално да е техен собственик. Практиката е доказала, че лицата, които демонстрират подобно пасивно поведение по отношение на дадено имущество не са нито негови собственици, нито ползватели. С оглед данните от представеното извлечение-справка от електронен регистър на Застрахователя се установява, че ответникът, сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло ,,по занятие" и то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. При извършена справка в електронната система на Търговския регистър към Агенция по вписванията установили, че ответното дружество не е обявявало нито веднъж годишен финансов отчет от датата на вписването му през 2015 г. Чл. 608 от Търговския закон въвежда презумпцията, че търговецът е неплатежоспособен, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В настоящия случай ответното дружество не е обявявало ГФО в продължение на 2 (две) години - за периода 2015-2016 г. включително, като последният финансов отчет за 2016 г. е следвало да бъде обявен до 30.06.2017 г. В подкрепа на твърденията им, моли съда да вземе предвид не само многобройните застрахователни полици, сключени от ответника, но и незначителния размер на капитала - 2 лв. - минималният възможен. Такъв нищожен размер на капитала създава съмнение за кредитоспособността на едно дружество, както и за активността и успеваемостга на неговата дейност. С оглед на гореизложеното и факта броя застрахователни полици, сключени от ответното дружество, следва изводът, че същото е фиктивно и е създадено като параван за сключване на застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на български автомобили и последващото им предаване на румънски и други водачи, като същото не отчита никаква икономическа и счетоводна дейност. Твърдят, че ответникът извършва следната забранена и заобикаляща закона ,,услуга": изнасянето в ,,застрахован вид" в Румъния, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност", на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко-такси в северната ни съседка, посредством серия от привидни и прикриги сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка и продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите и спестяването им на разходи и такси в Румъния при регистриране на МПС. Тази порочна практика уврежда не само довереното дружество, но и всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, но най-вече фискалните интереси на България н Румъния, както и трети

държави, като цяло. На пресичането й със силата на пресъдено нещо се базира интересът от подаването на настоящата искова молба.

            Независимо у кого е фактическото владение върху автомобилите в момента, твърдят, че процесните полици, ако се приеме, че са надлежно сключени, са „сключени" или лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателите (които са фактическите собственици на автомобилите) без знанието и упълномощаване от страна на формалните собственици на автомобилите по документи.

            По-конкретно относно правният интерес на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД от предявяване на тези установителни искове за прогласяване нищожността на процесните полици - същият е налице, тьй като ако нищожните/унищожаемите полици продължат да съществуват в правния мир, това би означавало, че застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователни обезщетения по настъпили застрахователни събития, което несъмнено ще доведе до засягане неговия патримониум чрез увеличаване н неговия пасив.

            Направени са правни изводи за всеки от предявените искове.

            Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността застрахователни договори, обективирани в Застрахователна полица № BG/30/115001512216, издадена на 05.06.2015 г. - застрахователна премия в размер на 168,68 лв. и Застрахователна полица BG/30/11600143013З, издадена на 17.05.2016 г. - застрахователна премия в размер на 545,85 лв., на основаниe:

1. чл.26, ал. 2 пред. 2 във връзка с чл. 42 от ЗЗД (липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт) - главен;

2. евентуално по чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противречие с добрите нрави);чл.26, ал. 2 пред. 2 във връзка с чл. 42 от ЗЗД (липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт);

3. евентуално по чл.26, ал. 2 пред. 3 ЗЗД (липса на предвидена в закона форма),

4. евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във връзка чл. 289 ТЗ, връзка с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание);

5. евентуално по чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) / чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес);

6. евентуално по чл.26 ал. 2, предложение 5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице).

7. евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й, като им се присъдят направените в делото разноски.

            Ответникът „ГОГО ТРАНС" ЕООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Мальовица 17, представлявано от управителя Г.А.Ж. в срока, предвиден за отговор, съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1 ГПК не взема становище по исковете. Не прави възражения, не оспорва  истинността на представените  документи, не е упражнил правата си по чл.211 ал.1; чл.212 и чл.219 ГПК.

           Съдът, в срока за постановяване на съдебния си акт намира следното:

           С исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, ищецът е предявил следните искове:

           Главен иск за прогласяване нищожността на застрахователни договори със страни ищеца и ответника, обективирани в посочените по-горе застрахователни полици, на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД ( поради липса на съгласие), във връзка с чл. 42 ЗЗД (липса на представителна власт). В условията на евентуалност са изброените  по-горе.

           По отношение на предявения главен иск в исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които същият се основава, като се сочи следното:

           Със Застрахователна полица № BG/30/115001512216, издадена на 05.06.2015 г. - застрахователна премия в размер на 168,68 лв. и Застрахователна полица BG/30/116001430133, издадена на 17.05.2016 г. - застрахователна премия в размер на 545,85 лв.,01.08.2016 г. ответникът сключва застрахователен договор "Гражданска отговорност на автомобилистите". Уточнено е, че на 05.06.2015 г. ответникът, сключва застрахователен договор с доверителя му, обективиран в застрахователна полица  ВG/30/115001512216, по отношение на лек автомобил марка RENAULT, модел ЅCENIC RXE, регистрационен номер М6217ВК, с рама VF1JA0NN520724073. Като обичаен водач фигурира Павел Пламенов Павлов - български гражданин с адрес, посочен в полицата. В процесната полица рег. № на МПС не е посочен. Процесният автомобил е бил управляван от румънският гражданин Фулга Адриан Йонут, който считат, че е действителният собственик на автомобила.

           Впоследствие ответникът ,,ГОГО ТРАНС 2015" ЕООД сключва нов застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ВG/30/116001430133, издадена на 17.05.2016 г. по отношение на лек автомобил марка МERCEDES, модел Е СLАЅЅ, регистрационен номер М5993ВК, с рама  "'WDВ2110261А650136. Като обичаен водач фигурира Танасие Георге Александру- румънски гражданин с адрес, посочен в полицата. И в двете процесни полици като застрахован собственик фигурира ответното дружество.

           Ищецът твърди, че горепосоченият застрахователен договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице /застраховащ/, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай след като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то и упълномощаването за сключването на такъв следва да бъде направено в писмена форма. А тази форма категорично не е спазена.

           Когато застрахователният договор е сключен от лице, което не разполага с никаква представителна власт да сключва такъв, то същият е нищожен на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД. В КЗ (нов) не съществува специална разпоредба, която да дерогира общите правила за сключване на договори. С новия Кодекс за застраховане се въведе фигурата на застраховащия като лице, което фактически сключва договора за застраховка и което съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в Параграф 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на КЗ е страна по застрахователния договор. Застраховащият може да бъде застрахован или трето ползващо се лице. Въвеждането на тази фигура в КЗ на практика легализира съществуващата досега практика в определени хипотези договорът за застраховка да бъде сключен от лице, чийто имуществени и/или неимуществени блага не са предмет на застрахователна защита от застрахователния договор (параграф 1, т.1 от ДР на КЗ - нов) - например лизингополучателя по договор за финансово обвързан лизинг с уговорка за изкупуване на МПС.

           Визираната от ищеца хипотеза е на сключване на застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" от името на собственика на МПС по документи (привидния собственик), само че от лице, което представя регистрационния талон на автомобила и заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото и заплащане, същият не се явява нито застраховащ, нито застрахован, нито пък е надлежно упълномощен за това действие. Той просто изпълнява едно фактическо действие обикновено срещу заплащане - гореописаната "услуга".

           Липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то и сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото изрично съгласие. Тези договори са нищожни, непораждащи изначално (ab initio) правни последици между страните.

           При така изложените в исковата молба обстоятелства и петитума на главния иск докладчикът по делото приема, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД - за обявяване за относително недействителен посоченият в исковата молба застрахователен договор. Въпреки извършеното в исковата молба смесване на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 пр. 2-ро от ЗЗД, съдът определя правната квалификация въз основа на твърденията в нея, а именно - въз основа на изричното твърдение, че процесната застрахователната полица е сключена от лице, което не разполага с представителна власт да я сключи от името на застрахования ответник.

           Тъй като делото вече е прието за решаване и в срока на постановяване на съдебния акт съда отново, с оглед преценката не само по допустимостта на предявения иск, но и за формиране на краен извод, намира, че следва да прекрати производството по делото, поради недопустимост на главния иск.

           В правната теория, така и в задължителните указания на ВКС, съдържащи се в ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК и ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г., ОСГТК, се приема, че е изключено съвместяването на абсолютната нищожност по чл. 26 ЗЗД и висящата недействителност, каквато е тази по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. За договора, сключен чрез мним представител - без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна и неоздравима нищожност е логически изключена.

           Освен горното, в т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, изрично се посочва, че при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Ако се възприеме тезата, че договорът сключен чрез мним представител, неразполагащ с представителна власт, е абсолютно нищожен и че на тази нищожност може да се позове и насрещната страна по договора, както и всяко друго трето лице, тъй като те имат правен интерес от това, включително - за да преодолеят неограниченото със законов срок състояние на несигурност до момента на потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, това в много случаи би довело до абсурдния резултат на осуетяване на тази възможност за потвърждаване, установена от закона единствено в интерес на мнимо представлявания.

          И тъй като ищецът не твърди липса на представителна власт по отношение на лицето, действало от негово име при сключване на договора за застраховка, а твърди единствено такава по отношение на лицето, сключило договора от името на насрещната страна по него /застрахования/, докладчикът по делото приема, че главният иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е недопустим като предявен от ненадлежно активно легитимирана страна, т.е. от лице, в чиято полза не съществува право да предяви този иск. Процесуалната легитимация на страните в процеса е абсолютна положителна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на предявена искова молба, за която съдът е длъжен да следи служебно.

          Останалите обективно съединени искове са предявени при условията на евентуалност спрямо обсъдения по-горе иск, т.е. те се считат предявени под условие. Условието е вътрешнопроцесуално: изходът на делото по главния иск. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В конкретния случай производството по главния иск следва да се прекрати поради недопустимост, поради което недопустимо в това производство се явява и разглеждането на евентуално съединените искове, дори те да се явяват допустими. Следователно налагат се изводите за недопустимост на производството и по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ, чл. 26, ал. 2. предл. 5 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД, предявени в условията на евентуалност към главния недопустим иск с правно осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради което същото следва да бъде прекратено.

           Водим от горното,  съдът

                                             О П Р Е Д Е Л И:

           ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 3047  по описа за 2017 година на Районен съд Монтана поради недопустимост на главния иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като предявен от ненадлежно активно легитимирана страна -  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК  xxxx  със седалище и адрес на управление град София, бул.Г.М.Димитров № 1, представлявано от Изпълнителните директори Росен Младенов и Бисер Иванов.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен сок от връчването му на страните.

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: