РС-Монтана - гр.д. 2781/2017, прекратяват поради недопустим главен иск

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

№ 193 / 12.2.2018 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

12.02.2018 година, град Монтана

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на 14.12.2017 година, в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

при секретаря Димитър Цветанов и с участието на прокурора.................................................................,  като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №  2781 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       Предявени са искове с правно основание чл.26, ал. 2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД (липса на подпис и съгласие във връзка с липса на представителна власт); като главен иск и в условията на  евентуалност по чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави);  по чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД (липса на предписана от закона форма); по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание); по чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес); по чл.26 ал. 2, предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й)

        Ищецът, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление град София, бул.Г.М.Димитров № 1, представлявано от Изпълнителните директори Росен Младенов и Бисер Иванов, чрез адвокат Пепа Костова, вписана в Адвокатска колегия София, сочи, че предявяват при условията на евентуално съединяване на исковете, като молят да се прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица №  ВG/30/116002074310, издадена на 01.08.2016 г. поради липсата на съгласие (представителна власт) за неговото сключване, а евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради едновременното му противоречие със закона и неговото заобикаляне; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради накърняване на добрите нрави; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на основание; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на застрахователен интерес, евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се постанови унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й, на основание за всеки един от съединените искове както следва:

   1. чл.26, ал. 2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД (липса на подпис и съгласие във връзка с липса на представителна власт);

  2.евентуално по чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави);

           3.евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД (липса на предписана от закона форма);

           4.евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание);

           5.евентуално по чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес); и           6.евентуално по чл.26 ал. 2, предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице).

  6.евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й).

         Уточнява, че цената на исковата претенця е цената на сключения застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомбилистите", обективиран в процесната полица представлява стойността на договорената застрахователна премия в общ размер от 725.08 лв.

          Твърди, че на 01.08.2016 г. ответникът (занапред ,,Застрахован"), сключва застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в процесната застрахователна полица по отношение на лекия автомобил марка PEUGEOT, модел BOXER, регистрационен номер М 7695ВК, с посочената в полицата рама. В нея като застрахован собственик фигурира ответникът, а като обичаен водач - Лапоси Сорин, румънски гражданин, с постоянен адрес в Румъния.

          Въпреки че като собственик на автомобила в процесната полица фигурира ответникът, цитираното превозното средство веднага след сключването на застрахователната полица напуска територията на Република България и до момента се намира във владението на други трети лица, румънски гражданин.

          Няма данни след сключването на посочената по-горе застраховка по отношение на въпросното МПС, които да индикират по какъвто и да е начин, че привидно застрахованото физическо лице, е действителният собственик на автомобила, нито че то е упражнявало каквато и да било фактическа власт върху автомобила. Ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактически статус на „формално" притежаваното от него МПС. Приложена е извадка с данни за огромния брой застраховани автомобили в периода 2014-2017 г. Обосновано може да се предположи, че ответникът сключва застрахователни полици на МПС по занятие, без да ползва и управлява всички тях и без реално да е техен собственик. Практиката е доказала, че лицата, които демонстрират подобно пасивно поведение по отношение на дадено имущество не са нито негови собственици, нито ползватели.

 Твърдят, че ответникът извършва следната забранена и заобикаляща закона „услуга": изнасянето в „застрахован вид" в Румъния, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност", на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко-такси в северната ни съседка, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка и продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите и спестяването им на разходи и такси в Румъния при регистриране на МПС. Тази порочна практика уврежда не само довереното му дружество, но и всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, но най-вече фискалните интереси на България и Румъния като цяло. На пресичането й със силата на пресъдено нещо (res judicata) се базира интересът им от подаването на настоящата искова молба.

Независимо у кого е фактическото владение върху автомобила в момента, твърдят, че процесната полица, ако се приеме, че е надлежно сключена, е „сключена" или лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя (който е фактическия собственик на автомобила) със или без знанието и упълномощаване от страна на формалния собственик на автомобила по документи.

Евентуално се твърди, че процесната полица не е подписана от застрахования, поради което същата се явява нищожна - липсва съгласие на една от страните по договора относно сключването, съдържанието и изпълнението на договора. Липсата на подпис е нарушение на формата за действителност на застрахователния договор, което е друго основание за неговата нищожност.

По-конкретно относно правният интерес на „ЗАД ДаллБогг „Живот и Здраве" АД от предявяване на тези установителни искове за прогласяване нищожността на полицата: същият е налице, тъй като ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуалното настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Такава информация е постъпила при тях, във връзка с настъпило застрахователно събитие.

         Считат процесната полица за недействителна поради противоречие със закона и добрите нарви, както и поради заобикалянето му.

         Считат, че освен ако не са налице по-тежки закононарушения или престъпления, са приложими хипотезите на чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес и на чл. 289 ТЗ, във вр. чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗЗД - злоупотреба с право.

         Твърдят, че собствеността и владението върху автомобила - обект на застрахователния договор, безконтролно и многократно са прехвърляни с цел създаване на заблуда пред българските органи и пред застрахователя за реалния собственик, респ. държател, а оттам и за евентуалната задължително необходима преценка на риска от щети. Сключването на абсолютно симулативни сделки и злоупотребата с право на застрахователна закрила са съществена част от действията на подставеното лице (ответникът) - привидно застрахован, с по-нататъшната и реализирана цел: пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци и (еко)такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Румъния. Считат, че това поведение е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля закона.

         В процесния случай - застрахованият (привидно застрахованият) злоупотребява с правото да се получи застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Гореописаното поведение на застрахования противоречи както на българското, така и на румънското данъчно законодателство. Същото се намира и в разрез с основен правен принцип, залегнал в чл. 58 от КРБ, а именно че границите на упражняване на субективните права на едно лице са субективните права и законните интереси на другите лица. С други думи, правото на едно лице да получи застрахователна закрила е породено от интереса, нуждата да я получи. В същия смисъл е Решение № 4036 от 4.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 3463/2003г. се казва, че: „застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1) правото на собственост или ограничено вещно право; 2) облигационно право, произтичащо от договор, 3) потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес. Когато обаче законът допуска едно лице да застрахова блага на трети лица, застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така и тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния интерес и когато се застрахова чуждо благо." Такъв в настоящия случай изобщо не е налице, доколкото ответникът само е услужил с личните си данни и гражданството си на реалния ползвател и фактически собственик на автомобила - чужденец.

         Застрахователният риск е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Теоретично застрахователният интерес се определя от отношението на застрахованото лице към застрахования автомобил (имущество), при увреждането на който от събитието, визирано от застрахователния риск, би настъпила вреда за застрахования или за трети лица, за която застрахованият отговаря със своето имущество. Когато едно лице обаче не е действителният собственик, респ. ползвател на дадено имущество или го е придобил симулативно или временно и в последствие го е прехвърлил, за него не съществува типичният, визиран в чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов) застрахователен интерес. И това е така, тъй като за него не може да възникне риск, не може да възникне вреда, тъй като просто не е собственик или ползвател - този отрицателен факт елиминира напълно съществуването на застрахователен интерес. Това налага изводът, че сключената полица за ГО е невалидна, недействителна, не обективира изначално (ab initio) сключването на валиден застрахователен договор.

Твърдят, че застраховката се сключва (привидно) от застрахованото дружество с единствена цел да извлече незаконни облаги като спомогне, улесни прехвърлянето й на друг собственик в Румъния или в други държави, който от своя страна не декларира собствеността си пред местните румънски власти, нито пред българските компетентни органи и в тази връзка не я пререгистрира на свое име като нов собственик, не я вписва на отчет в румънските поделения на КАТ, не премахва българските й регистрационните табели и не поставя румънски такива, не информира застрахователя за смяната на собствеността въпреки изричното императивно задължение за това. Съответно без тези действия българските органи на КАТ не могат от своя страна да свалят от отчет автомобила и той реално продължава да се води на името на ответника, макар той да няма никакви права върху него, а друго лице в Румъния.

          По този начин новият румънски приобретател цели да спести значителни по размер данъци и такси в Румъния по прехвърлянето на автомобила, по регистрирането му, по заплащане на т.нар. еко такси, с което едновременно заобикаля данъчното законодателство на страната си и ощетява фиска. Само по себе си заобикалянето на данъчното законодателство с цел избягване на данъчно облагане е данъчно нарушение, а в по - големите размери представлява престъпно деяние. Във всички случаи привидното сключване на полицата и получаването на зелена карта, чрез която да може да се шофира извън Република България, е решаващ елемент в описаната злоупотреба с право, насочена към неправомерно обогатяване и заобикаляне на законите. Тази противозаконна дейност се изразява в заобикаляне на закона, измама на застрахователя или най - малкото умишленото му и преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката и мащаба на покрития риск.

         Твърдят, че тази противозаконна дейност е придобила застрашителни размери и настоящия случай не е изолиран такъв. По този начин автомобилът получава един двойнствен статут - формално се води на името на ответника, a de facto не е негова собственост. Видно от приложената справка ответникът е развил многогодишна порочна практика, поради което на негово име се водят редица на брой автомобили, с реални собственици в Румъния. Очевидно ответникът извършва гореописаното дейност изцяло „по занятие" или е просто лице, предоставило, услужило със своята самоличност с цел сключване на процесната застраховка. Посоченото съставлява безспорно заобикаляне, както на данъчното, транспортното, така и на гражданското и търговското законодателство и води до увреждане на българските застрахователи, които при неверни представи поемат неопределени рискове без възможност за тяхната адекватна оценка и контрол. При знание за действителната противозаконна дейност, предмет на която е застрахованото МПС, застрахователят не би сключил тази застраховка, защото по този начин най - малкото излиза, че сам участва в престъпната/противозаконна схема.

                Считат, че в процесния случай става въпрос за едно ,,кухо", фиктивно българско дружество, създадено с единствената цел да се прикриват действителните собственици и ползватели на съответното превозно средство и да се извличат неправомерно облаги посредством ,,уж законосъобразни действия". В подкрепа на твърденията, молят съда да вземе предвид не само многобройните застрахователни полици, сключени от ответника, но и незначителния размер на капитала - 2 лв. - минимумът съгласно българското законодателство за учредяване на дружество с ограничена отговорност. Такъв нищожен размер на капитала създава съмнение за кредитоспособностга на едно дружество, както и за активността и успеваемостта на неговата дейност.Несъмнено става въпрос за дружество, учредено само и единствено с цел да прикрива други незаконосъобразни действия, а не да развива собствена дейност с цел печалба, какъвто е замисълът на всяко едно търговско дружество.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД - противоречие със закона като основание за нищожност:

         При сключването на застраховка „Гражданска отговорност" неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск, води до противоречие със закона. Нарушаването на тези права на застрахователите противоречи и на императивните разпоредби на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 349 ал.1,2 и ал.З от КЗ (нов) и представлява безспорно противоречие с правото - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД.

         Злоупотребата с права, схващана като отрицателно засягане на чужда правна сфера, стои в тясна връзка с т.нар. „генерален деликт" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като всеки договор, представляващ средство за осъществяване на злоупотреба с право, е нищожен поради противоречие с общото правило да не се вреди другиму. Така по силата на прякото и непосредствено прилагане на конституционните норми всяко посегателство върху чужда правна сфера, чрез правна сделка, я прави изначално  недействителна, т.е. непораждаща никакви правни последици.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона:

         Когато ответникът придобива привидно собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани, спомагайки по този начин избягването на данъчно облагане в Република Румъния и сериозно ощетяване на българския застраховател, заобикаля закона, като преследва една забранена цел, чрез привидно правомерни средства - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. Няма данни след сключването на процесния застрахователен договор, които да установяват, че застрахованото лице е действителният собственик и ползвател на автомобила. Целта на ответника е да предаде владението на автомобила на друг ползвател от Румъния, или друга държава, който го владее и ползва като собственик, без обаче между новия собственик и стария да е подписан договор за продажба на МПС. Дори такъв да е подписан, същият остава скрит, не се декларира от страните пред данъчните органи и органите на КАТ в Румъния, за да се спестят както данъци и такси при промяната на собствеността, така и последващите такива. Само и единствено за целите да регистрира автомобила на свое име и в последствие да го прехвърли, ответникът е сключил полицата и улеснява промяната на фактическата власт на МПС-то. С голяма степен на вероятност могат да предположат предвид практиката, че новият (скрит) собственик управлява автомобила чрез пълномощно от ответника, и се легитимира с така получената от застрахователя зелена карта.

         Удостоверението за регистрация на МПС не е титул за собственост и субективното отношение на дадено лице, което се изразява чрез него, не поражда потребност от застрахователна закрила, а без осъзната нужда не може да е налице и интерес за нейното правомерно задоволяване. Интересът в тези случаи е друг, а именно извличане на непозволена облага, което, както вече се каза, е неразривно свързвано с увреждане интересите на застрахователя, който по описания начин е лишен изобщо от възможността да прецени застрахователния риск. Тази порочна практика на ответника ясно личи от застрахованите в „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве" АД множество МПС, всички на негово име, за която са представили извлечение. Хипотеза, в която едно-единствено физическо лице е едновременно собственик и/или ползвател на такъв огромен брой автомобили е далеч от реалностите. Описаното симулативното придобиване на МПС от ответника, което в действителност се управлява от румънски гражданин или привидното му временно придобиване и последващото обратно връщане, което остава скрито за трети лица, се извършва единствено с цел да се заобиколи закона - да не се декларират доходи от една прикрита и оттам незаконна търговска дейност и по този начин да се увреди българския фиск. Разбира се, действителният собственик също остава скрит пред застрахователя, като не се изпълнява императивното задължение на чл. 491 an. 1 от КЗ. Крайният ефект е, че не се заплащат никакви данъци нито в Румъния, нито в България, а се сключва застрахователен договор на по-ниска българска премия и без еко-такси. Описаното представлява основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. След като ответникът (привиден застрахован) не е придобил действителни права върху дадено имущество, не е нито негов ползвател, нито държател, то няма какъвто и да е законен интерес от сключване на застрахователния договор.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД - злоупотребата с право като поведение, противоречащо на добрите нрави:

         Действията на ответната страна, чиято единствена цел е извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Румъния в никакъв случай не могат да бъдат приети като отговарящи на наложилите се добри нрави в търговския оборот.

         Последиците от това са, че процесният автомобил придобива напълно двойнствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворява и двамата участници в сделката, а и последващи лица. Посочената практика е недопустима от гледна точка на господстващите морални норми и крие сериозен риск от увреждане на застрахователните дружества, чиято крайна цел е своевременното и справедливо обезщетяване на увредените лица.

В теорията и съдебната практика трайно е наложено разбирането, че злоупотребата с право представлява, ако не нещо друго, то винаги накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожността на конкретния договор по смисъла на чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика: „добрите нрави" са правила и принципи, които са всеобщо приложими. Нарушаването им е приравнено и има последиците на нарушаване на закона /чл.9 от ЗЗД/. Принципите на добросъвестно водене на търговските дела, на справедливостта при договаряне на условията на сделките, на недопускане на несправедливо облагодетелстване, са водещи и при търговските отношения. Затова дори и отчитайки спецификата на тези отношения следва да се съобразяват и т.н.общоприети правила, определени като „добри нрави". Добрите нрави следва да бъдат определени като онези морални обичаи, етични категории, критерии за справедливост, честност и почтеност в гражданския и търговски обмен, установени исторически и неспазването на които във всички случаи разкрива явна недобросъвестност и намерение за увреждане на отсрещната страна. Добрите нрави са безспорен източник на правото - Решение № 4 от 12.04.2016 г. на КС по к. д. № 10/2015г. Макар и субсидиарно тяхното приложение и спазване е винаги приложимо. Именно поради това законодателят в голяма част от нормативните актове препраща към правилата на морала, а неспазването им води след себе си нищожност на сключваните договори.

         По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 42 от ЗЗД:

         Твърдият, че застрахователният договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице /застраховащ/, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай след като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то и упълномощаването за сключването на такъв следва да бъде направено в писмена форма. А тази форма категорично не е спазена.

         Когато застрахователният договор е сключен от лице, което не разполага с никаква представителна власт да сключва такъв, то същият е нищожен на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД. В КЗ (нов) не съществува специална разпоредба, която да дерогира общите правила за сключване на договори. С новия Кодекс за застраховане се въведе фигурата на застраховащия като лице, което фактически сключва договора за застраховка и което съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар.1 т.2 от Допълнителните разпоредби на КЗ е страна по застрахователния договор. Застраховащият може да бъде застрахован или трето ползващо се лице. Въвеждането на тази фигура в КЗ на практика легализира съществуващата досега практика в определени хипотези договорът за застраховка да бъде сключен от лице, чийто имуществени и/или неимуществени блага не са предмет на застрахователна защита от застрахователния договор (параграф 1, т.1 от ДР на КЗ - нов) - например лизингополучателят по договор за финансово обвързан лизинг с уговорка за изкупуване на МПС.

         Визираната от тях хипотеза е на сключване на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от името на собственика на МПС по документи (привидния собственик) само, че от лице, което представя регистрациония талон на автомобила и заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото и заплащане, същият не се явява нито застраховащ, нито застрахован, нито пък е надлежно упълномощен за това действие. Той просто изпълнява едно фактическо действие обикновено срещу заплащане - гореописаната „услуга".

         Липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то и сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото изрично съгласие. Тези договори са нищожни, непораждащи изначално правни последици между страните.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД - липса на предписаната от закона форма: Договорът за застраховка е строго формален договор и липсата на предвидената в закона форма, респ. реквизити/съдържание прави същият нищожен. Съгласно чл. 344 ал.1 КЗ (нов) застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Чл. 345 ал.1 КЗ (нов) изчерпателно изброява реквизитите на застрахователния договор, които са задължителни с оглед спазване на предписаната от закона форма, като в т. 10 фигурира като такъв задължителен елемент и подписа на страните. Процесната полица е без подпис за застрахован/застраховащ, което е в нарушение на предписаната от закона форма/съдържание и поради което същата на основание чл.26 ал.2, пред.3 ЗЗД се явява нищожна.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД - злоупотребата с право, водеща до липса на застрахователен интерес, води и до липса на основание:   Злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците и на липса на законно основание (causa) за сключване на договора, схващано в теорията и практиката, като типичната и непосредствена (стопанска) цел, която се преследва с даден вид договори. В конкретния случай интересът на ответника, не е сключване на договора с цел застрахователна закрила, каквато е типичната и необходима цел на тези договори, тъй като още при сключване на договора е наясно, че няма нужда от такава - действителният собственик, респ. ползвател е друг. По друг начин казано ответникът единствено „услужва" с името си, с цел постигане на един противозаконен резултат.

          Целта на всички застраховки гражданска отговорност е застраховане срещу възможно ангажиране отговорността на застрахования към трети лица. В случая задължение за застрахования не би могло да възникне, тъй като той, както към момента на подписване на застрахователната полица, така и след това не е бил нито собственик, нито ползвател на МПС. Оттук следва и липсата на кауза за сключване на договора - безспорно основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД. Практиката приема именно, че липсата на застрахователен интерес е особен частен случай на липсата на основание за сключване на даден договор. В Решение № 220 от 29.01.201 Зг. на САС по в. т. д. № 1732/2012г. се приема, че „специалното основание по чл. 195 от КЗ (отм.), е приравнено на липса на основание (causa- чл. 26, ал.2, пред. четвърто от ЗЗД), разбирано като непосредствена икономическа цел, която страните преследват при сключването му".

По иска с правно основание чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес, като частен случай на злоупотреба с право, водеща до нищожност на застрахователния договор:

Сочат, че в конкретния случай е налице пълно отсъствие на застрахователен интерес от страна на ответника, по смисъла на чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов). Неговият интерес е единствено да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност и допусне за себе си и за трети лица (румънски граждани) да извлекат облага от съответното застраховано имущество по договора, на което е единствено формален, фиктивен собственик - „сламен човек". От своя страна тези облаги на ответника функционално свързани с ощетяване на представляваното от него застрахователно дружество.

          Липсата на застрахователен интерес е безспорно основание за нищожност на сключените сделки. В същия смисъл са Решение № 4036 от 4.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 3463/2003г. според което, „застрахователният интерес е условие за валидността на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Ако интересът не е налице, договорът е нищожен и не поражда правни последици"; Решение № 854 от 30.04.2014 г. на САС по в. гр. д. № 2091/201 Зг.: „ когато едно лице черпи правата си от един нищожен придобивен договор, за него е налице липса на застрахователен интерес, поради което сключеният между страните по делото застрахователен договор е недействителен". В Решение № 113 от 12.06.2009 г. на ВнАС по в. т. д. № 162/2009г. се посочва още, че „императивната норма на чл. 195, ал.1 КЗ изисква наличието на застрахователен интерес, за да бъде застрахователният договор действителен. Да съществува застрахователен интерес означава да е налице правоотношение, по силата на което едно лице има имуществено или неимуществено право, засягането на което ще представлява за него вреда. Но това правоотношение също трябва да е действително, т.е. да е годно да породи права и задължения, които да са предмет на застрахователна закрила. В противен случай липсва обект на евентуалния застрахователен риск." За пълнота следва да се посочи и Решение № 448 от 18.10.2010 г. на ОС - Пазарджик по гр. д. № 456/2010г., което приема, че „щом като застрахователят не е бил собственик на вещта към момента на застраховането й, то договорът за имуществена застраховка е недействителен. Субективното му отношение към автомобила, изразено чрез факта на регистрацията на негово име, не променя този извод. По този въпрос практиката на ВКС е ясна - застрахователния интерес се свързва с реално съществуващо вещно право, а не със субективното отношение към застрахованото имущество ".

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице):

Сключването на абсолютно симулативни сделки при явна злоупотребата със застрахователната закрила са съществена част от действията на ответника - твърдят, че същото е подставеното лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и за трети лица, а именно пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци и (еко)такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Република Румъния. Привидно застрахования не е нито придобило действителни права върху дадено имущество, нито е негов ползвател, нито държател, нито пък има какъвто и да е законен интерес от сключване на застрахователния договор. Описаното, наред с изложеното по-горе в раздел II касателно привидността, обосновава основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 5 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД:

В условията на евентуалност твърдят, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя, което покрива фактическия състав на гражданскоправната измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД. На това основание молят съда да прогласи унищожаемостта на процесната полица.

          Застрахователният договор е унищожаем поради умишленото въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования. Измамните действия на лицето се изразяват в укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор. Такива са безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на владението на процесното МПС на лица - граждани на различни държави, без значение целите, които те преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС. Подобен вид информация има фундаментално значение за т.н. „същинско съдържание" на сделките. Премълчаването й във всички случаи е укоримо от гледна точка на установените правила за водене на преговори и сключване на договори - чл. 491, ал. 1 от КЗ (нов).

Отделно от това поради укриване на действителния собственик и ползвател на автомобила, застрахователят също е бил лишен от възможността да определи коректно застрахователния риск и да завиши размера на застрахователнията премия на затрахования, отчитайки, че обичайното място на ползване е в чужбина (Румъния), страна в която щетимостта е значително по-висока.

Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че представляваното от него застрахователно дружество, а навярно и всяко друго, знаейки че застрахованото МПС е било или ще бъде обект на неопределен брой сделки в друга държава, които не отговарят на изискванията на правото, че застрахованото лице цели единствено да облагодетелства себе си и други лица и сключването на застраховката, макар и задължително, е просто стъпка, улеснение към една противоправна и морално укорима негова цел, не би сключило подобна застраховка. В такъв случай, при знание или дори при наличие на обосновано предположение за гореописаните обстоятелства, умишлено премълчани от застрахованото лице, процесният договор със сигурност не би бил сключен, поради което смята, че е налице класичека хипотеза на въвеждане в заблуждение, чрез премълчаване на релевантна информация от първостепенно и решаващо значение за сключваните от дружеството застраховки-основание за унищожаемост съгласно чл. 29 от ЗЗД.

          Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица ВG/30/116002074310, издадена на 01.08.2016 г., на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие), във връзка с чл. 42 ЗЗД (липса на представителна власт), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД(поради противоречие със закона), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД (поради липса на основание), във връзка чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа и уважи иска на основание чл.26 ал.2, предл. 3 ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма); евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа и уважи иска на основание чл. 349 ал.1, 2 и 3 КЗ (нов) (поради липса на застрахователен интерес), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа и уважи иска на основание чл. 26 ал.2. предл. 5 ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа и уважи иска на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД (измама),  като се обяви за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор - 01.08.2016 г., като им се присъдят направените в делото разноски.

           Ответникът „ЕЛИЗА ТРАНС БГ" ЕООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Одрин 58, представлявано от М.Н.С., в срока, предвиден за отговор, съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1 ГПК не взема становище по исковете. Не прави възражения, не оспорва  истинността на представените  документи, не е упражнил правата си по чл.211 ал.1; чл.212 и чл.219 ГПК.

           Съдът, в срока за постановяване на съдебния си акт намира следното:

           С исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, ищецът е предявил следните искове:

           Главен иск за прогласяване нищожността на застрахователен договор със страни ищеца и ответника, обективиран в Застрахователна полица ВG/30/116002074310, издадена на 01.08.2016 г., на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД ( поради липса на съгласие), във връзка с чл. 42 ЗЗД (липса на представителна власт).

           Евентуални искове, са по-горе изброените:  За прогласяване нищожността на същия застрахователен договор поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; евентуално, ако съдът отхвърли иска по предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона); евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД (поради липса на основание), във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД; евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (поради липса на застрахователен интерес), евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 26, ал.2. предл. 5 ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа и уважи иска на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД (измама), като обяви за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор - 01.08.2016 г.

           По отношение на предявения главен иск в исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които същият се основава, като се сочи следното:

           На 01.08.2016 г. ответникът сключва застрахователен договор "Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № ВG/30/116002074310, издадена на 01.08.2016 г.,  по отношение на лек автомобил марка  PEUGEOT, модел BOXER, регистрационен номер М 7695ВК, с посочена в полицата рама. В полицата като застрахован собственик фигурира ответника , а като обичаен водач Лапоси Сорин- румънски гражданин.

           Ищецът твърди, че горепосоченият застрахователен договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице /застраховащ/, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай след като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то и упълномощаването за сключването на такъв следва да бъде направено в писмена форма. А тази форма категорично не е спазена.

           Когато застрахователният договор е сключен от лице, което не разполага с никаква представителна власт да сключва такъв, то същият е нищожен на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД. В КЗ (нов) не съществува специална разпоредба, която да дерогира общите правила за сключване на договори. С новия Кодекс за застраховане се въведе фигурата на застраховащия като лице, което фактически сключва договора за застраховка и което съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в Параграф 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на КЗ е страна по застрахователния договор. Застраховащият може да бъде застрахован или трето ползващо се лице. Въвеждането на тази фигура в КЗ на практика легализира съществуващата досега практика в определени хипотези договорът за застраховка да бъде сключен от лице, чийто имуществени и/или неимуществени блага не са предмет на застрахователна защита от застрахователния договор (параграф 1, т.1 от ДР на КЗ - нов) - например лизингополучателя по договор за финансово обвързан лизинг с уговорка за изкупуване на МПС.

           Визираната от ищеца хипотеза е на сключване на застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" от името на собственика на МПС по документи (привидния собственик), само че от лице, което представя регистрационния талон на автомобила и заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото и заплащане, същият не се явява нито застраховащ, нито застрахован, нито пък е надлежно упълномощен за това действие. Той просто изпълнява едно фактическо действие обикновено срещу заплащане - гореописаната "услуга".

           Липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то и сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото изрично съгласие. Тези договори са нищожни, непораждащи изначално (ab initio) правни последици между страните.

           При така изложените в исковата молба обстоятелства и петитума на главния иск докладчикът по делото приема, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД - за обявяване за относително недействителен посоченият в исковата молба застрахователен договор. Въпреки извършеното в исковата молба смесване на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 пр. 2-ро от ЗЗД, съдът определя правната квалификация въз основа на твърденията в нея, а именно - въз основа на изричното твърдение, че процесната застрахователната полица е сключена от лице, което не разполага с представителна власт да я сключи от името на застрахования ответник.

           Тъй като делото вече е прието за решаване и в срока на постановяване на съдебния акт съда отново, с оглед преценката не само по допустимостта на предявения иск, но и с формиране на краен извод, намира, че следва да прекрати производството по делото, поради недопустимост на главния иск.

           В правната теория, така и в задължителните указания на ВКС, съдържащи се в ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК и ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г., ОСГТК, се приема, че е изключено съвместяването на абсолютната нищожност по чл. 26 ЗЗД и висящата недействителност, каквато е тази по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. За договора, сключен чрез мним представител - без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна и неоздравима нищожност е логически изключена.

           Освен горното, в т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, изрично се посочва, че при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Ако се възприеме тезата, че договорът сключен чрез мним представител, неразполагащ с представителна власт, е абсолютно нищожен и че на тази нищожност може да се позове и насрещната страна по договора, както и всяко друго трето лице, тъй като те имат правен интерес от това, включително - за да преодолеят неограниченото със законов срок състояние на несигурност до момента на потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, това в много случаи би довело до абсурдния резултат на осуетяване на тази възможност за потвърждаване, установена от закона единствено в интерес на мнимо представлявания.

          И тъй като ищецът не твърди липса на представителна власт по отношение на лицето, действало от негово име при сключване на договора за застраховка, а твърди единствено такава по отношение на лицето, сключило договора от името на насрещната страна по него /застрахования/, докладчикът по делото приема, че главният иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е недопустим като предявен от ненадлежно активно легитимирана страна, т.е. от лице, в чиято полза не съществува право да предяви този иск. Процесуалната легитимация на страните в процеса е абсолютна положителна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на предявена искова молба, за която съдът е длъжен да следи служебно.

          Останалите обективно съединени искове са предявени при условията на евентуалност спрямо обсъдения по-горе иск, т.е. те се считат предявени под условие. Условието е вътрешнопроцесуално: изходът на делото по главния иск. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В конкретния случай производството по главния иск следва да се прекрати поради недопустимост, поради което недопустимо в това производство се явява и разглеждането на евентуално съединените искове, дори те да се явяват допустими. Следователно налагат се изводите за недопустимост на производството и по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ, чл. 26, ал. 2. предл. 5 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД, предявени в условията на евентуалност към главния недопустим иск с правно осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради което същото следва да бъде прекратено.

           Водим от горното,  съдът

                                             О П Р Е Д Е Л И:

           ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2781  по описа за 2017 година на Районен съд Монтана поради недопустимост на главния иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като предявен от ненадлежно активно легитимирана страна -  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление град София, бул.Г.М.Димитров № 1, представлявано от Изпълнителните директори Росен Младенов и Бисер Иванов.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен сок от връчването му на страните.

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: