РС-Добрич - гр.д. 3386/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг, обезсилено
Обратно към застрахователна измама
Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела
-
Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.
-
https://dobrichrs.root.bg/2018/02/g/03634517/38612918.htm
Резюме. Отхвърлят всички искове на ДаллБогг с блестяща аргументация, въпреки че ответникът ги "признава" (в смисъл, че не е подписвал полицата и че е продал колата). Обезсилено поради отказ от исковете - вж по-долу.
Р Е Ш Е Н И Е
№
град Д., 09.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Р. Р., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 3386 по описа на ДРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Образувано е по повод искова молба на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление град С., бул. „Г. М. Д." №**, представлявано от двама от изпълнителните директори Б. Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К., с която срещу Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица №**, издадена на 21.**.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил марка **, модел **, с рег.№ **. Посочените основания за нищожност са: липса на съгласие - иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; липса на представителна власт - иск по чл. 42 от ЗЗД; противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД; заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД; противоречие с добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД; липса на основание - иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4-то от ЗЗД във вр. с чл. 289 от ТЗ и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД; липса на предписана от закона форма - иск по чл.26, ал.2, пр.3-то от ЗЗД; липса на застрахователен интерес - иск по чл.349, ал.1, ал.2 и ал.3 от КЗ; привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице) - иск по чл.26, ал.2, пр.5-то от ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване унищожаемостта на договора поради извършването на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди - иск чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства: На дата 21.**.2016г. е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между ответника и ищцовото застрахователно дружество за автомобил марка **, модел **, с рег.№ **, обективиран в застрахователна полица №** от същата дата, в която като обичаен водач е посочен П.П.- ** гражданин. Веднага след сключване на договора автомобилът напуска територията на Р Б. и е във фактическа власт на трети лица - ** граждани. Няма данни ответникът да е бил собственик на автомобила и той да е бил в негова фактическа власт. В електронния регистър при ищеца ответникът фигурирал като застрахован на много автомобили, поради което ищецът твърди, че той е извършвал забранена от закона дейност по изнасяне от Б. в М. на застраховани автомобили с цел избягване на високи премии и такси чрез поредица от привидни и прикрити сделки.
Като обстоятелства, обуславящи правния интерес от предявяване на установителните искове, са въведени следните доводи: при настъпване на застрахователно събитие във връзка с процесния застрахователен договор, може да се породи основание за ангажиране отговорността на ищеца в качеството му на застраховател.
По иска за нищожност поради липса на съгласие твърдението е, че договорът не е подписан от застрахования - ответника.
По иска за нищожност поради липса на представителна власт твърдението е, че договорът е сключен от името на ответника от лице без представителна власт.
По иска за нищожност поради противоречие със закона твърдението е, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора.
По иска за нищожност поради заобикаляне на закона твърдението е, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - ** граждани, като спомогне избягването на данъчно облагане в М. и така способства за ощетяване на б. застраховател - чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на ** гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в М..
По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави твърдението е, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в М., както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества.
По иска за нищожност поради липса на основание твърдението е, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма - друг е действителният собственик, респективно ползвател.
По иска за нищожност поради липса на предписаната от закона форма твърдението е, че договорът за застраховка е строго формален и липсата на предвидените в закона реквизити (чл. 345 от КЗ) обуславят неговата нищожност.
По иска за нищожност поради липса на застрахователен интерес твърдението е, че интересът на ответника в случая е бил да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност за себе си и за трети лица да извлекат облага от застрахованото имущество, на което е фиктивен собственик. Отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес.
По иска за нищожност поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице) твърдението е, че ответникът е подствено лице - привидно застрахован, чиято цел е набавянето на облаги за себе си и за трети лица.
По иска за унищожаемост поради измама твърдението е за извършването от ответника на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът редовно уведомен, е представил писмен отговор, в който е заявил, че признава предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв. К. - ДАК, който заявява, че ответникът признава факта, че процесната полица не е подписана от него.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.**.2016г. от името на ответното дружество е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за лек автомобил марка **, модел **, с рег.№ **, обективиран в застрахователна полица №** от същата дата, в която като собственик на застрахования автомобил е посочен ответникът Г.Ж.Г., а като обичаен водач - П.П.от гр. К.. В полицата се съдържа детайла информация относна адреса и телефона на лицето П.П.в М..
В застрахователния договор, инкорпориран в полицата, в графа „подпис на застрахован" е изписан ръкописен текст „П.".
В полицата върху обичайно дължимата застрахователна премия (определена в случая в размер на 202,39 лв.) е начислено значително завишение от 300 %, като по този начин застрахователната премия е определена общо на сумата от 809,56 лв., платима на две вноски с падежи съответно на 22.**.2016г. и на 22.06.2017г.
Застрахователното дружество е представило извлечение от сметка №** по застрахователна полица №**, от което се установява заплащането на първата застрахователна вноска в размер на 424,30 лв. на 21.02.2016г., т.е. в деня на сключване на договора за застраховка.
Ответникът признава факта, че не е подписал процесната застрахователна полица.
Представена е разпечатка от електронен документ от системата на дружеството ищец, от която е видно, че Г.Ж.Г. има изключително голям брой сключени застраховки (общо 61) за леки автомобили в периода януари 2015г. - март 2017г.
От справка в интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд.
От договор за покупко-продажба на МПС с нотарилна заверка на подписите е видно, че ответникът на **.11.2010г. е прехвърлил собствеността на застрахования автомобил на М.И.Д., ** гражданин.
Съгласно удостоверение с изх. №**/25.01.2018г., издадено от Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - Д., на **.11.2010г. застрахованият автомобил е бил регистриран като собственост на ответника. На същата дата е представен и препис от гореописания договор за покупко-продажба на МПС.
Застрахователното дружество е представило доказателства за настъпило в чужбина на 28.**.2016г. ПТП с участието на застрахования автомобил, както и за заявена пред него от страна на пострадалото лице претенция за имуществено обезщетение.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими с изключение на иска за нищожност поради липса на представителна власт за застрахованото лице. Съгласно Тълкувателно решение №5 от **.**.2016г. на ВКС по т. д. № 5/2014г., ОСГТК, висящата недействителност при договор, сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. В мотивите към посоченото тълкувателно решение е възприета тезата, че ако недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, това значително би застрашило сигурността на гражданския оборот.
С оглед гореизложеното съдът не дължи произнасяне по иска за нищожност поради липса на представителна власт за застрахованото лице. Производството по него следва да бъде прекратено като недопустимо.
Евентуално съединените искове ще бъдат разгледани от съда в последователността, която следва от самия закон съобразно тежестта на заявения порок (първо основанията за нищожност в поредността по чл. 26 от ЗЗД, след това особеното основание за нищожност по чл. 349, ал.2 от КЗ и накрая основанието за унищожаемост по чл. 29, ал.1 от ЗЗД).
Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз" и ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително - чл. 483, ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика - чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство - чл. 477, ал.2 от КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - членка по смисъла на чл. 480, ал.1 от КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367 - чл. 480, ал.7 от КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, не се свързва с риска от застрахователно събитие.
Съгласно чл. 485, ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1 от КЗ, съответно по чл. 364, ал. 1 от КЗ, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.
Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.
I. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен.
Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителните собственици и ползватели на автомобилите и конкретно за това, че застрахованият автомобил ще се управлява в М. от ** гражданин, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените доводи са изцяло неоснователни.
От самото съдържание на процесната полица е видно, че застрахователят е бил в известност за това, че автомобилът ще се управлява обичайно не от собственика му, в лицето на ответника, а от трето лице - ** гражданин с посочен пълен адрес и телефон в М.. Ищецът е начислил и значително завишение върху застрахователната премия, в размер на 300%. Така при обичайно дължима премия от 202,39 лв., застрахователят е начислил премия от 809,56 лв. Освен това разпоредбата на чл. 480, ал.7 от КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка по смисъла на КЗ (каквато е М.) в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 485, ал.2 от КЗ застрахователят няма право да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в М. принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл. 485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство, което в случая е сторено, като по оспорената полица ищецът е събрал премия, многократно надвишаваща обичайно дължимата.
По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз - решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16. С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования, като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице. В § § 27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: „...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.
В разпоредбата на чл. 432, ал.2 от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл. 364, ал.4 и чл. 365, ал.2 от КЗ (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).
II. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Искът е неоснователен.
Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомоба в страната и предаването му на трето лице - ** гражданин, който го управлява в М., се увреждали както б., така и **те фискални интереси. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка, който в случая е и задължителен по закон. Ищецът няма на разположение подобен иск за защита на публични, фискални интереси. Заплащането на данък и премия в по-нисък размер от тези, които биха били платени в М. (за които твърдения ищецът не ангажира доказателства), също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобила в тази страна или в която и да е друга държава-членка по смисъла на КЗ не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл. 480, ал.7 от КЗ. Разпоредбата на чл. 480, ал.5 от КЗ забранява на застрахователите да изискват под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата „Зелена карта". Въпреки че е нямал основания, в оспорената полица ищецът е начислил върху дължимата премия и значително по своя размер завишение - т.е. може да се направи обоснования извод, че е отчел обстоятелството, че автомобилът ще се управлява и в чужбина.
III. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Искът е неоснователен.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който е бил сключен е свързан с извличане на облаги от ответника и от трето лице - ** гражданин, на когото автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Както беше посочено по-горе, договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона и поради това сключването му по начало не може да нарушава закона. Поведението на ответника по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.
IV. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие. Искът е несонователен.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като не е сключен от собственика на застрахования автомобил и съответно не е подписан от него. Процесната полица е подписана от лицето, посочено като обичаен водач на застрахованото МПС. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика - чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство - чл. 477, ал.2 от КЗ.
V. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради липса на форма. Искът е несонователен.
Според разпоредбата на чл. 344, ал.1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него - чл. 345, ал.1, т.11 от КЗ. Договорът за застраховка е абсолютна търговкса сделка и за него намират приложение общите правила на ЗЗД. Съдът намира, че в случая е спазена законоустановената форма за действителност, доколкото процесната полица е двустранно подписана.
Следва да се има предвид, че и неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. на чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл.27 и сл.), т.е. нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Следователно застрахователят не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорил действителността на изявлението на другата страна - такива действия са
приемането на плащането на първата вноска от премията от сключилия договора ** гражданин, заявяване и регистриране на полицата в Информационния център към Гаранционния фонд, завеждането на щета, във връзка с покрития от процесната застраховка риск - ПТП (в този смисъл е и константната правктика на ВКС, обективирана в Решение № 71 от 22.06.2009г. на ВКС по т. д. № 11/2009г., I т. о., ТК, Решение № 50 от 25.04.20**г. на ВКС по т. д. № 95/2011г., II т. о., ТК и Решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т. д. № 348/20**г., I т. о., ТК, Определение № 503 от 05.08.2014г. на ВКС по т. д. № 4438/2013г. ., II т. о., Решение № 25 от 24.07.2017г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г. на II т.о.)
С оглед гореилзоженото, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор в случая е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожността на същия.
VI. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Искът е неоснователен.
Разглеждайки понятието "основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия. Както многократно беше отбелязано, договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика, без да е необходимо изрично упълномощаване. Всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство, което е регистрирано в Р. Б. и което не е спряно от движение, би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - чл. 477, ал.2 от КЗ.
VII. По иска с правно основание чл. 349, ал.2 от КЗ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Искът е неоснователен.
Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната по закон застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Съгласно чл. 349, ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483, ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащият нито да е собственик, нито да е водач на автомобила. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Възприемането на становище, че застрахователен интерес има само действителният собственик на застрахования автомобил, не само е в разрез с разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ, но би накърнило неправомерно правото на обезщетение на пострадалите от ПТП. Застраховката „Гражданска отговорност" е задължителна, защото има голяма обществена значимост, тъй като защитава интересите на невиновни лица, пострадали при катастрофа.
VIII. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - нищожност на договора поради привидност като слючен при условията на персонална симулация. Искът е неоснователен.
Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката, за което е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. Процесният случай обаче не е такъв. При него едно неустановено лице е сключило договор от името на ответника и е заплатило застрахователната премия - обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе и които не водят до нищожност.
Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила, които го ползват, както и за третите лица, увредени при ползването на автомобила.
IX. По иска с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Искът е неоснователен.
Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилът ще се ползва от лице, различно от ответника и то в чужбина, където според ищеца „размерът на щетите е значително по-висок".
Изложените доводи се опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, в самата оспорена полица е посочено, че автомобилът ще се управлява обичайно от ** гражданин с местожителство в М., като е начислено и значително завишение върху премията, в резултат на което тя надвишава неколкократно обичайно дължимата. Освен това, чл. 480, ал.7 от КЗ изрично сочи, че управлението на МПС в друга страна-членка не се счита за съществено изменение на риска, респ. това основание не може да послужи като основание за унищожаване на процесния договор. Изцяло несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че в М. размерът на щетите при ПТП многократно надвишава този в Б.. Въпросът за обезщетението при застрахователно събитие подлежи на самостоятелна преценка във всеки конкретен случай.
По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е бил уведомен със застрахователната полица, че автомобилът ще бъде управляван от лице, което е с адрес извън Б. и ползва чуждестранен мобилен телефон. Процесният договор е сключен на 21.**.2016г., като от представената от самия ищец справка е видно, че преди тази дата между страните са сключени над 50 бр. договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", т.е. самият ищец е бил наясно с осъществяваната от ответника дейноност по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на трети лица. Въпреки това ищецът не е оспорил действителността на процесната полица, а е приел плащане по същата и я е регистрирал в Гаранционния фонд. Следователно спорната практика по регистрация на автомобили на името на ответника и предоставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец, което едва при настъпване на застрахователно събитие и предявяване на претенция за обезщетение от трети увредени лица се позовава на недействителността на договора за застраховка, за да се освободи от отговорност. Така отговорността се прехвърля на Гаранционния фонд.
По изложените съображения всички предявени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Така мотивиран, Д. районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление град С., бул. „Г. М. Д." № **, представлявано от двама от изпълнителните директори Б. Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К., срещу Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица №**, издадена на 21.**.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил марка **, модел **, с рег.№ **, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, липса на форма, липса на основание, липса на застрахователен интерес, привидност на застрахователния договор поради персонална симулация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З." АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление град С., бул. „Г. М. Д." №**, представлявано от двама от изпълнителните директори Б. Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К., срещу Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, иск за унищожаване на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица №**, издадена на 21.**.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил марка **, модел **, с рег.№ **, поради това, че е сключен чрез измама.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск за установяване нищожност на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица №**, издадена на 21.**.2016г. от ищцовото дружество по отношение на лек автомобил марка **, модел **, с рег.№ **, поради липса на представителна власт за застрахованото лице, като недопустимо. В тази част РЕШЕНИЕТО има характер на определение и подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Д. окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
РЕШЕНИЕТО в останалата част може да се обжалва с въззивна жалба пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Obezsileno na 25.04.2018 ot OS-Dobrich poradi otkaz ot iska
http://vssold.justice.bg/osdobrich/2018/04/0074eb18/09342518.htm
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
Гр.Добрич, 25.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд Търговско отделение
На двадесет и пети април 2018 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА
Г. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.търговско дело № 93 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на «***»АД ЕИК ***,гр.София срещу Решение № 116 от 09.02.2018 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 3386/2017 г.
На 19.04.2018 г. по делото е постъпила молба вх. №2534 от адв. Т.Х., в качеството на пълномощник на ищеца, с която е заявен на основание чл. 233 от ГПК отказ от предявените срещу Г.Ж.Г. ЕГН-********** искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК, ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалванато решение се обезсилва.
С оглед направеното през въззивната инстанция изрично волеизявление от ищеца по делото за отказ от иска, заявено чрез упълномощения адвокат, разполагащ с представителна власт за извършване на това действие, налице са законоустановените предпоставки на чл. 233, ал.3, пр.2 ГПК за обезсилване на постановеното невлязлото в сила решение на първоинстанционния съд и за прекратяване на производството по делото, поради десезиране на съда.
Като се води от гореизложеното Добрички окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 116 от 09.02.2018 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 3386/2017 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по вз.т.д. №93/2018 г. по описа на Добрички окръжен съд на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2170
Leave a comment