РС-Силистра - гр.д. 1383/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг - спасяват 10 бр. ГО

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=SvTSHoujwWU%3D

Р Е Ш Е Н И Е

(обезсилено на 29.01.2018 поради отказ от иска - вж по-долу; 10 бр. полици!)

№  588

гр. С., 19 януари .

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети декември ., в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1383 по описа на съда за .,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж. и з." АД против „А. Д." ЕООД твърди, че между страните са сключени договори за застраховка „гражданска отговорност" чрез следните застрахователни полици:

BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г.,

BG/30/116001463930 от 20.05.2016 г.,

BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г.,

BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г.,

BG/30/116003035783 от 28.11.2016 г.,

BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г.,

BG/30/116001256421 от 26.04.2016 г.,

BG/30/116000418242 от 26.01.2016 г.,

BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г. и

BG/30/115002817616 от 16.11.2015 г.

Твърди, че ответникът, който се легитимирал като  собственик на леките автомобили,  е само фиктивен  титуляр на правото на собственост върху него, прикриващ реалния такъв (румънски гражданин) с цел сключването на застрахователен договор с български застраховател при по - ниски застрахователни премии. Счита, че автомобилите са временно придобити от ответника с цел сключването на договори за застраховка на по - ниска цена и впоследствие неформално продадени на трето лице (чрез предоставяне на пълномощно) или продадени чрез писмени договори, които не са представени пред органите на КАТ. Квалифицира описаното поведение като злоупотреба с право, тъй като се цели извличането на незаконна облага чрез заобикаляне на данъчното законодателство.

Твърди, че при сключването на договорите ответникът не уведомил застрахователя за реалните собственици и ползватели на автомобилите, които обстоятелства били от значение за преценка на застрахователния риск и вземане на решение за встъпване в облигационно правоотношение. Горното противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ, поради което ищецът моли съда да прогласи нищожността на договорите за застраховка поради противоречието им със закона. Обосновава твърдяното противоречие и с тезата, че злоупотребата с право представлявала деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и че всеки договор, представляващ средство за злоупотреба с право, бил нищожен поради противоречие с правилото да не се вреди другиму - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди, че договорът е сключен с цел румънските граждани, действителни собственици на автомобилите, да избегнат данъчното облагане в Република Р., т.е. че чрез тях се преследва забранена цел чрез привидно правомерни средства, което обосновава нищожност на договорите поради заобикаляне на закона. Като заобикаляне на закона квалифицира и симулативното придобиване на застрахованите МПС от ответника и недеклариране на последващи продажби, с което се ощетявал фиска поради неплащането на съответните данъци. В условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на договорите за застраховка на посоченото основание  - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Счита, че сключването на договорите с цел избягването на данъчната тежест в Република Румъния, както и осъществената от ответника злоупотреба с право обосновава нищожност на договорите поради противоречието им с добрите нрави, която в условията на евентуалност моли съда да прогласи - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Твърди, че договорите са сключени от ответника без той да разполага с представителна власт, учредена от реалните собственици, което сочело на липса на съгласие от тяхна страна и обосновавало нищожност поради липса на съгласие. В условията на евентуалност моли съда да прогласи същата  - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Твърди също така, че договорите по следните полици:

BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г.,

BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г.,

BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г.,

BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г. и

BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г.

не отговарят на изискванията на формата, предвидена за този вид договори, тъй като не са подписани, поради което в условията на евентуалност  моли съда да обяви произтичащата  от това основание нищожност - иск с правно чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД. Липсата на подпис на застрахованите лица по тези договори се навежда и като основание за липса на съгласие, обосноваващо нищожността по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предмет на посочения по - горе иск.

В условията на евентуалност моли съда да обяви нищожността на договорите за застраховка поради липсата на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, по отношение на които договорите са е сключени, и следователно не се нуждае от застрахователна закрила - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да обяви недействителността на договорите за застраховка поради липсата на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят - иск с правно основание чл.  195, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 349, ал.2 КЗ.

Твърди, че при сключването на договорите ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобилите чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесните договори за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. Счита, че с премълчаването на тази релевантна за договора  информация ответникът го е въвел в заблуждение, че укритите обстоятелства не съществуват, поради което в условията на евентуалност моли съда да унищожи същите поради сключването им с измама - иск с правно основание чл. 29 ЗЗД.

 Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът  „А. Д." ЕООД не изразява становище по предявените срещу него искове.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

По делото са представени застрахователни полици BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г., BG/30/116001463930 от 20.05.2016 г., BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г., BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г., BG/30/116003035783 от 28.11.2016 г., BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г., BG/30/116001256421 от 26.04.2016 г., BG/30/116000418242 от 26.01.2016 г., BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г. и BG/30/115002817616 от 16.11.2015 г., удостоверяваща сключването на договори за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите между страните по делото по отношение на посочените в полиците леки автомобили и при указан в тях срок  на действие. Като обичайни водачи на превозните средства са посочени лица - чужди граждани, а  застрахователните премии са определени след прилагане на завишение в рамките от 19,47 % до 300 %. Полиците са сключени с посредничеството на различни юридически лица, като от съдържанието на част от тях - BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г., BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г., BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г., BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г. и BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г., не се установява наличието на подпис на застрахования в графата на документа, в която същият е следвало да бъде положен.

При така изложените факти съдът намира, че всеки един от предявените в условията на евентуалност искове е неоснователен поради следните причини: Несъстоятелна се явява тезата, че сключвайки договорите за застраховка ответникът е осъществил злоупотреба с право, което поради противоречието си с чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и с принципа да не се вреди другиму обосновавало нищожност на договорите поради противоречието им със закона. Изпълнението на произтичащото от закона задължение на титуляра (дори и фиктивен) на правото на собственост върху регистрирано на територията на страната МПС да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност" не би могло да се окачестви като злоупотреба  с право, тъй като сключването на застраховката е задължително, ответникът има интерес от получаването на застрахователна закрила и чрез сделката не се увреждат интересите на насрещната страна (исковата молба не съдържа твърдения за такова увреждане). Процесният договор за застраховка няма отношение към евентуалното избягване на данъчното облагане в Р.и чрез него не се постига забранена от закона цел чрез позволени прани средства, поради което не е налице и другото наведено основание за нищожност на договорите, а именно заобикаляне на закона. Договорите за застраховка не спомагат за избягване на данъчната тежест в друга държава, тъй като данъчното облагане се обуславя  от правото на собственост, което от своя страна възниква по силата на друг вид договор, чиято евентуална нищожност не касае валидността на договора за застраховка. Казаното сочи на неоснователност и на иска за нищожност на договорите поради противоречието им с добрите нрави.

Съдебната практика и правна теория не квалифицират липсата на подпис като липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като в обхвата на този вид порочност на сделката попадат хипотезите на сключване на договор при скрита резерва, несериозно волеизявление, насилие или пълна недееспособност на една от страните. Подписът се явява реквизит на писмената форма на договора и липсата му би опорочила самата форма, без да  се явява и друг вид порок на сделката и съответно да обосновава нищожността й на друго или на няколко други основания. Казаното сочи, че липсата на подпис не се отъждествява с липсата на съгласие и искът за обявяване нищожността на неподписаните застрахователни договори поради липса на съгласие за сключването им  се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение. В същия смисъл  и встъпването в договорни отношения от името на лице  без надлежно учредена представителна власт обосновава недействителност на договора при условията на чл. 42 ЗЗД, а не недостатък по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, поради което дори да се приеме, че договорите са сключени без представителна власт, учредена от лицата, които според ищеца биха се явили действителни собственици на автомобилите,  искът за тяхната нищожност поради липса на съгласие би се оказал отново неоснователен. Отделно от това както съгласието, така и представителната власт подлежат на преценка с оглед страните по сделката, а не с оглед трети лица, били те и собственици на застрахованите превозни средства, което допълнително обосновава неоснователността на разгледаната по - горе претенция.

Чл. 344, ал. 1 КЗ, съответно чл. 184, ал. 1 КЗ /отм/ гласи, че застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, а съгласно чл. 345, ал. 1, съответно чл. 184, ал. 3 КЗ /оитм./ реквизит на тази форма се явяват и подписите на страните. В представените по делото екземпляри от застрахователни полици BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г., BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г., BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г., BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г. и BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г. липсва подпис на застрахованото лице, а ответникът от своя страна не е представил доказателства, които опровергават реализирането на този порок на сключения между страните договор. Въпреки това искът за прогласяване нищожността на договорите поради нарушаване изискването за форма се явява неоснователен, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.  В случая цитираното правило намира приложение, тъй като застрахователният договор е търговска сделка по силата на чл.  286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, а същевременно по делото не са изложени твърдения или ангажирани доказателства, че застрахователят е оспорил на посоченото основание валидността на застрахователното правоотношение по какъвто и да било начин преди депозирането на исковата молба и по - конкретно възникването на застрахователно събитие.

Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. От разпоредбата на  чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ , както и чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ следва, че основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Съгласно чл. 349, ал. 1 КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. При имущественото застраховане правният интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ и чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./). Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ (съответно чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./) по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Казаното сочи, че дори да е само формален собственик на превозните средства, ответникът има интерес от сключването на застраховките, които обезпечават не риска от накърняване на правото му на собственост, а отговорността му спрямо трети лица, както и тази на ползвателите и държателите на автомобилите. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" е задължително за собственика, а такъв би могъл да се сключи и от всяко друго лице, поради което предполагаемата фиктивност на собственическите права на ответника върху автомобилите, по отношение на които са сключени договорите, не елиминира правния му интерес от тези договори.

Несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че при сключването на договорите ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобилите чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобилите на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесните договори за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. По делото не се установи кога и на кои лица автомобилите са били безконтролно прехвърляни, нито бяха изложени твърдения за такива конкретни факти, но евентуалните продажби на автомобилите след сключването на договорите за застраховка не съставляват обстоятелства, които ответникът би могъл предварително  да съобщи на своя застраховател. Отделно от това не става ясно поради какви причини ответникът е бил длъжен да съобщи евентуалните   неустановени по делото минали и бъдещи прехвърляния на автомобилите, тъй като не са изложени твърдения за писмено поставени към него въпроси за тези обстоятелства по реда на чл. 485 КЗ, съответно чл. 188, ал. 2 КЗ /отм./. На застрахователя е било известно обстоятелството, че обичайните водачи на превозните средства са румънски граждани, тъй като то е отразено в застрахователните полици, и същото ведно с многобройните други договори, сключени със същия ответник, очевидно е обусловило  завишението на застрахователните премии с  19,47 % до 300 %. Съгласно чл. 462 КЗ (чл. 250 КЗ /отм./) застраховател, който извършва задължително застраховане на територията на Република България, не може да откаже сключване на договор за задължителна застраховка, поради което укриването на каквито и да било обстоятелства (още по - малко неконкретизирани или бъдещи такива) не би могло да послужи като основание за унищожаемост на договора, което впрочем е изрично уредено и в чл. 485, ал. 1 КЗ.

Въз основа на изложените аргументи предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, като ведно с тях се остави без уважение и искането за присъждане на направените по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж.и з." АД  с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № ., представлявано от Т. В.и Ж. Х., против „А. Д." ЕООД  с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „Д." № ., представлявано от Д. М., чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договори за застраховка „гражданска отговорност", сключени чрез застрахователни полици

BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г.,

BG/30/116001463930 от 20.05.2016 г.,

BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г.,

BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г.,

BG/30/116003035783 от 28.11.2016 г.,

BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г.,

BG/30/116001256421 от 26.04.2016 г.,

BG/30/116000418242 от 26.01.2016 г.,

BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г. и

BG/30/115002817616 от 16.11.2015 г. поради

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.;

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователни полици BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г., BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г., BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г., BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г. и BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г., както и поради липса на представителна власт, учредена от реалните собственици на автомобилите;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователните полици (по отношение на застрахователни полици BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г., BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г., BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г., BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г. и BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г.);

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същите договори поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобилите чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобилите на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

ОТХВЪРЛЯ  искането на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и з." АД  с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № ., представлявано от Т.В. и Ж. Х., за присъждане на деловодни разноски.

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................

                                                                                                          /М. Петрова/

Обезсилено на 29.01.2018 поради отказ от иска:

http://www.srs-bg.com/mainmenu/sud_aktove/01635317/38312918.htm

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 324

гр. С., 29.01.2018 г.

С. районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари ., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1383 по описа на съда за . и за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановено по делото съдебно решение № 588 от 19.01.2018 г. съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и з. " АД  с ЕИК ... адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № 1, представлявано от Т.Ве. и Ж. Х., против „А.ДУД" ЕООД  с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „До." № ., представлявано от Д.М., чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договори за застраховка „гражданска отговорност", сключени чрез застрахователни полици

BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г.,

BG/30/116001463930 от 20.05.2016 г.,

BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г.,

BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г.,

BG/30/116003035783 от 28.11.2016 г.,

BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г.,

BG/30/116001256421 от 26.04.2016 г.,

BG/30/116000418242 от 26.01.2016 г.,

BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г. и

BG/30/115002817616 от 16.11.2015 г. поради

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Р. Р.;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Р. Р.;

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователни полици BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г., BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г., BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г., BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г. и BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г., както и поради липса на представителна власт, учредена от реалните собственици на автомобилите;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователните полици (по отношение на застрахователни полици BG/30/115002300365 от 10.09.2015 г., BG/30/115000723596 от 06.03.2015 г., BG/30/116001509695 от 27.05.2016 г., BG/30/115002920027 от 27.11.2015 г. и BG/30/115002142248 от 19.08.2015 г.);

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същите договори поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобилите чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобилите на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

Преди влизане на съдебното решение в сила ищецът е депозирал молба, чрез което заявява, че се отказва от предявените искове и моли производството по делото да бъде прекратено.

Съдът, като взе в предвид изложените факти и съобрази разпоредбата на чл. 233 ГПК, според която ищецът може при всяко положение на делото изцяло или отчасти да се откаже от спорното право, счете, че са налице предпоставките за прекратяването на производството по делото поради отказ от иска, с който съдът е бил сезиран. По аргумент от чл. 249 ГПК, който гласи, че съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото, решението по настоящото дело следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. С оглед на казаното и на основание чл. 249 във вр. чл. 233  ГПК съдът

                                                             О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 588 от 19.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1383 по описа на СРС за . поради отказ от иска преди влизане на решението в сила.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1383 по описа на СРС за . поради отказ от предявените искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред С.окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.           

                                            

             Районен съдия: .....................

                                                                                                                               /М. Петрова/